Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (43)

42.

Памела погледна към камерата. Продължаваше да седи на дивана с чаша с вино в ръка. Устните й бяха извити в подигравателна усмивка, но очите й бяха студени като Северно море.

Този клип е бил заснет по време на последното пътуване на татко извън страната. Доста отвратителен материал, нали? Трябва да се отдаде дължимото на Хойт Иган. Той е придружавал татко по време на задграничните му развлекателни пътешествия и е разбрал какво става. Подкупил е собственика на един от бордеите, за да заснеме клипа. Работата е там, че допреди няколко седмици, преди да открия, че Иган изнудва баща ми с този филм, вярвах, че татко е престанал да се занимава с малки момиченца. Излиза, че той просто е изнесъл забавленията си извън страната. И това ако не е доказателство, не виждам какво би могло да е?

Айрини грабна клетъчния си телефон.

— Чуваш ли това, Люк?

— Чувам го — тихо отвърна той. — Уеб е педофил и смята да се кандидатира за президент. Ти си права, това, което гледаш в момента, е дяволски добър мотив за убийство — по-точно за две.

— Памела и Хойт Иган.

— Трябва да се обадя на Танака — каза Люк. — Искам да разбере къде се намира Уеб в момента. Щом като се уверя, че кучият син не е близо до Дънслей, ще се почувствам малко по-спокоен. Междувременно се погрижете всички врати в къщата на Тес да са добре заключени.

Тес беше достатъчно близо и чу гласа на Люк, излизащ от микрофона на малкия телефон. Веднага се изправи.

— Аз ще се погрижа.

— Ще дойда веднага щом приключа тук — продължи Люк. — Не отваряйте на никого, с изключение на Фил.

— Разбрано — каза Айрини.

Люк прекъсна връзката.

Тес се върна забързано в дневната и седна на дивана.

— Вече сме в безопасност, както би казал Фил.

На екрана Памела остави чашата си.

От извлеченията на кредитните карти и пътните билети, които съм включила в другите файлове, ще разбереш, че през последните няколко години татко доста често е пътувал зад граница. Южна Азия е била любимата му дестинация. Там има много детски бордеи.

Но подобни заведения има и в други части на света. Миналата година татко е открил едно от тях в Европа и това, което току-що видя в клипа, е заснето там. Напоследък е било любимото му място. Записала съм адреса му, Айрини. Знам, че репортерите не пропускат подробностите.

Тес погледна към Айрини.

— Това е унищожителен компромат. Кампанията на Райлънд Уеб ще отиде по дяволите, когато това стигне до медиите.

Айрини не откъсваше поглед от екрана.

— Да.

Ако си стигнала дотук, вероятно вече си разбрала, Айрини, че искам всички да узнаят за малкото хоби на татко. Поне това ти дължа.

— Тя е знаела, че си станала репортер — замислено отбеляза Тес. — Изглежда, през годините се е интересувала от теб.

— Очевидно.

На екрана Памела се облегна назад и протегна дългите си крака.

Но преди голямата история да гръмне в медиите, трябва да ти кажа какво се случи в действителност с родителите ти. Казах, че съм отговорила за смъртта им, и това е самата истина. През онова лято майка ти започна да подозира, че съм била сексуално малтретирана.

— Уеб е изнасилил собствената си дъщеря. — Лицето на Тес се изопна от гняв.

Може би си се питала защо през онова лято майка ти никога не ти разрешаваше да оставаш да спиш у дома, когато татко беше в града. Макар че не е имала за какво да се тревожи. Татко вече не идваше посред нощ в спалнята ми, както някога. На шестнадесет години вече бях твърде стара за него. Той ме харесваше много повече, когато бях по-малка. Това започна, когато бях на десет. И приключи, когато навърших тринадесет.

— Горката Памела — прошепна Айрини. Обзе я огромна тъга. — Никога не съм подозирала. Тя винаги изглеждаше толкова невероятно изтънчена, хладнокръвна и обиграна.

Разбира се, аз се преструвах, че нищо не се е случило. Обикновено поведение в подобни ситуации. Децата пазят тайната, понякога дори и от самите себе си. Не съм го казала на нито един от терапевтите, които съм посещавала през годините. Не мога да го обясня. Мисля, че го наричат способност да се абстрахираш от станалото и да го затвориш някъде дълбоко в себе си. Четох някъде, че това е механизъм на оцеляването или нещо подобно. Каквото и да е, бях се специализирала в него.

— Чудя се обаче откъде майка ми е разбрала — промълви Айрини.

Майка ти беше много чувствителен и интуитивен човек, Айрини. През онова лято тя започна да разговаря с мен, да ми задава въпроси. Отначало се правех, че не я разбирам, но един ден внезапно изпитах силно желание да я оставя да открие истината. Естествено, нямах смелост да й го кажа лично. Но аз знаех къде татко пази любимия си филм, който бе направил с нас двамата.

Айрини застина.

— Тя го е дала на майка ми, която от своя страна го е дала на баща ми.

— Който пък, на свой ред, е щял да предприеме нещо много сериозно — тихо довърши Тес.

Айрини пое дълбоко дъх.

— Да.

Върху екрана Памела се взираше напрегнато в камерата.

Нагласих нещата така, че майка ти да намери видеокасетата. Същата вечер се постарах да бъдеш с мен през цялото време. Не можех да понеса напрежението от неизвестността и не исках да бъда сама.

— Тя отказваше да ме върне у дома. — Айрини преплете пръсти в скута си. — Задържа ме много след определения час. Отведе ме в Кърбивил със себе си. Бях толкова ядосана. Знаех, че родителите ми ще побеснеят.

Мислех си, че съм планирала всичко, Айрини. Но направих една ужасна, ужасна грешка. Не мога да обясня защо го направих. Мога само да кажа, че след като предприех първата стъпка, за да споделя тайната си с майка ти, повече не можех да се преструвам, че не съществува, ако разбираш какво искам да кажа. Внезапно тя сякаш започна да клокочи вътре в мен, заплашвайки да изригне и да ме погълне. Затова през онзи следобед, преди да дойда да те взема, за да отидем на кино, аз разказах за видеокасетата и какво съм направила с нея на един човек, на когото смятах, че мога да имам доверие.

По-късно, когато разбрах какво се е случило с родителите ти, осъзнах, че този човек сигурно се е обадил на баща ми в Сан Франциско.

— Който се намира само на два часа разстояние оттук — прошепна Тес.

— Райлънд Уеб умее да си служи с оръжие — заговори Айрини. — Всяка година ходи на лов с баща си.

На екрана Памела примигна няколко пъти. Айрини остана с впечатлението, че се опитва да преглътне сълзите си.

Разбира се, никога няма да можеш да докажеш, че баща ми е убиецът на родителите ти. Много съжалявай за това, Айрини. Но и двете знаем, че мина твърде много време. Дори да допуснем, че е имало някакви улики и доказателства, те отдавна са изчезнали.

В ключалката се завъртя ключ и Тес и Айрини се стреснаха.

Вратата се отвори. Фил се появи на верандата с малка брезентова торба в ръка. Изглежда толкова спокоен, помисли си Айрини.

— Люк иска да ти правя компания, докато се върне от Дънслей, Айрини. — Фил затвори вратата и я заключи. — Какво става?

— Няма да повярваш. — Тес се сгуши по-близо до Айрини, за да му направи място на дивана. — Погледни.

… Вече е твърде късно да получиш справедливост за родителите си, Айрини. Но можеш да направиш така, че баща ми никога да не стигне до Белия дом. Можеш да го унищожиш. Не се тревожи, този път няма да повторя грешката си от миналото. Нямам намерение да споделям нищо с онзи човек, на когото се доверих в деня, когато бяха убити родителите ти. Ти ще си в безопасност, докато историята не излезе наяве. А след това вече няма да има значение, нали?

Памела замълча отново и се пресегна, за да напълни отново чашата си.

Е, струва ми се, че това е всичко. О, щях да забравя за малката сватбена рокля. Обличах я за татко. Той не подозира, че съм я запазила през всички тези години. Навярно е забравил за нея. Не я вади. Дай я в някоя лаборатория, за да й направят ДНК тест. Внимавай много с това доказателство.

Направих копие на старата видеокасета и на клиповете, както и на самолетните билети от пътуванията, но няма начин да направя копие на роклята. Възнамерявах да ти я дам лично по време на срещата ни с теб. Но след като размислих, реших да я оставя при допълнителния комплект от доказателства, които смятам да занеса в старата ти къща в Дънслей. Като предпазна мярка. Там ще бъде в безопасност, независимо от това дали ще имам смелост или не да говоря с теб лично. Веднага след като приключа със заснемането на този филм, ще занеса всичко в „Пайн Лейн“ и ще го оставя в някогашната ти стая.

Между другото, аз наех къщата под фалшиво име чрез една агенция за недвижими имоти в Сан Франциско, която се грижи за нея. Никой тук, в Дънслей, не може да ме свърже с мястото.

Сбогом, Айрини.

Иска ми се да имам смелост да ти кажа всичко това лично. Но няма да се изненадам, ако в последния момент реша да избегна срещата ни в Дънслей. Аз съм много добра в изтънченото изкуство на бягство от действителността.

Екранът потъмня.

Няколко дълги минути никой не проговори.

Фил тихо подсвирна.

— Изглежда, че теорията ти е вярна, Айрини. Някой я е убил.

— Райлънд Уеб — каза Тес. — Трябва да е бил той. Той е убил собствената си дъщеря. Невероятно.

— Не, не е! — избухна Айрини. — Той е бил способен да я изнасили. Защо чудовище като него ще се спре пред едно убийство?

— След като я е убил, сигурно е взел копието от старата видеокасета, както и компютъра на Памела, където е съхранявала единия комплект от файловете с доказателствата — продължи Тес. — Навярно е мислел, че е взел всичко. Но очевидно не е знаел, че тя е направила копие на доказателствата и ги е оставила в къщата в „Пайн Лейн“.

— Питам се как ли е успял да налучка паролата на Памела за достъп до файловете й? — замислено се обади Фил.

Айрини сви рамене.

— Може да не го е направил. Но сигурно е разбрал, че в компютъра й се съхранява изобличителна информация. Може просто да го е хвърлил в езерото.

Фил кимна.

— Няма да се изненадам, ако е подпалил къщата, за да бъде сигурен, че всички доказателства ще бъдат унищожени от пламъците.

Айрини погледна бялата кутия.

— Или може по някакъв начин да е разбрал за малката сватбена рокля.

— Но не е могъл да я открие — замислено додаде Тес. — И затова е решил да изпепели къщата до основи, надявайки се, че така ще се отърве от нея.

Изведнъж Айрини се изпълни с нов прилив на енергия. Пресегна се към телефона си.

— Трябва да се обадя на моята шефка.

Преди да успее да набере номера на Аделин, телефонът зазвъня в ръката й.

— Ало?

— Изглежда, че засега можем малко да си отдъхнем — прозвуча гласът на Люк. — Танака е успял да открие местоположението на Райлънд Уеб. Той е в офиса си в Сан Франциско, на среща с някакви влиятелни спонсори на кампанията му. Утре вечер ще присъства на голяма вечеря за събиране на средства и вероятно скоро няма да напуска града. Остани при Фил и Тес, докато се прибера.

— Ще те чакам.

След като приключи разговора с Люк, Айрини се обади на Аделин Грейди. Докато чакаше Ади да отговори, гледаше как Фил отваря ципа на малката брезентова торба. Не извади съдържанието. Не беше необходимо. От мястото, където седеше, зърна за миг проблясването на метална цев. Не се изненада, че Фил имаше пистолет. Все пак живееше в Дънслей, в една от затънтените части на Калифорния. Сигурно в почти всяка къща в града имаше оръжие. Но фактът, че Фил бе решил да извади оръжието си днес, я накара да потръпне от зловещ хлад. Люк явно бе доста разтревожен за нея.

— Крайно време е за отчета ти, Айрини. Казвай.

— Имам история, която ще изстреля „Гладстон Коув Бийкън“ до върха и ще го превърне в най-четения вестник в щата само за четиридесет и осем часа. Но преди това трябва да съставим план за действие.

Някъде след осем часа същата вечер Айрини чу сува на Люк да спира на алеята пред къщата на семейство Карпентър.

— Това е той — обяви тя на Тес и Фил. — Време беше да дойде. — Захвърли картите си на масата и скочи на крака.

Фил и Тес си размениха развеселени погледи, докато събираха картите. Айрини си даде сметка, че се държи като любеща съпруга, която очаква с нетърпение мъжът й да се прибере след дълго скитане из чуждите земи.

Познаваш го само от няколко дни — мислено се смъмри тя. — Постарай се да бъдеш по-сдържана.

Но въпреки това се спусна да отвори вратата, изпълнена с вълнение и огромно облекчение. Люк стоеше на прага със сериозно и малко мрачно изражение на лицето и хладен поглед.

— Тъкмо смятах да ти се обадя, за да разбера къде си — бяха първите й думи.

— Дълъг път — промърмори той. — Дълъг ден. Ти добре ли си?

— Да — кимна младата жена. — О, по дяволите сдържаността!

Хвърли се към него и се сгуши на гърдите му. Той, изглежда, се сепна, но бързо се окопити. Ръцете му се сключиха здраво около нея.

— Готова ли си да си вървим у дома? — попита Люк.

— Да.