Джон Брънър
Сините роби (15)

Глава 15

Тя заговори бързо, объркано, като понякога се повтаряше, но явно говореше искрено и разказът й беше много прост.

Барг Талибранд, баща на Ян и Ларс, бил „по-прост“ от синовете си. Хорн подразбра това като по-малко интелигентен, може би дори в сравнение с най-ниското равнище на Земята. Когато жена му се разболяла от буйните му любовни излияния, след като родила първия му син Ян, той отишъл на космодрума и си хванал андроидка, която да го задоволява.

Когато андроидката му — уж безплодна, затова и предпочитана — забременяла, отначало Берг Талибранд подхвърлял шеговито, че благодарение на мъжествеността си можел да създаде деца дори на жена, която не би могла да има. После това особено положение започнало да го гнети. Така работата била потулена, ала Берг бил обладан от фикс идеята, че е прокълнат, а не надарен с невероятни способности да създава поколение, и накрая умрял от умопомрачение.

В това време Ян бил достатъчно възмъжал, за да управлява имението, и прогонил паразитите, които ограбвали баща му. Но тогава доведеният му брат Ларс също бил достатъчно възмъжал, за да му попречи да премахне старата андроидка, която му била фактически майка. А когато Ларс узнал какво е сполетяло сина на човека, който бе оскърбил Ян в Голямата зала днес, всичко му станало ясно. Майка му може би не била андроид; тя също трябва да е била отвлечено дете от човешко потекло. И това го накарало да скита от свят на свят, за да дири търговците на андроди, които надували печалбите си, като крадели деца на човеци.

Но две причини му пречили да признае старата жена за своя майка. Първо — животът й като андроид така формирал съзнанието й, че не можела да се примири с перспективата „да стане човек“. Освен това синият цвят на кожата й се дължал на неизлечимо заразяване с някаква саморазмножаваща се протеинова молекула. И второ — Ян нямал особено желание да позволи на предполагаемия си брат да даде гласност на факта, че в действителност е незаконороден. И нищо чудно, че Ян мразел брат си!

Вратата се разтвори широко, Хорн скочи уплашено.

Пред него стоеше Ян Талибранд, задъхан, с потно лице, от левия му ръкав и по ръката течеше кръв. Кръв имаше и по оголената сабя, която държеше отстрани.

Той пое дълбоко дъх преди да заговори на криюндитски на старицата зад Хорн, която закри лицето си с ръце. Най-сетне, изглежда, в отговор на въпрос, повторен десетина пъти, чийто смисъл Хорн почти схвана, макар и не напълно, тя отвърна през сълзи и Талибранд се изплю на пода.

— Значи ти, земни подлизурко — каза той на Хорн, — злоупотребяваш с гостоприемството ми и шпионираш семейството ми.

Старата жена извика, че доброволно е дала сведения на Хорн и лицето на Ян се изкриви от страшен гняв.

— В такъв случай между нас е свършено! — изръмжа той. — Твърде дълго вече изкарваш на показ позора на семейството ни!

Той скочи напред, размахвайки сабя, и разцепи главата на старицата от темето до тила.

Хорн беше потресен. Талибранд изтегли сабята си бавно, като че сам ужасен от постъпката си.

— Позорът на баща ви е нищо в сравнение с този позор! — каза Хорн хрипкаво.

— Да убия андроид ли е позор? — кресна Талибранд. — Та това е все едно да убия животно! Каквото и да е казвал Ларс, каквото и да е твърдял мнимият ми брат, той беше андроид, „нищо“, а не човешко същество! И никому няма да позволя да казва обратното.

— Как? — запита Хорн. — Като ме съсечете беззащитен, както съсякохте майката на брат си? Хайде, направете го! Рано или късно то ще се разбере! Както разбрах какво представлявате вие.

— Ела де! Ще ти дам сабя. Казват, че си бил изкусен във фехтовката. Ти си убил неотдавна един от нашите агенти! Но той беше мекушав и землянин като теб. Ха, да видим можеш ли да се мериш с човек от Крию’н Дит!

Един от нашите агенти! Значи докато Ларс Талибранд е гонел неумолимо лошите хора, които е мразел, собственият му брат е дружал със смъртния враг.

Талибранд го поведе бързо през коридорите към голямата зала. Минаха край следи от бой. От време на време отвън се чуваше пукот на мощно огнестрелно оръжие.

— Ето сабя! — Талибранд докосна със сабята си една друга, захвърлена на пода.

Хорн я грабна и след миг вече се бореше за живота си. Той има̀ краткото удоволствие да види погледа на изненада на противника си от умението, с което боравеше с оръжието. Принуден да се отбранява, той стъпи в локва кръв, подхлъзна се и падна, но успя навреме да се изправи. Изтласка Талибранд десет крачки назад. После Ян кръстоса сабята си с неговата. Хорн освободи оръжието си и отбягна следващата атака на Талибранд. Но когато при това се обърна, видя, че не бяха сами. През двете врати бяха влезли слуги, нарамили дълги пушки. До тези груби мъже стоеше Мода Талибранд. Тя гледаше напрегнато, сключила ръце като за молитва.

За половин секунда Хорн бе отклонил погледа си; Талибранд се хвърли и вдигна високо сабя за смъртоносен удар. Мода извика. Хорн се дръпна настрана и сабята му улучи вече ранената лява ръка на Талибранд и разпори месото. Талибранд нададе остър вик и мигновено слугите се втурнаха. Двама му помогнаха да се задържи на крака, а другите уловиха Хорн и измъкнаха сабята му.

Мода закрачи към тях; на всяка стъпка черната й рокля шумолеше леко по пода. Спря се пред девера си и го заплю в лицето.

— Подлец! — каза тя. — Няма ли да накараш наемниците си да довършат работата, която нямаш сили да свършиш сам? Хайде! Кажи им да прережат гърлото му като на свиня! — Тя тропна с крак, кипяща от гняв. — Ех, защо не бях мъж!

— Ти не си естествена жена! — каза Талибранд хладно. — Дете на андроид! Ти ме отвращаваш и аз не обръщам внимание на бръщолевенията ти. — Очите му се впиха в лицето на Хорн. — Но аз няма да го убия. Той не заслужава достойна смърт. Заварих го в стаята му с трупа на свекърва ти. Разцепил черепа й.

Наглостта на тази лъжа възмути Хорн толкова, че понечи да се нахвърли върху него: „Ах, ти…“ Но един от слугите сложи огромна длан на устата му и макар че Хорн се опита да го ухапе, за да си махне ръката, не успя.

Талибранд пристъпи към Хорн. От прясната му рана още течеше кръв, а лицето му беше восъчнобледо.

— За теб, който, изглежда, обичаш андроидите, може да има само една логическа, красива участ. Вярвам, че ще намразиш живота си, преди той да угасне!