Катрин Каултър
В пропастта (35)

Епилог

Вашингтон, окръг Колумбия

Три месеца по-късно

— Грак!

— Нека перушината ти да не настръхва, Нолан.

Напълних шепа със слънчогледово семе и пъхнах ръка в клетката.

— Грак!

— Готово.

Гръбстър се отърка в крака ми.

— Да, ти си следващият, приятел.

Ако човек погледне Гръбстър, би помислил, че изяжда всичко, което не се отмества от пътя му — толкова дебел беше станал. Но не отговаряше на истината. Гръбстър ядеше единствено подбрана котешка храна. Започна от първия ден, когато всички се преместихме в нова къща в Джорджия.

— Сега смята, че се е издигнал в обществото — уточни Лора. — Така се самоутвърждава.

Пъхнах филия хляб в тостера и извадих отварачката за консерви. Изсипах цялото съдържание на кутията от сьомга и ориз в голямата бяла купичка с усмихната котешка физиономия на дъното, погалих го по гърба, почесах го зад ушите и се заслушах как мърка, докато се храни.

— Грак!

Начупих препечената филийка за Нолан.

— Сега всички ли са щастливи?

Последва блажена тишина.

Беше събота сутрин. Беше топло, а по обяд сигурно щеше да стане горещо. Лора още спеше. Тъкмо щях да се върна в леглото да я събудя с целувки и на входната врата се позвъни.

— Момент — извиках аз и отидох в спалнята да сложа джинсите.

— Препоръчано писмо. Вие ли сте господин Макдугъл?

Кимнах и попитах:

— От кого е?

— От Орегон е — само толкова знам.

Не знам какво точно очаквах, но определено не беше това. Съдържаше кратка бележка от адвокат в Салем, Орегон; съобщаваше ми единствено, че желанието на сестра ми било това да ми бъде изпратено по пощата точно три месеца, след като смъртта й бъде потвърдена.

Ръцете ми трепереха, докато четях писмото.

Най-скъпи мой Форд,

Чудя се дали ще бъдеш с мен тази вечер. Ако е така, ще знаеш какво направих. Толкова съжалявам за болката, която ще ти причиня, но ще бъда благодарна, ако си там, с мен.

Откъде да започна? От началото, предполагам. С Пол възлагахме огромни надежди на детето, което исках да родя. Успях да получа съединение, което подпомага паметта, и останах изненадана — то се оказа ефикасно. Мислехме да постигнем много с него, защото не беше токсично и даде добри лабораторни резултати. Решихме, че сме открили ключа как работи паметта, а също и сексуалния нагон. Но колкото и да се стараехме, не успявахме да контролираме въздействието му, нито да предвидим всички ефекти, и онези копелета от „БиоТек“ спряха работата ни.

Всъщност, Форд, те спряха по-нататъшната ни работа, защото двамата с Пол изпробвахме лекарството върху себе си, а те го бяха разбрали. Никога не съм правила нещо по-глупаво. Отначало беше фантастично. Сексът направо беше невероятен. Докато напуснем „БиоТек“, силно се пристрастих. Макар на Пол страшно да му допадаше ефекта върху сексуалния му нагон, той се плашеше от опиата, затова поемаше минимални дози и това го спаси.

Стремяхме се обаче да постигнем и други резултати от лекарството. Исках да продължа опитите за промяна на състава и за по-добър контрол над ефектите. Обърнахме се към Котър Тарчър в Едгертън. Пол го познаваше достатъчно добре и смяташе, че ще го заинтригуваме. Когато Котър опита опиата, склони да уговори родителите си да ни подпомогнат. Той си въобразяваше, че ще стане невероятно богат. Откъде да знаем, че вуйчо му Джон Молинас е наркопласьор и Котър ще му разкаже за откритието ни? Както и не предвиждахме да ни доведе големия наркобарон Дел Кабризо.

Работата ни не напредваше, а моето състояние се влошаваше. Дрогата направо ме завладя. И в момента съм зависима.

Форд, не се гордея нито с онова, което направих през последните шест месеца, нито с хората, с които се срещах, включително и с Дел Кабризо. Той накара Молинас да ни предупреди, че Лора е от Отдела за борба с наркотрафикантите. Напълно откачих. Тази мисъл ме обсеби, тормозеше ме и аз направо не издържах. Опитах се да се самоубия, за да убия и нея.

После пристигна ти. Беше огромна утеха за мен. Избягах от болницата, защото Котър ми се обади и ми наговори ужасни неща: Дел Кабризо знаел, че си открил Лора, и се канел да убие и двама ви. Нямам представа как го е разбрал, но фактът си е факт. Толкова се страхувах за теб. Не ми оставаше друго, освен да избягам от болницата и да се скрия. Известно време бях при Роб Морисън — още един мъж, за когото не се гордея, че ми е бил любовник. Но понеже Роб ги изигра, като ме скри през първата нощ, те го убиха.

Да, Кабризо имаше нужда от мен — искаше да продължа да работя върху лекарството, затова ми даде известна отсрочка. Поставих условие: ще продължа работата си, ако не те убият. Но не успях да им попреча да не те отвлекат. Обещаха да не те убият, ако им помогна да заличат всички улики и да преместят лабораторията в къща в покрайнините на Спокане. Настоявах пак да се захвана за работа, когато преместим всичко там.

Те убиха и Чарли Дък — възрастен мъж, който заподозря какво става и постоянно душеше наоколо. Изразих опасенията си пред Молинас старецът да не проговори какво е открил. Така подписах смъртната му присъда. Дел Кабризо изпрати неколцина от главорезите си в къщата му — да намерят какво си е записал за откритото от него. Пол ми каза, че го натъпкали с опиата, а после, когато се опитал да се измъкне, го убили.

Толкова съжалявам за всичко, което ти причиниха, Форд. Моля те, прости ми. Чух за бягството ти. Браво на теб. Брат ми, ченгето. За мен винаги си бил герой.

На съвестта ми тежат толкова много смърт и болка. Всичко е по моя вина.

Както знаеш, успях да се измъкна от тях. Но продължават да държат Пол. Знам, че стига да решиш, ще го откриеш, но няма да се поколебаят да го убият, ако предприемеш нещо. Той не може да им помогне. Не знае достатъчно. Моля те, остави го да живее.

Исках да знаеш какво се е случило, за да забравиш за мен, да ме сложиш някъде дълбоко в съзнанието си като тъжно-сладък спомен. Независимо какво бях, в какво се превърнах, аз те обичах, Форд.

Между другото — редно е да се съберете с Лора. Тя е идеална за теб.

Сбогом, най-скъпи мой.

Джили

Сгънах листовете и ги пъхнах в плика. Запалих огън в камината. Когато се разгоря, внимателно поставих плика отгоре.

Седях на пода и го гледах как изгаря. Не помръднах докато не изчезна напълно.

— Мак, тук трябва да е поне четиридесет градуса. Запалил си огън?

Станах бавно и се приближих към съпругата си. Притиснах я силно към себе си.

— Ще ми повярваш ли, че попаднах на моя стара снимка — прегръщам гадже точно по този начин, и я изгорих, преди да я видиш и да започнеш да ме ревнуваш?

— Грак!

— Ето, Нолан ми вярва.

— И аз, Мак — увери ме тя.

Знаех, че не разбира за какво говоря, но бе склонна да приеме, че няма да й обясня.

Продължих да я държа в обятията си още дълго.