Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (38)

37.

Люк се срещна с Кен Танака в едно малко кафене, разположено на тясна уличка в Юниън Скуеър. Според Кен в тази хралупа сервираха най-хубавите пасти и печени вкусотии в цял Сан Франциско. След няколко хапки от кроасана, който си бе поръчал, Люк заключи, че приятелят му е имал основание да настоява да го доведе тук.

Кен намаза с масло кроасана си и кимна към изписаните на ръка листи, които бе оставил пред Люк.

— Сега разбираш ли защо не исках да ти ги изпращам по имейла? — попита той.

— Напълно — кимна Люк.

Огледа замислено Кен, седнал от другата страна на масата. Никога не се бе замислял как би трябвало да изглежда един частен детектив, но Кен определено не се вписваше в общоприетите представи. Ала в същото време Кен Танака не приличаше и на експерт-счетоводител.

Не беше трудно човек да остане с погрешно впечатление от Кен и да е склонен да го подцени. Неговото скромно, приятелско държание предразполагаше хората и ги караше да се отпуснат. Той беше много добър при разпитването на цивилни, имали лошия късмет да попаднат в зоната, където се водеха бойни действия. Често се бе случвало да получи информация от малко момче или изплашена жена, благодарение на която Люк и целият отряд успяваха да се измъкнат от поредната засада.

Без съмнение Кен умееше да се оправя с хората. Но най-големият му талант беше почти свръхестественият инстинкт да проследява пари. Фирмата му се бе специализирала в корпоративната сигурност, но Люк знаеше, че федералните не се свенят да потропат на вратата му, когато се нуждаят от помощта на Танака, за да проследят парите на наркокартелите и терористите.

Люк погледна бележките.

— Разкажи ми накратко.

Кен отхапа от хрупкавия кроасан.

— През последните четири месеца са били прехвърлени големи суми в една офшорна сметка, чийто бенефициент е Хойт Иган.

— И как успя да разбереш всичко това?

Кен повдигна вежди.

— Едва ли би искал да научиш.

— Добре. Продължавай.

— Според моето скромно мнение Иган или получава големи суми от неизвестен източник поради неизвестна причина, или просто изнудва някого. Инстинктът ми подсказва, че става дума за последното.

— Това са много пари. — Люк отпи от кафето си. — Явно е разбрал нещо за сенатора, нали?

— Предвид обстоятелствата, бих казал, че това е най-вероятният сценарий. Човек, който се кандидатира за президент, вероятно има доста неща за криене. Но не са изключени и други възможности.

— Годеницата? Алекса Дъглас?

Кен протегна ръка към бурканчето е мармалад.

— Проверих я. Двамата с Уеб са започнали да се срещат преди шест месеца. По всичко личи, че Алекса Дъглас е амбициозна жена, която е решена на всяка цена да се омъжи за Уеб. Ако Иган е открил нещо в миналото й, което би накарало Уеб да развали годежа, никак не е изключено да му плаща, за да си мълчи.

— Иган си играе с огъня, без да има опит при това. Изнудването е опасна работа. — Люк се облегна на стола. — Чудя се обаче как се вписва Памела Уеб в цялата тази картинка.

— Значи мислиш, че е била убита?

— Изглежда логично.

Кен намаза още мармалад върху кроасана.

— Винаги те е бивало да решаваш главоблъсканици. Сега какво ще правиш?

— Смятам да помисля малко. Трябва да поговоря с Айрини. Това е нейна мисия. Аз просто й помагам.

Кен се усмихна.

— Нямам търпение да се запозная с тази Айрини. Изглежда, е интересна жена.

— Ще ти хареса.

— Почти забравих. — Кен пъхна ръка във вътрешния джоб на безупречно ушитото си сако. — Това е ключът, който ме помоли да ти направя.

— Определено съм впечатлен. — Люк се пресегна през масата, за да вземе ключа. — Срокът за работата не беше много голям.

Кен придоби престорено обидно изражение.

— Това е жилищен комплекс. Един отегчен тип в офиса на управителя. Нима смяташ, че е особено трудно да му се отвлече за малко вниманието, за да се влезе вътре и да се направи копие на оригинала?

— Както разбирам, не е особено трудно.

Кен остави без отговор забележката. Вместо това вдигна найлоновата торба, която бе оставил на стола до себе си още в началото на срещата им.

— Това е екипировката ти — рече.

— Много съм ти задължен. — Люк пое торбата. — Огледал си жилищния комплекс, когато си отишъл да направиш копие на ключа. Нещо да ме посъветваш?

— Да. Не се оставяй да те хванат.