Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (47)

46.

Айрини захвърли химикалката върху масата и огледа последната версия, която бе нахвърлила. Стомахът й се сви от обзелото я разочарование. Колкото и да се опитваше, не можеше да постигне разумно обяснение на факта, че Райлънд Уеб изобщо не бе приближавал Дънслей в деня на смъртта на Памела.

Беше толкова сигурна, че след като подреди всички факти, ще открие нещо допълнително, нещо, което би предоставило на полицията достатъчно сериозен мотив, за да свърже убийството с Уеб. Но засега се намираше в задънена улица.

Трябва да има някаква връзка, помисли си тя. Никой не можеше да я убеди, че смъртта на Памела бе нещастен случай.

Стана и отиде в кухненския бокс в бунгалото на Люк, за да си налее още чай. За четвърти път през последните четиридесет минути ставаше от стола си. Три пъти бе ходила в кухненския бокс — два пъти, за да си долее чашата, и един път, за да надникне в хладилника и да види какви продукти да купи за вечеря.

С чашата в ръка, Айрини отиде до задната врата на бунгалото, подпря се на дървения парапет на верандата и се загледа замислено в кротката повърхност на езерото. Гледката от това бунгало бе малко по-различна от тази, която се откриваше от бунгало номер пет. Оттук се виждаше по-голяма част от езерото.

Беше обещала на Аделин да й изпрати още една статия, наситена с местен колорит, за да поддържат интереса на посещаващите уебсайта на „Бийкън“. Срокът за предаването на материала изтичаше, а тя не можеше да се концентрира върху него. Вместо това мислите й постоянно се връщаха към обстоятелствата около смъртта на Памела. Може би това настойчиво съсредоточаване върху едно й също нещо бе истинското определение за конспиративната теория.

По гърба й пробягнаха ледени тръпки. Може би всичките онези терапевти през годините имаха право, когато се опитваха да я убедят, че тя е обсебена от собствената си измислена версия за събитията, тъй като не е в състояние да понесе действителността.

Не, не се отплесвай в тази посока — заповяда си тя. — Ти си репортер. Опитай се да проследиш взаимовръзките между фактите. Или по-добре — опитай се да видиш нещата по нов начин.

Тя видя как един раздрънкан пикап много бавно пое по алеята и спря пред хижата. От него излезе Тъкър Милс и извади лопата и гребло от задната част на колата. Максин излезе на прага, за да го поздрави. От нея се излъчваше оживление и ентусиазъм.

Сънрайс, Лейк Лодж, би всички рекорди за посещение извън сезона. Най-напред се изля поток от представители на медиите, които пристигнаха в Дънслей, за да проучат атмосферата на мястото, откъдето бе започнало всичко, свързано със скандалната история. Ужасен от перспективата за нахлуването на толкова много неочаквани клиенти, Люк напълно бе зарязал рецепцията, оставяйки всичко в ръцете на Максин.

Поела кормилото на управлението в ръце, Максин тутакси прие предизвикателството и се развихри. Като начало учетвори цената на нощувките. След като всички свободни бунгала бяха заети, тя учтиво, но твърдо предложи Айрини да се премести в бунгалото на Люк, за да се освободи едно допълнително бунгало.

А преди час Максин бе изпратила Люк в Дънслей, за да попълни бързо изчерпващите се запаси от тоалетна хартия, кафе и понички. Айрини знаеше, че той беше благодарен на предоставената му възможност да избяга за малко от лудницата.

Тази медийна врява със сигурност нямаше да трае дълго, помисли си Айрини, но докато продължава, бизнесът в курорта щеше да процъфтява.

Отпи още една глътка от чая и се замисли над нещата, които бе изтласкала на заден план. В съзнанието й изплуваха откъслечни сцени от стария й кошмар.

Изведнъж й хрумна, че тя самата беше част от пъзела.

 

 

— Съжалявам, че Айрини не е дошла с теб — рече Тес. Наля студена прясна лимонада в чашата на Люк и седна на един от столовете в дневната. — Имам толкова въпроси към нея.

— Тя работи върху нова статия за „Бийкън“. — Люк изпи на един дъх половината от съдържанието на чашата си, наслаждавайки се на силния, тръпчив вкус. — Аделин се надява на още подробности. Историята на Райлънд Уеб с всеки изминал час се разклонява и усложнява все повече.

Тес се засмя.

— Кой би си помислил, че тихата малка Айрини ще се превърне един ден в напорист разследващ журналист?

— Тя е жена с мисия — отбеляза Люк. — Би трябвало и аз в момента да изпълнявам своята. Предоставих управлението на курорта на Максин и в следващия миг тя започна да раздава заповеди. Изпрати ме на лов за тоалетна хартия. Лично аз не разбирам защо гостите сами не се погрижат за нуждите си, но Максин е на друго мнение.

Тес се засмя.

— Обзалагам се, че в момента се опива от ролята си.

— При всички случаи печели пари. Както и да е, на път за града реших, че ти можеш да ми помогнеш да си отговоря на един въпрос, който ме измъчва от доста време.

Интелигентното лице на Тес се оживи от интерес.

— Какво искаш да знаеш?

— Името на човека, на когото се е доверила Памела в деня на смъртта на родителите на Айрини.

Ентусиазмът на Тес тутакси помръкна.

— Говориш за човека, който се е обадил на Райлънд Уеб и го е предупредил за намеренията на Памела?

— Имаш ли някаква идея кой може да е бил?

Тес въздъхна.

— Двамата с Фил говорихме за това. Спряхме се на една възможност, но никой от нас не вярва, че си струва да се провери. Сигурна съм, че човекът, за когото си мислим, е направил това, което е сметнал за редно, без да си зададе въпроса до какви последствия ще доведат действията му.

— Как, по дяволите, е можел да вярва, че най-правилното нещо е било да се обади на Уеб?

Тес се загледа за миг през прозореца на стаята, сетне се извърна към госта си.

— Мисля, че е най-добре първо да ти разкажа една местна история — подхвана тя. — Двамата с Фил сме родени и отраснали в този град. По един или друг начин сме изпитали на гърба си последствията от присъствието на три поколения Уеб.

— Целият съм слух.

— Чула съм тази история от майка си. Отнася се за едно момиче на име Мили, което тя познавала от гимназията в Дънслей. Очевидно тази Мили била голяма красавица. Лятото, през което се дипломирала, Виктор Уеб й предложил работа като секретарка в главното управление на компанията му в Сан Франциско. Тя била на седмото небе от щастие. Поела към светлините на големия град, без дори да се обърне назад. Майка ми и приятелките й били изпълнени със завист заради бляскавото бъдеще, което се очертавало пред нея.

— Усещам, че наближава нещо лошо.

— Правилно усещаш. Година и половина, след като напуснала Дънслей, Мили се върнала с малко бебе — момче. Отгледала го тук. Тя била самотна майка в един малък град, където трудно се намира работа, но, изглежда, че на нея и на момчето никога не им липсвало нищо — живеели в хубава и удобна къща и винаги били облечени в прилични дрехи.

— Тя работила ли е?

— От време на време, но по-скоро колкото да не скучае — поне така си мисля аз. Както казах, явно не е страдала от липса на пари.

— И откъде са идвали тези пари?

Тес се пресегна за каната с лимонада.

— Мили казала на всички, че имала любовна връзка с един мъж, който загинал при автомобилна злополука, преди да се ожени за нея, но й бил оставил нещо в завещанието си. Тя се придържаше към тази история до деня на смъртта си, макар че майка ми и приятелките й така и не й повярваха.

— Мили е мъртва?

Тес кимна.

— Рак. Ала синът й все още живее в града. И ако старите слухове са верни, Виктор Уеб е неговият баща.

— Това означава, че Райлънд Уеб е негов брат.

— Да.

 

 

Къщите в квартала, заобиколени от множество дървета, не бяха сред най-луксозните в града, но бяха солидни постройки, принадлежащи на средната класа. Колите, паркирани на павираните алеи, бяха нови и модерни. Люк видя градини и морави, но нямаше предни веранди. Явно това беше царството на задните веранди и вътрешните дворове.

Той остави сува си зад ъгъла и се върна пеша до полицейската патрулна кола, паркирана пред затворените врати на гаража. Прозорците откъм страната на шофьора бяха смъкнати. Дистанционното за гаража бе окачено на козирката над волана.

Той се пресегна и натисна бутона. Вратите на гаража бавно започнаха да се отварят. Вътре беше паркиран голям сребрист сув.

Люк приближи, за да го огледа по-добре. Боята по предната част на колата беше сериозно пострадала на няколко места. Цялото предно стъкло бе напукано и нащърбено.

Той чу отварянето на входната врата.

— Какво, по дяволите, търсиш в гаража ми, Данер? — извика Сам Макферсън от най-горното стъпало.

Люк застана в отвора на вратата.

— Питам се от чисто любопитство: само си се опитвал да изплашиш Айрини до смърт онзи ден, когато си я преследвал по Лейкфронт Роуд, или си искал да я убиеш?

Сам слезе по стъпалата.

— Не знам за какво, по дяволите, говориш.

— Тази кола е минала през метеоритен дъжд.

Сам се намръщи.

— Някакви хлапета я бяха откраднали. Решили да се повозят. Нямах време да я закарам в гаража на Карпентър, за да я боядисат и ремонтират.

— И откога правиш услуги на по-големия си брат, Сам?

Сам се сви, сякаш го бяха ударили силно в стомаха.

— Какво?

— Двамата с теб ще трябва да си поговорим. Или ще го направим тук, пред погледите на съседите ти, или ще влезем вътре, за да си побъбрим насаме. Ти избираш.

— И защо трябва да говоря с теб?

— Защото знам, че си полубрат на Райлънд Уеб. Досетих се, че тъкмо ти си му се обадил преди седемнадесет години, за да го предупредиш, че Памела е дала видеозаписа на Елизабет Стенсън. Той ли те помоли да подпалиш и къщата? Или е дошъл дотук, за да го стори лично?

— Не знам за какво говориш — с прегракнал глас отвърна Сам, явно изнервен. — Махай се оттук.

— Сигурно през всичките тези години ти е било доста трудно да гледаш как брат ти се ползва с всички привилегии като законен син на Уеб. Райлънд беше златното момче, нали? Местният коронован принц. Ти никога не си казал на никого, че и в твоите вени тече също толкова от кръвта на Уеб, както и в неговите. Защо, Сам? Дали защото Виктор Уеб е платил на майка ти, за да запази тайната, а след като тя е починала, ти си се почувствал задължен да продължиш да го правиш?

Сам стисна ръцете си в юмруци.

— Млъквай!

— Струва ми се, че доста добре си живееш със заплатата на шеф на полицията в малко затънтено градче. — Люк наклони глава към гаража. — Хубава нова кола. Къщата ти е в добър квартал.

— Не съм длъжен да слушам всичко това.

— О, напротив, ще го чуеш. — Люк пристъпи към него. — Защото, така както си го представям, ти си съучастник поне в три убийства, а може би и в четири. Все още не съм сигурен за Хойт Иган. Възможно е този път брат ти сам да се е справил с всичко.

— Нищо не можеш да докажеш.

— Тъкмо това продължава да твърди и брат ти. Но, както сам ще забележиш, той вече е свършен човек. Няма да мине много време и ще се пречупи. Ако не си му помогнал да извърши всички тези убийства, най-добре се приготви да го докажеш.

— Не е нужно да доказвам каквото и да било — озъби се Сам.

— Грешиш. По-добре се опитай да ми докажеш, че онзи ден не си се опитал да изтласкаш Айрини от шосето, за да полети в езерото, или ще те разглобя на части.

По лицето на Сам се изписа недоумение.

— За бога, човече, не съм се опитвал да я убивам. Защо, за бога, ще правя подобно нещо?

— Може би защото Райлънд Уеб те е помолил?

Погледът на Сам се втвърди.

— Аз не приемам заповеди от Райлънд Уеб, дяволите да те вземат.

— Памела ти е вярвала, нали? В крайна сметка ти си бил неин чичо. И без това не е имала много близки хора, към които би могла да се обърне. В деня, в който е дала видеозаписа на Елизабет Стенсън, тя е споделила с теб. Казала ти е, че Райлънд я малтретира от години сексуално и че е време тази тайна да излезе наяве. Но вместо да оправдаеш доверието на племенницата си, ти си се обадил на брат си и си го предупредил за това, което ще се случи.

— Не, дяволите да те вземат, не съм се обадил на Райлънд.

— Ти ли я уби, Макферсън?

— Не. — Сам изглеждаше така, сякаш се давеше в море от терзания. — Бог да ми е на помощ, но тогава не повярвах на Памела. Смятах, че си е измислила историята с изнасилването, за да си отмъсти на Райлънд, че я изпраща в интернат. Не знаех какво съдържа видеозаписа, който бе дала на Елизабет Стенсън, но се боях, че Памела ще създаде много неприятности и на себе си, и на семейството. Затова направих единственото, което сметнах за правилно.

Внезапно късчетата от мозайката се подредиха. Кръвта във вените на Люк се вледени.

— Ти не си се обадил на Райлънд — рече. — Обадил си се на баща си. На Виктор Уеб.