Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (13)

12.

Люк се събуди в мрака. Далечното бръмчене на хеликоптер се стопи в нощта заедно с последните видения от съня.

Седна бавно на ръба на леглото. Струйки пот се стичаха по гърдите и гърба му под тениската. Беше напълно буден й нащрек. Всичките му сетива бяха изострени, готов за битка.

Добре познаваше това усещане. Знаеше, че единственият лек е да се раздвижи наоколо, за да изразходва малко адреналин и да се фокусира върху нещо друго, за да прогони окончателно съня.

Този път кошмарът беше по-мъчителен от друг път. Бродеше из тесни улици и тъмни алеи сред някакъв древен град много преди първите заселници да зърнат очертанията на Северна Америка. Там, в сенките, той и хората му участваха в смъртоносна военна игра в три измерения, в която врагът можеше да бъде навсякъде — над теб, зад теб, отпред или дори из лабиринта от тунели под краката ти. Нямаше безопасна зона, никакво място, където можеш да отдъхнеш за час или два, за да позволиш на изтощените сетива да се възстановят. Единственият начин да оцелееш бе да останеш постоянно буден и нащрек.

Не се задълбочавай в това. Фокусирай се върху нещо друго. Знаеш правилото. Изпразни главата си от тези мисли.

Натисна малкия бутон отстрани на часовника си, за да види колко е часът. На зелената светлина, която примигна за миг, видя, че беше един без десет.

Изправи се, но не запали лампата до леглото. Не искаше да събуди Джейсън, който спеше дълбоко на дивана в предната стая. Отиде до прозореца и открехна завесата.

Езерото се къпеше в лунна светлина. Бунгалото, в което Максин бе настанила рокаджиите, тънеше в мрак. Но всички прозорци в бунгалото на Айрини светеха ярко в нощта.

Той знаеше какво трябва да направи, за да освободи част от енергията, пулсираща във вените му. Но също така отлично знаеше, че е против всякакви правила хотелиерите да досаждат на гостите си от женски пол.

Доста глупави правила.

Отиде до очуканото старо дървено бюро покрай отсрещната стена и включи лаптопа. Може би малко работа върху „Проектът“ щеше да отърси съзнанието му от остатъците от съня. Всъщност нали тъкмо такъв бе замисълът, довел до създаването на „Проектът“. Или по-просто казано, стратегията му беше да замени една идея фикс с друга. Звучеше добре на теория и много нощи се бе получавало добре и на практика.

Екранът на компютъра примигна и светна очаквателно. Той отвори файла и бегло прегледа текста, докато стигна до главата, върху която бе работил през последната седмица.

Тихият звук от двигателя на малка кола, движеща се на бавен ход, прекъсна мислите му. Люк спря по средата на изречението и внимателно се заслуша. Ако онези приятелчета от бунгало номер шест бяха решили да отидат да се позабавляват в града, щяха да останат дълбоко разочаровани. По това време заведението на Хари вече бе затворено.

Той зачака, но никакви фарове не прорязаха тъмнината. Който и да беше зад кормилото, караше към главния път без светлини.

— По дяволите! — Люк скочи на крака и грабна джинсите си, метнати върху облегалката на стола. — Ето че тя пак излиза.

Нахлузи джинсите, дръпна тъмната риза от закачалката, напъха крака в маратонките и изхвръкна на бегом от стаята.

Когато мина покрай дивана, Джейсън надигна глава.

— Къде отиваш по това време? — промърмори сънливо.

— Навън.

— Добре. — Главата на брат му се отпусна отново върху възглавницата. — Разбрах, че си загубен, още когато видях царевичния хляб.