Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (20)

19.

Още първия път, когато докара сува в гаража на Карпентър за рутинна смяна на маслото и смазване на двигателя, Люк остана възхитен от мястото. Знаеше, че има хора, които обичат да обикалят музеи и картинни галерии. Той изпитваше същото удоволствие от една ефективна, функционална и добре организирана работилница, каквато бе гаражът. Фил Карпентър разбираше колко са важни чистотата порядъкът и прецизната работа.

Люк се спря отвън в преддверието и си позволи за миг да се наслади на блестящо осветеното място. Човек можеше да яде направо върху бетонния под, помисли си младият мъж. Всеки инструмент и всяка машинария, които не се използваха в момента, бяха подредени по местата си. Двамата мъже, работещи под пикапа, вдигнат над ремонтния канал, носеха чисти униформи, а върху малките джобчета на горнищата им се виждаше логото на фирмата. Люк знаеше от личен опит, че мъжката тоалетна е също толкова блестяща и чиста. Винаги имаше достатъчно сапун и книжни кърпи.

Запъти се към офиса, разположен в другия край на гаража.

Един кльощав мъж с хлътнали очи и бърсалка в ръка му кимна, докато минаваше покрай него.

Люк отвърна на поздрава.

— Как вървят нещата, Тъкър?

— Добре, господин Данер.

По изпитото и загоряло лице на Тъкър Милс трудно можеше да се отгатне възрастта му. Можеше да бъде между тридесет и шестдесет години. Дългата му, провиснала посивяла коса беше тънка и оредяваше. Намираше се някъде близо или на самото дъно на социалната стълба в Дънслей, оцелявайки само благодарение на щедрите бакшиши, които получаваше за работата си. Според Люк обаче Тъкър беше незаменим, поне що се отнасяше до някои ремонтни работи и поддръжката на градината в курорта.

В момента Тъкър усърдно търкаше с парцала под работния тезгях. Той не предразполагаше към фамилиарничене или приятелски разговори. Подразбираше се, че ако искате да го наемете за някаква работа, ще трябва учтиво и с кратки изречения да му изложите исканията си и да го оставите сам, докато дойде време да му платите за свършеното. Тъкър не приемаше чекове или плащане с кредитни карти. Според Люк нямаше никакви взаимоотношения с която и да било банка или с данъчните служби. Приемаше само плащане в брой. Или в натура.

Люк продължи напред към офиса. Фил Карпентър седеше зад бюрото си и разлистваше някакъв дебел каталог. Обръснатата му глава блестеше като слънце на светлината на флуоресцентните лампи.

Фил беше набит и як мъж, но се движеше с учудваща бързина и ловкост за мъж с изкуствен крак. Люк знаеше, че под дългия ръкав на безупречно чистата униформа върху дясната си ръка крие татуировка на котва и земното кълбо. И той е преживял своята война, помисли си Люк. Но както философски бе отбелязала Кони Уотсън малко по-рано през деня, някои неща никога не се променят.

— Хей, Данер. — Фил затвори каталога и се облегна назад на стола. Изглеждаше приятно изненадан, но и малко любопитен. Посочи към един стол. — Заповядай, седни. Трябва да кажа, че съм учуден, че те виждам тук. Дочух, че напоследък си бил доста зает.

— Не мога да кажа, че скучая. — Люк се отпусна на стола. — Как върви гаражният бизнес?

— Не е зле. А как върви курортният?

— Както казах на Айрини тази сутрин, щеше да е много по-приятен, ако не ми се налагаше да се разправям с клиентите.

Фил присви леко очи и замислено го изгледа.

— Хрумвало ли ти е някога, че може би хотелиерството не е най-доброто поле за изява на човек като теб?

— Напоследък доста хора изказват същото предположение.

— В такъв случай няма повече да го споменавам. — Фил взе стъкления кафеник и изля част от съдържанието му в една изглеждаща като нова снежнобяла чаша за кафе. Постави я върху книжна салфетка пред госта си. — Нещо специално ли те води насам?

— Имам нужда от малко информация. Реших, че това вероятно е най-подходящото място в града, където бих могъл да я получа.

— Така е. — Фил се облегна назад и скръсти ръце зад тила си. — Може да се каже, че гаражът на Карпентър е нещо като информационният център на града. — Повдигна вежди. — Тази информация, която търсиш, да не би да е свързана с младата дама, с която напоследък си се сприятелил?

Люк се замисли за миг над думите му.

— Така ли местните наричат Айрини? Моята млада дама?

— По-деликатните започнаха да говорят за нея по този начин. А фактът, че през последните пет месеца, откакто живееш тук, в Дънслей, не са те виждали с друга млада дама, я прави още по-интересна.

— Нима?

— Имаше някои слухове, че може би не се интересуваш от млади дами.

— Ъхъ. — Люк опита кафето. Беше добро, както винаги в гаража на Карпентър.

— Както и да е, подобни неоснователни слухове доведоха до някои по-задълбочени дискусии за необичайния характер на срещите, които вие двамата с Айрини си устройвате.

— Необичайни срещи ли?

— Вярваш или не, но в този град не е доста често срещано явление двама млади души да прекарват вечерите си в намиране на трупове или в опити да бъдат изпепелени в пожар. Хората тук, поне онези от тях, които не се наслаждават на удоволствията на брака, се придържат към по-традиционни романтични забавления. Например секс на задната седалка на колата.

— Ясно. Благодаря за съвета. Ще видя какво мога да направя, за да нормализирам нещата.

Фил сви рамене.

— Понякога нормалното е труднопостижимо за момчета като нас.

— Така си е. — Люк остави чашата върху малката салфетка, за да не остави мокро пето върху идеално полираната повърхност на бюрото. — Междувременно можеш да информираш тези деликатни люде, че ще го приема като сериозна обида, ако някой си позволи да се изкаже за Айрини по начин, който може да се тълкува като неучтив.

Фил важно кимна.

— Разбирам. — Изпи кафето си и остави чашата. — И така, от каква информация се нуждаеш?

— Айрини е познавала Памела Уеб по времето, когато са били тийнейджърки.

— Доколкото си спомням, те бяха близки едно лято, но това е всичко, което знам — отвърна Фил. — Същото лято, когато Айрини загуби родителите си.

— Айрини и Памела не са се виждали след онова лято. Въпреки това преди няколко дни Памела е изпратила имейл на Айрини, в който я помолила да се срещнат в Дънслей. Заради това Айрини е стигнала до извода, че някогашната й приятелка иска да говори с нея за нещо много важно. Дори е използвала някакъв таен код, който навремето двете измислили. В резултат всичко това е било напълно достатъчно, за да убеди Айрини, че смъртта на Памела не е била самоубийство, нито пък нещастен случай.

— Чух за теорията на Айрини — кимна Фил. — Ти какво мислиш за нея?

— Ще ти кажа само, че след като станах свидетел как някой подпали къщата на Уеб миналата нощ, намирам теорията на Айрини за доста интересна.

— Според Сам Макферсън пожарът е дело на някой вандал, най-вероятно от Кърбивил, всеизвестно свърталище на крадци и всякаква престъпна сган.

— А мотивът?

Фил разплете пръсти и разпери широко ръце.

— Тъкмо в това е цялата красота на пожара, нали? Подпалвачите обикновено са откачалки. Всички знаят, че не се нуждаят от мотив.

— Доста удобен факт, ако въобще може да се нарече така.

Фил се замисли.

— Ти видя ли подпалвача?

Люк поклати глава.

— Видях само една сянка. Бях твърде зает да измъкна Айрини, преди къщата да избухне в пламъци. Знам само, че избяга с лодка. — Сви устни. — Разбира се, аз доста го улесних, защото предположих, че е дошъл с кола. Бях се запътил към шосето, докато той през това време е офейкал по езерото.

— Не се обвинявай. В подобни ситуации се налага бързо да избираш.

— Което е учтив начин да се каже, че съм прецакал работата.

— И това се случва.

Люк изпъна крака.

— Ще карам направо. Дойдох тук, за да те попитам дали си чувал нещо за последното гадже на Памела.

— Последното?

— Разбрах, че е имала навика да идва в Дънслей винаги в мъжка компания.

— Истина е. — Фил направи пауза и леко се намръщи.

— Явно този път му е изневерила. Не съм чул да я е придружавал някой по време на това й посещение.

— А ако беше с мъж, щеше ли да стигне до теб?

— Когато Памела е в града, винаги се носят приказки. Тя беше Уеб, а всичко, свързано с Уеб, винаги е било обект на жив интерес от страна на местната общност.

— А има ли вероятност да е пристигнала сама, защото е имала приятел тук, в града?

Фил изсумтя.

— От това, което знам за Памела Уеб, мога съвсем сигурно да заявя, че тук, в Дънслей, няма мъж, който би отговарял на високите й стандарти за светска изисканост и елегантност. Разбира се, присъстващите се изключват.

— Беше само една идея.

— Ето ти още една, върху която можеш да помислиш — каза Фил и го изгледа твърдо. — Вие двамата с Айрини сте решили да се изправите срещу един американски сенатор, който заради семейните си връзки държи целия град в задния си джоб.

— Подобна идея хрумна и на мен.

— Е, след като изяснихме въпроса, съм длъжен да заявя, че не всички жители на Дънслей са в малкия джоб на Уеб — тихо додаде Фил. — Ако имаш нужда от някой, който да ти пази гърба, не се колебай да ми се обадиш.

Люк се изправи.

— Благодаря.

— Semper fi^[1], човече.

— Semper fi.