Кандис Бушнел
Дневниците на Кари Брадшоу (33)

33.
Дръжте се за гащите!

В събота вечер Мишката пристига у дома на вечеря. Аз сервирам петел с вино, чието приготовление ми отне цял ден. Но наскоро установих, че готвенето е страхотен начин да се разсееш от проблемите си, като същевременно ти създава усещане за реализация. Имаш чувството, че вършиш нещо полезно, нищо че само след няколко часа ще си изял всички доказателства. Освен това се старая да стоя повече у дома, за да мога да прекарвам повече време с Дорит. Психоаналитикът подчерта, че тя има нужда да се чувства част от нормално семейство. Та вече веднъж седмично приготвям нещо специално и отнемащо дълго време от книгата на Джулия Чайлд.

Баща ми, разбира се, обожава Мишката — тя може да говори за теореми почти толкова, колкото може и той — та след като известно време си бърборим за математика, разговорът се насочва към темата за колежа и за това колко Мишката се вълнува, че отива в Йейл, и колко аз се вълнувам, че отивам в „Браун“, а накрая незнайно как започваме да говорим за момчета. Мишката разказва на баща ми за Дани и ето че накрая на дневен ред излиза и името на Джордж.

— Преди Кари имаше един много добър ухажор — изтъква нарочно баща ми, — обаче тя го отхвърли!

Въздъхвам и казвам:

— Татко, не съм отхвърлила Джордж. Непрекъснато си говорим по телефона. Приятели сме!

— По мое време момчетата и момичетата не бяха приятели. Под думата „приятели“ се имаше предвид…

— Да, знам какво сте имали предвид, татко — прекъсвам го аз. — Но сега не е така! Момчетата и момичетата наистина могат да бъдат приятели!

— И кой е този Джордж? — пита Мишката.

Аз простенвам. Всеки път, когато Джордж се обади, което ще рече около веднъж седмично, ме кани на среща, а аз му отказвам, изтъквайки, че още не съм готова. Но истината е, че когато става въпрос за Джордж, вероятно никога няма да бъда готова. Но на глас изричам:

— Той е едно момче, с което се запознах в „Браун“.

— Много приятен млад човек — напява баща ми. — Точно от онези младежи, с които всеки баща мечтае да види дъщеря си!

— И точно от онези младежи, с които и дъщерята знае, че трябва да излиза, обаче не може! Защото те не я привличат!

Баща ми вдига безпомощно ръце и простенва:

— И какво му е толкова голямото на привличането? Най-важното на този свят е любовта!

Двете с Мишката се споглеждаме и се разкискваме. Де да можеше Джордж наистина да ме привлича! Това би разрешило всичките ми проблеми. Даже така бих имала кавалер за абитуриентския бал. Не че вече е късно да го поканя. Знам, че той ще дойде, но не искам пак да му създавам погрешна представа за себе си. Няма да бъде честно спрямо него.

— Не може ли да сменим темата, ако обичате? — казвам.

И внезапно, сякаш в отговор на молитвите ми, от задната врата на къщата се разнася ожесточено чукане.

— Маги е! — провиква се Миси.

— Кажи й да влезе! — вика татко.

— Казва, че не иска. Казва, че иска да говори с Кари насаме. И че било спешно.

Мишката повдига многозначително вежди и отбелязва:

— Сега пък какво е станало?

А аз оставям салфетката си на масата и отивам при задната врата.

Лицето на Маги е подпухнало от сълзи, а косата й стърчи във всички посоки, сякаш се е опитвала да я изтръгне от корените. Прави ми знак да изляза навън. Аз се опитвам да я прегърна, но тя прави крачка назад. Цялата се тресе от ярост.

— Знаех си, че ще стане така! Знаех си!

— Какво си знаела? — паникьосвам се аз.

— Не мога да говоря за това тук. Не и когато баща ти е наблизо. Нека се срещнем в „Смарагда“ след пет минути!

— Ама… — Поглеждам назад към къщата. — Мишката е тук и…

— Значи доведи и Мишката! — срязва ме тя. — „Смарагда“. След пет минути! Чакам ви!

* * *

— Какъв, по дяволите, е проблемът пък сега? — пита Мишката, когато спираме до колата на Маги. Тя е празна, което означава, че Маги е влязла вътре съвсем сама — факт, който сам по себе си е достатъчно основателен повод за притеснение.

— Нямам представа — отговарям унило. — Но си мисля, че има нещо общо с Питър. И с онази история в „Нътмег“. За Принца на зубърите.

Мишката се смръщва и отбелязва:

— И кой казва, че това непременно е Питър?

— Според Маги е така.

— Типично! Тя продължава да си въобразява, че всичко на този свят се върти около нея.

— Да, знам, но…

Тъкмо обмислям дали да не изплюя камъчето за истинската самоличност на Пинки Уедъртън, когато вратата на бара се отваря и Маги подава глава.

— Аха, ето ви и вас! — възкликва мрачно и влиза обратно вътре.

Заварваме я седнала на бара, пиеща нещо, което ми прилича на чиста водка. Изгълтва набързо цялото съдържание на чашата си и иска втора. Мишката си поръчва един скоч, а аз се задоволявам с обичайния си „Сингапурски грог“. Имам чувството, че онова, което предстои, няма да бъде особено приятно, затова решавам, че се нуждая от нещо по-сладко за пиене.

— Така! — заявява Маги. — Тя го хвана!

— Коя е „тя“ и кого е хванала? — пита Мишката. Знам, че не иска да прозвучи саркастично, но точно така звучи — мъничко.

— Робърта! — сдъвква я Маги. — Сега не е моментът за подобни подмятания!

— Само питам! — вдига ръце Мишката и свива рамене.

— Но все пак смятам, че отчасти и ти имаш вина! — продължава Маги, като поглъща нова голяма глътка водка. — Ти си тази, която ни запозна!

— С кого, с Питър ли? Стига, Маги, познаваш го от години! Просто никога преди не го беше забелязвала. Пък и не си спомням някога да съм ти казвала да хукваш след него!

— Именно — вметвам аз. — Не е като някой да те е принуждавал да правиш секс с него!

— Само защото ти не…

— Да, знам. Девствена съм и толкова. Обаче не е по моя вина. Вероятно щях да спя със Себастиан, ако Лали не ми го беше откраднала.

— Сериозно? — поглежда ме изненадано Мишката.

— Ами да! Така де, защо не? Че с кого другиго да правя секс? — Оглеждам бара. — Е, може би бих могла да си набележа някой случаен и да го направим на паркинга…

— Извинявайте, ама сега сме се събрали да говорим за мен! — прекъсва ме Маги, като трясва чашата си на бара. — В случая аз съм онази, която си има неприятности. Аз съм онази, която се побърква. И аз съм онази, която е готова да се самоубие…

— Недей — отбелязва Мишката. — Голяма цапаница…

— Престани! — изкрещява Маги.

Двете с Мишката се споглеждаме и автоматично си подвиваме опашките.

— Така. — Маги си поема дълбоко дъх. — Случи се! Най-големият ми страх. Сбъдна се!

Мишката вдига очи към тавана и с върховно търпение изрича:

— Маги, не можем да ти помогнем, докато не ни кажеш какво е това, което се е случило!

— Не се ли сещате? — Гласът й се превръща във вой. — Питър скъса с мен! Скъса и сега ходи с Джен П.!

Едва не падам от столчето на бара.

— Точно така — изръмжава тя. — След като се скарахме яко в сряда следобед, когато… нали се сещаш? — Поглежда ме. — В деня, в който флиртуваше с Джен П. в салона. Първо се накрещяхме както трябва, а после правихме секс и аз реших, че всичко е наред. А после, този следобед, той ми се обажда и казва, че трябвало да поговорим.

— Олеле!

— Та идва той у нас и… — Тук Маги оборва глава. — Той… каза, че вече не можел да излиза с мен. Каза, че всичко свършило.

— Но защо?

— Защото си падал по Джен П. и искал да ходи с нея.

Мамка му! Това е моя грешка! Как можах да бъда толкова глупава?! Но пък изобщо не съм очаквала, че хората ще започнат да вземат толкова на сериозно историите в „Нътмег“!

— Няма начин! — казва най-сетне нещо и Мишката.

— О, има — прошепва Маги. Поръчва си още една водка, отпива и я оставя на бара. Вече започва да заваля думите си. — Каза, че бил питал майка си — представяте ли си, да пита майка си?! — какво мисли по въпроса, а тя казала, че все още бил прекалено млад, за да се обвързва сериозно само с едно момиче, затова трябвало да „пробва и други възможности“. Чували ли сте някога някой друг да говори така? Сигурна съм, че идеята изобщо не е била на майка му! Била си е изцяло негова! И използва майка си само като извинение!

— Отвратително! — промърморвам и засмуквам силно от сламката си. — Какво леке!

— Питър не е точно леке — казва Мишката. — Може и да е идиот, но…

— Той е леке с хубава прическа.

— Прическа, която аз го накарах да си направи! — възкликва Маги. — Аз бях тази, която му каза да се подстриже така! Аз… аз го превърнах в страхотен пич и сега всички момичета искат да бъдат с него! Аз го създадох! А как ми се отплаща той?

— Направо нечувано!

— Стига, Маги, грешката не е твоя. Просто Питър е като всеки друг мъж. Единственият начин, по който можем да гледаме на мъжете, е като на електрони. Всичките си имат разни стърчащи заряди и непрекъснато си търсят дупка, където да сложат зарядите си…

— Имаш предвид пенисите си ли? — стрелка ме ядосано Маги.

— „Пенис“ би било твърде преувеличено — намесва се Мишката, доразработвайки теорията ми. — Тук не става въпрос за същинска материя. Това е нещо като груба форма на електричество…

Маги стисва зъби и изръмжава:

— Той ще бъде неин кавалер на бала!

Отпускам се на бара, неспособна да издържа тежестта на вината. Трябва да кажа на Маги истината. Сигурно никога повече няма да ми проговори, но…

Към нас се приближава мъж и се настанява на стола до Маги.

— Изглеждате ми разстроена — казва той, като леко докосва ръката й. — Може би ще мога да ви черпя едно питие?

Ха!

Двете с Мишката се споглеждаме, а после дружно се обръщаме към Маги.

— Защо не? — вдига тя празната си чаша. — Напълнете я.

— Маги! — обаждам се предупредително аз.

— Какво бе? Жадна съм!

Опитвам се да я погледна с широко отворени очи, което би трябвало да й подскаже, че ние не познаваме този тип и не би трябвало да му позволяваме да ни купува питиета, обаче тя изобщо не схваща посланието ми.

— Водка — заявява и се усмихва кокетно. — Аз пия водка!

— Извинете — обръща се Мишката към мъжа, — но познаваме ли ви отнякъде?

— Не мисля — отговаря той, самата любезност. Не е точно стар, на не повече от двайсет и пет, но за нас си е твърде старичък. И освен това е облечен в риза на сини и бели райета и тъмносин блейзер със златни копчета. — Аз съм Джаксън — представя се и подава ръка.

Маги се ръкува с него и казва:

— Аз пък съм Маги. Това е Кари. И Мишката. — Хълцане. — Извинявам се, Робърта.

— Наздраве! — вдига Джаксън чашата си. — От същото за новите ми приятели! — поръчва на бармана.

Двете с Мишката пак се споглеждаме.

— Маги — потупвам я по рамото. — Може би вече трябва да тръгваме.

— Не и докато не съм си довършила питието! — отсича тя и ме сритва в глезена. — Освен това искам да си поговоря с Джаксън. Е, Джаксън — привежда глава към него, — ти какво правиш тук?

— Току-що се настаних в Касълбъри. — Изглежда ми относително свестен човек, като в случая „свестен“ означава, че не е напълно пиян… засега. — Банкер съм — добавя.

— Ооооо, банкер значи! — заваля пиянски Маги. — Майка ми винаги ми е казвала, че трябва да се омъжа за банкер!

— Така ли? — Джаксън плъзва ръка около кръста на Маги, за да я задържи.

— Маги! — срязвам я аз.

— Шшшшт! — слага пръст на устата си тя. — Забавлявам се! Не може ли човек да се поотпусне мъничко?

Свлича се неуверено от стола, а после възкликва:

— Тоалетнатааа! — И се втурва напред. След около една минута Джаксън ни се извинява и също изчезва.

— И какво да правим сега? — обръщам се към Мишката.

— Предлагам да я хвърлим на задната седалка на колата й и ти да я откараш у дома.

— Става.

Обаче ето че минават десет минути, а Маги все още я няма. Започваме да се паникьосваме. Надникваме в тоалетната, обаче Маги я няма там. Точно до нея има малко коридорче, което отвежда на паркинга. Излизаме навън.

— Колата й все още е тук — въздъхвам с облекчение. — Не може да е отишла много далече.

— Може да е заспала на задната седалка.

Маги може и да е заспала, обаче колата й изглежда подложена на някаква странна и ожесточена активност. Тресе се напред-назад, а прозорците са замъглени.

— Маги? — изпищявам и започвам да чукам по задното стъкло. — Маги!

Пробваме вратите. Всички са заключени. С изключение на една.

Отварям я рязко. Маги лежи на задната седалка, а Джаксън е отгоре й.

— Мамка му! — възкликва, когато ни вижда.

Мишката надниква в колата и се провиква:

— Вие какво правите тук? Махайте се! Излизайте от колата!

Джаксън се опитва да напипа дръжката на вратата зад себе си.

Успява да отключи, но точно тогава вратата внезапно се отваря сама и той се претъркулва на тротоара.

Както забелязвам с облекчение, той е все още облечен. В общи линии. Както и Маги.

Мишката се втурва към него и навира нос в лицето му.

— Вие какъв сте? Някакъв перверзник ли или какво?

— Спокойно! — отстъпва той. — Идеята не беше моя! Тя беше тази, която искаше да…

— Не ми пука! — изревава Мишката. Грабва сакото му и му го хвърля в ръцете. — Вземайте си тъпия блейзер и се омитайте оттук, преди да съм извикала полицията! И само да сте посмели да се върнете тук! — добавя, докато Джаксън, вдигнал блейзера пред себе си като щит, се изнизва нещастно.

— Какво става? — обажда се сънливо Маги.

— Маги? — потупвам я по лицето аз. — Добре ли си? Той да не би… нали не те е…

— Нападнал ли? Нееее — изкисква се. — Аз го нападнах. Или поне се опитах. Обаче не успях да му сваля гащите. И знаете ли какво? — Хълцане. — Хареса ми. Наистина ми хареса. Много!

* * *

— Кари? Сърдиш ли ми се?

— Не, разбира се — уверявам я аз. — Защо да ти се сърдя, Маги?

— Защото съм имала повече момчета от теб — заявява тя с поредното хълцане и усмивка.

— Няма проблеми. Някой ден ще те настигна.

— Надявам се. Защото е много забавно, да знаеш. И освен това е… власт! Имаш власт над всичките тези типове!

— Ъхммм.

— Нали няма да кажеш на Питър?

— Няма, естествено. Това ще си бъде нашата малка тайна.

— Обаче кажи и на Мишката! За да стане и нейна тайна.

— Разбира се…

— Но сега, като се замисля — вдига назидателно пръст тя, — може би трябва да кажеш на Питър. Искам да го накарам да ревнува! Искам да си мисли за онова, което изпуска! — Изхълцва и слага ръка на устата си. Аз автоматично отбивам встрани от пътя. Маги се свлича навън и започва да повръща, а аз държа косата й назад.

Когато се връща в колата, изглежда значително изтрезняла, но също така и вече доста по-мрачна.

— Направих нещо много тъпо, нали? — простенва.

— Не се притеснявай за това, Маги. Всички понякога правим тъпи неща.

— О, боже! Аз съм мръсница! — Слага ръка на челото си. — Едва не правих секс с двама мъже!

— Стига, Маги, не си мръсница! Няма значение с колко мъже си спала! Важното е как си спала с тях!

— Какво би трябвало да означава това?

— Нямам престава. Обаче звучи добре, нали?

Навлизам тихо в алеята пред къщата им. Родителите на Маги са дълбоко заспали, така че аз успявам да я закарам в пълна безопасност до стаята й и да й облека нощницата. Дори намирам начин да я убедя да пийне чаша вода и да вземе два аспирина. Тя се вмъква в леглото си и ляга по гръб, вторачена в тавана. После се свива в ембрионална поза.

— Знаеш ли, понякога ми се иска отново да стана малка.

— Да — въздъхвам. — Отлично разбирам какво имаш предвид.

Изчаквам няколко минути, докато се уверя, че вече е дълбоко заспала, после изгасвам лампата в стаята й и се измъквам незабелязано от къщата й.