Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (10)

9.

Айрини стоеше пред щанда за зеленчуци в „Дънслей Маркет“, оглеждайки ограничения избор от салати, краставици и домати. Преструваше се, че не забелязва любопитните, прикрити погледи, които й хвърляха останалите пазаруващи. Не за пръв път съм централната тема в новините, помисли си младата жена. Ала този път беше зряла жена, а не емоционално съсипана тийнейджърка.

Нещо повече — след петте години работа като репортер, отразяващ сесиите на общинския съвет в Гладстон Коув, водещ рубриката „Размяна на рецепти“ и фактор, формиращ имиджа на местни предприемачи като собственика на „Гладстон Коув Сийуийд Харвестинг Инкорпорейтид“, тя вече бе започнала да се възприема като истински разследващ журналист.

Мислено възпроизвеждаше разговора си с Аделин, който бе провела преди малко.

— По дяволите, Айрини, не си ми предоставила нищо полезно, което да мога да използвам, освен смътни намеци за предполагаемо разследване, което, доколкото разбирам, няма вероятност да започне.

— Какво искаш да кажеш? Та аз разследвам.

— Но ако от местната полиция не си размърдат задниците…

— В тази история има нещо гнило, Ади, усещам го.

— Знам. — Аделин въздъхна тежко. — Стомахът на един печен репортер тук също се бунтува и аз не мисля, че е само заради погълнатото на обяд чили. Прекалено много съвпадения. Но обещай ми да бъдеш внимателна. От собствения си значителен опит знам, че политика, секс и трупове представляват опасна комбинация.

— Ще внимавам.

— Между другото Гейл и Джени казаха, че са ти изпратили колет с бельо за една седмица, панталони и ризи. Ще го получиш утре сутринта. Казаха да ти предам, че се придържали към основния черен цвят, за да не се чудиш как да ги комбинираш. Всички дрехи си подхождали една с друга.

— Благодари им от мое име.

Звукът от рязкото спиране на количка за продукти, току до нея, я изтръгна от мислите й.

— Виж ти, та това е Айрини Стенсън. Чух, че си се върнала в града.

Беше един от онези груби, дразнещи гласове, които някак си винаги успяват да се извисят над околния шум. Айрини мигом го позна, макар че бяха изминали седемнадесет години, откакто за последен път бе чула неприятните, грачещи нотки на Бети Джонсън. Незаличимият спомен накара сърцето й да се разтупти.

„Тя стоеше до леля Хелън в полутъмното и влажно преддверие на погребалния дом на Дрейкнъм и гледаше към тълпата, събрала се на паркинга. Проливният дъжд не бе успял да попари любопитството на жителите на Дънслей.

— Лешояди — прошепна момичето.

— Всички в града познаваха родителите ти, както и теб. — Хелън стисна ръката й. — Съвсем естествено е да дойдат на церемонията.

Бен Дрейкнъм, собственикът на погребалния дом, не бе доволен от решението на Хелън да кремира Хю и Елизабет Стенсън. Айрини знаеше, че причината бе в цената — щеше да струва по-евтино, отколкото пълната церемония по погребението в два ковчега, каквато той предлагаше.

Но възрастната й леля бе взела това решение, ръководена от съвсем други съображения, а не от цената.

— Надгробните камъни в местното гробище ще ти тежат като олово на плещите, ще те карат да се връщаш тук, Айрини, а родителите ти не биха го искали. Те щяха да предпочетат ти да си свободна, за да продължиш да живееш своя живот.

Тя бе приела решението на леля си, но вътре в себе си се питаше дали все пак Хелън е направила мъдър избор. Надгробните камъни, които можеш да докоснеш, щяха да й осигурят една връзка с миналото, от която щеше да бъде лишена.

През този студен и дъждовен ден всички места в малкия параклис на погребалния дом бяха заети. Но Айрини беше сигурна, че повечето от присъстващите бяха дошли да я зяпат и клюкарстват, а не да се простят с родителите й.

Бети Джонсън се бе постарала да си осигури едно от предните места по време на опелото. Сега тя и още неколцина други се бяха скупчили близо до предната врата, изчаквайки реда си, за да изкажат съболезнованията си и няколко безсмислени фрази.

Колата, която чакаше на алеята, изглеждаше далечна като луната.

— Хайде, Айрини — тихо я подкани леля й. — Заедно ще преминем през това изпитание.

Айрини пое дълбоко дъх и стисна силно ръката на леля си. Двете слязоха заедно по стълбите. Тълпата се раздели пред тях. Хелън кимна царствено към лицата наоколо, изобразяващи лицемерна симпатия. Айрини се взираше право в колата.

Бяха само на няколко крачки от нея, когато тя чу гласа на Бети Джонсън да се извисява над приглушения шепот на тълпата.

— Горката Айрини. Бог да я благослови, но тя никога вече няма да бъде нормална, не и след това, което се случи…“

Айрини взе с превзето елегантен жест една салатка и бавно се обърна. Озова се лице в лице с жена с гъста коса и остри черти на лицето, която стоеше зад нея.

— Здравейте, госпожо Джонсън — учтиво поздрави тя.

Бети я удостои с бегла усмивка.

— Едва те познах. Изглеждаш толкова различна.

— Толкова нормална, искате да кажете?

Бети я изгледа озадачено.

— Какво?

— Няма значение. — Айрини сложи салатата в количката си и хвана дръжката. — А сега, моля да ме извините, имам да свърша още доста неща.

Бети бързо се окопити и стисна дръжката на своята количка.

— Сигурно е било ужасен шок да откриеш мъртва бедната Памела Уеб.

С периферното си зрение Айрини видя как още две пазаруващи жени спряха количките си наблизо. Едната се преструваше, че си избира моркови. Другата взимаше картофите един по един от купчината пред нея, сякаш бяха късчета самородно злато. И двете бяха наклонили глави — знак, че слушат напрегнато.

— Да, действително — отвърна Айрини и заобиколи с количката си тази на Бети Джонсън.

— Чух също, че симпатичният Люк Данер е бил с теб, когато си намерила тялото — не се отказваше Бети, която засили количката си след нея. — Ти си отседнала в курорта, нали?

— Да. — Айрини подкара количката към другия край на пътеката и се мушна между рафтовете, пълни със стекове с по шест бири и с бутилки вино.

Тя избра едно евтино вино, после се поколеба. Люк й се струваше от онези мъже, които предпочитат бира.

— Някой забелязал, че си била малко разстроена тази сутрин, след като си разговаряла с шефа на полицията Макферсън и сенатор Уеб — подвикна Бети след нея. Айрини сграбчи бутилката вино и продължи напред. Чуваше как количката на Бети набира скорост след нея.

— Знаеш ли, Памела Уеб имаше доста проблеми — продължаваше да бъбри преследвачката й. — Винаги си е била дива. Ами да, спомням си, когато баща ти я хвана да се дрогира с някакви местни хлапета в навеса с лодките в старото пристанище. Разбира се, наложи се да потули цялата работа, защото в крайна сметка тя беше дъщеря на Райлънд Уеб. Но всички в града знаеха какво се бе случило.

Това преля чашата. Айрини спря внезапно, пусна дръжката на количката си и бързо отстъпи встрани.

Бети Джонсън, която я следваше съвсем отблизо и караше количката си твърде бързо, не успя да спре навреме. Количката й се блъсна в тази на Айрини и се чу остър метален звук. Бети се олюля от удара.

Айрини учтиво й се усмихна.

— Струва ми се, че паметта малко ви изневерява, госпожо Джонсън. Баща ми не е правил никакви услуги на Райлънд Уеб.

Бети цъкна снизходително.

— Хайде сега, скъпа, всички знаят какво правеше Памела под онзи навес.

— Както също така знаят, че съпругът ви е бил мъртво пиян през онази нощ, когато блъснал пикапа си във витрината на магазина на Тарант Хардуер.

Бети я зяпна изумено. После лицето й стана пурпурночервено от гняв.

— Ед не беше пиян. Беше инцидент.

— Може да се каже, че татко потули същия този инцидент, защото не арестува Ед, нали? Той знаеше, че съпругът ви току-що е бил уволнен. Знаеше, че ако го арестува за шофиране в пияно състояние, ще му бъде много трудно да си намери нова работа.

— Казах ти, че беше инцидент. Баща ти го разбра.

— Инцидент. — Айрини се огледа и видя в дъното на пътеката една смътно позната физиономия. — Също като оня случай, когато Джеф Уилкинс и двама негови приятелчета инцидентно откраднаха новия пикап на Хари Бенсън и решиха да се поразходят с него по Бел Роуд.

Ани Уилкинс пребледня.

— Как се осмеляваш да изваждаш наяве тази стара история? Това беше само детска лудория.

— Беше кражба на автомобил и ти гарантирам, че Бенсън беше решил да повдигне обвинение — заяви Айрини. — Но баща ми го разубеди, посъветва го да се успокои и да не го прави. После татко си поговори със сина ти и приятелите му. Здравата ги изплаши. И знаеш ли какво? Джеф и съучастниците му се отърваха без обвинение и без полицейско досие.

— Това се случи преди години! — избухна Ани. — Трябва да ти кажа, че сега Джеф е адвокат.

— И това ако не е една от малките иронии на живота. Сигурна съм, че татко щеше да го намери за много забавно. — Айрини се обърна бавно на пети, за да си избере нова мишена сред малката тълпа. — Я да видим кой друг се е облагодетелствал от начина, по който баща ми си вършеше работата?

Малката групичка в дъното на пътеката видимо се развълнува. Две от жените в дъното рязко обърнаха количките си, опитвайки се да се измъкнат незабелязано.

Айрини си избра една жена с боядисана в червено коса, която припряно се опитваше да се скрие зад рафта с консервирани зеленчуци.

— Беки Търнър, ако не се лъжа? Помня те. Спомням си също времето, когато дъщеря ти се беше забъркала с някакви момчета, дошли тук през лятото на почивка, които причиниха толкова много неприятности…

Беки замръзна като сърна, уловена от силните светлини на автомобилни фарове, след което се спусна към касата.

Всички пазаруващи се раздвижиха, бутайки енергично количките си към най-близкия изход. Настана шумно дрънчене и трополене, но после се възцари тишина.

Айрини реши, че е останала сама на пътеката между рафтовете с бира и вино. Тогава усети нечие присъствие зад гърба си.

Обърна се бавно и видя привлекателна жена на средна възраст, която развеселено я наблюдаваше.

— Здравей, Айрини — каза жената.

— Госпожо Карпентър?

— Наричай ме Тес. Вече не си в класната стая. Няма нужда от официалности.

Тес Карпентър забута количката си към нея. За пръв път, откакто бе пристигнала в града, Айрини изпита приятната вътрешна топлина, която обикновено идва с хубавите спомени.

Тес преподаваше английски в гимназията на Дънслей. Младата учителка навремето ентусиазирано бе окуражавала страстта на Айрини към книгите, както и желанието й да пише.

Гъстата й коса с цвят на мед бе с изрусени кичури, за да скрият сивите коси, и в ъгълчетата на очите й се бе образувала фина мрежа от бръчици, но иначе Тес почти не изглеждаше остаряла.

— Както виждам, успя да опразниш магазина — засмя се Тес. — Поздравления. Памела щеше да се гордее с теб. Тя обичаше пикантните сцени, нали?

— Да, но само когато тя беше в центъра им.

— Истина е. — Лицето на Тес омекна. — Как си, Айрини? Чух, че си станала журналист?

— Работя в малък вестник в един град по крайбрежието. Ами ти? Все още ли преподаваш в гимназията?

— Да. Сега Фил е собственик на гаража.

Айрини се усмихна.

— Татко винаги казваше, че Фил прави чудеса с колите.

— Баща ти беше прав. — Някогашната й учителка я огледа с искрена загриженост и симпатия. — Нямаше как да не чуя за станалото. Целият град говори за Памела. Съжалявам, че тъкмо ти си я намерила.

— Дойдох в града само защото тя поиска да говори с мен. След седемнадесет години мълчание тя ми изпрати имейл, в който пишеше, че иска да се видим. Но така и не успяхме да се срещнем.

— Наистина ли смяташ, че има някаква загадка около смъртта й?

Айрини се усмихна безрадостно.

— Слуховете наистина се разпространяват много бързо.

— Това е Дънслей, забрави ли? Новините се движат със скоростта на светлината.

По пътеката към тях приближи жена с приятно лице и конска опашка.

— Здравей, Айрини. Санди Пейс. Помниш ли ме? Преди бях Санди Уордън. Бях една година след теб в гимназията.

— Здравей, Санди — поздрави я Айрини. — Радвам се да те видя отново. Как си?

— Добре, благодаря. Веднага след гимназията се омъжих за Карл Пейс. Вече имаме две деца. Карл е в строителството. Има доста работа.

— Радвам се — каза Айрини. — Поздравления за децата.

— Благодаря. Те са доста буйни и голяма част от заплатата на Карл отива за дрехи, но се справяме. В момента строим нова къща.

— Това е чудесно, Санди.

Санди изпъна решително рамене.

— Виж, чух какво каза на Бети Джонсън и останалите. Просто исках да ти кажа, че имаше пълното право да насолиш така тези клюкарки.

— Боя се, че се поддадох на гнева си и избухнах ненужно.

— Радвам се, че го направи. Истината е, че много хора тук имат причина да са благодарни на баща ти. Не съм ли права, Тес?

— Абсолютно — съгласи се Тес. — Забележително е как понякога хорската памет може да бъде толкова къса.

— Имало е много случаи, когато Хю Стенсън без много шум е уреждал нещата, така че някой да не отиде в затвора или да не свърши с досие, или просто да не се почувства засрамен до смърт — добави Санди. — Освен това той знаеше как да пази тайни.

Айрини се изпълни с прилив на признателност.

— Благодаря ти, Санди.

— Една от тези тайни засягаше мама и мен. Моят втори баща, Рич Харел, беше зъл, много зъл човек. Често се напиваше и биеше майка ми, а след това започна да ме преследва.

— Не знаех — промълви Айрини. Изпита странен потрес. Как е могла да не разбере какво е ставало в онази къща?

— Разбира се, че не си знаела — спокойно каза Санди. — Аз никога не съм казала нито дума никому. Нито пък мама. Тя искаше да напусне Харел, но се боеше, че той може да я убие, както и мен. Както казах, тя не каза на никого, но шефът на полицията Стенсън някак си бе разбрал какво ставаше. Един ден дойде у дома и каза на Харел да се качи с него в колата му. После той подкара нанякъде и дълго време ги нямаше. Когато се върнаха, забелязах, че Харел е доста нервен. Той си събра нещата и същия ден напусна града. Оттогава никога повече не сме го виждали.

Тес се намръщи.

— Мъжете от този тип обикновено не изчезват толкова бързо само защото са си побъбрили с някое ченге.

— Правят го, ако са наистина изплашени — възрази Санди. — След няколко години чухме, че Харел се напил, блъснал се с колата в едно дърво и умрял. Ние празнувахме — мама и аз. Тогава тя ми каза какво се случило през онзи ден, когато Хю Стенсън го бе извел да си поприказват насаме в колата му.

— И какво се е случило? — попита Айрини.

При спомена очите на Санди заблестяха от задоволство.

— Не знам как го е постигнал, но шерифът открил по някакъв начин, че Харел веднъж обрал един наистина много опасен мъж в Сан Диего — тип, който перял парите на южноамериканските наркобарони. Харел инсценирал смъртта си и отмъкнал голяма сума в брой. Баща ти предупредил бившия ми пастрок, че ако отново се доближи до Дънслей или просто се случи нещо с майка ми или мен, той ще се погрижи онзи тип от Сан Диего да узнае, че човекът, който му е откраднал парите, съвсем не е мъртъв.

Айрини леко потрепери.

— Никога не съм чувала тази история.

— Нито пък аз — присъедини се Тес.

Санди ги изгледа многозначително.

— Както вече казах, Хю Стенсън съумя да опази много от мръсните тайни на този град. Отнесе ги в гроба си.