Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (44)

43.

— Не мога да повярвам, че си отишла сама в онази къща. — Люк кръстосваше малкия салон на бунгалото с дълги, неспокойни крачки. Пътьом захвърли якето си върху един стол. Отиде в малката кухня. — Трябваше да ме изчакаш да се върна.

— След като разбрах, че ключът отваря онази врата, не можех да чакам повече — тихо рече Айрини. Кръстоса ръце пред себе си и обви рамене, докато го наблюдаваше как вади бутилка минерална вода от хладилника. — Не можех да го отлагам. Трябваше да знам.

Той я погледна.

— Сигурно никак не ти е било лесно.

— Къщата бе пребоядисана. Нови килими, ново обзавеждане. — Тя се поколеба. — Макар че не можах да се заставя да вляза в кухнята.

— Не се учудвам. — Той отпи малко от водата и остави бутилката върху плота. Очите му я гледаха настойчиво и с разбиране. — Как се чувстваш след всичко, което узна днес?

— Не знам какво да ти отговоря — призна тя. — От толкова дълго време усещах, че все трябва да има някакво обяснение, но сега, след като го знам със сигурност, се чувствам малко… — Замълча, търсейки най-точната дума. — Объркана или нещо подобно.

Млъкна, не знаейки какво да добави. Първият прилив на странно удовлетворение, когато бе узнала истината от устните на Памела, се бе уталожил, оставяйки след себе си чувство на отчуждение и смут. Вече имаше отговорите, които бе търсила толкова дълго. Защо се чувстваше толкова неспокойна?

— Отговорите не са всичко — каза Люк, сякаш прочел мислите й. — Нуждаеш се от време, за да ги приемеш и осмислиш, да свикнеш с тях.

Тя кимна.

— Мисля, че си прав.

— Не биваше да отиваш сама в онази къща.

— Вече го каза.

— Вероятно защото съм ядосан и се опитвам да овладея гнева си. Това е начинът, по който обикновено мъжете се справят с чувствата си. Не знаеш ли? Или побесняваме, или правим секс.

Тя се намръщи.

— Защо си ми толкова ядосан?

— Защото днес бе убит един човек. — Очите му потъмняха. — По целия път дотук мислех само за това, че двете с Тес разполагате с достатъчно доказателства, за да съсипете напълно един американски сенатор. И че този сенатор очевидно има навика да убива онези, които знаят тайните му.

— Искаш да кажеш, че си ми ядосан, защото си се тревожил за мен, така ли?

— Не е толкова просто, по дяволите! — Той тръгна към нея. — Ние сме заедно от броени дни, но аз си мислех, че помежду ни има сериозна връзка. Това не може да е краткотрайно увлечение. — Спря се на сантиметри от лицето й. — Или съм се лъгал?

— Не.

— Признавам, че не съм експерт в областта на любовните взаимоотношения, но смятам, че хора като нас би трябвало да споделят. Днес ти трябваше да ме изчакаш, преди да отидеш в онази къща.

— Свикнала съм да действам сама, Люк.

— Знам. Но вече не си сама. — Той я сграбчи за раменете. — Опитай се да го запомниш, Айрини?

Тя осъзна, че всеки миг ще избухне в сълзи.

— Струва ми се, че ще се разплача. Това не е нормално.

— Не, просто си в процес на осмисляне и обработване на информацията. — Люк я притегли и я притисна силно към гърдите си. — Не се стеснявай, поплачи си.

Тя притисна лице до него.

— Мислех, че мъжете се изнервят, когато жените плачат.

— Аз съм морски пехотинец, забрави ли? Ние сме тренирани да се справяме във всяка ситуация.

Айрини се засмя, а после, за нейна изненада, се разрида. Силен поток от мъчителни, опустошителни, но пречистващи сълзи избликна от дъното на душата й.

Не можеше да се бори и се остави на урагана.

Люк я държа здраво, докато бурята постепенно утихна.

След това й направи чаша чай. Седнаха заедно до малката маса, откъдето се разкриваше гледка към езерото. Усещаше някакво вътрешно спокойствие и умиротворение.

— Сега по-добре ли си? — попита той.

Айрини осъзна, че отново можеше да се усмихва.

— Да.

* * *

Айрини беше в леглото, когато Люк излезе изпод душа. Спря се на прага на спалнята. Едната му ръка придържаше кърпата, увита около кръста му. Погледна я как лежи спокойно, подпряна на възглавниците.

Тя ме очаква, помисли си Люк. Изведнъж го обзе непреодолимо желание. Само с два удара на сърцето цялата му умора и изтощение изчезнаха, изместени от силна възбуда.

Може би моментът не беше много подходящ. Днес беше преживяла много тежък ден, като се започне от посещението в къщата на кошмарите й и изповедта на Памела от отвъдното.

Напомни си, че трябва да се владее. Вече се владееше.

Направи две крачки към леглото, сетне отново спря.

— Люк? — Веждите й се повдигнаха загрижено. — Нещо не е наред ли?

— Може би е по-добре да спя на дивана — промърмори той, осъзнавайки, че докато го изрича, му се иска тя да започне да го разубеждава.

— Защо?

— Чувствам се малко неспокоен и напрегнат. Може би няма да мога да заспя веднага. А ти си имала изключително тежък ден. Нуждаеш се от почивка.

Тя погледна многозначително към голямата подутина под кърпата. Когато вдигна глава, изражението на лицето й бе съблазнително и подканващо.

— Аз пък мисля, че се нуждаеш от малко помощ, за да заспиш. — Усмихна се лениво. — Имаш късмет, защото разполагам точно с това, което ти е нужно.

Обля го вълна от радостно предчувствие.

— Това има ли нещо общо с електрически батерии?

Смехът й отекна волно из стаята.

— Ела тук и сам ще разбереш.

Той угаси лампата до леглото и пусна кърпата да падне на пода. Но когато се озова в леглото и приближи устни към нейните, тя опря длан в гърдите му, за да го спре.

Люк повдигна вежди.

— Нещо не е наред ли?

— Казах ти, че ще ти помогна да заспиш, забрави ли?

— Сънят е последното, за което мисля в момента.

— Ще видим дали ще продължаваш да го твърдиш, след като приключа с теб.

Бутна го силно в гърдите. Той се поколеба, сетне се претърколи послушно по гръб. В следващия миг тя беше отгоре му, мека и топла, ухаеща на екзотични морета и диви цветя, които нямаха име.

Той скръсти ръце под главата си, оставяйки се с наслада да бъде съблазнен.

— Сега какво?

Тя не отговори. Вместо това ръката й се плъзна по корема му. Когато достигна целта си и го обхвана с пръсти, той почувства как всичко в него се напрегна от напиращото желание.

— Постигаш резултат.

— Забелязах.

И тогава нежните й устни го поеха, а той си помисли, че ще се пръсне на хиляди парчета. Ръцете му се стрелнаха надолу и обхванаха главата й.

— За там има и по-лесен начин — едва успя да промълви с прегракнал глас.

Тя го погледна през завесата от разпиляна коса.

— Мислех, че морските пехотинци не обичат лесните неща.

— Всяко правило си има изключение.

— Не и в този случай. — Езикът й се плъзна леко по набъбналия му член.

Той простена и стисна очи, отдавайки се на жаркото удоволствие.

Езикът й затанцува нагоре по пламналото му тяло. Той отвори очи и ги впи в нея. Тя го възседна и го пое дълбоко в себе си. Беше толкова тясна, толкова гореща и влажна.

Обви го вихрушка от пулсиращи усещания. Нямаше да може да издържи дълго. Освобождението наближаваше неудържимо като локомотив. Сграбчи я за кръста, за да я обърне под себе си.

— Не — прошепна тя и подпря дланите си върху гърдите му. — Не е нужно винаги да контролираш ситуацията. Просто се остави на страстта.

— Но ти още не си готова.

— Следващия път ще помислим за мен.

— Не. — Знаеше, че чаршафите са мокри от потта му. — Искам те със себе си.

— Аз съм тук. Никъде няма да ходя.

Нежното обещание в думите й го тласна до ръба.

Внезапно полетя.

Доста по-късно Люк отново можеше да разсъждава. Стаята миришеше на секс и заситена отмала.

— Нищо чудно, че изглеждаш страхотно в черния си тренчкот и кожените ботуши. — Впери замислено поглед в потъналия в сенки таван. — Напомни ми да ти подаря малък камшик за рождения ти ден. Така екипировката ти ще е пълна, нали?

Айрини се протегна лениво и се сгуши до него.

— Не си спомням моят педагогически съветник от гимназията да ми е споменал, че специализирането в садо-мазо секс изкуството ще е подходяща кариера за мен.

— Което още един път идва да покаже, че тези педагогически съветници далеч не знаят всичко.

— Истина е, но съм сигурна, че се стараят. — Тя се подпря на лакът и го загледа със самодоволна усмивка. — Хареса ли ти, пехотинецо?

— Аха. — Люк я привлече отново върху гърдите си. Върху лицето му бе изписан израз на пълна убеденост. — Не мисля, че някога ще мога да ти се наситя.

Лицето й засия от удоволствие.

— Прозвуча много мило. А сега ще можеш ли да заспиш?

— Шегуваш ли се? След това преживяване е истинско чудо, че все още съм в съзнание.

— Беше много дълъг ден, нали? — прозина се тя.

— И за двама ни. — Люк придоби сериозно изражение, щом си припомни случилото се. — Ако оставим настрана личните ми възражения, смятам, че идеята ти да провериш ключарските работилници в Кърбивил е направо страхотна.

— Аделин Грейди е обучила репортерите си да разчепкват подробностите. — Тя смръщи чело. — Макар че на връщане едва не претърпях сериозен инцидент.

Той се повдигна на лакти.

— Какво говориш?

— Толкова се бях замислила за ключа и какво би могъл да означава, че изобщо не обръщах внимание как шофирам. Движех се доста бавно по онзи тесен и пълен с остри завои участък от шосето в южния край на езерото. Някакъв ненормалник с огромен сув караше зад мен и наистина се вбеси.

Люк настръхна от познатите тръпки на предчувствието.

— И какво стана?

— Да ти кажа честно, мисля, че онзи направо откачи. Подкара с бясна скорост и на няколко пъти едва не връхлетя върху мен. Сигурно е искал само да ме изплаши, но в един момент ми се струваше, че целта му е да ме избута от шосето в езерото.

Люк седна в леглото.

— Започваш да ме тревожиш.

— Реших, че най-доброто, което мога да направя, е да отбия от шосето в старото строително селище.

— „Вентана Истейт“?

— Идиотът ме последва.

— Сега вече наистина ме изплаши.

— Трябва да призная, че и аз бях доста изплашена. — Тя потръпна. — Но онзи стар път все още е покрит с чакъл, точно както го помнех. Дори беше още по-зле.

— Знам. Минах през „Вентана Истейт“ наскоро, след като дойдох да живея в Дънслей. Просто исках да му хвърля един поглед.

— Малко местно разузнаване, а?

— Разкажи ми останалото.

Усмивката й се стопи.

— Направих единственото нещо, което ми хрумна в момента. Натиснах докрай газта, но скоро стана ясно, че онзи със сува не възнамерява да се отказва. Повярвай ми, върху цялото му предно стъкло се изсипа истинска градушка от камъни и чакъл.

— Това — замислено рече той — е било много добра маневра.

— Чувах как камъните и чакълът трополят по сува. Сигурна съм, че предното му стъкло доста е пострадало, както и капакът на двигателя и предните калници.

— Той не те ли последва, след като отново излезе на шосето?

— Не. През цялото време проверявах в огледалото за задно виждане. Повече не го видях.

— Разгледа ли добре сува?

Тя поклати глава.

— Всъщност не. Той се озова зад мен съвсем внезапно. Бях толкова изплашена, че можех да се съсредоточа единствено върху шофирането.

— Какъв цвят беше?

— Сребристосив, също като твоя и още стотина други в областта. Беше един от големите модели с тъмни стъкла. Това е всичко, което забелязах.

— А номера?

— Шегуваш ли се? Въобще не успях да го видя. — Той остана мълчалив за миг. — Люк?

— Да?

— Мислиш, че става дума за нещо много повече от пътно хулиганство, нали?

— Мисля, че е напълно вероятно да става дума за нещо много повече — с равен глас отвърна Люк. — Памела Уеб и Хойт Иган са мъртви. Ако днес беше полетяла в езерото, хората щяха да решат, че е било поредният нещастен случай. А сенатор Райлънд Уеб можеше да си позволи да диша много по-спокойно, след като жената, с която дъщеря му се е свързала малко преди смъртта си, също се е пренесла в отвъдното.

— Доколкото зависи от мен, копелето няма да може да диша спокойно до края на дните си — закле се Айрини. — Утре, по време на вечерята за финансиране на кампанията му, ще одера кожата му и ще я прикова към стената. Цялата история ще излезе на следващата сутрин в „Гладстон Коув Бийкън“ и само за няколко часа кариерата на Уеб ще представлява само купчина димящи развалини.