Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (24)

23.

Люк спря сува пред бунгалото на Айрини, изключи двигателя и слезе.

Айрини го наблюдаваше, докато заобикаляше колата отпред, за да й отвори вратата. Изпитваше смесица от неясен страх и непознато вълнение. Дали тази вечер пак ще я целуне?

Това беше нелепо. Държеше се като тийнейджърка на първата си истинска среща. С тази разлика, че на никоя среща досега в живота си не се бе чувствала по този начин, напомни си младата жена.

Вратата се отвори. Преди да направи каквото и да е движение, ръцете на Люк се обвиха около кръста й — топли, сигурни и силни. Той я повдигна, сякаш беше перце, и я пусна леко на земята.

Придружи я мълчаливо до предната веранда. Напрежението и очакването почти я задушаваха. Той взе ключа и отключи вратата.

— Пътуването до Санта Елена отнема около час — каза. — Ще ни трябва време, за да се регистрираме в хотела, да се срещнем със семейството и да се преоблечем за голямото събитие. Какво ще кажеш да потеглим оттук в хиляда и петстотин часа?

Тя се спря на прага и се извърна с лице към него.

— И какво ще рече това в реално време?

Ъгълчетата на устните му се извиха в лека усмивка.

— Три часът следобед, или петнадесет нула, нула.

Айрини скръсти ръце и се подпря на рамката на вратата.

— Трябва да те осведомя, че ще се наложи да тръгнем по-рано.

— Защо?

— Защото трябва да напазарувам. Две мои приятелки ми изпратиха колет с малко дрехи, но сред няма нищо подходящо за изискано светско събитие. Мисля, че е най-добре да тръгнем около обяд. Сигурно в Санта Елена има бутици.

— Малко време за пазаруване, а? — кимна той в знак на съгласие. — Добре, ще го имаш. Ще тръгнем веднага след обяд. Като заговорихме за храна и след като и двамата обичаме да закусваме добре, мога ли да те заинтригувам с моя специалитет — препечени филийки — утре сутрин?

Усмивката му бе толкова ленива, толкова порочно подканваща, че тя се зачуди как още не се е разтопила, превръщайки се в малка локвичка още там, на входа на бунгалото.

Цяло ято пеперуди пърхаха в стомаха й. Това ли беше неговият начин да й подскаже, че иска да прекара нощта с нея? Ако наистина е така, то тя трябваше да вземе решение. И то веднага. О, господи, не, не беше готова за това. Беше прекалено скоро.

— Да — чу се да казва, преди да успее да помисли. — С удоволствие ще опитам от специалитета ти.

Люк кимна с доволно изражение, наведе се и я целуна леко по устата. Почти веднага вдигна глава.

— При мен. Нула седем и тридесет. Което ще рече седем часът и половина сутринта.

— Успях да се досетя.

След това той прекоси верандата и се спусна по стълбите. Тя остана на прага, слисана и повече от разочарована. Дотук с големите и важни решения, помисли си.

Люк се спря в подножието на стълбите.

— Заключи вратата.

Стори й се, че в очите му проблеснаха подозрителни пламъчета. Очевидно отлично съзнаваше, че я бе извадил от равновесие.

— Добре — мило му се усмихна тя, — но не съм сигурна, че си заслужава труда. Струва ми се, че тук тази вечер определено не ме заплашва нищо.

Той се ухили.

— Човек никога не знае.

Тя затвори вратата и я заключи. Погледна през шпионката и видя как Люк се качва в сува.

Фаровете на колата прорязаха тъмнината. Голямата машина изръмжа и бавно и тежко пое надолу по пътеката към бунгало номер едно.

По дяволите. Наистина си тръгваше.

— Кучи син… — Млъкна, развеселена от обърканата си реакция на внезапното тръгване на кавалера й. Каза си, че би трябвало да изпита огромно облекчение. Беше прекалено рано, за да се озове в леглото с този мъж, когото почти не познаваше. Тя имаше проблеми, които усложняваха нещата. Рано или късно винаги ставаше така.

По-добре да насочи вниманието си към утре вечер. Люк беше споменал, че ще отседнат в хотел. Дали смяташе да запази една стая или две? Дали освен рокля за партито да не си купи и някоя по-секси нощница? Ами проблемите й?

Извърна се бавно към вратата, докато мислите й бясно препускаха, а сетивата й бяха изтръпнали от напрежение и очакване.

Не забеляза веднага тъмнината в спалнята.

Но нервната й система, чието ниво на свръхчувствителност към тъмнината бе установено преди седемнадесет години, откликна автоматично. Задейства алармената система и обяви всеобща тревога, още преди разумът й да е приключил с обработването на данните.

Тя замръзна по средата на крачката си и на вдишването си, опитвайки да овладее страха, заплашващ да я погълне цялата.

Лампата в спалнята бе угасена. Знаеше, че я бе оставила да свети. Винаги оставяше лампите да светят през нощта. Винаги.

Може би крушката бе изгоряла.

Стегни се. Това бунгало е доста старо. С остаряла инсталация. С остарели крушки.

Някъде в морето от мрак, в който тънеше спалнята й, изведнъж проскърца дъска.