Джон Гришам
Звездният отбор (39)

39

Второто жури се състоеше от седем мъже и пет жени. Шестима бели, трима чернокожи, двама азиатци и една латиноамериканка. Повечето съдебни заседатели принадлежаха към работническата класа и тежаха повече от предишните. Двама от мъжете бяха изключително пълни. Надин Карос бе решила да използва двете си безусловни възражения, за да изключи дебеланковците за сметка на малцинствата, но все пак трябваше да се примири с преобладаващото наднормено тегло на участниците. Консуело беше убедена, че новите заседатели ще свършат много по-добра работа на ищцата, отколкото старите.

В понеделник сутринта, когато Уоли се изправи и тръгна напред, Дейвид затаи дъх. Беше заел второто място в екипа и още един инфаркт би го изпратил директно на фронтовата линия срещу безкомпромисния противник. Ето защо подкрепяше с всички сили младши съдружника на фирмата. Въпреки че бе свалил няколко килограма след скандалите си с Диана, Уоли все още беше пълен и отпуснат. Що се отнасяше до сърдечните удари, той изглеждаше по-предразположен към тях от Оскар.

Хайде, Уоли, ще успееш. Вгорчи им живота и, моля те, не губи съзнание.

Уоли не го направи. Всъщност свърши доста прилична работа, докато излагаше техния иск срещу „Варик Лабс“ — третата по големина фармацевтична компания в света, „гигантска“ корпорация от Ню Джърси, която имаше дълъг и злощастен опит в заливането на пазара с вредни лекарства.

Възражение на мисис Карос. Приемане от страна на съдията.

Уоли обаче подхождаше предпазливо, и то с основание. Щом две-три неуместни думи можеха да доведат до глоба от десет хиляди долара, човек трябваше да се отнася внимателно към всичко, в което не беше сигурен. Няколко пъти той нарече „Крейокс“ „онова лошо лекарство“. На моменти бръщолевеше несвързано, но като цяло се придържаше към сценария. Когато приключи половин час по-късно, Дейвид си отдъхна и му прошепна:

— Добра работа.

Надин Карос не изгуби и секунда от времето си за защита на своя клиент и продукта му. В началото представи един доста обстоен, но интригуващ списък с чудесните лекарства, произведени от „Варик Лабс“ през последните петдесет години — продукти, които всеки американец познава и харесва. (Някои чуваха имената за пръв път.) Лекарства, които даваме на децата си. Лекарства, които ползваме уверено всеки ден. Лекарства, превърнали се в синоним на доброто здраве. Лекарства, които удължават живота, убиват инфекциите, предпазват от болести и така нататък. Независимо дали ставаше въпрос за борбата срещу възпалено гърло, главоболие, избухване на епидемии от холера или СПИН, „Варик Лабс“ се намираше на фронтовата линия от десетилетия. Благодарение на тях светът беше едно по-приятно, по-сигурно и по-здраво място. След като адвокатката приключи с първо действие от представлението, много от присъстващите в залата бяха готови да поемат всеки изстрел, насочен срещу „Варик“.

Тя смени темата и премина към „Крейокс“ — медикамент, който беше толкова ефикасен, че лекарите („вашите лекари“) го предписваха по-често от всеки друг препарат за сваляне на холестерола в света. Надин описа обстойните медицински проучвания, довели до създаването на „Крейокс“. Незнайно как, адвокатката извъртя нещата така, че клиничните изпитания да звучат интересно. Редица изследвания бяха доказали, че лекарството не само е успешно, но и напълно безобидно. След като бе отделил четири милиарда долара и осем години за разработката на „Крейокс“, клиентът й гордо заставаше зад този прекрасен продукт.

Като се стараеше да не се натрапва, Дейвид наблюдаваше лицата на заседателите. Всички те попиваха внимателно думите й. Започнаха да вярват в продукта. Самият Дейвид се чувстваше все по-убеден в качествата му.

Мисис Карос изброи експертите, които смяташе да призове като свидетели — изтъкнати лекари и учени от клиниката „Майо“, клиниката в Кливланд и Харвардския медицински факултет. Тези мъже и жени изследваха от години ефектите на „Крейокс“ и познаваха медикамента далеч по-добре от „дилетантите“, с които разполагаха адвокатите на отсрещната страна.

Преди да свърши, мисис Карос изрази увереността си, че щом показанията приключат, съдебните заседатели няма да изпитват и най-малкото колебание относно безобидността на „Крейокс“. Тогава те щяха да се оттеглят и да вземат бързо решение в полза на нейния клиент.

Дейвид наблюдаваше седемте мъже, докато адвокатката се отдалечаваше. Всички четиринайсет очи бяха приковани в нея. Той погледна часовника си. Петдесет и осем минути. Времето бе отлетяло.

Няколко техници монтираха два огромни екрана в залата. Докато работеха, съдия Сийрайт обясни на заседателите, че ще изгледат показанията на ищцата мисис Айрис Клопек, която не можеше да присъства поради здравословни причини. Видеозаписът бе направен на 30 март в един хотел в центъра на Чикаго. Съдията увери заседателите, че подобна практика е съвсем обичайна и не бива по никакъв начин да влияе върху тяхното мнение.

Лампите угаснаха и изведнъж в залата се появи огромната Айрис, която се мръщеше пред камерата. Изглеждаше стъписана, смутена и замаяна от силни лекарства. Записът бе изрязан предварително, за да се отстранят всички неприятни сцени и кавгите между адвокатите. След като говори на по-общи теми, Айрис стигна до Пърси — неговата роля като баща, професионалния му опит, навиците му и подробностите около смъртта му. На екрана се появиха различни доказателства — снимка на Айрис и Пърси, които се плискаха във водата с малкия Клинт (още в онези години двамата родители бяха болезнено пълни); снимка на Пърси и негови приятели, застанали пред някакъв грил, готови да погълнат огромно количество наденички и хамбургери на 4 юли; трета снимка на Пърси, който седеше на люлеещ се стол с рижавата котка в скута си. Люлеенето на стол като че ли бе единственото му физическо упражнение. Скоро снимките създадоха съвсем точен, но не и красив образ на Пърси. Той беше прекалено дебел, бе се хранил неконтролируемо, никога не бе спортувал и бе умрял твърде рано, като причината за смъртта му изглеждаше повече от очевидна. В някои моменти Айрис реагираше емоционално. В други се държеше неадекватно. Видеозаписът не будеше съчувствие, но нейните адвокати осъзнаваха, че той ще им навреди много по-малко, отколкото появата й в съдебната зала. Редактиран, филмът траеше осемдесет и седем минути. Всички в залата си отдъхнаха, когато свърши.

След като лампите отново светнаха, съдия Сийрайт обяви обедна почивка. Заседанието щеше да продължи в два часа. Без да каже и дума, Уоли изчезна в тълпата. Двамата с Дейвид се бяха разбрали да си купят по един сандвич и да обсъдят стратегията си, но след петнайсет минути Дейвид спря да го търси и отиде да обядва сам в кафенето на втория етаж.

Оскар беше излязъл от болницата и се възстановявате в апартамента на Уоли. Рошел го посещаваше два пъти на ден — от съпругата и дъщеря му все още нямаше вест. Дейвид му се обади, за да го запознае набързо с хода на делото, и представи нещата в положителна светлина. Оскар се престори на заинтересуван, но очевидно беше щастлив, че се намира далеч от съдебната зала.

 

 

В два следобед залата отново се напълни. Предстоеше същинското кръвопролитие, но Уоли изглеждаше учудващо спокоен.

— Повикайте следващия свидетел — заяви съдията и Уоли посегна към бележника си.

— Ще бъде грозно — прошепна той и Дейвид усети, че лъха на бира.

Доктор Игор Борзов бе отведен до свидетелското място. Съдебният пристав му подаде Библията и го накара да се закълне. Борзов я погледна и поклати глава. Не искаше да я докосне. Съдия Сийрайт попита дали има някакъв проблем и Борзов заяви, че е атеист.

— Без Библия — добави той. — Не вярвам в такива работи.

Дейвид го наблюдаваше с ужас. Хайде, мошеник такъв, за 75000 долара си длъжен поне да се престориш. След кратка неловка пауза съдия Сийрайт нареди на пристава да остави настрана Библията. Борзов вдигна дясната си ръка и се закле да казва истината, но в този миг вече бе загубил симпатиите на заседателите.

Следвайки внимателно подготвения си сценарий, Уоли му зададе обичайните въпроси, целящи да установят квалификацията му като експерт по делото. Образование — гимназия и медицинска академия в Москва. Стаж — в кардиологично отделение в Киев и в няколко московски болници. Опит — кратък престой в една общинска болница във Фарго, Северна Дакота, и частна практика в Торонто и Нашвил. Предишната вечер Уоли и Дейвид го бяха подготвяли за разпита с часове и го бяха помолили да говори възможно най-бавно и ясно. Сред усамотението на малката кантора думите на Борзов звучаха почти разбираемо. Но на главната сцена той бързо забрави за молбите им. Изстрелваше обясненията си с невероятна скорост и изключително силен акцент. На два пъти стенографката го прекъсна и го помоли да повтори казаното.

Тези хора бяха известни със способността си да различават всякакви мънкания, говорни дефекти, акценти, жаргонни думи и технически термини. Фактът, че дори тя не можеше да разбере Борзов, беше ужасяващ. На третото прекъсване съдия Сийрайт се намеси:

— И аз не го разбирам. Имате ли преводач, мистър Фиг?

Благодаря, ваша чест. Няколко заседатели се засмяха на въпроса.

Уоли и Дейвид всъщност бяха обсъждали наемането на преводач от руски, но тази дискусия се бе състояла в контекста на един по-мащабен план, който целеше да се отърват от Борзов, да забравят за всички експерти и свидетели и изобщо да не се явят в съда.

След още няколко въпроса Уоли съобщи:

— Смятаме да използваме доктор Игор Борзов като експертен свидетел в областта на кардиологията.

Съдия Сийрайт погледна към масата на защитата.

— Мисис Карос?

Тя стана, усмихна се ехидно и отвърна:

— Нямаме възражения.

С други думи „ще му дадем достатъчно дълго въже, за да се обеси“.

Уоли попита доктор Борзов дали се е запознал с медицинския картон на Пърси Клопек. Той отговори утвърдително. В продължение на половин час двамата обсъдиха лошото здравословно състояние на Пърси, след което се заеха с отегчителната задача да приложат всеки един медицински документ като доказателство. Подобна процедура би отнела часове, ако не беше учудващото съдействие на защитата. Мисис Карос можеше да възрази срещу голяма част от материалите, но адвокатката не искаше да спести нищо на заседателите. Преди последният документ от дебелата папка да бъде приет като доказателство, повечето от тях се бореха да не заспят.

Показанията на доктор Борзов се подобриха драматично с помощта на силно увеличена диаграма на човешкото сърце. Тя бе прожектирана на огромен екран и експертът се впусна в подробни обяснения пред заседателите. Докато вървеше напред-назад, хванал показалка в ръка, той описа достатъчно ясно функциите на клапите, камерите и артериите. Когато промърморваше нещо, което оставаше неразбрано, Уоли услужливо го повтаряше в полза на присъстващите. Адвокатът знаеше, че това е най-лесната част от показанията, и не бързаше особено. Добрият доктор явно беше вещ в занаята си, но, от друга страна, всеки второкурсник в медицински факултет би се справил безпроблемно с подобна тематика. Щом лекцията най-после приключи, Борзов се върна на свидетелското място.

Два месеца преди да умре в съня си, Пърси се бе подложил на годишен преглед, включващ електро- и ехокардиограма. Ето защо доктор Борзов разполагаше с достатъчно материал за анализ. Уоли му подаде копие от ехокардиограмата и двамата прекараха следващите петнайсет минути в разясняване на този тип процедура. Изследването на Пърси показваше определен проблем в кръвотока от лявата сърдечна камера.

Дейвид си пое дълбоко въздух, когато адвокатът и свидетелят навлязоха в минното поле на медицинската терминология. Представянето на експерта беше катастрофално от самото начало.

Доктор Борзов твърдеше, че „Крейокс“ причинява увреждане на митралната клапа и по този начин възпрепятства изпомпването на кръвта от сърцето. В опит да обясни последното Борзов използва израза „лявовентрикуларна фракция на изтласкване“. Когато Уоли го помоли да разясни термина пред заседателите, Борзов отвърна:

— Фракция на изтласкване всъщност представлява вентрикуларен обем при крайна диастола минус крайна систола, разделен на общ обем и умножен по сто.

Подобни обяснения бяха непонятни за лаиците дори когато се изговаряха бавно и отчетливо. Излезли от устата на доктор Борзов, те звучаха като пълни безсмислици с трагикомичен оттенък.

Надин Карос скочи от мястото си и възкликна:

— Ваша чест, моля ви.

Съдия Сийрайт поклати глава, все едно някой току-що му бе ударил шамар, и заяви:

— Направете нещо, мистър Фиг.

Трима от заседателите гледаха Дейвид така, сякаш се чувстваха обидени. Други двама едва се сдържаха да не прихнат.

Обречен на неуспех, Уоли помоли свидетеля да говори бавно и ясно и да използва по-достъпен език. Продължиха нататък. Борзов полагаше неимоверни усилия, а Уоли повтаряше всички негови думи, за да постигне известна яснота. Нещата обаче оставаха мъгляви. Борзов обсъди метода на измерване на митрална недостатъчност, кръвотока в лявата атриална област и допустимата степен на митрална регургитация.

Дълго след като заседателите бяха спрели да го слушат, Уоли му зададе поредица от въпроси, свързани с анализа на ехокардиограмата. Експертът даде следното обяснение:

— Ако напълно симетричен и в геометрия на стените му няма никакви отклонения, вентрикулът ще бъде издължен елипсоид. Един край плосък, друг заострен, извивка лека — като елипсоид. Така щото вентрикулът се свие, пак остава издължен. Всички стени се движат, само митрална клапа не.

Стенографката вдигна ръка и заяви:

— Съжалявам, ваша чест, но не разбирам нищо.

Съдия Сийрайт затвори очи и сведе глава, сякаш също се бе предал и нямаше търпение Борзов да напусне залата.

— Петнайсет минути почивка — промърмори той.

 

 

Уоли и Дейвид седяха мълчаливо пред две непокътнати чаши с кафе в малката закусвалня. Беше 16:30 ч. в понеделник и двамата имаха усещането, че са прекарали цял месец в залата на Сийрайт. Никой от тях не искаше да се връща там.

Въпреки че беше смаян от ужасното представяне на доктор Борзов, Дейвид не спираше да мисли за алкохолния проблем на Уоли. Той не изглеждаше пиян, но самото посягане към бутилката беше обезпокоително за един бивш алкохолик. Дейвид искаше да го попита дали всичко е наред. Мястото и моментът обаче му се сториха неподходящи. Защо да повдига толкова неприятна тема, след като ситуацията и бездруго беше отчайваща?

Уоли се бе втренчил в пода. Седеше напълно неподвижен, потънал в друг свят.

— Не мисля, че заседателите са на наша страна — заяви безцеремонно Дейвид, без да влага какъвто и да е хумор в думите си.

Но Уоли се засмя и каза:

— Заседателите ни мразят и аз не ги обвинявам. Няма дори да стигнем до решение по реда на съкратената процедура. Веднага щом приключим със свидетелите, Сийрайт ще ни изгони от залата.

— Значи очакваш, че съдията ще сложи бърз край на делото? Не бих могъл да го упрекна за това.

— Бърз и милостив край — уточни Уоли, като не откъсваше очи от пола.

— А какво ще стане със санкциите и обвиненията в професионална небрежност?

— Кой знае? Претенциите за небрежност най-вероятно ще изчезнат. Не може да те съдят, след като вече си загубил дадено дело. Глобите обаче са друга история. Вече си представям как „Варик“ ни нападат с твърдението, че искът ни е бил напълно неоснователен.

Дейвид най-после отпи глътка кафе. Уоли продължи:

— Все се сещам за Джери Алисандрос. Иде ми да го причакам в някоя тъмна уличка и да го пребия до смърт с бейзболна бухалка.

— Доста приятна мисъл.

— По-добре да тръгваме. Искам да свършим с Борзов и да го разкараме от тук.

 

 

В следващия час присъстващите в залата бяха принудени да изгледат отегчителен видеозапис с ехокардиограмата на Пърси. Междувременно доктор Борзов се опитваше да им разясни какво виждат. В полумрака повечето заседатели започнаха да клюмат. Когато филмът приключи, Борзов се върна на свидетелското място.

— Колко още, мистър Фиг? — попита съдията.

— Пет минути.

— Продължете.

Дори най-безнадеждните дела се нуждаят от няколко красноречиви фрази. Уоли смяташе да ги вметне набързо, докато заседателите още се чувстваха унесени. Дано скоро да можеше да се прибере у дома.

— Доктор Борзов, имате ли становище, основано на достатъчна степен на убеденост, относно причината за смъртта на Пърси Клопек?

— Да.

Дейвид наблюдаваше Надин Карос, която с минимални усилия би могла да отхвърли всяко експертно мнение на Борзов. Но тя очевидно не смяташе да го направи.

— И какво е вашето становище? — попита Уоли.

— Моето становище, основано на достатъчна степен на убеденост, е, че мистър Клопек е починал от остър миокарден инфаркт, или сърдечен удар.

Борзов изрече последното бавно и доста отчетливо.

— А какво е становището ви относно причината за сърдечния удар?

— Моето становище, основано на достатъчна степен на убеденост, е, че сърдечният удар е бил причинен от увеличение на лявата вентрикуларна камера.

— Какво е довело до увеличението на лявата вентрикуларна камера?

— Моето становище, основано на достатъчна степен на убеденост, е, че увеличението е вследствие на приемането на антихолестеролното лекарство „Крейокс“.

Поне четирима от заседателите поклатиха глави. Други двама изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да станат от местата си и да се нахвърлят върху Борзов.

В шест вечерта свидетелят най-накрая се оттегли и заседателите се разотидоха.

— Заседанието ще продължи утре сутринта в девет — обяви съдия Сийрайт.

Докато пътуваха към кантората, Уоли заспа на седалката до шофьора. Дейвид използва задръстването, за да провери ситуацията на фондовата борса чрез мобилния си телефон. Акциите на „Варик“ бяха скочили от 31.50 на 35 долара.

Новината за предстоящата победа на компанията се разпространявате бързо.