Кати Хопкинс
Танцуващата кралица (1)

Първа глава
Прическа за чудо и приказ

— Наистина ли ще го направиш? — попита Лоис, след като мама най-после излезе до супермаркета и двете с приятелката ми останахме сами в къщата. Кимнах и проследих с поглед мама от прозореца в коридора. Тя разпъна чадъра си под октомврийския дъжд, затвори портата, влезе в колата и потегли.

— Да действаме — подканих Лоис. — Остават само три часа до прослушването.

Тя козирува и изтича след мен в банята. Заключих вратата отвътре, в случай че мама решеше да се върне за нещо.

Извадих гумените ръкавици и обезцветителя за коса, които от няколко дни криех в найлонов плик в раницата си.

— Ето, дръж ги, докато си намокря косата. И не се тревожи. Обадих се на мамината фризьорка, която ми даде съвсем точни инструкции. Първо трябва да обезцветя косата си, за което може да се наложат няколко нанасяния. После слагам боята и готово — резултатът е бяла коса.

— Но, Марша, имаш разкошна червена коса — възрази Лоис. — Ами ако стане зелена или нещо такова?

— Ще го преживея — засмях се. — Напоследък зеленото е на мода.

— Нямах това предвид, щурачке. А баща ти къде е? Какво ще правим, ако се появи?

— Спокойно, Лоис. Играе ръгби, както всяка събота сутрин, а сестрите ми излязоха с приятелки. Всичко ще е наред. Повярвай ми. Косата ми няма да стане зелена, а бяла.

В огледалото вляво от мен забелязах, че Лоис ме гледа с безпокойство. Бяхме интересна двойка — тя, с дългата си, права руса коса, и аз, с червените си, дълги до раменете къдрици, придаващи ми непокорен вид. Приличах на палава хлапачка с нахална физиономия, застанала до тази принцеса с мечтателни очи.

— Червената коса не е подходяща за ролята, а аз трябва да получа тази роля.

Лоис въздъхна и седна на ръба на ваната. Знаеше от опит, че е по-добре да не спори с мен, щом съм си наумила нещо, а в случая бях решила, че непременно ще изиграя ролята на Ледената кралица в училищната пиеса.

— Толкова ли е важно да си с бяла коса? — недоумяваше тя.

— Да не падаш от луната? Когато един актьор се отнася сериозно към ролята си, трябва да се вживее в нея, да вникне в тайната си същност, да извади наяве предишните си преживявания, за да я изиграе достоверно. Това е специален метод в актьорството.

— Какви са предишните ти преживявания като Ледена кралица?

— Хмм. Май нямам такива, обаче… мога да си представя какво би било да си Ледена кралица. Предполагам, че е почти същото.

— Значи боядисването на косата е част от този специален метод?

— Напълно. Както в случаите, когато актьорите напълняват или отслабват за дадена роля. Опитвам се да се превъплътя в героинята си, а не просто да играя. Тя трябва да стане част от мен.

Лоис въздъхна.

— Но ти всъщност само ще трябва да танцуваш — засмя се и добави: — За да привлечеш Оливър Блейк…

— Дръж ме да не падна — прекъснах я. Една от нас винаги казваше това, щом другата споменеше името на Оливър. Той е красавецът на училището и е сладур и половина.

— … в обятията си — продължи Лоис. — Всъщност точно затова искаш ролята, нали?

— Само отчасти — признах. Наистина бях влюбена в Оливър, но това се отнасяше и за всички момичета в училище. А и знаех, че не би ми обърнал внимание — бях едва в седми клас. — Ако участвам в пиесата, ще имам извинение да се мотая с театралната група и — да, права си — с Оливър, дръж ме…

— … да не падна — казахме в хор и продължих: — И то без да се налага да се самоубивам или да уча един куп реплики. Знаеш колко лесно ми омръзва. — (По-точно беше да се каже, че съм непостоянна, по думите на майка ми.)

— За разлика от някои от нас — изтъкна Лоис, която се бореше за една роля с ужасно много реплики и цяла седмица беше заета с наизустяването на почти цялата пиеса. — Не разбирам. Преди никога не си се вълнувала от училищните представления.

— Да, но това беше, преди да осъзная, че искам да се пробвам в развлекателния бизнес.

Приятелката ми ме изгледа насмешливо.

— Мислех, че искаш да станеш олимпийска гимнастичка.

— Това беше миналата седмица.

— Не, миналата седмица искаше да си шампионка по тенис.

— Грешиш. Това беше по-миналата седмица. Момичетата често променят решенията си, не е ли вярно? Всъщност точно сега сме във възрастта, когато трябва да опитваме различни неща — учителите ни го повтарят непрекъснато. Така че тази седмица съм напълно убедена, че искам да играя на театрална сцена.

Имаше обаче още една причина, поради която желаех ролята. В училище се говореше, че на представлението ще присъстват родителите на Оливър — господин и госпожа Блейк. Но най-вече ме интересуваше господин Блейк. Всички знаеха кой е той. Майкъл Блейк, агент на звездите. Беше „господин Шоубизнес“ и имаше властта да създава или съсипва кариери. Като чух, че ще идва на пиесата, веднага реших да участвам. Тази стъпка би могла да ми осигури трамплин към един напълно нов живот. Живот на блясък и слава. Оливър вече беше знаменитост. Бе участвал като статист в три коледни суперпродукции, като в едната даже имаше една реплика. Така че не ми трябваше много, за да се впусна в това начинание. Родена съм за звезда — всички около мен го казват, не е само мое мнение.

Според инструкциите на Кейти, мамината фризьорка, сега следваше да нанеса боята и да изчакам.

— Петнайсет минути — обявих. — После я издухвам набързо със сешоара и тръгваме.

— Добре. Хайде, докато чакаме, да прегледаме хороскопите си — предложи Лоис. — Може от тях да разберем дали ще получим ролите в пиесата. Снощи попаднах на страхотен сайт. Пусни компютъра и ще ти го покажа.

Напоследък Лоис беше на вълна астрология и предсказване на бъдещето. Според нея интересът й се дължал на зодията й — Водолей, а всички с този знак се интересували от такива неща. Аз много не си падах по астрология, но ми беше забавно да чета хороскопа си. Особено ако пишеше хубави работи.

— Добра идея — съгласих се. — Да видим какво казват звездите.

Отидохме в стаята ми, където включих лаптопа си и направих място на Лоис да седне пред бюрото до прозореца. Протегнах се и се прозях, след което се тръшнах на леглото и ритнах една тюркоазена възглавничка на пода.

— Боже, искам да се преместим в друга къща. Тук е такава теснотия!

— Много си е добре — възрази Лоис. — Майка ти и баща ти са я превърнали в суперуютно местенце, а стаята ти ми е любима, особено след като я боядиса в бледосиньо. — Знаех, че го казва само от учтивост. Тя живееше в огромна къща в старинен стил, с високи тавани и големи квадратни стаи. Имаха даже две бани — едната с вана, а другата с душ, а кухнята им в задната част преминаваше в оранжерия. Обичах да ходя там, защото беше светло и просторно. А в нашата къща живеехме петима и буквално се тъпчехме. Имахме само една баня, което ме влудяваше, когато трябваше да чакам на опашка (каквато обикновено се образуваше сутрин). Много исках да се преместим, но явно на мама и тате им харесваше да се бутат в малките стаи и обичаха кухничката на първия етаж, която повече приличаше на сервизно помещение в самолет. Лично аз си падах по всичко, което е голямо и хубаво, и един ден целият свят щеше го разбере.

Лоис въведе адреса на сайта.

— Чий хороскоп първо? — попита.

— Моя, моя, моя — настоях. — Нямам търпение да разбера какво пише.

На екрана се появи звездно небе, на чийто фон изскочи бланка с полета, в които трябваше да се попълнят времето, датата и мястото на раждане.

— Родена съм тук — започнах. — На втори април, в седем и петнайсет сутринта. Помня, защото мама все се оплаква, че съм я държала будна цяла нощ, преди да се родя.

Лоис въведе името и данните ми и след няколко секунди лаптопът започна да се тресе като вибриращ мобилен телефон. Екранът светна ярко, след което сякаш избухна в червени, оранжеви и жълти пламъци, които затанцуваха пред очите ни.

— Еха! — възкликнах.

— О, боже, съжалявам! — Приятелката ми не изглеждаше впечатлена, а по-скоро притеснена. — Аз… май съм натиснала нещо погрешка.

Изведнъж сред огъня на екрана изникна златист банер със следното съобщение: ПОЗДРАВЛЕНИЯ, МАРША! ТИ СИ МОМИЧЕТО НА ЗОДИАКА ТОЗИ МЕСЕЦ!

— А! Каква е тази работа?

— Аааз? Еха! Аз съм Момичето на зодиака! — Подскочих на място и врътнах едно маваши гери^[1] във въздуха. — Яа-ха!

Лоис се засмя и пак погледна монитора, където се появи втори банер: „Тъй като си Овен, знакът ти се управлява от планетата Марс“. Засвири музика — барабани и тромпети затрещяха така оглушително, че Лоис си запуши ушите.

— Намали го — провикна се тя. Наведох се и се опитах да намаля звука, но нямаше ефект — силната музика продължи да гърми.

— О, я стига с тези фантасмагории — рекох. — Просто искам да си видя хороскопа за месеца.

Изникна трети банер, на който пишеше: „Като типичен Овен, винаги бързаш да се добереш до следващото хубаво нещо…“

— Това е вярно — засмя се Лоис, а аз продължих да чета: „Забави ход или в противен случай Уран, който има силно присъствие в месечния ти хороскоп, ще те отведе в неочаквана посока“. Огледах внимателно целия екран.

— Не пише нищо за спечелване на важна роля в пиеса. Или… чакай, появи се още нещо.

„Тъй като си Момичето на зодиака този месец — пишеше в съобщението, — имаш шанса да преживееш най-специалните четири седмици в живота си. Предстои ти преломен момент. Покровителят ти ще се свърже с теб. Постъпи според волята си“.

— Покровител ли? Какъв покровител? Какво става тук? — попитах.

— Не знам. — Лоис вдигна рамене.

— Ууу, зловещо — потреперих театрално. — Постъпи според волята си. Що за шантав сайт си изнамерила, Лоис?

— Наистина е странно. Но снощи, като го отворих, не се появиха тези неща. Може да е някаква промоция за привличане на нови потребители. Уебдизайнерите постоянно измислят разни номера.

— Да, обаче… става въпрос за най-специалните четири седмици от живота ми? Преломен момент? Сигурно се има предвид пиесата, нали? Мисля, че прогнозата е доста добра.

— Но каква е тази работа с Момичето на зодиака? — недоумяваше Лоис.

— Понятие си нямам — свих рамене. — Ти си спецът по астрология.

— Чак пък спец. Обзалагам се, че е нещо като да си хилядният човек, който си е въвел данните. Ако бях първа, сигурно аз щях да съм Момичето на зодиака.

— Може би си права — казах. — Дай да видим твоя хороскоп.

Лоис въведе данните си. След няколко секунди се отвори страница с хороскоп, но нямаше банери и музика.

— Този месец ще сте много заети. В момента са налице силни творчески пориви. Останете съсредоточени и намерете време за почивка. Пфу. Не съм чела по-скучна прогноза.

— Нещо друго? — заинтересувах се. После зачетох нататък: — Време за промяна — отдайте се на пазаруване или си вземете домашен любимец.

— Мислех да си взема още една златна рибка, така че прогнозата е сравнително точна. Но ти си късметлийка, Марша. Всички хубави неща се случват на теб.

— Знам — усмихнах се. — Върви ми. И с мозъка на костите си чувствам, че ми предстои невероятен период. — Станах права и посочих към прозореца, а после към тавана. — Аз съм Момичето на зодиака. Иииха! — врътнах още едно маваши. — Който се закача с мен, ще си има работа с Планетите! — разцепих въздуха с още няколко бойни удара. — Хой. Хой. Хой!

Лоис погледна часовника си.

— Олеле. Марша, време е.

— Майко мила! Дано всичко да е наред с косата ми.

Втурнахме се към банята и се заех да отмивам боята. Докато вършех това, на вратата се почука силно.

— О, не! — прошепна Лоис. — Спипаха ни.

— Кой е? — запитах аз с най-безгрижния тон, на който бях способна.

— Страшният зъл дух — отвърна сестра ми Сиси. — По-бързо отваряй. Ходи ми се до тоалетна. И на Елинор й се ходи. Размърдай се. Бащата на Санди ни чака отвън в колата.

— Не мога, заета съм — рекох.

— Имаш две секунди, Марша — извика Елинор, — или животът ти ще стане ад. Какво правите там вътре?

— Нищо — обади се Лоис.

— Тогава ни пуснете.

— По-добре да отворя — реших. — Иначе ще си имам неприятности. — Бързо увих една хавлия около главата си и отключих вратата на банята. Сиси и Елинор ме изгледаха подозрително. Но те винаги си ме гледаха така — това бе част от моята участ като най-малката сестра.

— Какви ги вършехте, дребосък? — полюбопитства Сиси. Елинор се промуши вътре покрай нея.

— Ами… измих си косата и после ще се гримираме. И не ми викай дребосък.

— Добре, дребосък — отвърна Сиси. Прищя ми се да й цапна един, но се въздържах, защото исках да се махне по-бързо.

— Имаш чудна коса — подхвърли Лоис и вдигна ръка, за да докосне дългите червени кичури на Сиси, които се спускаха по гърба й. — И трите сте щастливки. Как ми се иска и моята да е с такъв разкошен цвят. — Добра тактика — помислих си, като слушах излиянията за червената коса на сестрите Лейбовиц. И трите я бяхме наследили от мама, а Сиси си умираше да я ласкаят.

Елинор свърши бързо и се втурна надолу по стълбите, без повече да ни погледне. След нея влезе Сиси. Отвън прозвуча клаксонът на колата на бащата на съученичката им Санди, поради което Сиси също не се забави и след няколко минути банята отново беше на наше разположение.

— Уф, на косъм бяхме — отдъхнах си аз.

— За малко — съгласи се Лоис. Изглеждаше притеснена. — Боята стоя десетина минути по-дълго, отколкото трябваше.

— Няма страшно — успокоих я и се наведох над мивката да доизплакна косата си. Като свърших, я подсуших с хавлиена кърпа и се огледах в огледалото.

— Еха! — възкликна Лоис.

— Леле-майко-мила-моя! — ахнах. Изглеждах удивително. Съветите на Кейти бяха свършили работа и косата ми беше бяла като сняг. На пипане ми се стори леко твърда — вероятно заради двойната доза обезцветител, — но като цяло резултатът беше зашеметяващ.

— Кара очите ти да изпъкнат и да изглеждат по-сини отпреди — отбеляза Лоис. — А кожата ти изглежда от бледа по-бледа. Идеална си за Ледена кралица.

Кимнах, а после разнесох малко гел в косата си, за да я принудя да стои назад, откривайки лицето ми. По пръстите ми останаха няколко косъма.

— Опа! — изтръсках ги в кофата за боклук. Паднали няколко косъма — голяма работа. Важното е, че ефектът беше поразителен. Не само изглеждах готина, но сякаш бях от друга планета.

Мама щеше да ме убие.