Джон Гришам
Звездният отбор (50)

50

Последното съвещание на „Финли и Фиг“ се състоя късно същия следобед. По настояване на Дейвид адвокатите изчакаха Рошел да си тръгне. Оскар изглеждаше уморен и раздразнителен, което беше добър знак. Неговата приятелка и лична шофьорка бе отпратена в три часа, като Дейвид обеща да закара у дома старши съдружника след края на срещата.

— Сигурно е нещо важно — заяви Уоли, когато Дейвид заключи входната врата и спусна щорите.

— Определено — потвърди той и седна на масата. — Помните ли инцидента с отровеното дете, за който ви разказах преди няколко месеца?

Двамата имаха бегли спомени, но оттогава бяха станали безброй неща.

— Е — добави Дейвид самодоволно, — случаят претърпя интересно развитие.

— Продължавай — подкани го Уоли, който вече очакваше приятни новини.

Дейвид ги запозна подробно с действията си в защита на семейство Хаинг. После остави един чифт „Грозни зъби“ на масата и бавно стигна до кулминацията на историята.

— Тази сутрин се срещнах с изпълнителния директор на компанията и други високопоставени служители. Успяхме да се споразумеем.

Уоли и Оскар попиваха всяка негова дума, като от време на време се споглеждаха нервно. Когато Дейвид уточни, че адвокатският хонорар възлиза на 1.5 милиона долара, двамата затвориха очи и сведоха глави, сякаш отправяха молитва. Дейвид спря за миг и им подаде две копия от някакъв документ.

— Това е примерен договор за учредяване на новата адвокатска фирма „Финли, Фиг и Зинк“.

Оскар и Уоли държаха документа в ръце, без да поглеждат текста. Просто зяпаха Дейвид с отворени усти. Бяха твърде изумени, за да говорят.

Дейвид продължи:

— Съдружници с равни дялове, еднакво разпределяне на чистите приходи помежду ни плюс премии въз основа на месечната печалба. Можете да задържите сградата на ваше име. Сигурно ще ви е интересно да прочетете третия абзац на втора страница.

Никой от тях не прелисти документа.

— Просто ни кажи — помоли го Оскар.

— Добре. В документа са изброени съвсем ясно някои дейности, с които новата фирма няма да се занимава. Те включват плащането на подкупи или хонорари на полицаи, шофьори от пътна помощ, медицински служители и други лица, които могат да ни осигурят даден случай. Фирмата няма да използва автобусни спирки, талони за бинго или подобни евтини средства, за да рекламира услугите си. Всъщност всички реклами ще бъдат одобрявани от Комисията по маркетинг, която поне през първата година ще се състои само от мен. Иначе казано, приятели, спираме с преследването на линейки.

— И къде остава цялото удоволствие? — попита Уоли.

Дейвид се усмихна учтиво, но пренебрегна коментара и продължи:

— Напоследък се чуха идеи за билбордове и реклами по телевизията. Те също са забранени. Преди да подпишем договор с някой клиент, и тримата трябва да дадем съгласието си. Накратко, фирмата ще отговаря на най-високите изисквания за професионално поведение. Всякакви хонорари, платени в брой, ще бъдат незабавно вписвани в счетоводните книги, които отсега нататък ще се водят от дипломиран специалист. Новата фирма, господа, ще бъде истинска адвокатска кантора. Споразумението е валидно за една година. Ако някой от вас наруши условията по договора, партньорството ще бъде прекратено и аз ще си потърся работа на друго място.

— Нека се върнем на адвокатския хонорар — намеси се Уоли. — Не съм сигурен, че довършихме тази част от дискусията.

— Ако всички се съгласим с новите клаузи, предлагам да използваме сумата от споразумението по случая „Хаинг“, за да изплатим дълговете към банката и да оправим кашата с „Крейокс“. Ще покрием и глобите в размер на петнайсет хиляди, определени от съдията по време на делото. Говорим за около двеста хиляди общо. Рошел ще получи бонус от сто хиляди. Следователно остават милион и двеста хиляди за адвокатите. Редно е да разделим сумата поравно.

Уоли затвори очи. Оскар промърмори нещо. После се изправи бавно, тръгна към вратата и се загледа през прозореца. Накрая каза:

— Не е нужно да го правиш, Дейвид.

— И аз така мисля — добави Уоли, макар и не много убедително. — Случаят е твой. Ние не сме допринесли с нищо.

— Разбирам — отвърна Дейвид. — Но вземете предвид следното. Никога нямаше да го намеря, ако не бях дошъл тук. Толкова е просто. Преди година имах работа, която ненавиждах. По чиста случайност попаднах на това място, срещнах се с вас и открих този случай.

— Прав си — заяви Уоли и Оскар бързо се съгласи.

Оскар отиде до масата и бавно седна на стола. Той се обърна към Уоли и попита:

— А разводът?

— Няма никакъв проблем. Споразумението вече е подписано. Съпругата ти не може да предяви претенции към сумите, получени след това. Разводът ще бъде факт през януари.

— Надявам се — заяви Оскар.

— Аз също — допълни Дейвид.

Настъпи дълга пауза. Изведнъж Прели се изправи от възглавницата си и изръмжа. Чу се далечен вой на сирена, който ставаше все по-силен. Уоли се загледа замечтано през прозореца до бюрото на Рошел.

— Дори не си го помисляй — предупреди го Дейвид.

— Съжалявам. Силата на навика — отвърна Уоли.

Оскар се закикоти и след малко тримата избухнаха в неудържим смях.