Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (27)

26.

Час и половина по-късно Айрини стана за втори път и отново кръстоса надлъж и нашир тясната спалня. Поредната тежка нощ; поредният ритуал. На синкавото сияние на нощната лампа тя се поколеба, огледа разхвърляното легло и малкия скрин с чекмеджетата. Нямаше много пространство за движение в тясното помещение.

Ако си беше у дома, щеше да предприеме малка разходка сред осветения апартамент, за да провери дали е заключила вратите и прозорците. Това беше първата част от ритуала, с който през годините бе навикнала да се справя със среднощните си изблици на паника. Втората част се състоеше от малко фъстъчено масло, намазано на тънък слой върху солени бисквити.

Проблемът беше, че тази вечер бе заточена в спалнята, защото Люк спеше на дивана в предната стая. Колкото повече се убеждаваше, че тази нощ не може да следва среднощния си ритуал, толкова по-неспокойна и изнервена се чувстваше.

Трябваше да излезе оттук. Да се добере до фъстъченото масло и солените бисквити.

Пристъпи до вратата, отвори я и огледа късия коридор, тъмната предна стая и кухненския бокс. Откъм дивана не се чуваше нито звук. Люк навярно бе дълбоко заспал. Ако е много тиха и внимателна, може би ще успее да стигне до кухнята, без да го събуди. Ще може да вземе бурканчето с фъстъченото масло, пакета солени бисквити и да се върне незабелязано в спалнята си.

Колетът с дрехи, който бе получила, не съдържаше домашен халат. Мисълта я накара да се поколебае няколко секунди. След това реши, че удобната й, стигаща до петите, памучна нощница с дълги ръкави е достатъчно прилична дреха, ако Люк случайно се събуди и я види.

Запъти се към предната стая колкото бе възможно по-безшумно и за всеки случай провери дали малкият запотен прозорец на банята е заключен.

Когато стигна до потъналата в сенки предна стая, не се сдържа и погледна към дивана. Макар че лампите бяха угасени, през пролуките на спуснатите завеси проникваше слаба светлина от лампата на предната веранда. Различи върху възглавниците отпуснатото тяло на Люк и се убеди, че спи дълбоко.

Запромъква се предпазливо към кухненския бокс. Щом се озова там, отвори шкафа, бръкна колкото бе възможно по-безшумно вътре и затърси пипнешком бурканчето е маслото.

— Цялото ли смяташ да го изядеш или ще го споделиш с ближния? — разнесе се гласът на Люк откъм сенките.

Тя ахна, разтрепери се и едва не изтърва бурканчето с фъстъчено масло. Стисна бурканчето и се извъртя.

— Мислех, че си заспал — смънка Айрини.

— Малко ми е трудно, след като постоянно кръстосваш из спалнята.

— О, съжалявам. — Тя свали от рафта кутията със солените бисквити. — Когато не мога да заспя, ям фъстъчено масло и солени бисквити.

— Лично аз предпочитам дълга разходка и чаша бренди. Но нямам нищо против фъстъченото масло. И то ще свърши работа.

Тя погледна през плота към него и за втори път едва не изтърва бурканчето.

Той не беше съвсем гол, а облечен в чифт бели боксерки и черна тениска, но все едно, че беше. Видя го да се протяга към нещо в сенките. Джинсите му, помисли си младата жена. Нахлузи ги бързо. Тя чу металния звук от затварянето на ципа. Не можеше да си обясни защо, но й се стори изключително еротичен звук.

Спокойно — напомни си тя. — Дишай. Погледни го от положителната страна. Нищо чудно да успокоиш нервите си без фъстъчено масло.

Макар че фъстъченото масло беше значително по-безопасно.

Айрини се извърна от вълнуващата гледка, която той представляваше, отвори чекмеджето с кухненските прибори и извади един малък нож за мазане на масло.

— Ще получа ли и аз една от тези бисквити? — попита Люк.

Тя рискува да хвърли един поглед в неговата посока и го видя да се приближава към нея.

— Ъъ, да, ами да, разбира се.

Посегна да натисне ключа на кухненската лампа, но внезапно си спомни, че макар Люк да беше вече съвсем прилично облечен, тя все още беше по нощница.

Няма проблем, помисли си младата жена. Нали можеше да намаже фъстъченото масло върху солените бисквити със затворени очи.

— Трябва да имаш нещо за пиене, за да преглътнем фъстъченото масло — каза Люк, заобиколи ръба на плота и се насочи към хладилника. — Иначе ще полепне по небцето, венците и езика. Научно доказан факт.

— Не, почакай — опита се да го спре Айрини.

Ала беше твърде късно. Той вече бе отворил вратата на хладилника. Лампичката вътре светеше достатъчно силно, за да я освети от главата до петите.

Защо не си бе взела някоя по-секси нощница? Отговорът беше съвсем ясен, разбира се. Въпреки че много внимателно бе подбрала дрехите си за през деня — пълно модно бойно снаряжение за сблъсъка с Дънслей и миналото, все пак бе очаквала, че ще прекарва нощите си сама, както бе свикнала.

Люк й хвърли един поглед през рамо. Тя застина, не знаейки какво да очаква.

Това, което получи, беше един разтапящо бавен, зашеметяващо чувствен мъжки поглед на одобрение.

Без да промълви нито дума, Люк затвори вратата на хладилника и само с една крачка се озова до нея. Ръцете му стиснаха ръба на плота, заграждайки тялото й от двете страни. Наведе се и притисна устни към ухото й.

— Обещах си, че тази вечер няма да направя нищо. Излъгах.

— Идеята може би не е добра — прошепна тя.

— Имаш ли по-добра?

Тъкмо в това е проблемът, каза си тя. Нямаше по-добра идея. Да се целува с Люк, беше най-добрата идея, която бе имала от години, а може би през целия си живот.

Обви бавно ръце около врата му и се усмихна.

— Не.

Той издаде тих, дрезгав звук и устните му се впиха в нейните.

Тялото й пламна и потръпна като наелектризирано от възбудата. Той я целува дълго, сякаш разполагаше с цялото време на света. У нея бавно се надигна глад, нямащ нищо общо с фъстъченото масло и солените бисквити, и достигна слабините й.

Можеше да го целува така седмици или месеци, помисли си тя, блажено отпусната в прегръдките му. Плъзна с наслада длани по гладкия му мускулест гръб. Сетне дръзко ги пъхна под края на тениската отпред. Разпери пръсти сред меките къдрави косми, които откри там.

— Това — задъхано изрече той, като пусна ръба на плота, за да свали тениската си — е несравнимо по-хубаво от фъстъчено масло и солени бисквити.

Придърпа я жадно към себе си. Първо усети устните му върху шията си. Отметна глава назад. Сетне усети зъбите му. Простена от пулсиращите вълни, които я заливаха една след друга. Беше сгрешила. Не можеше да го целува с месеци и години. Не би могла да издържи това сладко мъчение. Имаше нужда от повече, при това веднага.

Той явно бе прочел мислите й, защото в следващия миг топлите му, силни ръце обгърнаха хълбоците й и нежно ги притиснаха.

Той беше толкова силен. Можеше да я пречупи с тези две ръце. Но никога не би я наранил. Усещаше го с всяка фибра на съществото си.

Той я докосна, сякаш бе направена от коприна и лунна светлина, карайки я да се почувства неповторима, като вълшебна фея, излязла от приказния си дворец, за да твори чудеса. Усети страстта, която бе събудила у него и която я изгаряше. Нито един мъж досега не бе събуждал у нея желание да го разкъса от желание.

Заливаше я възбуда, примесена с непознато досега осъзнаване на женската й сила, оставяйки я замаяна и без дъх.

Ръцете й продължиха изследването си, а палците й се плъзнаха под колана на джинсите му. Бавно придвижи пръстите си отпред и усети как под тях запулсира твърдата му, шокиращо голяма, мъжественост.

— Ако не бях един корав и кален журналист, щях вече да съм се разтопила — промълви тя.

Смехът му бе дрезгав и невероятно секси.

— Ако не беше железният ми тренинг, да съм те последвал.

Той я повдигна към гърдите си. Айрини обви бедра около кръста му и се притисна към него. С удивителна ловкост Люк я понесе навън от кухненския бокс, по тесния коридор към спалнята. Положи я върху смачканите чаршафи на леглото.

Забави се колкото да свали джинсите заедно с боксерките и да извади малко пакетче от задния джоб. Разкъса го със зъби.

В следващия миг вече бе върху нея, единият му крак разтвори бедрото й, за да го посрещне.

Издърпа нагоре нощницата й и я измъкна през главата й. С периферното си зрение тя видя как дрехата полетя към близкия ъгъл. Не я видя как пада, защото цялото й внимание бе съсредоточено върху Люк, който наведе глава над гърдите й.

Когато пое едното зърно между зъбите си, тя чу някаква тиха, задъхана въздишка на удоволствие. Чак след секунда осъзна, че бе излетяла от нейните устни.

Протегна ръка и пръстите й се сключиха около члена му.

Големината и твърдостта му я възбудиха още повече. Усети как става още по-голям и по-твърд при докосването й.

Ръката му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й. Тя не можеше да реши дали да го подкани да побърза, преди това вълшебно пулсиращо усещане да е изчезнало, или да го помоли да забави темпото. Навлизаше в непозната територия. Верният й вибратор беше на сигурно място в чекмеджето на тоалетката до леглото й в дома й в Гладстон Коув.

Един дълъг пръст проникна бавно и дълбоко в нея, галейки и дразнейки я, достигайки все по-навътре. Още един го последва. Тя усети хлъзгавата влага между краката си.

Дотук добре. Ала тя знаеше, че без вибратора няма да може да стигне до края.

Не беше зле. Никак не беше зле.

Люк направи нещо много интересно с палеца си и я изтръгна рязко от мислите за вибратора. Тялото й подскочи и стегна в кадифената си мекота немирните му пръсти.

— Люк?

— Ммм? — Устните му изследваха корема й.

— Сега — изхриптя тя и заби нокти в раменете му. — Моля те, сега!

Той отново направи онова нещо с палеца си.

— Не е нужно да бързаме.

— Напротив, нужно е. — Опита се да го разтърси, но това беше все едно да се опиташ да помръднеш огромна скала. — Ти не разбираш.

— Още си стегната. Не искам да те нараня.

— Няма да ме нараниш. — Тя се притисна по-силно към него, търсейки по-плътен допир с пръстите му. — Никога досега не съм стигала толкова далеч без… — Млъкна. Спри се, напомни си тя. Прекалено лична информация.

— Нека първо да видим дали не можем да те овлажним още малко.

Той се придвижи по-надолу, като от време на време се спираше, за да целуне тук и там настръхналата й кожа.

Достигна до вътрешната страна на бедрото й.

— Не, почакай — ахна тя. — Върни се тук.

Тя чу тихия му, дяволит смях и в следващия миг усети горещия му дъх, а езикът му се озова там, на онова място, обикновено запазено само за Голямото момче.

Напрегна цялата си воля, за да не се разкрещи.

Това беше твърде много. Той я завладяваше, изтръгвайки от нея това, което тя не бе дала досега на никой мъж. Това беше немислимо. Та тя едва го познаваше. Как можеше да му разкрие най-съкровените си кътчета?

Миг по-късно оргазмът я завладя, дълбок и помитащ като опустошително земетресение.

Смътно усети как Люк премести тежестта си и се намести между бедрата й. Проникна със силен тласък в нея, разтваряйки я, изпълвайки я докрай.

Не можеше да повярва, че отново достигна върха. Люк се движеше в бесен ритъм, в синхрон с разтърсваното й от конвулсии тяло. Гърбът му бе хлъзгав от пот, всеки мускул — напрегнат докрай.

Старите пружини на леглото скърцаха шумно в ритмичен протест. Горната табла се удряше в стената. Чувствата й представляваха една съвършено непозната вихрушка. Изпитваше неудържима радост, затова се изуми, когато сълзите запариха в очите й. Нищо друго нямаше значение, единствено мъжът в прегръдките й.

Изглеждаше невъзможно, но прегракналият, ликуващ и триумфиращ вик на Люк — знак за неговото освобождение — й достави чисто, неподправено удоволствие, не по-малко разтърсващо и сладостно от собствения й оргазъм.

За няколко безценни, великолепни мига тя не беше сама.

 

 

Люк бавно изплува от забравата. Не бързаше, искаше да вкуси докрай насладата да усеща тялото на Айрини, сгушено до неговото. Главата й бе отпусната върху ръката му. Дланта й бе отпусната върху гърдите му, а кракът й почиваше между неговите — дразнещо, вълнуващо усещане. На няколко пъти усети пръстите на краката й, сякаш й харесваше да го докосва, да го предизвиква.

Имаше чувството, че го обгръща някаква топла, изтъкана от светлина, невероятно нежна паяжина. Не си спомняше кога за последен път се бе чувствал така. Може би никога. Бутна една възглавница под главата си и се усмихна в мрака.

— Ооох, господи! — промърмори той.

— И аз си мислех същото. — Скръсти ръце върху гърдите му и отпусна брадичката си върху тях. — Никога досега не съм се чувствала по този начин с мъж.

За няколко секунди той изгуби дар слово.

— Само с жена ли?

Тя му се усмихна и бавно поклати глава.

— Когато съм в подходящо настроение, понякога имам късмет с Голямото момче.

— Може би не би трябвало да питам, но кой е Голямото момче?

— Моят вибратор. Длъжна съм да призная, че преживяното никога не е било толкова силно и разтърсващо като това, което се случи преди малко. Това, което изпитвам с Голямото момче, прилича повече на кихавица.

— Значи казваш, че съм бил по-добър от един вибратор и една кихавица?

— Определено. Но не се възгордявай.

Той се ухили.

— Ще ми бъде трудно.

— Един от моите терапевта ми каза, че причината да не мога да стигна до оргазъм с мъж е защото имам проблеми с интимното общуване. Нещо като страх да се обвържа емоционално.

— Някога била ли си омъжена?

— Веднага след колежа, за около година и половина. Леля ми наскоро бе починала и аз отчаяно копнеех да не съм сама.

Той прокара пръст по линията на ухото й.

— Разбирам.

— Нищо не се получи. Вината беше моя. По онова време моите проблеми ме бяха обсебили изцяло. Рик се опита да бъде търпелив, да прояви разбиране, но имайки предвид проблемите в секса, честите ми нощни кошмари и постоянното безсъние, той не можа да издържи дълго. Тогава посещавах третия си терапевт, който предложи да взимам лекарства. Когато отказах, Рик вдигна ръце от мен и си тръгна. Не го обвинявам. И двамата изпитахме облекчение, когато всичко между нас приключи.

— Ти си била в онази, другата, зона. — Той прокара нежно пръсти през косата й. — Съпругът ти не е могъл да стигне до теб.

— Нито пък аз до него. Както казах, вината не беше негова. Знаех, че трябва да измина дълъг път, преди да бъда с някой мъж. Трябваше да преодолея миналото. И аз опитах. Наистина опитах. След развода имах още трима терапевти. Те ми помогнаха до известна степен. Но аз продължавах да се връщам към миналото и да искам отговори на своите въпроси.

— В някои случаи не можем да получим нужните отговори — замислено каза гой.

— Знам. — Тя се поколеба. — Предполагам, че заради това станах журналистка. Не можех да реша загадките на собствения си живот и затова си избрах работа, която ми предоставяше идеалното извинение, за да търся отговори на други места, в живота на другите хора.

— Не съм сигурен, че е било добра идея да се върнеш в Дънслей, но от егоистична гледна точка се радвам, че си го направила.

Айрини леко наклони глава.

— Ужасявах се от мисълта да се върна тук, но реших, че ще бъде нещо като катарзис.

— Дори и ако не откриеш нужните отговори?

— Аз се боря с демоните тук, в Дънслей. Може и да не съм ги победила, но…

— Но повече не се опитваш да се преструваш, че не съществуват.

— Вярваш или не, това ми се струва прогрес.

* * *

Когато се събуди, той с учудване видя, че сиянието на ранната утрин е обагрило света извън бунгалото. Айрини продължаваше да спи спокойно до него. Знаеше, че не бе помръднала, нито бе понечила да стане от леглото през цялата нощ. Щеше да я усети.

Но по-удивителното и смайващо беше, че той бе спал също толкова дълбоко и непробудно.