Барбара Клевърли
Рагтайм в Симла (27)

Глава двадесет и седма

Сър Джордж, издокаран в дунапренен вечерен жакет с бродирана върху джоба емблема на отдавна несъществуващ клуб в Кеймбридж, се грижеше за последните щрихи на скромното среднощно парти, организирано от него. Даваше вечеря за четирима. Съвършеното каре. При това без дами.

Сладко вино със супата от костенурка, леко бургундско с овнешкото (беше поръчал да доставят четири бутилки, две, от които заповяда да отворят), съдинка с прословутата за резиденцията заледена вода и качествен „Стилтън“, подплатен с чаша портвайн „Уилям Стандринг“, реколта 1910-а.

— Да, така е добре.

После се разпореди, щом гостите му пристигнат, да бъдат въведени направо в библиотеката, през чиито прозорци струеше лунната светлина и долитаха градските шумове.

Пръв се появи Джо Сандиландс.

— Добър вечер, сър Джордж — поздрави той свойски. — Много любезно от твоя страна. Май позахладня тази вечер.

— Няма да те глезя, млади момко — отвърна сър Джордж. — И няма да правя догадки — очаквам да ми докладвате всичко в прав текст.

Джо от опит знаеше, че не бива да оставя сър Джордж да се увлича прекалено много, затова го прекъсна:

— Ама че работа! Аз пък се надявах да си хапнем добре. Последните няколко дни се превърнах почти в постник. Сухарените бисквитки не са кой знае какво угощение.

— Пийни си малко шери — предложи сър Джордж. — И не се опитвай да ме баламосваш!

След малко се появиха Чарли Картър и Едгар Трууп, който се чувстваше малко неловко в дома на височайшия началник, сред люде с безупречна репутация. Той поздрави сър Джордж прекалено любезно, докато поздравът на Чарли Картър прозвуча доста сухо.

— Добър вечер! Добър вечер! — рече на свой ред сър Джордж. — Извънредно ми е драго! Веднага ще се разпоредя да сервират вечерята.

Той звънна с малко сребърно звънче.

— Шери? Или предпочитате мадейра? На мен ми идва малко тежичка в тия пролетни нощи, но моля, почерпете се. — После се обърна към Джо: — Днес видях приятелката ти Джейн Фортескю. Праща ти много поздрави. — Сетне рече на Чарли Картър: — Твоите щерки се справиха майсторски вчера на състезанието с картофи в гимнастическия салон. Жалко, че не можа да присъстваш. Беше страхотно! — И накрая подхвърли на Едгар Трууп: — Докато чакаме, може да се настаниш в шезлонга — ще видиш, че е доста мек в сравнение с конското седло.

Тримата го гледаха зорко и безмълвно.

— Много хубаво от ваша страна, че се отзовахте тъй скоропостижно, момчета. Няма нужда да ви казвам, че яката сте загазили. Не сте арестувани по простата причина, че ако закопчая Чарли, няма да има кой да ви щракне белезниците!

Заеха местата си край масата и като по сигнал разпериха едновременно огромните салфетки.

— И тъй, да започнем отзад напред… някой от вас е светил маслото на Реджа Кхан. Е, не е голяма загуба! Той не беше стока! Прехвърлял е не само оръжия през границата. Отявлен хаймана, ала все пак се налага да изясним въпроса. Влиятелен човек беше тоя Реджа Кхан. Местните люде му имат уважението. Доста оръжие е минало под носа на полицията. А най-лошо от всичко, имаме окаяна млада жена, безспорно виновна за най-дръзката измама в пределите на Индийската империя и почти доказано, съучастничка в две убийства…

— По всяка вероятност са три — вметна Джо.

— Ще бъдем по-експедитивни, ако не ме прекъсваш насред думата, Сандиландс — строго рече сър Джордж. — И тъй, на тази злосторница е било позволено, дори е била насърчена, да се измъкне под милозливите ви погледи.

— Това не важи за мен — радостно заяви Чарли, като сладко отпи от възхитителното бургундско на сър Джордж. — Мен ме нямаше там.

— Браво на теб! Ти си се намирал на четирийсет мили покрай железопътната линия, да гониш Михаля! Отпрашил си в точно обратната посока, нали? Нарочил съм те за съучастник — отвърна сър Джордж.

— Може ли да запитам — намеси се Едгар Трууп, — откъде ви е известно всичко това, сър?

— Умник си ми ти, Трууп! Единственият, освен мен сред тук присъстващите. Нима трябва да обяснявам, че на всеки пет души в тоя град има по един мой съгледвач? Доколкото знам, Чарли е водел дванайсет полицаи. Какво друго да кажа? Не само ти в Симла разполагаш с интересни сведения.

— Но наблизо нямаше свидетели, когато Алис застреля Реджа Кхан — кротко заяви Джо. — Единствено моя милост, затова ще се наложи да ме изслушате и да приемете моята версия, сър.

Сър Джордж въздъхна ядно.

— Хубаво, Сандиландс. Дай да чуем твоята версия на събитията! Какво си запомнил? Какви прозрения със задна дата са те сполетели?

Всички се заслушаха в разказа на Джо, който разправи предварително отрепетираната си реч.

Сър Джордж се обърна към Едгар Трууп.

— Сега е твой ред, Трууп. Можеш ли да попълниш пропуските в това песнопение? Най-напред искам да чуя — ти ли остави камата в ботуша на Реджа Кхан?

— Да, сър, стана по моя вина — унило призна Едгар. — Аз претърсих и двамата задържани.

— Ама камичката си я биваше! — намеси се Джо. — Една такава тъничка, дълга шест инча. Скрил я е в шева на ботуша. Ужким посягаш да придърпаш чизмите и хоп! — кама! На практика незрима. Много хитро измислено!

Той замлъкна под изпепеляващия поглед на сър Джордж.

— А другото незримо нещичко е било пистолет! Оставили сте непроверена шапката на Алис, където е скрила револвер, изиграл решаваща роля в цялата драма. Както става ясно от показанията на Джо (комуто може да се вярва, нали?) — умълча се той за кратко, — тя е спасила живота му, като е стреляла по Реджа Кхан. И докато двамата с Едгар се щурат като мухи без глави, госпожичката скача пъргаво през прозореца и изчезва в посока към залеза, натъпкала дисаги с крадени блага, като междувременно предвидливо е натирила конете ви? Правилно ли съм схванал картинката, Едгар?

— В общи линии беше така, сър Джордж.

— От само себе си се налага въпросът — на който може би ще ни отговори Джо — защо Алис, която неочаквано се оказва въоръжена и има на разположение две мишени, е решила да тегли куршума на своя авер в престъплението, наместо да гръмне полицая, който очевидно е възнамерявал да я изправи на съд?

Гостите останаха смълчани в очакване на следващия залп от словесната канонада.

— Всички ние сме благодарни на Алис, че ни спести част от проблемите, като е застреляла Реджа Кхан, но все пак ще ми каже ли някой защо го е сторила? Той й е бил партньор и съучастник. Имали са общи интереси, не е ли тъй? Ще ви кажа защо — продължи той, отговаряйки на собствения си въпрос. — Тя е издигнала Реджа Кхан на висок пост във фирмата. Той е започнал съвсем скромно в ИКТК, въпреки образованието си и знатния си произход. Алис е прозряла потенциала му. Решила е, че може да му гласува доверие. И той наистина се е справил блестящо — имал е престиж, пари и непоклатимо статукво. Без подкрепата на Алис щеше да си остане никой за търговския и светския елит в Симла. Дължал е всичко на нея и се е ползвал с безусловното й доверие. При това положение навярно й е дошло много, когато е разбрала, че успешно си е разигравал игрички зад гърба й. Поредният мъж, който я е подвел. Използвал я е и я измамил. И това му е коствало живота.

— „Туй на блудницата ориста е, мнозинство да заблуждава, един пък нея да измами“ — промърмори Джо. — По моему не става въпрос единствено за контрабандата с оръжие.

— А, вярно, Сандиландс, според твоята теория между двамата е съществувала сърдечна връзка, тъй ли? Нямам сведения по въпроса, но не бих се изненадал. Макар и негодник по душа, Реджа Кхан си беше чаровник, по скромната ми преценка.

Едгар Трууп си наля още една чаша вино и подаде гарафата на Чарли Картър.

— На мен не ми се вярва — рече той. — Не смятам, че Алис е питаела романтични чувства към Реджа Кхан. Дори нещо повече — не смятам, че изобщо се интересуваше от мъже.

— Да не би да намекваш по заобиколен начин, че в определена ситуация ти е отрязала квитанцията? Може би Джо има какво да каже по въпроса? Малката Алис е крайно пленително създание.

— Аз съм пас — заяви Джо.

Сър Джордж вдигна въпросително рунтавите си сиви вежди.

— Заместник-началникът на полицията е пас! Значи се връщаме на теб, Едгар, да внесеш по-голяма яснота по въпроса.

— Вярно е — поклати глава Едгар Трууп, — че мнозина й се възхищават. И… е, признавам си, че и аз съм един от тях. — Той се обърна към Джо. — Май това важи и за теб, Сандиландс?

— Добре де — намеси се и сър Джордж. — Тъй като, изглежда, това е модерно, и аз се присъединявам към числото на обожателите й. И за да се позовем на безпристрастно мнение, нека да се обърнем към Картър — май той единствен в Симла не е подвластен на обаянието й. Е, какво ще кажеш?

— Съгласен съм с Едгар. Единствено с Мари-Жан Питьо тя се чувстваше в свои води, само нея не е излъгала или разигравала.

— Да не би да намекваш…? — веждите отново се извиха въпросително.

— Аз имам обяснение за естеството на връзката им — заяви Джо. — Когато подготвяхме сеанса, помня, че Минерва Фриймантъл ми спомена как седмици наред Алис се опитвала да установи контакт с майка си. Самата Алис ми каза, че майка й починала, когато тя била на единайсет години, и я оставила на благоволението на студения, безхаберен и амбициозен баща — първият от мнозината мъже, които са я предали и са я измамили. Мари-Жан е доста по-голяма от Алис. Според мен в нейно лице тя вижда заместница на майка си. Навярно е едничкият човек на света, комуто може да се довери абсолютно и безусловно. И след като Алис изчезна от сцената, си мисля, че трябва да държим под око Мари-Жан, защото рано или късно бегълката ще опре до нея.

Чарли Картър кимна припряно.

— Погрижили сме се за това, сър Джордж. От три дни следим дома й и направихме обиск на къщата и склада й.

— Знам, че си майстор да завардиш всички порти — рече сър Джордж. — И как реагира Мари-Жан на това? Предполагам, че сте разговаряли с нея?

— Ами изглежда, че няма нищо за криене — всъщност това е факт, тъй като претършувахме всяко ъгълче. Казва, че най-малко от седмица не била виждала Алис. Пожела да научи дали сме я поставили под арест поради охраната на дома й и ни уведоми за намерението си утре да напусне Симла. Имала отдавнашен ангажимент в Бомбай и си е резервирала билет. Спомена, че нямала нищо против да бъде придружена от полицай в случай на необходимост. Според мен просто се избудалка с нас, сър.

Голяма лисица е тая Мари-Жан, помисли си Джо. Прави се на добричка пред полицията, ама сто на сто е вярна до гроб на Алис и ще опита някак да й помогне. Джо си рече, че ще трябва да направи едно последно посещение, преди да си тръгне от Симла.

Сър Джордж въздъхна.

— Давай, Картър. Разправяй какви още мерки си взел за издирването на лекокрилата птичка?

Картър отвърна делово:

— Има два начина Алис да напусне страната. Да се качи на теснолинейката от Джогиндар Нагар по посока към Амритсар, или пък да се върне обратно в Симла и да вземе тонга, а защо не и тукашната теснолинейка до Калка и оттам за Делхи?

— Не налетяхте ли на нея, докато се бъхтехте, поели на спасителната си мисия в планината?

— Не, сър. Но тя много лесно би могла да се покрие, щом е зърнала патрула.

— Да — провлачено рече сър Джордж. — Вие отдалече сте биели на очи. От няколко мили, бих казал. Ескадрон от бенгалски копиеносци — тъй наречената смъртоносна конница — въоръжени до зъби, яхнали чаткащи коне, предвождани от дузина факлоносци. Пък и доколкото познавам тия синковци, сигурно са пеели химна на гонката с лодки на Итън! Да, сто на сто ви е зърнала. Тъй че сега, три дни след разигралата се драма, може да се е скатала някъде в Симла или където й скимне. А другият изход?

— Проверяваме самоличността на всички пътници по линията за Джогиндар Нагар, сър. До момента не се е качвала европейка. — И той подаде списък с пътниците на сър Джордж.

— А изходите от Симла?

— И те са под наблюдение. И в Симла, и в Калка проверяват паспортите на всички пасажери. Поставил съм караул и на шосето за Калка, който проверява пътуващите. Засега няма резултат. — Той подаде друг списък. — Разбира се, по това време на годината малцина напускат Симла, тъй че работата ни е улеснена. Повече са пристигащите.

Сър Джордж прегледа списъка.

— Хмм… шестима данъчни инспектори, петима наркотрафиканти, четири френски монахини, трима вагабонти, двама ефрейтори — заключи той, — но няма яребица в крушата. Продължавай да тръскаш клоните, Картър!

— Нищо чудно — мрачно заяви Едгар Трууп. — Търсите не там, където трябва. Когато отпраши в пущинака, тя разполагаше с два часа дневна светлина. Това не е достатъчно да се добере до някое населено място. Накъдето и да е тръгнала, е яздила уморен кон сред опасна среда — бандити, диви животни, неравен терен. Не бих се подложил на това, дори да бях въоръжен до зъби. Алис не разполагаше с пушка, имаше само онова хилаво пищовче, с което не може да сплаши маймуна, камо ли леопард. Никой от вас не се замисля над варианта, че тя може да се е споминала! — Той ги обходи с поглед, а едрото му червендалесто лице внезапно придоби измъчен вид на светлината на свещите. — Не разбирам защо не отваряте дума за това?

Останалите мълком се съгласиха с него.

— Хмм… — промълви сър Джордж, — ако е тъй…

„Радвай се, Смърт,

в обятията твои лежи

мома за чудо и приказ.“