Метаданни
Данни
- Серия
- Опасни сънища (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wake, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Донкова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17 (2015)
- Редакция
- maskara (2016)
Издание:
Лиза Макман. Бдение
Американска. Първо издание
ИК „Пергамент Прес“
ISBN 978-954-641-020-7
История
- — Добавяне
9 септември 2005
0:45
— Защо не ми каза, че новото момче е Кабъл Стръмхелър? — сърди се Кари.
Джейни вдига поглед от учебника. Тя е на обичайното си място в библиотеката:
— Защото съм задник? — Усмихва се чаровно.
Кари се сдържа да не се изкикоти:
— Да, такава си. Виждам, че го караш на училище.
— Само когато си изпусне автобуса — отговаря Джейни безгрижно.
Кари й хвърля закачлива усмивка:
— Окей! Все едно. Избрана съм в комитета за годишника, така че ще отсъствам често от часовете за подготовка, да знаеш. Сега трябва да тръгвам за първото събрание.
Джейни махва разсеяно с ръка и за миг се откъсва от пиесата, която чете за часа по английски:
— Забавлявай се. — Хлъзга се по седалката и намества краката си върху отсрещния стол. Чете „Камелот“ за учебното пътуване до Стратфорд в Канада следващия месец.
От време на време поглежда през рафтовете с книги, за да види дали някой наоколо няма сънен вид. Мисли, че може да се справи с всичко, стига да е на разстояние повече от пет-шест метра, освен ако не е кошмар — тогава се налага разстоянието да се увеличи драстично. За щастие, повечето сънища в училище обикновено са от типа „падане“, „гола презентация“ или нещо сексуално. И в повечето случаи няма проблеми с тях и не стига до припадък.
Това, което я убива, са разтърсващите и парализиращи кошмари.
12:55
Книгата пред нея внезапно изчезва. Джейни въздъхва и се намества на масата. Отпуска глава върху дланите си и затваря очи.
Носи се във въздуха. А не, стига вече с това падане, възмущава се тя. Писнало й е до смърт от падането.
Сцената бързо се променя. Джейни е навън. Тъмно е. Тя е сама зад някаква барака, но чува приглушени гласове. Никога преди не е била сама в чужд сън и се чуди как хората могат да сънуват, без да присъстват в сънищата си. Любопитна е. Чака нервно, надявайки се да не е нечий кошмар, който да я изненада иззад стената на бараката или откъм храстите.
Откъм ъгъла приближава, клатушкайки се, чудовищна фигура, обляна от лунна светлина. Кърши храсти, размахва ръце, после ги протяга към небето и издава ужасяващи крясъци. Джейни усеща, че крайниците й започват да изтръпват. Опитва се да се измъкне. Не може.
Дългите пръсти на великана проблясват.
Джейни се обляга на бараката. Трепери.
Гротескната фигура точи ножовете-пръсти един в друг. Стърженето е оглушително.
Джейни започва да пищи.
Фигурата се обръща и я вижда.
Приближава се.
Това чудовище й е познато.
От съня, след който се заби с Етел в канавката.
Джейни се отдръпва от стената, иска да избяга. Но краката й не я слушат.
Лицето на чудовището е разкривено от гняв, то е спряло да точи ножовете си. Стои на метър и половина от нея. Тя затваря очи. Нищо не може да ме нарани, повтаря.
Когато отново отваря очи, навън е ден. Тя е на същото място зад бараката. А страховитата заплашителна фигура се е превърнала в човек — нормален млад мъж.
И той е Кабъл Стръмхелър.
Втора Джейни излиза от тялото на Джейни и се приближава до Кабъл без страх.
Джейни продължава да стои облегната на бараката.
Кабъл докосва лицето на другата Джейни.
Навежда се.
Целува я.
И тя го целува.
Той се откъсва от прегръдката и гледа към Джейни до бараката. По бузите му се стичат сълзи.
— Помогни ми! — моли я Кабъл.
13:35
Звънецът бие. Мъглата се разсейва, но Джейни е неспособна да се движи. Не още. Трябва й поне минута.
13:36
Или две.
13:37
Усеща ръка върху рамото си и подскача.
Километър, метър, сантиметър… какво?
Вдига поглед.
— Готова ли си? — пита той. — Не знаех дали си чула звънеца.
Тя го гледа втренчено.
— Добре ли си, Ханаган?
Тя кимва и си събира учебниците.
— Да — гласът й още не се е възвърнал напълно. Прочиства гърло. — Да — казва твърдо и се усмихва разтреперана. — А ти? Имаш вдлъбнатина на бузата.
— Заспах върху учебника.
— Предположих.
— Ти също, а?
— Аз, ами-и… сигурно съм била много изморена.
— Изглеждаш стресната. Да не си сънувала кошмар?
Тя го поглежда, докато вървят през тълпата към кабинета по политически науки. Той я хваща през кръста, придържайки я към себе си, за да не се загубят по коридора.
— Не съвсем — отговаря тя и примигва. — А ти?
Думите излизат от устата й насечени като куршуми.
Звънецът бие, те са на вратата, той се обръща рязко и вижда изражението й. Спира. Претърсва лицето й с присвити очи. Тя открива в погледа му смут. Дори съзира леко изчервяване, но не може да бъде сигурна за причината.
Учителят влиза и ги изпраща по местата им.
Джейни поглежда през рамо, два реда назад, по средата.
Кабъл продължава да я следи с очи, напълно объркан. Поклаща глава почти незабележимо.
Тя гледа към дъската, но не я вижда. Опитва се да си отговори. Какво, по дяволите, не й е наред. И какво не му е наред на него, та да сънува такива сънища. Дали той знае? Дали я е видял този път?
14:03
Намачкано листче хартия се приземява върху чина на Джейни. Тя подскача и после бавно се обръща към Кабъл. Той се е изтегнал небрежно на стола, драска си по тетрадката, изглежда прекалено невинен.
Джейни разтваря хартийката.
Заглажда я.
Да, може би… (?)
Това е написано на листчето.