Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Litigators, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 15 гласа)

34

Имейлът беше съпроводен от стандартните предупреждения за конфиденциалност и криптиран със специални кодове. Авторът му Джери Алисандрос го бе изпратил на осемдесет адвокати, включително на Уоли Фиг. Текстът гласеше:

С огромно съжаление ви съобщавам, че утрешната среща за подписване на споразумението беше отменена от „Варик Лабс“. Тази сутрин проведох дълъг телефонен разговор с Никълъс Уокър, главния адвокат на „Варик“, по време на който бях информиран, че компанията е решила временно да отложи преговорите. Стратегията им е претърпяла леки промени, особено в светлината на факта, че делото „Клопек“ ще бъде гледано в Чикаго след четири седмици. От „Варик“ смятат, че е по-мъдро да опипат почвата с първото дело, да видят как ще се развият нещата около установяване на вината и да се пробват пред истински съдебни заседатели. Въпреки че решението не е толкова необичайно, аз реагирах доста остро на рязката промяна в плановете на компанията. Изтъкнах пред мистър Уокър, че ръководството на „Варик“ ни е подлъгало, но в момента не може да се направи нищо по въпроса. Тъй като не успяхме да определим по-конкретно условията по споразумението, няма с какво да ги притиснем. Изглежда, че всички очи ще следят случващото се в съдебната зала в Чикаго.

 

Ще ви държа в течение.

Дж. А.

Уоли разпечата имейла — тежеше цял тон, — занесе го в кабинета на Оскар и го остави на бюрото му. После се отпусна в едно кожено кресло и едва не се разплака.

Оскар прочете бавно писмото, а гънките на челото му се задълбочаваха с всяко изречение. Дишаше учестено през устата. Рошел позвъни, за да му прехвърли някакво обаждане, но той не реагира. Двамата с Уоли доловиха тежките й стъпки, докато се приближаваше към кабинета. Тя почука и след като не получи отювор, открехна вратата с думите:

— Мистър Финли, търси ви съдия Уилсън.

Оскар поклати глава и отвърна:

— Не мога сега. Ще му звънна по-късно.

Рошел затвори след себе си. Изминаха минути, после часове. По някое време Дейвид почука на вратата и влезе при двамата съдружници. Погледна ги и се досети, че е настъпил краят на света. Оскар му подаде имейла и той го прочете, после нервно заснова пред етажерката с книги.

— Има и друго — заяви Дейвид накрая.

— Как така? Какво друго? — попита Уоли. Гласът му беше слаб и дрезгав.

— Току-що проверих в интернет как върви подготовката по делото „Клопек“. Видях, че е внесена нова молба. Джери Алисандрос, от името на „Зел и Потър“, иска да се оттегли.

Тялото на Уоли се свлече с поне петнайсет сантиметра. Оскар само успя да измърмори нещо.

Дейвид, който също изглеждаше блед и уплашен, продължи:

— Обадих се на мой познат от „Зел и Потър“, казва се Уорли. Той ми призна под секрет, че поражението е пълно. Експертите — нашите експерти — до един се дистанцират от лекарството и отказват да свидетелстват. Докладът на Макфадън няма да издържи в съда. Във „Варик“ отдавна са знаели за това и нарочно са отлагали споразумението, за да могат да ни изиграят точно преди началото на делото „Клопек“. Според Уорли съдружниците в „Зел и Потър“ са повели същинска война помежду си, но Алисандрос има последната дума. Той няма да дойде в Чикаго, защото не иска да добави толкова тежка загуба към чудесната си кариера. Без експерти делото е обречено. Уорли твърди, че съществува голяма вероятност лекарството да се окаже напълно безобидно.

— Знаех си, че идеята за исковете издиша — отбеляза Оскар.

— О, я стига! — изсъска Уоли.

Дейвид седеше на един дървен стол, възможно най-далече от съдружниците. Оскар бе опрял лакти на бюрото и бе стиснал главата си с ръце, сякаш го измъчваше ужасна мигрена. Уоли бе затворил очи и леко се клатеше. Тъй като и двамата не бяха в състояние да говорят, Дейвид се почувства длъжен да наруши тишината.

— Джери може ли да се оттегли толкова скоро преди процеса? — попита той, макар и да беше наясно, че съдружниците не познават процедурите на федералния съд.

— Съдията ще реши — отвърна Уоли. — Какво ще стане с всичките случаи? — попита той Дейвид. — Адвокатите разполагат с десетки хиляди.

— Уорли смята, че те ще изчакат, за да видят какво ще се случи с „Клопек“. Ако спечелим, „Варик“ сигурно ще възстановят преговорите по споразумението. Ако загубим, всички случаи ще бъдат безполезни.

Мисълта за победа им се струваше абсурдна. Изминаха няколко минути. Цареше мълчание. Единственият звук идваше от тежкото дишане на тримата отчаяни мъже. На Бийч Стрийт се чуваше далечният вой на линейка, но никой от тях не реагира.

Накрая Уоли изправи гръб, или поне се опита, и заяви:

— Трябва да помолим съда за отлагане. Ще се наложи и да протестираме срещу молбата за оттегляне.

Оскар успя да надигне глава. Втренчи се в Уоли така, сякаш искаше да го застреля.

— По-добре се обади на твоето приятелче Джери и разбери какво, по дяволите, става. Не може да избяга точно преди делото. Кажи му, че ще подадем жалба за нарушение на Етичния кодекс. Заплаши го, че ще информираме пресата. „Великият Джери Алисандрос се страхува да дойде в Чикаго“. Направи каквото е необходимо, Уоли, но той трябва да се появи, за да участва в делото. Бог ни е свидетел, че няма да се справим сами.

— Щом лекарството е безобидно, защо изобщо е необходимо да влизаме в съда? — попита Дейвид.

— Не е безобидно — възрази Уоли. — И ние ще намерим експерт, който да го потвърди.

— Не знам защо, но ми е трудно да ти повярвам — намеси се Оскар.

Дейвид стана от мястото си и тръгна към вратата.

— Предлагам да се оттеглим по стаите си, да обмислим на спокойствие ситуацията и да се срещнем тук след час.

— Добра идея — заяви Уоли и мъчително се изправи на крака.

Той отиде в кабинета си, вдигна слушалката и избра номера на Алисандрос. Както очакваше, великият адвокат не можеше да бъде открит. Уоли започна да му изпраща имейли — дълги гневни съобщения, изпълнени с обиди и заплахи.

Дейвид прегледа финансовите блогове и онези, които следяха отблизо актуалните колективни искове. В тях намери потвърждение на слуха, че от „Варик“ са отменили преговорите по споразумението. Стойността на акциите им падаше за трети пореден ден.

 

 

До края на следобеда фирмата бе подала молба до съда за отлагане на делото и бе изпратила отговор на искането на Джери да се оттегли. Практически цялата работа бе свършена от Дейвид, тъй като Уоли бе избягал от кантората, а Оскар не се чувстваше добре. Дейвид запозна набързо Рошел с катастрофалното развитие на събитията, а тя изрази опасение, че Уоли отново може да посегне към бутилката. Адвокатът не пиеше почти от година, но Рошел неведнъж бе виждала как той се връща към пагубния си навик.

На следващия ден Надин Карос демонстрира изключителна бързина, като внесе жалба срещу молбата за отлагане на делото. Както можеше да се очаква, тя не възрази срещу решението на „Зел и Потър“ да се оттеглят от случая. Един дълъг процес срещу професионалист като Джери Алисандрос щеше да бъде изключително предизвикателство. Надин беше убедена, че ще се справи безпроблемно с Финли или Фиг, или двамата заедно.

Съдия Сийрайт също изненада всички със светкавичната си реакция, след като още на другия ден отхвърли молбата за отлагане. Делото щеше да започне на 17 октомври според предварителната уговорка. Той вече бе освободил две седмици от календара си, а и нямаше да бъде честно спрямо останалите юристи да променя графика си. Мистър Фиг сам беше подал иска („вдигайки доста голяма врява“) и разполагаше с достатъчно време да се подготви за процеса. Добре дошли в Съда на експедитивността.

Съдия Сийрайт се изказа доста остро по адрес на Джери Алисандрос, но в крайна сметка прие молбата му за оттегляне. Процедурно погледнато, подобни молби никога не се отхвърляха. Съдията отбеляза, че клиентката, Айрис Клопек, ще получи адекватна правна помощ и без присъствието на мистър Алисандрос. Думата „адекватна“ едва ли беше най-подходящата в случая, но съдията реши да не коментира пълната липса на опит във федерални съдилища от страна на господата Фип Финли и Зинк.

На Уоли не му оставаше нищо друго, освен да подаде молба за анулиране на делото „Клопек“ и на останалите седем иска. Богатството се изплъзваше между пръстите му и той се намираше на ръба на нервна криза. Но макар и болезнено, прекратяването на делото не можеше да се сравни с ужасната перспектива да се яви сам в залата на съдия Сийрайт, притиснат от непосилната тежест на хилядите жертви на „Крейокс“, и да поеме случай, от който бягаха дори най-опитните адвокати. Не, за нищо на света не би го направил. Той, подобно на всички, замесени в тази каша, трябваше да се измъкне незабавно от нея. Оскар настояваше клиентите да бъдат уведомени предварително. Дейвид също смяташе, че Уоли трябва да поиска съгласието им. Уоли неохотно се съгласи с двамата, но просто не знаеше как да съобщи на клиентите си, че е принуден да прекрати делата им само дни след като най-тържествено им бе обещал обезщетение от два милиона долара.

Уоли вече подготвяше лъжите си. Възнамеряваше да каже на Айрис, а после и на останалите, че от „Варик“ са успели да изтеглят делата от федералния съд. Но той и колегите му обмислят да задвижат исковете на щатско ниво, което ще продължи по-дълго и така нататък. Уоли се нуждаеше от време. Смяташе да изчака няколко месеца, да протака, да лъже и да хвърли вината за закъснението върху лошите от „Варик Лабс“. Да остави мечтите за големите пари да залинеят. След около година щеше да измисли още лъжи и случаите постепенно щяха да потънат в забрава.

Той написа сам молбата и когато приключи, се втренчи за дълго в екрана на компютъра. Накрая, след като заключи вратата и свали обувките си, Уоли натисна бутона „Изпрати“ и се сбогува завинаги с богатството си.

Нуждаеше се от питие. Искаше да забрави. Сам, по-разорен от всякога, затънал в разрушени мечти и огромни заеми, Уоли най-после загуби самообладание и заплака.