Джон Гришам
Звездният отбор (23)

23

Великият Джери Алисандрос най-сетне се появи на чикагския фронт в грандиозната война срещу „Варик“ и пристигането му беше внушително. Първо, той кацна със своя нов гълфстрийм, за който Уоли продължаваше да бленува. Второ, доведе си свита, не по-малка от онази на Надин Карос. С появата на „Зел и Потър“ играта изглеждаше изравнена. Трето, Алисандрос имаше такива адвокатски умения, опит и национална репутация, каквито „Финли и Фиг“ никога нямаше да притежава.

Оскар пропусна заседанието, защото не беше необходим. Уоли нямаше търпение да се срещне с именития си колега. Дейвид го придружи от любопитство.

Надин Карос, нейният екип и клиентът им бяха избрали Айрис Клопек за опитно зайче, макар че нито самата Айрис, нито адвокатите подозираха какъв е общият план. „Варик“ подаде молба исковете да се разделят в осем различни дела и тези от Чикаго да се водят в Чикаго, вместо да се обединяват с хиляди други случаи по чисто новия общорегионален иск в Южна Флорида. Адвокатите на ищците категорично възразиха. Двете страни започнаха да си обменят дебели преписки. Настроението беше напрегнато, когато адвокатските отбори се събраха в залата на съдия Сийрайт.

Докато чакаха, един служител дойде да съобщи, че съдията закъснява поради неотложни дела, но трябвало да пристигне до половин час. Дейвид се мотаеше около масата на ищеца и бъбреше със съдружник от „Зел и Потър“, когато някакъв адвокат на „Варик“ се приближи за едно лицемерно „здрасти“. Дейвид го бе мяркал по коридорите на „Роган Ротбърг“, но бе положил големи усилия да забрави тези хора.

— Аз съм Тейлър Баркли — каза човекът след бързо ръкостискане. — Харвард, две години преди теб.

— Приятно ми е — каза Дейвид, после представи Баркли на адвоката от „Зел и Потър“, с когото току-що се бе запознал.

Няколко минути бъбриха за бейзбол и времето и накрая стигнаха до съществения въпрос. Баркли твърдеше, че работи денонощно, защото фирмата е претоварена със задачи по случая „Крейокс“. Дейвид бе оцелял в тази месомелачка и не желаеше отново да слуша за нея.

— Сигурно ще е страхотен процес — каза той, за да запълни паузата.

Баркли изпръхтя, сякаш знаеше някаква тайна.

— Какъв процес? Тия случаи никога няма да стигнат до съд. Знаете го, нали? — попита той, гледайки съдружника от „Зел и Потър“. После продължи тихичко, защото наоколо гъмжеше от адвокати със скрити микрофони: — Известно време ще се отбраняваме като дяволи, ще натрупаме актив, ще си издействаме астрономически хонорари, после ще посъветваме милите си клиенти да сключат споразумение. Ти и сам ще разбереш каква е играта, Зинк. Стига да останеш в нея достатъчно дълго.

— Почвам да разбирам.

Двамата с адвоката от „Зел и Потър“ бяха настръхнали. Попиваха всичко, без да се хващат на въдицата.

— Ако щеш вярвай — прошепна Баркли, — но напоследък си станал едва ли не легенда в „Роган Ротбърг“. Човек с куража да напусне, да си намери по-лежерна работа и почти веднага да напипа истинска златна мина. А ние продължаваме да се бъхтим като луди и да ни плащат на час.

Дейвид кимна мълчаливо. Искаше Баркли да го остави на мира.

Приставът изведнъж се оживи и нареди всички да станат. Съдия Сийрайт се появи иззад подиума и им разреши да седнат.

— Добро утро — изрече той в микрофона, докато подреждаше документите. — През следващите два часа имаме да отметнем много работа и както винаги краткостта ще бъде високо ценена. Следя събирането на доказателства и ми се струва, че върви по график. Мистър Алисандрос, имате ли някакви оплаквания във връзка с това?

Джери се изправи бавно. Всички го гледаха. Дългата му прошарена коса покриваше ушите и шията. Беше с тен, а ушитият по поръчка костюм стоеше превъзходно на слабата му фигура.

— Не, ваша чест, засега нямаме. За мен е удоволствие да бъда във вашата съдебна зала.

— Добре дошли в Чикаго. Мисис Карос, а вие имате ли оплаквания досега?

Тя се изправи, облечена в светлосива рокля от коприна и лен с остро деколте и висока талия, която прилепваше около стройните й крака. Всички погледи се насочиха към нея. Дейвид нямаше търпение да види какво ще е модното ревю на самия процес. Уоли зяпаше похотливо.

— Ваша чест, тази сутрин си разменихме списъци на експертите, така че всичко е наред — каза тя със звучен глас и съвършено произношение.

— Много добре — каза Сийрайт. — Това ни води към най-важния въпрос за днес — къде да се гледат делата. Ищците подадоха молба всички случаи да бъдат прехвърлени към общорегионалния иск пред федералния съд в Маями. Ответникът възразява и предпочита не само да задържим всички случаи от Чикаго, но и да ги разглеждаме поотделно, започвайки с иска от името на покойния Пърси Клопек. Тези молби са грижливо и подробно анализирани. Изчетох всяка дума. Сега разрешавам двете страни да изкажат мненията си. Започваме с адвоката на ищците.

Джери Алисандрос пристъпи със записките си към малкия подиум в средата на залата, точно пред съдия Сийрайт и около метър по-ниско от него. Внимателно подреди листовете, изкашля се и започна с традиционното: „Моля уважаемия съд…“

* * *

За Уоли това бе най-вълнуващият момент от кариерата му. Той, един обикновен уличен адвокат от югозападните квартали на Чикаго, седеше във федералния съд и гледаше как прославени прависти се сражават за случаи, които той бе открил и подал в съда, за които отговаряше и сам беше създал. Гледката го трогваше до сълзи. Той прикри усмивката си и му стана още по-хубаво, когато докосна корема си и пъхна пръст под колана. Беше свалил седем килограма. Трезвен от 195 дни. Отслабването и бистрият ум несъмнено бяха свързани с неописуемите веселби в леглото. Уоли гълташе виагра като бонбони, караше нов спортен ягуар (нов за него, но леко използван и взет на изплащане за шейсет месеца) и се чувстваше с двайсет години по-млад. Докато бръмчеше из Чикаго със смъкнат гюрук, той непрестанно мечтаеше за парите от „Крейокс“ и прекрасния бъдещ живот. Щеше да пътува с Диана, да се излежава по плажовете и да работи само в краен случай. Вече бе решил да се специализира в областта на колективните искове, да забрави уличната суматоха, евтините разводи и пияните шофьори и да натрупа големи пари. Беше сигурен, че с Оскар ще се разделят. Откровено казано, крайно време беше след двайсет години заедно. Макар че го обичаше като брат, Оскар нямаше нито амбиция, нито широта на възгледите, нито истинско желание да прекрачи в голямата игра. Вече си бяха говорили да скрият парите от „Крейокс“, та жената на Оскар да не ги докопа. На Оскар му предстоеше тежък развод и Уоли щеше да е до него, за да го подкрепя, но щом всичко приключеше, щяха да се разделят. Тъжно, но неизбежно. Уоли тръгваше по света; Оскар бе твърде стар, за да се промени.

Джери Алисандрос си постла лошо от самото начало, когато се опита да заяви, че съдия Сийрайт няма друг избор, освен да прехвърли исковете в Маями.

— Тези искове са подадени в Чикаго, а не в Маями — напомни му съдията. — Никой не ви е накарал да ги подавате тук. Вероятно можехте да го направите навсякъде, където има представителство на „Варик Лабс“, а предполагам, че на това условие отговарят всичките петдесет щата. Трудно ми е да разбера защо един федерален съдия във Флорида смята, че може да нареди на федерален съдия от Илиной да му прехвърли делата си. Можете ли да ми помогнете, мистър Алисандрос?

Мистър Алисандрос не можеше. Той храбро се опита да намекне, че при съвременните дела за колективни искове е обичайно да се водят общорегионални съдебни процеси и един съдия да разглежда всички случаи.

Обичайно, но не задължително. Сийрайт изглеждаше засегнат, че някой може да му нарежда да прехвърли делата. Те бяха негови!

Дейвид седеше зад Уоли на втората редица столове пред подиума. Чувстваше се омаян от драматизма на съдебната зала, от напрежението и високите залози, но същевременно се тревожеше, защото си личеше, че съдия Сийрайт е против тях по този въпрос. Алисандрос обаче ги бе уверил, че спечелването на тези първи рундове не е решаващо. Ако „Варик Лабс“ искаха да си изпробват късмета с един отделен случай в Чикаго, и то бързо — така да бъде. Никога през кариерата си не бе бягал от съдебен процес. Дайте го насам!

Съдията обаче изглеждаше враждебно настроен. Защо това тревожеше Дейвид? Нали нямаше да има процес? Всички адвокати в неговата половина на залата вярваха тайно и трескаво, че „Варик Лабс“ ще уреди кашата с „Крейокс“ много преди да се стигне до съд. А ако можеше да се вярва на Баркли, адвокатите на ответника също мислеха за обезщетение. Дали мачът беше предварително уреден? Така ли се действаше наистина при колективните искове? Откриват вредно лекарство; адвокатите на ищците трескаво събират клиенти; подават се искове; големите адвокатски фирми изпращат в защита на ответниците тълпи от скъпи и талантливи юристи; двете страни си прехвърлят топката, докато на производителя му омръзне да подписва тлъсти чекове; после се сключва споразумение; адвокатите на ищците грабват огромни хонорари, а клиентите им получават далеч по-малко, отколкото са очаквали. Когато пушилката се разсее, адвокатите от двете страни са по-богати; компанията отчита загубите и разработва ново лекарство.

Нима всичко бе просто един хубав театър?

Джери Алисандрос усети, че започва да се повтаря, и побърза да седне. Адвокатите наостриха уши, когато Надин Карос стана и пристъпи към подиума. Носеше бележки, но не си послужи с тях. Тъй като бе очевидно, че съдията е на нейна страна, тя изложи аргументите си съвсем накратко. Говореше с изразителни изречения, сякаш написани специално за случая. Думите й бяха ясни, гласът й отекваше звънко из цялата зала. Нямаше нищо излишно — нито приказки, нито жестове. Тази жена бе създадена за сцената. Тя разгледа от няколко страни тезата, че няма нито закон, нито правило, нито какъвто и да било прецедент, задължаващ един федерален съдия да прехвърля делата си на друг федерален съдия.

След малко Дейвид взе да се чуди дали наистина ще може да види мисис Карос в действие пред съдебни заседатели. Знаеше ли в момента тя, че няма да има дело? Нима просто играеше роля за две хиляди долара на час?

Преди месец „Варик Лабс“ публикува отчет за печалбите от тримесечието, които бяха спаднали значително. Компанията изненада анализаторите, като вписа в предвидените разходи пет милиарда за текущи съдебни дела, главно по случая „Крейокс“. Дейвид внимателно следеше темата във финансовите публикации и блогове. Мненията се раздвояваха — едни коментатори смятаха, че „Варик Лабс“ ще побърза да разчисти кашата чрез колективно споразумение, други твърдяха, че компанията ще се опита да устои на бурята чрез яростна защита в съда. Цените на акциите играеха между 35 и 40 долара, така че акционерите изглеждаха сравнително спокойни.

Освен това Дейвид проучи историята на колективните искове и с изненада откри, че често акциите на обвинената корпорация скачаха нагоре, след като тя сключеше споразумение и по този начин се отървеше от многобройните съдебни дела. Обикновено цената на акциите спадаше след първата вълна от лоши новини и избухналата истерия, но след като бойните линии бъдеха очертани и битката се стабилизираше, Уолстрийт явно предпочиташе да се сключи споразумение. Най-неприятна за Уолстрийт беше „размитата отговорност“ — нещо, което често се случваше, когато един голям иск бъдеше предаден на съдебните заседатели и резултатът ставаше непредсказуем. През последните десет години буквално всички големи колективни искове бяха завършили със споразумения, и то за милиарди.

От една страна, Дейвид намираше утеха в проучването. Но, от друга, то не даваше почти никакви доказателства, че „Крейокс“ причинява всички онези ужасни неща, в които го обвиняваха.

След задълбочените и справедливи дебати съдия Сийрайт реши, че е чул достатъчно. Той благодари на адвокатите за старателната им подготовка и обеща да оповести решението си до десет дни. Всъщност не му трябваше толкова време — можеше да го вземе още сега. Нямаше съмнение, че ще задържи делото в Чикаго, и изглеждаше склонен да приеме идеята за „демонстративен процес“.

Адвокатите на ищците се оттеглиха в „Чикаго Чоп Хаус“, където Джери Алисандрос бе наел зала в дъното за частен обяд. Заедно с Уоли и Дейвид около овалната маса насядаха общо седем адвокати и двама сътрудници (все мъже). Джери предварително бе поръчал вино и сервитьорите го наляха веднага щом всички заеха местата си. Уоли и Дейвид отказаха.

— Тост — обяви Джери и почука чашата си. Настана тишина. — Предлагам тост за почитаемия Хари Сийрайт и неговата прочута бърза процедура. Капанът беше заложен и глупците от „Роган Ротбърг“ си въобразяват, че сме слепи. Те искат съдебен процес, Старият Хари също. Е, Бог ни е свидетел — ще им дадем процес.

Всички отпиха от чашите и след броени секунди основната тема на разговора се сведе до анализ на краката и задните части на Надин Карос. Уоли, който седеше вдясно от трона на мистър Алисандрос, подхвърляше коментари, пораждащи всеобщо веселие. След сервирането на салатата разговорът естествено се насочи към втората му любима тема — обезщетенията. Дейвид, който се стараеше да говори колкото се може по-малко, бе подмамен да опише срещата си с Тейлър Баркли точно преди заседанието. Разказът бе изслушан с голям интерес — дори прекален според него.

Сцената принадлежеше на Джери и той водеше разговора почти през цялото време. От една страна, ентусиазирано очакваше голям процес с голяма присъда, от друга, беше твърдо уверен, че „Варик“ ще клекне и ще изсипе на масата милиарди.

Няколко часа по-късно Дейвид все още беше объркан, но присъствието на Джери Алисандрос го успокояваше. Този човек бе водил цели войни в съдебната зала и извън нея и почти никога не бе губил битка. Според „Лойърс Уийкли“ през миналата година трийсет и петимата съдружници от „Зел и Потър“ си бяха поделили милиард и триста милиона чиста печалба. Чиста — след новите самолети, фирменото игрище за голф и всички останали луксове, разрешени от данъчното законодателство. Според списание „Флорида Бизнес“ Джери струваше някъде около триста и петдесет милиона.

Прелестите на адвокатската професия!

Дейвид не бе показал тези данни на Уоли.