Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Litigators, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 15 гласа)

41

Тринайсетия съдебен заседател бе написал следното в блога си:

Кратък ден в процеса „Клопек срещу «Крейокс»“, след като звездният отбор не успя да се събере. Според слуховете водещият адвокат на ищцата, почитаемият Уолис Т. Фиг, е потънал вдън земя и неопитният му колега е тръгнал да го търси. Фиг не се яви в залата в девет часа. Многократните ми обаждания в кантората на „Финли и Фиг“ попадаха на телефонен секретар. Нима Фиг отново е закъсал с алкохола? Разумен въпрос, като се вземе предвид фактът, че е бил арестуван два пъти за шофиране в нетрезво състояние през последните дванайсет години. Най-пресният случай е отпреди година. Събраната от мен информация показва, че Фиг се е женил и развеждал четири пъти. Успях да се свържа със съпруга номер 2, която си спомни, че Уоли винаги се е борил с чашката. Вчера се обадих в дома на ищцата Айрис Клопек, която все още твърди, че е болна и не може да се яви в съда. Реакцията й на новината за отсъствието на Уоли Фиг беше следната: „Не съм изненадана.“

Известният адвокат Барт Шоу, специалист в дела за професионална небрежност, е бил забелязан да обикаля около залата. Говори се, че Шоу смята да събере останките от бъркотията „Крейокс“ и да подаде иск срещу „Финли и Фиг“ заради прекратяването на делата. Засега делото „Клопек“ продължава. Поне на теория. Заседателите още не са взели решение. Предстоят повече подробности.

Дейвид прегледа и други блогове, докато ядеше овесено блокче на бюрото си и чакаше Уоли. Никой не знаеше къде е — нито Оскар, нито Рошел, Диана или двама негови приятели от бившия му клуб по покер. Оскар бе помолил свой стар познат в полицията да започне неофициално издирване, макар и двамата с Дейвид да се съмняваха, че Уоли е станал жертва на престъпление. Според Рошел веднъж Уоли бе изчезнал за цяла седмица, след което се бе обадил на Оскар пиян от някакъв мотел в Грийн Бей. Напоследък Дейвид слушаше безкрайни истории за пияницата Уоли. Струваха му се странни, тъй като познаваше само трезвения Уоли.

Рошел пристигна рано и се качи по стълбите. Правеше го рядко. Притесняваше се за Дейвид и му предложи помощта си. Той й благодари и сложи папките в куфарчето си. Рошел нахрани Прели, взе киселото мляко от хладилника, след което подреди бюрото си и прегледа имейлите.

— Дейвид! — извика тя.

Имаше съобщение от Уоли. Беше изпратено от айфона му в 5:10 ч. сутринта на 26 октомври.

„Р. Г., хей, жив съм. Не се обаждайте в полицията и не плащайте откуп. У. Ф.“

— Слава богу! — възкликна Рошел. — Добре е.

— Не казва, че е добре. Просто твърди, че е жив. Вероятно това е положителен знак.

— Какво има предвид с „откуп“? — учуди се тя.

— Сигурно се опитва да бъде смешен. Ха-ха.

Дейвид се обади на Уоли три пъти, докато караше към центъра. Гласовата му поща беше задръстена.

 

 

В зала, пълна със сериозни мъже в тъмни костюми, една красива жена привлича много повече внимание, отколкото ако просто върви по някоя оживена улица. Надин Карос бе използвала външността си като оръжие, докато се бе изкачвала към върховете на адвокатския елит в Чикаго. В сряда тя се изправи пред неочаквана конкуренция.

Новата правна асистентка на „Финли и Фиг“ пристигна в 8:45 ч. и, както бе уговорено предварително, директно се насочи към мисис Карос. Представи се като Хелън Ханкок (моминското й име), асистентка на половин работен ден. После се запозна с няколко други защитници, като ги принуди временно да прекъснат задачите си, да се изправят неловко и с усмивка да й подадат ръка. Тъй като беше висока метър и седемдесет и два и носеше обувки на 10-сантиметров ток, Хелън се извисяваше над Надин и голяма част от колегите й. С бадемовите си очи, очила с дизайнерски рамки, стройна фигура и къса пола, която свършваше петнайсет сантиметра над коляното й, Хелън успя, макар и за кратко, да всее смут. Зрителите, повечето мъже, я огледаха от главата до петите. Съпругът й, който се опитваше да пренебрегне случващото се, посочи стола зад себе си и заяви с професионален тон:

— Подай ми онези документи.

После, с по-тих глас, добави:

— Изглеждаш страхотно, но моля те, не ми се усмихвай.

— Да, шефе — отвърна Хелън и отвори куфарчето, едно от многото в колекцията на Дейвид.

— Благодаря, че дойде.

Час по-рано Дейвид бе изпратил имейл на съдия Сийрайт и Надин Карос с новината, че мистър Фиг най-сетне се е обадил, но няма да присъства в съда. Не знаеше къде точно се намира или кога ще се появи отново. Дейвид не изключваше възможността Уоли да се е напил до безпаметност в някой мотел в Грийн Бей, но реши да премълчи подобни предположения.

Доктор Игор Борзов бе въведен за втори път в залата и зае свидетелското място. Гледаше като прокажен, който очаква да бъде убит с камъни. Съдия Сийрайт съобщи:

— Започнете с кръстосания разпит, мисис Карос.

Тя се приближи към подиума в поредния убийствен тоалет — плетена бледолилава рокля, която прилепваше плътно по тялото й и превъзходно подчертаваше красивите й задни части. Талията й бе пристегната с широк кафяв колан, който сякаш потвърждаваше очевидното: „Да, аз нося най-малкия размер.“ Адвокатката се усмихна дружелюбно на експерта и го помоли да говори бавно, тъй като в понеделник е имала трудности да го разбира. Борзов промърмори нещо неразгадаемо.

При наличието на толкова много потенциални мишени беше трудно да се предскаже накъде ще насочи първата си атака мисис Карос. Дейвид не бе успял да подготви Борзов, но бездруго не желаеше да прекара и минута повече в компанията на този мъж.

— Доктор Борзов, кога за последно сте лекували свой пациент?

Експертът се замисли за миг и отвърна:

— Преди около десет години.

Думите му доведоха до поредица въпроси, отнасящи се до характера на работата му през изминалото десетилетие. Той не бе преглеждал пациенти, не бе преподавал на студенти, не се бе занимавал с научни изследвания, нито пък бе правил други неща, типични за лекарската професия. Накрая, след като изключи всички възможни дейности, адвокатката попита:

— Не е ли вярно, мистър Борзов, че през последните десет години сте работили единствено за различни адвокати в съда?

Борзов се завъртя нервно на стола си. Не знаеше със сигурност отговора.

Надин го знаеше. Разполагаше с фактите, които бе събрала от показанията на Борзов по друго дело, състояло се година по-рано. Въоръжена с най-големи подробности, тя му подаде ръка и го поведе по пътя към унищожението. Година по година наброи всички дела, проведени изследвания, лекарства и адвокати. Когато свърши час по-късно, никой в залата не се съмняваше, че Игор Борзов е жалка марионетка в ръцете на адвокатите, специализирани в колективните искове.

Правната асистентка надраска нещо в бележника си и го подаде на Дейвид. „Откъде го намери този?“

Дейвид написа: „Невероятен е, нали? А хонорарът му е само 75000 долара.“

„Кой ги плати?“

„По-добре да не знаеш.“

Попадането на горещия стол очевидно влияеше на дикцията на Борзов, а може би той просто не искаше да бъде разбран, Независимо каква беше причината, свидетелят започна да говори все по-неясно. Надин се държеше толкова хладнокръвно, че Дейвид се зачуди дали нещо изобщо бе в състояние да я изкара от равновесие. Той наблюдаваше една истинска професионалистка и си водеше бележки, но не защото се надяваше да спаси свидетеля си, а от чист интерес към сполучливите техники на кръстосания разпит.

Заседателите изглеждаха напълно незаинтересовани. Отдавна бяха спрели да слушат Борзов и с нетърпение чакаха появата на следващия свидетел. Надин усети това и съкрати списъка с неудобни въпроси. В единайсет часа съдия Сийрайт трябваше да отиде до тоалетната и той обяви двайсетминутна почивка. Когато заседателите напуснаха залата, Борзов се приближи до Дейвид и попита:

— Колко още?

— Нямам представа — каза Дейвид.

Докторът се потеше и дишаше учестено. Под мишниците му се открояваха мокри петна. Много жалко, помисли си Дейвид. Поне ти плащат.

По време на почивката Надин Карос и екипът и взеха тактическото решение да не обсъждат ехокардиограмата на Пърси. Борзов вече бе паднал на колене и кървеше, а подобен анализ можеше да му помогне да възвърне част от силите си, тъй като експертът за пореден път щеше да обърка заседателите с медицинския си жаргон. След паузата, когато Борзов бавно зае свидетелското място, Надин отправи нападките си към образованието му, като специално наблегна на разликите между медицинските факултети в Щатите и тези в Русия. Тя изброи цял списък с курсове и лекции, които бяха стандарти в Америка, но напълно непознати „на онова далечно място“. Адвокатката знаеше предварително отговора на всеки свой въпрос и Борзов го бе разбрал. Той стана все по-уклончив в обясненията си, защото се страхуваше, че и най-малкото противоречие ще бъде оспорено, разнищено и насочено обратно срещу него.

Мисис Карос атакува стажа му и успя да му нанесе няколко тежки удара. До обед заседателите или поне онези, които все още следяха касапницата, останаха с безпогрешното впечатление, че не биха се доверили на Борзов дори при предписването на мехлем за устни.

Защо не беше публикувал научни статии? Лекарят твърдеше, че го е правил в Русия, но после призна, че те не са преведени на английски. Защо никога не бе преподавал в университет? Залата го отегчавала, опита се да обясни той, макар че човек трудно можеше да си представи как Борзов общува със студентите.

В обедната почивка Дейвид и асистентката му се измъкнаха от сградата и отидоха в едно ресторантче зад ъгъла. Хелън беше възхитена от заседанието, но същевременно се чувстваше изумена от жалкото изпълнение на доктор Борзов.

— Искам само да те предупредя — заяви тя, докато си хапваше от зелената салата, — че ако някой ден решим да се разведем, ще наема Надин.

— О, така ли? В такъв случай ще бъда принуден да ползвам услугите на Уоли Фиг, ако изобщо успее да изтрезнее.

— Ще ви смачкаме.

— Забрави за развода, скъпа. Изглеждаш прекрасно и имаш огромен потенциал като правен асистент.

Хелън стана сериозна.

— Слушай, знам, че в момента си затрупан с проблеми, но трябва да помислиш за бъдещето. Не бива да оставаш във „Финли и Фиг“. Ами ако Оскар не се върне? Ако Уоли не спре да пие? Дори и да приемем, че това се случи, защо искаш да работиш за тях?

— Нямам представа. Не съм имал много време за подобни разсъждения.

Дейвид бе скрил от нея двойния кошмар, предизвикан от заплахата за санкции по член 11 и потенциалните обвинения в професионална небрежност. Беше премълчал и факта, че заедно с другите двама адвокати е гарантирал банковия заем от двеста хиляди долара. Едва ли щеше да напусне фирмата в близко бъдеще.

— Нека поговорим по-късно — предложи той.

— Съжалявам. Просто смятам, че заслужаваш нещо по-добро.

— Благодаря ти, скъпа. Не си ли впечатлена от моя талант в съдебната зала?

— Справяш се чудесно, но едно голямо дело ти е предостатъчно.

— Между другото Надин Карос не се занимава с разводи.

— Тогава проблемът е решен. Ще трябва да издържа по някакъв начин.

 

 

В един и половина Борзов се затътри към свидетелското място за последен път. Надин се впусна във финалната си атака. Тъй като беше кардиолог без пациенти, спокойно можеше да се предположи, че никога не е лекувал Пърси Клопек. А и мистър Клопек бе починал дълго преди Борзов изобщо да бъде нает като експерт по делото. Но Борзов навярно се бе консултирал с лекарите на Пърси. Не, призна докторът, не го беше направил. След като се престори на изненадана, Надин го обсипа с остри нападки заради тази непростима грешка. Реакциите му ставаха все по-бавни, гласът му все по-слаб, а руският му акцент все по-натрапчив. Накрая, в 14:45 ч., Борзов извади бяла носна кърпичка от джоба на сакото си и я размаха във въздуха.

Подобни драматични обрати не бяха предвидени от мъдрите хора, които бяха съставили процедурните правила за федералните дела. Дейвид не беше сигурен как трябва да реагира. Стана от мястото си и заяви:

— Ваша чест, мисля, че свидетелят е уморен.

— Добре ли сте, доктор Борзов? — попита съдия Сийрайт.

Отговорът беше очевиден. Свидетелят поклати глава в знак на отрицание.

— Нямам повече въпроси, ваша чест — отвърна мисис Карос и се отдалечи от катедрата, извоювала поредната си блестяща победа.

— Някакви въпроси, мистър Зинк? — поинтересува се съдията.

Последното, което Дейвид искаше, беше да се опита да съживи мъртъв свидетел.

— Не — побърза да каже той.

— Доктор Борзов, можете да се оттеглите.

Експертът се отдалечи, придружен от един пристав. Беше забогатял със 75000 долара, но току-що бе отбелязал нова черна точка в биографията си. Хари Сийрайт разпусна съда до три и половина.

 

 

Доктор Хърбърт Тредгил беше фармаколог със съмнителна репутация. Подобно на Борзов, той посрещаше залеза на кариерата си, като водеше твърде безгрижен живот, далеч от трудностите на истинската медицина. Не правеше друго, освен да свидетелства в полза на адвокати, които се нуждаеха от гъвкавите му становища, за да подплатят с факти своите собствени версии за нещата. Тъй като пътищата на двамата професионални свидетели често се кръстосваха, те се познаваха добре. Отначало Тредгил се отнесе скептично към предложението да даде показания по делото „Клопек“. Причините бяха две. Първо, фактите му се струваха недостатъчни и адвокатите не разполагаха с надежден случай; второ, той нямаше никакво желание да се изправя пред Надин Карос в съдебната зала. Накрая обаче се съгласи да свидетелства поради една-единствена причина — 50000 долара плюс разходите, и то само за няколко часа работа.

По време на почивката фармакологът зърна доктор Борзов в коридора и се ужаси от външния му вид.

— Не го прави — заяви Борзов и тръгна към асансьорите.

Тредгил изтича бързо в мъжката тоалетна, наплиска лицето си с вода и реши да избяга. Майната му на делото. Майната им на адвокатите. И бездруго не бяха от големите играчи. Вече бе получил от тях цялата сума и ако го заплашеха със съд, щеше да им върне част от хонорара. Или пък не. Само след час можеше да бъде в самолета, а след три — да седне в градината с жена си и да си сипе едно питие. Не извършваше престъпление. Все пак не му бяха изпратили призовка да се яви в съда. АКо се налагаше, никога нямаше да се върне в Чикаго.

В четири следобед Дейвид влезе в кабинета на съдията с думите:

— Е, ваша чест, изглежда, загубихме още един човек. Не мога да открия доктор Тредгил, а той не си вдига телефона.

— Кога за последно говорихте с него?

— В обедната почивка. Беше готов да свидетелства. Или поне така твърдеше.

— Имате ли друг свидетел, който не е потънал вдън земя?

— Да, сър, икономическата ни специалистка. Доктор Кания Мийд.

— Тогава повикайте нея. А междувременно ще видим дали изгубените души ще намерят пътя обратно.

В продължение на двайсет и две години Пърси Клопек бе работил като диспечер в транспортна компания. Позицията му предполагаше малко движение и Пърси не бе направил нищо, за да разчупи монотонното седене на стола по осем часа на ден. Не членуваше в профсъюзи и печелеше по 44000 долара годишно. Преди да умре, той бе очаквал да работи поне още седемнайсет години.

Доктор Кания Мийд беше млада икономистка от Чикагския университет. Понякога се явяваше в съда в качеството си на консултант, за да изкара някой допълнителен долар. Делото „Клопек“ щеше да й донесе петнайсет хиляди. Цифрите бяха доста ясни: 44000 долара за всяка от оставащите седемнайсет години плюс евентуални увеличения според досегашните тенденции, както и пенсия, базирана на очаквана продължителност на живота от петнайсет години след шейсет и пет. Пенсията възлизаше на 70 процента от размера на най-високата заплата. Накратко, доктор Мийд свидетелства, че смъртта на Пърси е струвала на него и семейството му 1.51 милиона долара.

Той бе починал спокойно в съня си и близките му нямаше да предявяват претенции за причинена болка и страдание.

По време на кръстосания разпит мисис Карос обори цифрите, свързани с очакваната продължителност на живота на Пърси. Тъй като бе умрял на четирийсет и осем, а ранната смърт бе често срещана сред кръвните му роднини от мъжки пол, беше нереалистично да се твърди, че той е щял да доживее до 80-годишна възраст. Надин обаче съзнателно не отдели много време на евентуалните щети. Ако го направеше, само щеше да се съгласи с изложената статистика. Семейство Клопек нямаше да получат и цент и тя не искаше да създаде грешното впечатление, че е загрижена за парите.

Когато доктор Мийд свърши в 17:20 ч., съдия Сийрайт закри заседанието и насрочи следващото за девет часа на другата сутрин.