Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Litigators, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
taliezin (2016)

Издание:

Джон Гришам. Звездният отбор

Превод: Силвия Падалска

Редактор: Любомир Николов

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

Илюстрация на корицата: Shutterstock / SVLuma

ISBN: 978-954-769-281-7

ИК Обсидиан, София, 2011

Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново

История

  1. — Добавяне

33

Два дни по-късно Джери Алисандрос проведе един привидно рутинен разговор с Никълъс Уокър от „Варик Лабс“. Обсъдиха времето и актуалните футболни резултати, след което Джери премина по същество.

— Следващата седмица ще бъда в твоя район, Ник. Бих искал да се отбия за една бърза среща, ако си в офиса и имаш време.

— Може би — каза предпазливо Уокър.

— Резултатите ни са доста добри. Отбелязахме напредък, особено със смъртните случаи. Прекарах часове в дискусии с останалите членове на комисията. Готови сме да подпишем официален договор за споразумение. Разбира се, това е само началото. Нека първо се справим с големите случаи, а после ще се заемем и с по-незначителните.

— Такъв е и нашият план, Джери — съгласи се Уокър и Джери най-накрая си отдъхна. — Рубън Маси ме притиска да реша проблема възможно най-скоро. Буквално ме изяде за закуска тази сутрин. Тъкмо смятах да ти се обадя. Маси ме инструктира да събера целия адвокатски екип и фирмите ни във Флорида. Заедно ще подготвим споразумението, което вече обсъдихме. Предлагам ти да се срещнем във Форт Лодърдейл след една седмица, да подпишем споразумението, да го представим пред съдията и да продължим нататък. Останалите случаи ще отнемат повече време, но нека първо да приключим със смъртните. Съгласен ли си?

Дали съм съгласен? И още как, помисли си Джери.

— Идеята е страхотна, Ник. Ще мобилизирам екипа ни.

— Настоявам обаче и шестимата членове на комисията да присъстват на срещата.

— Няма проблем, ще го уредя.

— Възможно ли е да повикаме и някой магистрат? Човек от кабинета на съдията или нещо такова. Няма да си тръгна от там, докато не сключим сделка в писмен вид, официално одобрена от съда.

— Чудесно предложение, Ник.

Джери се хилеше като идиот.

— Тогава да действаме.

След обаждането Джери провери ситуацията на борсата. Акциите на „Варик“ се продаваха за 36 долара. Единствената причина за покачването на цената им беше новината за предстоящото споразумение.

 

 

Телефонният им разговор бе записан от фирма, специализирана в установяването на истината и лъжата по гласовите данни. В „Зел и Потър“ често ползваха услугите й, за да анализират тайно различни обаждания и да установят до каква степен може да се вярва на отсрещната страна. Трийсет минути след като Джери остави слушалката, двама експерти влязоха в кабинета му с няколко графики и таблици. Екипът им се бе настанил в малка заседателна зала в края на коридора, специално оборудвана за подобни случаи. След като измериха силата на гласовете им, те стигнаха до извода, че и двамата мъже са излъгали. Джери, разбира се, то бе направил, за да предизвика Уокър.

Анализът на гласа на Уокър разкри висока степен на недостоверност. Когато бе споменал за Рубън Маси и желанието на компанията да се отърве от делата, адвокатът бе казал истината. Но гръмките му твърдения, че следващата седмица предстои подписване на споразумението във Форт Лодърдейл, определено бяха лъжа.

Джери се престори, че приема новината спокойно. Подобни доказателства не се допускаха в съда, тъй като бяха силно ненадеждни. Често се питаше защо изобщо се занимава с гласовия анализ, но след като ползваше този метод от години, почти бе започнал да вярва в него. Разчиташе на всичко, което можеше да му даде известно предимство пред останалите. Подобни записи се приемаха като крайно неморални и дори бяха незаконни в някои щати, така че информацията бързо се потулваше.

През последните петнайсет години Джери бе засипвал „Варик“ с безкрайни колективни искове. По този начин успя да научи много за компанията. Техните проучвания винаги бяха по-добри от тези на ищците. Те наемаха агенти и инвестираха високи суми в корпоративния шпионаж. Рубън Маси обичаше грубата игра и обикновено намираше начин да спечели войната, дори и след като бе загубил повечето битки.

Останал сам в кабинета си, Джери въведе следното съобщение в електронния си дневник:

„Крейокс се изпарява пред очите ми. Току-що разговарях с Н. Уокър, който предложи да дойде тук следващата седмица, за да подпише споразумението. Шансът да не се появи е 80 на 20.“

 

 

Айрис Клопек показа писмото от Уоли на няколко свои приятели и роднини. Предстоящото получаване на два милиона долара вече й създаваше проблеми. Клинт, задлъжнелият й син, който в най-добрия случай я удостояваше с ругатни и крясъци, изведнъж започна да проявява прекалена загриженост. Чистеше стаята си, миеше чиниите, вършеше всякакви задачи за скъпата си майчица и не спираше да говори колко иска да си купи нова кола. Братът на Айрис, който наскоро бе излязъл за втори път от затвора за кражба на мотори, боядиса къщата й (напълно безплатно) и не спря да споделя отдавнашната си мечта да притежава собствен магазин за мотоциклети. Вече беше харесал един, който се продаваше за сто хиляди долара. „Направо е без пари“, казваше той, а синът на Айрис прошепваше зад гърба му: „Слушай го, вуйчо разбира много от тия неща.“ Бърта, изпадналата сестра на Пърси, също предявявате претенции към дял от парите, защото все пак беше „негова кръв“. Подобно на Пърси, Айрис мразеше тази жена и вече й бе напомнила неведнъж, че дори не си е направила труда да дойде на погребението на брат си. Бърта твърдеше, че въпросния ден е била приета в болница.

— Докажи го тогава — отговаряше Айрис и двете продължаваха да се карат.

 

 

В деня, в който получи писмото от Уоли, Адам Гранд беше на работа в пицарията и шефът му започна да му крещи без видима причина. Адам, в качеството си на заместник-мениджър, му върна жеста и между тях се разрази жесток скандал. След като крясъците и ругатните утихнаха, Адам напусна или беше уволнен. В продължение на няколко минути двамата мъже се опитваха да установят причината за тръгването му. Не че имаше някакво значение — той и бездруго нямаше да се върне. Адам обаче не се притесняваше от този факт, тъй като съвсем скоро щеше да забогатее.

* * *

Мили Марино прояви достатъчна съобразителност и не показа писмото на никого. Прочете го няколко пъти, преди да разбере напълно съдържанието му, и се почувства леко гузна, че не е повярвала в способностите на Уоли. Тя все още го смяташе за ненадежден и продължаваше да се ядосва заради завещанието на починалия си съпруг Честър, но тези проблеми й се струваха все по-незначителни. Синът на Честър Лайл щеше да получи своя дял от сумата и затова следеше отблизо хода на делото. Ако разбереше колко скоро ще пристигнат парите, той можеше да се превърне в излишна тежест. Ето защо Мили заключи писмото на скришно място и не каза на никого за съществуването му.

 

 

На 9 септември, пет седмици след като бе прострелян в двата крака, Джъстин Бардал подаде иск срещу Оскар и „Финли и Фиг“. Той обвини адвоката, че е използвал „излишно насилие“, като нарочно е произвел третия изстрел в левия му крак, когато вече е бил сериозно ранен и не е представлявал никаква заплаха. Бардал искаше от Оскар пет милиона долара за причинена телесна повреда и още десет за умишлено нанесени щети.

Гудлоу Стам — адвокатът, внесъл иска в съда — беше същият, който се занимаваше с развода на Пола Финли. В даден момент Стам бе открил Бардал и го бе убедил да предприеме съдебни действия въпреки криминалното му досие и обстоятелството, че го чакаше затвор за опит за палеж.

Разводът се очертаваше да бъде по-грозен, отколкото Уоли и Оскар си бяха представяли, особено с оглед на факта, че Оскар предявяваше претенции единствено към колата и дрехите си. Стам продължаваше да им натяква за парите от „Крейокс“ и надушваше огромна конспирация, целяща тяхното укриване.

Оскар побесня заради делото за петнайсет милиона и хвърли вината за всичко върху Дейвид. Ако той не бе подал иска срещу „Сисеро Пайп“, Оскар и Бардал изобщо нямаше да се срещнат. Уоли успя да ги помири и крясъците постепенно утихнаха. Той се свърза със застрахователната компания на „Финли и Фиг“ и настоя да им осигурят необходимата финансова защита.

Мисълта за предстоящото споразумение успокои страстите и помогна на всички да се отпуснат. Тримата дори се посмяха на онзи дребен престъпник Бардал, като си представиха как отива, куцукайки, в съда, за да увери заседателите, че той, някакъв смотан пироман, трябва да забогатее, защото не е успял да подпали една адвокатска кантора.