Кати Хопкинс
Танцуващата кралица (2)

Втора глава
Звездна ученичка

— Отивам отзад — уведомих Лоис, след като се регистрирахме при учителя ни по драма — господин Сандерсън. Намирахме се във физкултурния салон, където щяха да се проведат прослушванията. Той записа имената ни и ни насочи към различни места, където вече се трупаха и други кандидат-звезди. Танцьорите се събираха в дъното на салона, претендентите за говорещите роли — на сцената, техниците и помощниците за декорите — отляво, отговорниците по костюмите — отдясно.

— Доскоро — рече Лоис и тръгна към сцената.

Госпожа Пиърсън, която ни преподаваше по физическо възпитание, ни чакаше в дъното и се усмихна, щом ме видя — бях една от любимите й ученички, а физическото пък беше моят любим предмет. Понякога обаче се чудех дали и на нея й е любим, защото въобще не изглеждаше като някой, който го практикува. Беше ниска, набита жена с голямо туловище и дебели крака, която се задъхваше при най-малкото усилие. При нея се бяха събрали шест момичета от осми и девети клас. Махнах им и две-три от тях ми се усмихнаха и също ми помахаха в отговор. Повечето изглеждаха притеснени, въпреки че предишната седмица бяхме провели една репетиция на танца след училище.

— Какво е станало с косата ти, мила? — попита ме госпожата.

— Промених цвета й заради пиесата. Лесно ще се измие — излъгах.

— Това се казва сериозно отношение. Обичам, когато момичетата ми се опитват да се вживеят в ролята си.

Една от осмокласничките ми се усмихна вяло. Имаше вид, сякаш щеше да повърне всеки момент.

— Как не се сетих и аз — обади се друго момиче.

— Хайде, да започваме — подкани ни госпожа Пиърсън, след като стана ясно, че няма да дойдат други кандидатки за ролята. Тя се обърна към CD плеъра върху масата зад нея. — Ще действаме по азбучен ред, така че, Грейс Андерсън, ти си първа.

Пред нас застана дребно момиче с дълга тъмна коса, вързана на плитка. Щом учителката пусна диска, зазвуча класическа музика и Грейс започна да изпълнява заучените движения. Тя обърка няколко стъпки и изостана от темпото, затова госпожата спря музиката и й каза да почне отначало. Беше ясно, че няма да получи ролята. Прекалено скована беше. Бързо прецених конкуренцията и установих, че имената на всички се падат преди моето по азбучен ред, което означаваше, че ще се представя последна на прослушването. Отлично — помислих си. — По този начин мога да наблюдавам какво правят другите, а освен това ще имам възможност да изгледам танца многократно, така че, докато дойде редът ми, ще го науча още по-добре. До мен стоеше Карол Кенеди, която наблюдаваше Грейс и броеше стъпките й тихичко на глас. Карол щеше да е основната ми съперничка. Тя вземаше уроци по балет и всички знаеха, че е добра танцьорка. И аз ходех на балет в прогимназията, но след няколко години ми омръзна и го зарязах, за да се захвана с по-състезателни спортове. Въпреки това, когато започнах да уча танца за пиесата, останах изненадана колко лесно си припомням стъпките, които някога бях упражнявала.

След Грейс беше ред на Мери. Едва се сдържах да не прихна, защото тя нямаше никакво чувство за ритъм. Все едно съм на кастинг за „Танцувай с мен“ — помислих си, щом Мери се препъна в собствените си крака.

Следващата участничка беше Фийби. Справи се прилично, но не ставаше за Ледена кралица. Беше твърде стеснителна. После излезе Ели, а след нея — Тара. Тара се представи доста добре, най-добре от всички преди нея.

— Карол, твой ред е — обяви госпожа Пиърсън. Карол се изправи, зае позиция и започна да изпълнява движенията. Трябваше да й се признае, че бе грациозна — изглеждаше лека като перце. Как бих могла да изпъкна сред другите? — питах се аз, докато я наблюдавах как се носи вихрено из салона. Кое можеше да ме отличи като идеалната Ледена кралица? Замислих се над сюжета на пиесата. Беше написана от един шестокласник на име Джеймс О’Мали. Танцът щеше да се изпълнява във второ действие, когато главният герой, игран от Оли (дръж ме да не падна), се изгубва в заснежената гора през зимата. Докато се бори за живота си, изпада в транс и му се привиждат Ледената кралица и нейните дъщери, които се опитват да го примамят към сигурна смърт. Подобно на легендите за русалките, които прелъстявали моряците, примамвайки ги към морското дъно. Доста драматична история като цяло, така че изпълнението на Карол, колкото и прецизно да беше, си оставаше прекалено повърхностно. Тя приличаше на приказна принцеса, която не би наранила и муха.

Щом приключи с танца, останалите момичета изръкопляскаха. Карол се изчерви леко и им се усмихна. Още нищо не сте видели — казах си аз, когато госпожа Пиърсън извика името ми.

Заех изходна позиция подобно на предшественичката си и си поех дълбоко дъх, както ни учеха, когато ходех на балет. Стой изправена — рекох си. — Помни, че си кралица. И не каква да е кралица, а Ледената краища със студено като лед и жестоко сърце.

Започнах да изпълнявам движенията, като междувременно се навъсих и загледах свирепо госпожа Пиърсън и другите момичета, сякаш имах намерение да ги убия. Сърцето ми е сковано от ледени висулки — мислех си, докато танцувах и се мъчех да изразя колко съм опасна и величествена.

— И едно, две, три, отлично, прекрасно — нареждаше учителката ни, докато не свърши музиката. Момичетата изръкопляскаха, както бяха направили с лед изпълнението на Карол. Забелязах обаче, че самата Карол не пляскаше. Усмихна ми се престорено, когато я погледнах.

— Беше страхотно — отбеляза Фийби. — С този смразяващ поглед — сякаш предупреждаваше да не се закачат с теб.

— Радвам се — признах, — защото точно това исках да постигна.

Госпожа Пиърсън плесна с ръце.

— Внимание! Искам всички да наблюдавате Марша Лейбовиц и да изпълните танца точно като нея. После ще реша кой ще получи ролята. — Тя ми кимна с усмивка. — Започвай, Марша.

Затанцувах отново и след малко видях как останалите взеха да ми подражават — Карол свъси вежди и се опита да добие свирепо изражение, но вместо това изглеждаше, сякаш беше яла лимони.

След края на танца госпожата пак плесна с ръце.

— Добре, момичета. Взех решение. Марша Лейбовиц, ти ще бъдеш Ледената кралица, а Карол, Тара и Фийби ще са принцесите. Мери, Ели и Грейс — сигурна съм, че и за вас ще се намери нещо подходящо. И тъй, репетициите започват следващата сряда след часовете. — Тя погледна към мен и ми смигна.

Чуха се няколко разочаровани въздишки, но Тара и Фийби дойдоха при мен и ме поздравиха.

— Благодаря — отвърнах. — Радвам се, че и вие получихте роли.

Потърсих с очи Карол, която бе забила нос в пода. Не ме погледна, нито каза нещо. Вдигнах рамене и тъкмо се запътих към изхода, когато госпожа Пиърсън пак изпляска.

— Внимание, участнички в пиесата. Изчакайте малко. Искам да се запознаете с един човек.

Тя помаха на някого пред салона и като се обърнах да видя кой е, забелязах един висок чернокож мъж, който също помаха и се отправи към нас.

— Каква прелест! — прошепна Фийби в ухото ми, щом той се приближи. Беше красавец, с масивна долна челюст и красиви скули. Докато прекосяваше салона, всички се обърнаха да го зяпат. Излъчваше чар и великолепие на холивудска кинозвезда.

Госпожа Пиърсън поруменя.

— Момичета, представям ви Марио Арес — представи го тя с изненадващо писклив глас. — Ще работи при нас известно време — ще води извънкласни курсове по фитнес и самоотбрана. Ако някоя от вас желае да се запише, смятам, че ще е много полезно.

Господин Арес се втренчи в мен, сякаш ме познаваше отнякъде и се мъчеше да си припомни.

— Ледената кралица — заяви накрая.

Учителката кимна.

— А другите момичета ще са нейните принцеси. Марша е нашият първенец по физическо възпитание, нали така, мила?

— Това е любимият ми предмет — кимнах на свой ред.

— Логично — усмихна се господин Арес. — Овните са спортни натури.

— Брей! Как познахте, че съм Овен?

Той пак се усмихна.

— Бива ме да познавам зодиите на хората.

— А аз какво съм? — попита Фийби.

— Риби — отвърна мъжът и погледна другите момичета. — А вие двете сте… Везни и… Рак.

— А аз? — полюбопитства госпожа Пиърсън.

— Козирог — отговори й господин Арес, без да се измисли. Пусна една ослепителна усмивка и добави: — Най-работливата зодия.

Госпожа Пиърсън въздъхна:

— Абсолютната истина! Боже, ама вие наистина имате дарба да познавате зодиите.

— Да, обаче, ако искате да знаете, не съм просто Овен — обадих се аз. — Също така съм и… — Подскочих няколко пъти, завършвайки с един карате ритник във въздуха. — Момиче на зодиака.

— Всъщност и това знам — не се учуди господинът.

— Да бе, да! — изтърсих. Сигурна бях, че няма откъде да знае. Само се правеше на умник. — Тогава какво означава това?

Мъжът насочи поглед над дясното ми рамо, все едно четеше от невидим екран.

— Означава, че… Марс, Сатурн и Плутон са в съвпад. Което пък значи, че ти предстои да научиш много важен урок. О, да, да не забравяме и присъствието на Уран, който ще се прояви по най-неочакван начин. Планетата Уран е непредсказуема, меко казано — говореше с напълно сериозен тон, след което се взря право в очите ми, сякаш искаше да надникне в душата ми. Направо изтръпнах.

— О, да научи важен урок, значи? Като всички нас, предполагам — изкикоти се госпожа Пиърсън. — Добре, момичета, сега вървете. Ще се видим в сряда.

Три планети в съвпад и поява на още една планета — наистина звучеше сериозно. Суперяко — помислих си, след като с мъка отделих поглед от господин Арес, и се запътих към вратата. Лоис още беше на сцената, но успях да срещна очите й и вдигнах доволно палци. Тя ми отвърна със същия жест.

За миг се обърнах назад и видях, че чернокожият продължава да ме зяпа. Помахах му. Нямаше да ме уплаши с тези проникновени погледи и мистериозни приказки.