Джейни се приближава предпазливо. Намира се в западното крило с лице към източното, мъчи се да го запамети. Вдясно на коридора има пет врати, а между тях парапети, прикрепени към стената. Последната врата е на господин Рийд. Няколко крачки по-нататък следва авариен изход.

Понякога между третата и четвъртата врата има медицинска количка. Друг път между първата и втората врата се струпват инвалидни столове. Често до стената има носилка, но обикновено я оставят отляво. Джейни ще трябва да обхожда с поглед коридора всеки път, преди да премине през него, независимо кой ден от седмицата е, защото понякога, всъщност в повечето дни, хората се движат нагоре-надолу без определена посока. А Джейни не иска да се натъкне на никого, в случай че върви на сляпо.

Тази вечер коридорът е празен. Малко по-рано Джейни е забелязала, че семейство Силва са на посещение в четвърта стая. Сега проверява книгата за посетители и вижда, че са си тръгнали. Други записани няма. Става късно. Джейни или ще си свърши работата, или ще я уволнят.

Влиза в източното крило. Бързо успява да сграбчи парапета и почти мигновено се превива на две.

21:41

Шумът от битката е смазващ. Двамата със стария господин Рийд са в окоп на някакъв плаж, осеян с тела и подгизнал от кръв. Джейни толкова пъти е виждала тази сцена, че би могла да възпроизведе репликите наизуст. Тя винаги свършва по един и същ начин — с пръснати навсякъде крайници, хрущящи кости под краката и тялото на господин Рийд, което се разпада на миниатюрни парчета, ронещи се от трупа му като стъргано сирене или плътта на прокажен.

Джейни прави опит да мине без инциденти по коридора, като се държи за парапета. Кошмарът е изтощителен и тя не може да се съсредоточи достатъчно, за да си спомни броя на вратите. Продължава да върви, напредва, придвижва се някак, докато накрая се удря в стената. Ръцете и краката й са безчувствени. Иска да спре това, което ще се случи. Връща се назад, осем, десет, може би дванайсет крачки и пада на пода пред вратата на господин Рийд. Главата й изкънтява на плочките и тя е вече заедно с него на бойното поле.

Трябва да намери вратата му и да я затвори. Трябва, но нищо не усеща. Парализирана е. Изтръпнала. Отчаяна.

На проклетия плаж господин Рийд я гледа, вика я да дойде при него:

— Тук отзад. Тук отзад ще сме на сигурно място — крещи той.

— Не! — отваря уста тя, но не се чува звук. Как да привлече вниманието му? Не, не тук! Тя знае какво следва.

Първо се отронват пръстите на господин Рийд.

После носът и ушите.

Той не откъсва поглед от Джейни.

Винаги става така.

Сякаш го е предала.

— Защо не ми каза? — изхриптява.

Джейни не може да говори, не може да се движи. Всичко се повтаря, тя се бори, главата й ще се пръсне всеки момент. „Просто умри, старче!“, иска й се да извика. Не мога повече! Сънят вече е към края си.

Но изведнъж изниква нещо ново. Различно.

Господин Рийд се обръща към нея, докато стъпалата му се отделят от глезените и той започва да се клати като на кокили. Очите му са разширени от ужас, битката кипи около тях.

— По-близо, по-близо! — крещи той. Няма пръсти, бута с тяло пистолета в ръцете й. През това време собствената му ръка се откъсва от рамото и се изсипва на плажа във вид на купчина прах. Той избухва в плач: — Помогни ми. Помогни ми, Джейни!

Джейни гледа вцепенена. Тя вижда врага, но знае, че той не я вижда. Тя е в безопасност. Срещу нея са умоляващите очи на господин Рийд.

Вдига пистолета.

Насочва го.

И натиска спусъка.

Джейни лежи свита на носилката в източното крило, когато грохотът от гърмежите в съня на стария господин Рийд рязко секва. Тя примигва, зрението й се прояснява бавно и успява да различи двама от санитарите в дома, надвесени над нея със загрижени погледи. Леко се надига. Главата й клюмва.

— Внимателно, Джейни, миличка — успокоява я нечий глас. — Изглежда си припаднала. Да изчакаме доктора, а?

Джейни вдига глава и се ослушва за звук, подобен на бипкане. Секунда по-късно го чува.

— Старият господин Рийд е мъртъв — казва с пресипнал глас.

Отново се строполява на носилката и губи съзнание.

Към следващата част или към съдържанието

Лиза Макман Бдение (13)

Метаданни

Данни

Бдение

Информация

История

Сваляне / Връзки

21 юни 2005

Лиза Макман
Бдение (13)