Джон Гришам
Звездният отбор (49)

49

Дистрибуционният център беше част от дълга редица складове, които покриваха огромна площ западно от Деплейн и предградията на Чикаго. Благодарение на джипиеса Дейвид го намери без проблеми. В десет часа в понеделник сутринта той влезе със Со и Луин Хаинг през входа на червената тухлена сграда, която служеше за офис на компанията. Веднага бяха посрещнати и отведени в една заседателна зала, където им предложиха кафе, сладки и сок. Те отказаха. Стомахът на Дейвид беше свит, а нервите му бяха опънати до краен предел. Родителите на Туя също бяха ужасно притеснени.

В залата се появиха трима мъже в строги костюми — Дилън Кот, главен юрисконсулт на фирмата, Карл Лапорт, изпълнителен директор, и Уайът Вители, финансов директор. След кратка размяна на любезности Карл Лапорт покани всички да заемат места, като полагаше големи усилия да овладее напрежението. Гостите отново получиха покана да си вземат кафе, сладки и сок. Те пак отказаха. Съвсем скоро стана ясно, че Со и Луин са твърде уплашени, за да поведат някакъв разговор. Лапорт се изправи и заяви сериозно:

— Нека започнем е най-важното. Знам, че момчето ви е много болно и няма шансове да се излекува. Аз самият имам четиригодишен внук, единствен до момента, и дори не смея да си представя какво преживявате. От името на компанията „Сонеста Геймс“ поемам пълна отговорност за случилото се със сина ви. Ние не сме произвели „Грозните зъби“, но притежаваме малка фирма, която е внесла играчката от Китай. Тъй като фирмата е наша собственост, вината пада изцяло върху нас. Някакви въпроси?

Луин и Со бавно поклатиха глави.

Дейвид гледаше изумено. Думите на Карл Лапорт биха изиграли ключова роля, ако случаят стигнеше до съда. Едно извинение от страна на компанията можеше да бъде прието като доказателство и да носи огромна тежест пред заседателите. Фактът, че той поемаше отговорност, и то без каквото и да е колебание, беше важен поради две причини: първо, компанията беше искрена; и, второ, проблемът щеше да бъде разрешен извън съда. Присъствието на изпълнителния и финансовия директор, както и на главния юрисконсулт на фирмата, подсказваше красноречиво, че те са донесли чековата си книжка.

Лапорт продължи:

— Думите ми няма да излекуват момченцето ви. На този етап мога само да ви се извиня и да обещая, че нашата компания ще направи всичко по силите си, за да ви помогне.

— Благодаря — каза Со, а Луин избърса сълзите от очите си.

След дълга пауза, през която Лапорт наблюдаваше лицата им с огромно състрадание, той добави:

— Мистър Зинк, предлагам родителите да изчакат в друга стая на този етаж, докато ние обсъдим нещата.

— Добре — съгласи се Дейвид.

Изведнъж в залата се появи една асистентка и отведе двамата родители.

Когато вратата отново се затвори, Лапорт заяви:

— Имам предложение. Да свалим саката и да се отпуснем. Ще се наложи да останем тук известно време. Ще възразите ли, ако минем на „ти“, мистър Зинк?

— Не, изобщо.

— Чудесно. Ние сме калифорнийска компания и не държим на формалностите.

Мъжете свалиха саката и разхлабиха вратовръзките си.

— Как искаш да процедираме, Дейвид?

— Вие поискахте срещата.

— Така е. Предполагам, че малко информация ще ти бъде от полза. Първо, както вече знаеш, ние сме третата по големина компания за играчки в Америка. Миналата година продажбите ни достигнаха три милиарда долара.

— Третата след „Мател“ и „Хасбро“ — допълни учтиво Дейвид. — Прочетох всичките ви годишни отчети и куп други документи. Познавам продуктите, историята, финансите, персонала, отделите и дългосрочната корпоративна стратегия на фирмата. Известно ми с коя е застрахователната ви компания, но, разбира се, условията на полицата не се посочват никъде. Не ми пречи да седя тук и да си бъбря с вас колкото е необходимо. Нямам планове за деня, а клиентите ми си взеха отпуск. Но за да задвижим нещата, предлагам да преминем по същество.

Карл се усмихна и погледна към Дилън Кот и Уайът Вители.

— Естествено. Всички сме заети — каза той. — Явно си написал домашното си, Дейвид. Нека чуем какво си намислил.

Дейвид им подаде доказателство номер 1 и започна:

— Това е обобщение на всички присъди за причинени мозъчни увреждания през последните десет години. Потърпевшите са само деца. Първата присъда в списъка е в размер на дванайсет милиона долара. Произнесена е в Ню Джърси миналата година. Става дума за шестгодишно дете, погълнало голямо количество олово, докато дъвчело пластмасова фигурка на екшън герой. В момента се обжалва. Погледнете и точка четири. Присъда за деветнайсет милиона долара в Минесота, потвърдена след обжалването. Баща ми работи в Апелативния съд в Минесота и е доста консервативен при одобряването на големи присъди. Но той и колегите му са гласували в полза на тази. И то напълно единодушно. Отново говорим за дете, получило оловно отравяне от играчката си. Точка седем се отнася за деветгодишно момиче, което едва не се удавило, когато кракът му бил заклещен в канала на чисто нов басейн, построен в един голф клуб в Спрингфийлд. След кратко обсъждане, продължило по-малко от час, заседателите дали на родителите обезщетение от девет милиона долара. На втора страница ще откриете случай номер тринайсет. Десетгодишно момче било ударено от парче метал, излетяло от косачка без защитни вериги. Резултатът: тежко мозъчно увреждане. Делото било разгледано във федералния съд в Чикаго. Заседателите определили сумата от пет милиона за действителни и двайсет милиона за наказателни щети. Втората сума била намалена с пет милиона при обжалването. Но едва ли е нужно да описвам всяко дело. Сигурен съм, че познавате добре тази територия.

— Дейвид, повече от очевидно е, че не желаем да стигаме до съдебен процес.

— Разбирам, но настоящият случай има огромен шанс пред заседателите. След като прекарат три дни, наблюдавайки как Туя Хаинг седи вързан на високото си столче, те могат да обявят присъда, по-голяма от изброените досега. Този фактор не бива да бъде пренебрегван в нашите преговори.

— Ясно. Колко искаш? — попита Карл.

— Ако постигнем споразумение, то трябва да покрие няколко вида компенсации. Някои от тях са лесни за определяне, други не толкова. Нека започнем с финансовата тежест за семейството, свързана с грижите за детето. В момента родителите харчат по шестстотин долара месечно за храна, лекарства и памперси. Сумата не е висока, но далеч надхвърля възможностите им. Момчето се нуждае от медицинска сестра на половин работен ден, както и от постоянните грижи на рехабилитатор, който да се опита да раздвижи мускулите му и да стимулира мозъка му.

— Колко години му остават? — попита Уайът Вители.

— Никой не знае с точност. Цифрата постоянно се променя. Нарочно не я споменах в доклада си, защото едни доктори казват година-две, а други твърдят, че Туя може да доживее до пределна възраст. Говорих с всички лекари и според тях не е разумно да се правят подобни прогнози. През последните шест месеца прекарах доста време с момчето и забелязах леко подобрение в някои от телесните му функции. Мисля, че споразумението ни трябва да се базира на още двайсет години живот.

Тримата мъже кимнаха в знак на съгласие.

— Не е тайна, че родителите на Туя не печелят добре. Живеят в малък евтин апартамент с двете си по-големи дъщери. Семейството се нуждае от просторен дом със специална стая за Туя, където той може да получи необходимите грижи. Не говоря за нищо претенциозно. Все пак става дума за скромни хора. Но и те имат мечти.

С тези думи Дейвид остави на масата три екземпляра от доказателство номер 2. Мъжете бързо взеха по едно копие.

Дейвид си пое дълбоко въздух и продължи:

— Ето какво предлагаме. В точка първа са вписани разходите, които вече споменах, плюс трийсет хиляди долара годишно за медицинска сестра. Прибавих още двайсет и пет хиляди на година за изгубената заплата на майката, тъй като тя смята да напусне работа и да се грижи за детето си. Следват разходите за нова кола, с която родителите на Туя ще го водят на процедури всеки ден. Закръглих цифрата на сто хиляди годишно. За период от двайсет години общата сума възлиза на два милиона долара. При днешните цени можете да уредите изплащане на пожизнена рента за милион и четиристотин хиляди. Рехабилитацията е сива зона, тъй като не е ясно колко време ще продължи. Към момента тя възлиза на около петдесет хиляди годишно. При прогноза от двайсет години ще ви струва седемстотин хиляди долара. Важен е и въпросът за нов дом в по-добър квартал с по-престижни училища. Още петстотин хиляди. Другият проблем е свързан с детската болница „Лейкшор“. Техните грижи спасиха живота на Туя и бяха безплатни, поне за семейството. Според мен обаче парите трябва да им бъдат върнати. От болницата не пожелаха да ми дадат точна цифра, но все пак успях да я изчисля. Шестстотин хиляди.

Дейвид бе стигнал до 3.2 милиона, а досега никой от тримата мъже не бе извадил химикалка. Нямаше гримаси или поклащане на глави, нищо, което да подсказва, че е изгубил разсъдъка си.

— Нека преминем към по-абстрактните неща. Тук съм включил липсата на жизнерадост у детето и емоционалния стрес в семейството. Знам, че тези понятия са доста мъгляви, но законите на щата Илиной ги определят като вреди, подлежащи на обезщетение. Предлагам милион и осемстотин хиляди.

Дейвид сключи ръце и зачака отговор. Никой не изглеждаше изненадан.

— Скромната сума от пет милиона долара — обобщи Карл Лапорт.

— А адвокатският хонорар? — попита Дилън Кот.

— Боже, съвсем го забравих! — възкликна Дейвид и всички се засмяха. — Хонорарът няма да бъде приспаднат от обезщетението на родителите. Изчислява се допълнително. Настоявам за трийсет процента от цялата сума, тоест за милион и половина долара.

— Доста добър хонорар — отбеляза Дилън.

Дейвид си помисли за милионите, които тримата бяха спечелили от заплати и акции през изминалата година, но реши да не казва нищо.

— Иска ми се да вярвам, че всичко ще е за мен, но едва ли ще се получи.

— Шест и половина милиона — заяви Карл, остави своето копие от доклада и се протегна.

— Смятам, че сте готови да вземете правилното решение — продължи Дейвид. — Освен това не се нуждаете от лоши публикации, нито от рисковани срещи със злонамерени заседатели.

— Имиджът е изключително важен за нас — уточни Карл. — Ние не замърсяваме реки, не произвеждаме евтини оръжия, не отказваме да плащаме осигуровки и не лъжем правителството със зле изпълнени договори. Просто правим играчки. Нищо повече. Ако се разчуе, че вредим на децата, бизнесът ни е мъртъв.

— Може ли да попитам къде намерихте тези продукти? — поинтересува се Дилън.

Дейвид им разказа как Со Хаинг бе купил „Грозните зъби“ преди година и как той самият бе преобърнал целия град, за да намери същия чифт. Карл изтъкна, че компанията също се е опитвала да открие продукта, и призна, че „Сонеста Геймс“ са постигнали две подобни споразумения през последните осемнайсет месеца. Те се надяваха, че всички мостри с отровна боя са изтеглени от пазара и унищожени, но не бяха сигурни. В момента воюваха с няколко фабрики в Китай и вече бяха преместили голяма част от производството си в други страни. Купуването на „Гъндърсън Тойс“ се бе оказало доста скъпа грешка. Последваха още истории. Като че ли и двете страни искаха да спечелят време, за да обмислят споразумението.

Час след началото на срещата мъжете помолиха Дейвид да излезе навън, за да обсъдят въпроса насаме.

 

 

Дейвид изпи чаша кафе с клиентите си и след петнайсет минути бе придружен до заседателната зала от същата асистентка. Тя затвори вратата след него. Дейвид нямаше търпение да приключи сделката и да се прибере у дома.

Когато всички заеха местата си, Карл Лапорт заяви:

— Бяхме готови да напишем чек за пет милиона долара и да забравим за проблема, но ти поиска доста по-голяма сума.

— Няма да приемем пет милиона, тъй като случаят струва два пъти повече. Нашето предложение е шест милиона и половина. Ако не сте съгласни да ги платите, ще подам съдебния иск още утре.

— Делото ще се проточи с години. Клиентите ти съгласни ли са да чакат толкова дълго? — попита Кот.

— Някои от федералните съдии тук използват член 83:19, известен като съкратена процедура. Повярвайте ми, работи отлично. Мога да представя случая пред заседателите до една година. Последното дело, в което участвах, беше далеч по-сложно, но стигна до залата десет месеца след внасяне на иска. Да, клиентите ми ще оцелеят някак си, докато заседателите обявят решението си.

— Вие не спечелихте, нали? — попита Карл и вдигна вежди, сякаш знаеше всичко за делото „Клопек“.

— Не, но научих много. Разполагах с ужасно слаби доказателства. Този път те са изцяло на моя страна. Когато заседателите се произнесат, шест милиона и половина ще ви се сторят нищожна сума.

— Предлагаме пет милиона.

Дейвид преглътна тежко, втренчи се в Карл Лапорт и заяви:

— Не ме чуваш, Карл. Ако платите шест милиона и половина сега, ще си спестите доста пари след година.

— Готов си да лишиш бедните имигранти от пет милиона долара?

— Току-що го направих и не съм склонен да преговарям. Компанията ви е добре застрахована. СУмата няма да дойде от нетните ви приходи.

— Може би, но застрахователните полици не са евтини.

— Не се пазаря, Карл. Сделка или не?

Карл си пое дълбоко въздух и се спогледа с Дилън Кот и Уайът Вители. Сви рамене, усмихна се, капитулира и му подаде ръка.

— Сделка.

Дейвид пое ръката му и я стисна здраво.

— Но само при условие, че споразумението е конфиденциално — добави Карл.

— Разбира се.

— Ще накарам колегите от правния отдел да подготвят документите — намеси се Дилън.

— Не е необходимо — отвърна Дейвид и бръкна в куфарчето си. Извади отвътре една папка, отдели четири копия от някакъв документ и ги раздаде на останалите. — Това е договор за споразумение, който покрива всичко. Написан е на доста ясен език и гарантира пълна конфиденциалност. Аз работя за малка адвокатска фирма, но в момента сме изправени пред сериозни проблеми. В мой интерес е да пазя тайна.

— Изготвил си споразумение за шест милиона и половина? — учуди се Карл.

— Точно така. Нито цент по-малко. Толкова струва случаят.

— Документът трябва да бъде одобрен от съда, нали? — попита Дилън.

— Да. Вече определихме настойник на детето. Баща му ще бъде негов законен представител. Съдът ще одобри споразумението и ще контролира харченето на парите. От мен се очаква да представям финансови отчети и да се срещам със съдията веднъж годишно. Всички документи ще бъдат запечатани, за да се гарантира конфиденциалност.

Мъжете прегледаха споразумението и Карл Лапорт го подписа от името на компанията. Дейвид последва примера му, след което Со и Луин бяха доведени в залата. Той им обясни условията на договора и двамата сложиха подписите си под неговия. Карл им се извини отново и им пожела всичко добро. Те бяха шокирани и преизпълнени с емоции. Не можеха въобще да проговорят.

Преди да напуснат сградата, Дилън Кот помоли Дейвид да му отдели една минута. Родителите на Туя се отдалечиха и изчакаха при джипа. Кот сръчно пъхна бял пощенски плик в ръката на Дейвид и каза:

— Не си го получил от мен, ясно ли е?

Дейвид го сложи в джоба на сакото си.

— Какво има в него?

— Списък с други продукти, най-вече играчки, които са причинили оловно отравяне. Повечето са произведени в Китай, но някои са от Мексико, Виетнам и Пакистан. Направени са в чужбина, но са внесени тук от американски компании.

— Разбирам. И тези компании съвсем случайно са ваши конкуренти.

— Правилно се досети.

— Благодаря ти.

— Успех.