Кандис Бушнел
Дневниците на Кари Брадшоу (19)

19.
П-п-п-промени

— Маги, това не е хубаво! — просъсквам. Часовете току-що са свършили и Мишката, Маги и аз се крием в кадилака на Маги.

— Добре де, ами Лали? — сменя темата Мишката. — Не мислите ли, че тази сутрин край плевнята се държа доста странно?

— Ревнува! — отсича Маги.

— И аз така си помислих — съгласява се Мишката.

— Тя е много ревнив човек — допълва Маги.

— Не е! — протестирам аз. — Просто Лали е самоуверена, нищо повече. Понякога хората я разбират погрешно.

— Не знам, Брадли — отбелязва Мишката. — Ако съм на твое място, бих внимавала с нея.

— Окей, хора. Ето го! Скрийте се! — командва Маги и всички дружно се свличаме на пода.

— Това, дето правим, не е никак правилно — промърморвам.

— Нали ти беше тази, дето иска да става писател? — обажда се Маги. — Истинският писател би искал да разбере как стоят нещата!

— Искам, разбира се, но не по този начин. Защо просто не го попитаме?

— Защото той няма да ни каже истината! — отсича Маги.

— Мишке, ти какво смяташ?

— На мен не ми пука — отвръща Мишката от задната седалка. — Аз съм само за возенето. — Подава леко глава и поглежда през задния прозорец. — Влезе в колата! Напуска паркинга! Бързо, иначе ще го изгубим!

Дотук с незаинтересоваността на Мишката.

Маги се вдига бързо на седалката, включва колата на скорост и скача върху газта. Излиза от другата страна на паркинга, а когато стига до задънения край, продължава надясно по тротоара.

— Господи! — провиква се Мишката, вкопчена здраво в облегалката пред нея, докато Маги прави остър завой наляво. Само след секунди сме на две коли зад оранжевия хечбек на Уолт.

— Внимавай, Маги, да не стане прекалено очевидно! — предупреждавам аз.

— О, Уолт никога няма да забележи! — отсича пренебрежително тя. — Когато кара, той не забелязва абсолютно нищо около себе си.

Горкичкият Уолт! Защо изобщо се съгласих с този откачен план на Маги да го проследим?! Сигурно по същата причина, поради която отидох с нея за рецептата за противозачатъчни. Просто не мога да отказвам на никого. Нито на Маги, нито на Себастиан, нито дори на Лали.

Лали е взела онези проклети билети за „Ацтеките Двойната стъпка“ и сега, след коледната ваканция, всички дружно трябва да отидем да ги слушаме в онзи нощен клуб.

Но дотогава има още много седмици. Освен това не мога да не призная, че наистина умирам да разбера къде точно се крие Уолт след училище.

— На бас, че има ново гадже! — отбелязва Маги. — И може би е по-стара от него. Като госпожа Робинсън. Сигурно е нечия майка. И той затова е толкова потаен.

— А може пък наистина да учи.

Маги ме поглежда косо и отсича:

— Я стига! Нали знаеш колко умен е Уолт! На него никога не му е трябвало много, за да научи нещо! Дори и когато казва, че учи, всъщност се занимава с нещо друго. Като например да чете за нощните гърнета от осемнайсети век.

— Уолт си пада по антиките? — обажда се изумена Мишката.

— Знае всичко за тях! — отсича гордо Маги. — Някога имахме следния план: ще се преместим да живеем във Върмонт. Уолт ще си направи магазин за антики, а аз ще отглеждам овце, ще преда руното им на вълна и ще плета пуловери.

— Колко… интересно — отбелязва Мишката и ми намига.

— Щях да отглеждам и зеленчуци — допълва Маги. — А през лятото да излизам на пазара и да ги продавам. И щяхме да станем вегетарианци.

„И виж какво стана с тази идея!“ — казвам си тъжно аз, докато летим през нашия град в преследване на Уолт.

Той минава покрай мола „Фокс Рън“ и продължава по главната. На един от двата светофара в града колата му завива наляво и се насочва към реката.

— Знаех си! — прошепва Маги и сграбчва здраво волана. — Има тайна среща!

— Къде, в гората? — подсмихва се Мишката. — Там няма нищо друго, освен дървета и пусти полета.

— Може би съвсем случайно е убил някого. И е заровил тялото му и сега се връща, за да се увери, че не се е издигнало на повърхността! — възкликва ентусиазирано Маги.

Аз запалвам цигара и се отпускам назад в седалката, като се питам докъде ще стигне въображението й.

Пътят отвежда право до реката, но вместо да продължи по черния път, Уолт прави още един рязък завой и продължава под магистралата.

— Отива към Ийст Милтън! — крещи Маги, сякаш никой не се е досетил.

— Какво има в Ийст Милтън? — изумява се Мишката.

— Един лекарски кабинет — отговарям аз.

— Кари! — скастря ме Маги.

— Може би работи като медицинска сестра — обяснявам най-невинно.

— Кари, би ли си затворила устата, ако обичаш? — срязва ме Маги. — Работата е съвсем сериозна!

— Защо бе? Защо да не работи като медицинска сестра? През следващите десет години това ще се превърне в професия шик!

— Всички лекари ще бъдат жени, а всички медицински сестри — мъже — припява Мишката.

— Аз пък не бих искала да ходя при мъжка сестра! — потреперва Маги. — Не бих искала мъж, който не ме познава, да докосва тялото ми!

— Ами ако ти се случи да забиеш някоя бройка? — продължавам да я дразня аз. — Представи си: излизаш някъде, срещаш някакъв тип, решаваш, че си лудо влюбена в него, и само три часа по-късно правите секс!

— Аз съм луда по Питър, ясно ли е?

— Не мисля, че ще се брои — отбелязва Мишката. — Ако познаваш човек от цели три часа, долу-горе вече го познаваш, нали така?

— Трябва да е нещо като онова внезапно изчукване в „Страх от летене“.

— О, моля ви се, не казвайте „изчукване“! Мразя тази дума! Говорим за „правене на любов“! — проплаква Маги.

— А каква е разликата между правенето на любов и чукането? Ама наистина? — питам.

— Чукането е просто полов акт. А правенето на любов е акт плюс всички останали неща — обяснява Мишката.

— Направо не мога да повярвам, че все още не си спала със Себастиан! — заявява най-безсрамно Маги.

— Ами…

Маги се обръща назад и поглежда невярващо към Мишката, благодарение на което едва не изскачаме от пътя. А когато оправя колата, казва:

— Все още си девствена! — Ама го казва така, сякаш е престъпление.

— Не обичам да мисля за себе си като за „девствена“. Предпочитам да се определям като „сексуално незавършена“. Нали се сещате? Това е като да не си завършил училище.

— Ама защо? — изумява се Маги. — Сексът въобще не е голяма работа! Мислиш си, че е голяма работа, докато не го направиш. А после си казваш: „Божичко, защо чаках толкова дълго?!“

— Стига, Маги! Всеки си има своето време. Може би Кари просто още не е готова — срязва я Мишката.

— Единственото, което искам да кажа, е, че ако в най-скоро време не го направиш със Себастиан, някоя друга ще го направи! — предвещава злокобно Маги.

— Ако наистина стане така, ще означава, че Себастиан просто не е подходящият човек за нея! — отсича Мишката.

— Освен това мисля, че някоя вече го е направила — допълвам аз. — Имам предвид в миналото. И в крайна сметка какво искате от мен? Та ние сме гаджета едва от два месеца!

— Ние с Питър бяхме гаджета само от два дена, когато го направихме! — изтъква Маги. — Е, при нас, разбира се, и обстоятелствата бяха различни. Питър е бил влюбен в мен от години.

— Маги. Относно Питър… — започва Мишката.

Иска ми се да я предупредя, че точно сега вероятно не е най-подходящият момент да повдига въпроса за Питър, ала вече е твърде късно.

— Мисля, че за него „гимназия“ и „колеж“ са две абсолютно различни категории. Когато замине за Харвард, ще остави Касълбъри изцяло зад гърба си. Просто трябва да го направи. Иначе няма да успее!

— Защо пък не? — стрелва я Маги.

— Маги — намесвам се аз, като поглеждам многозначително Мишката, — Мишката няма предвид точно теб. Иска да каже, че там той ще трябва много да заляга над ученето и може би няма да разполага с достатъчно време за поддържането на връзка. Нали така, Мишке?

— Именно. Животът на всички ни ще се промени. Всички ние ще се променим.

— Що се отнася до мен, аз не смятам да се променям — отсича инатливо Маги. — Независимо от това, което ще се случи, аз винаги ще си остана аз. И мисля, че точно така трябва да се държат всички хора. Прилично.

Съгласявам се с нея.

— Каквото ще да става, трябва да се закълнем, че винаги ще си останем себе си!

— А имаме ли друг избор? — обажда се иронично Мишката.

* * *

— Но къде сме, за бога? — възкликвам и се оглеждам.

— Добър въпрос — промърморва Мишката. Намираме се на път с изпочупен асфалт, в средата на нищото.

От двете ни страни се простират каменисти полета, изпъстрени тук-там с по някоя занемарена къща. Минаваме покрай сервиз за коли и жълта къщичка, на която пише: „Поправки на кукли СЪНШАЙН, кукли големи и малки.“ Далеч пред нас Уолт внезапно завива в малка алея пред дълга бяла сграда с индустриален вид.

Сградата има голяма метална порта и малки, затъмнени прозорци. Изглежда изоставена.

— Какво е това място? — пита Маги, докато минаваме бавно покрай него.

Мишката се обляга назад и скръства ръце.

— Едно е сигурно — изглежда много съмнително! — отсича.

Продължаваме малко по-нататък, докато Маги не намери място да обърне.

— Място, за което не би искала да знаеш — повтарям на глас предупреждението на Себастиан.

— Какво? — ококорва се Маги.

— А, нищо — побързвам да замажа положението аз и двете с Мишката си разменяме погледи.

Мишката потупва Маги по рамото и казва:

— Мисля, че вече е време да се прибираме. Това надали ще ти хареса.

— Кое по-точно? — сопва се Маги. — Че това е просто една сграда! И наше задължение като приятели е да проверим в какво се е забъркал Уолт!

— Или може би не — свива рамене Мишката.

Маги не й обръща внимание и тръгва по алеята пред сградата.

Алеята отвежда отзад, към един скрит навес, където, редом до колата на Уолт, има и още няколко.

Зърваме таен заден вход с неонови знаци, на които пише: „Видео“, „Играчки“ и сякаш всичко това не е достатъчно — „Секс на живо“.

— Нещо не разбирам — промърморва Маги, вторачена в червените и сини знаци.

— Порно клуб.

— Маги, ще съжаляваш, че си влязла тук! — предупреждава пак Мишката.

— Че защо да не вляза? — сопва се тя. — Да не мислите, че няма да мога да го понеса?

— Аз поне няма да мога.

— Аз също няма да мога — изричам съчувствено. — Пък и не моето бивше гадже е там!

— Не ми пука! — Маги паркира колата до един дъмпстер, грабва пакет цигари и излиза. — Ако искате да дойдете с мен, добре. Ако ли не — чакайте ме в колата.

Това вече е съвсем друго. Аз се привеждам през седалката и се провиквам през прозореца:

— Маги, нямаш представа какво има там!

— Скоро ще разбера!

— Ще се изправиш срещу Уолт? А той какво ще си каже, когато разбере, че си го шпионирала?

Маги продължава напред. Двете с Мишката се споглеждаме, излизаме от колата и тръгваме след нея.

— Стига, Маги! Знаеш, че говори много лошо за теб, ако те хванат да шпионираш някого по този начин. Особено ако този някой се опитва да го запази в тайна! Хайде да се връщаме!

— Не!

— Добре де — отстъпвам мъничко. Посочвам към дъмпстера и добавям: — Предлагам да се скрием зад онази кола. Ще изчакаме няколко минути и ако нищо не се случи, ще се приберем у дома.

Маги поглежда още веднъж към входа, присвива очи и накрая отсича:

— Хубаво.

Подреждаме се като примерни кегли зад дъмпстера. Вече е леденостудено и аз обвивам рамене с ръцете си и започвам да подскачам, за да се стопля.

— Ще престанеш ли? — просъсква Маги. — Някой идва! — Хвърлям се в близкия храст зад дъмпстера, изсипвам се по задник, а след това драпам известно време, докато стъпя на крака. Седя си приклекнала и наблюдавам.

Под навеса се вмъква могъщ мустанг. Вратата се отваря, районът се оглася от надута до дупка уредба с песен на „Блек Сабат“ и шофьорът излиза. Огромен мускулест тип. Когато се озърта предпазливо, за да провери дали някой не го гледа, аз разпознавам в този шофьор Ранди Сандлър, който завърши гимназията преди две години и беше куотърбек на футболния отбор.

— Боже господи! Ранди Сандлър току-що влезе в порно клуба!

— Ранди Сандлър ли? — шашва се Мишката и двете с Маги припълзяват до мен.

— Грешката е изцяло моя! — напява жалостиво Маги. — Ако не го бях зарязала, Уолт сега нямаше да има нужда да идва тук за секс! Сигурно се е разболял от хронична форма на сини топки!

— Сините топки са мит — прошепвам доста височко. — Това е една от онези лъжи, които мъжете разправят на жените, за да получат секс!

— Направо не мога да повярвам! Горкият Уолт! — стене тя.

В този момент Ранди Сандлър излиза от клуба, обаче този път не е сам. Следван е от Уолт, който примигва от ярката в сравнение със заведението светлина. Двамата с Ранди си разменят няколко думи и се засмиват, а после дружно влизат в колата на по-голямото момче. Двигателят изревава, но преди да потеглят, Ранди се привежда към Уолт и го целува по устата. Целувката се проточва повече от минута, след което мъжете се откъсват един от друг. Уолт обръща към себе си огледалото за задно виждане и оправя косата си.

За миг настъпва тишина. Единственият звук, който се чува, е пърпоренето на мустанга. После той се изтегля бавно изпод импровизирания навес, а ние продължаваме да клечим в храстите. Постепенно бръмченето му се изгубва в далечината и ние една по една започваме да се изправяме.

— Е — отбелязва със свити устни Маги, докато се изтупва и оправя, — очевидно всичко е ясно.

— Хей! — подвиква Мишката. — Знаеш ли какво? Може би всичко е за добро. Сега ти си с Питър, а Уолт е с Ранди!

— Това е като „Сън в лятна нощ“^[1] — припявам успокоително, — където всеки накрая завършва с човека, с когото би трябвало да бъде.

— Ъхъ — промърморва безизразно Маги и се насочва към колата си.

— Освен това не можеш да не признаеш, че Ранди Сандлър определено си го бива! И преди си беше едно от най-красивите момчета във футболния отбор! — казва Мишката.

— Така си е — поемам репликата си аз. — Представете си само колко момичета ще си умрат от яд, ако разберат, че Ранди е…

— Гей! — изпищява внезапно Маги. — Че Ранди и Уолт са гейове?! И са лъгали всички, през цялото време? — Отваря рязко вратата на колата. — Страхотно! Направо жестоко! Две години да се заблуждаваш, че едно момче е влюбено в теб, а после да установиш, че то дори не харесва момичета? И през цялото време, докато сме били заедно, той си е мислел за… — Пауза, поемане на дъх, писък:

— … друго момче?!

— Маги, по-спокойно! — прошепва Мишката.

— Не, няма да бъда спокойна! Отказвам да бъда спокойна! — Маги включва двигателя, но после рязко завърта ключа и заравя лице в ръцете си. — А щяхме да се местим във Върмонт! Щяхме да си имаме магазин за антики! И щанд за продажба на зеленчуци! И аз му вярвах! А той през цялото време ме е лъгал!

— Няма начин да те е лъгал! Не може да те е лъгал! — контрира Мишката. — Вероятно просто не е имал представа какъв е. А после, когато се разделихте…

— Той те обичаше, Маги! — Това съм аз. — Наистина те обичаше! Всички го знаят!

— А сега всички ще узнаят каква глупачка съм била! През цялото време! Имате ли някаква представа колко идиотски се чувствам точно сега? Надали някой някога се е чувствал по-идиотски от мен!

— Маги — разтърсвам леко ръката й, — но как би могла да разбереш? Искам да кажа… сексуалната ориентация на всеки човек си е… негова лична работа, нали така?

— Не и когато така наранява други хора!

— Уолт никога не би те наранил нарочно — отбелязвам. — Освен това, Маги, в случая става въпрос за Уолт, а не за теб!

Опа! Гняв като този никога не се бе изписвал по лицето на добрата ми стара приятелка.

— Така значи! — изръмжава тя. — Тогава защо, за разнообразие, не пробваш да си на мое място, а?!

И избухва в сълзи.