Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Litigators, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 15 гласа)

19

Официално срещата се наричаше „заседание за представяне на доказателствата“, на което адвокатите и съдията обсъждаха началните етапи от делото. Не се водеше протокол, а само неофициални записки. Често се случваше съдията да прати на свое място някой сътрудник.

Днес обаче съдия Сийрайт ръководеше заседанието. Като старши магистрат на Северен Илиной, той разполагаше с голяма съдебна зала — великолепно просторно помещение на двайсет и третия етаж във федералната сграда „Евърет Дърксен“ на Диърборн Стрийт в центъра на Чикаго. Стените на залата бяха облицовани с тъмна дъбова ламперия и имаше много кресла с дебела кожена тапицерия за различните играчи. Отдясно, тоест вляво от съдията, седеше екипът на ищеца — Уоли Фиг и Дейвид Зинк. Отляво, тоест вдясно от съдията, седяха около дузина юристи от „Роган Ротбърг“, работещи за „Варик Лабс“. Разбира се, начело с Надин Карос, единствената присъстваща жена, облечена за случая в класически тъмносин костюм на „Армани“ с пола над коленете. Носеше дизайнерски обувки на платформа с десетсантиметрови токове, на бос крак.

Уоли не можеше да откъсне очи от обувките, от полата и прочие.

— Май трябва по-често да идваме във федералния съд — подметна той на Дейвид, който не беше в настроение за шеги.

Откровено казано, и на Уоли не му бе до смях. И двамата за пръв път пристъпваха във федерална съдебна зала. Уоли твърдеше, че редовно подавал искове пред този съд, но Дейвид не му вярваше. Оскар, който трябваше да ги придружава в тази епична борба срещу двамата Голиатовци — „Варик“ и „Роган Ротбърг“, — се бе престорил на болен.

Не само Оскар отсъстваше. Великият Джери Алисандрос и неговият екип адвокати от световна величина имаха готовност да долетят в Чикаго за внушителна демонстрация на сила, но в последния момент някакво спешно заседание в Бостън се бе оказало по-важно. Когато един от подчинените на Алисандрос им съобщи новината, Уоли изпадна в паника.

— Това е само предварително заседание — каза му Дейвид.

Докато пътуваха към съда, Уоли изрази съмнение в „Зел и Потър“.

За Дейвид моментът бе крайно притеснителен. За пръв път седеше във федерален съд и съзнаваше, че няма да каже и дума, защото не знаеше какво да говори, а срещу него стоеше екип от добре облечени и извънредно опитни адвокати от фирмата, на която до неотдавна бе верен служител; фирмата, която го бе открила и обучила, която му плащаше огромна заплата и обещаваше дълга кариера, а той я бе отхвърлил. Заради… „Финли и Фиг“. Имаше чувството, че ги чува как се подсмиват над бележниците си. Дейвид със своя произход и дипломата от Харвард трябваше да е там, при тях, където се плащаше на час, а не от страната на ищеца, не във фирма, която си търсеше клиентите на улицата. Чувстваше се ужасно не на място. Уоли също.

Съдия Сийрайт се настани на подиума и без да губи време, изръмжа към Уоли и Дейвид:

— Къде е мистър Алисандрос?

Уоли скочи на крака, усмихна се мазно и отговори:

— В Бостън, сър.

— Значи днес няма да бъде тук?

— Точно така, ваша чест. Канеше се да дойде, но го задържа някакъв спешен случай в Бостън.

— Ясно. Той е официалният адвокат на ищците по случая. Предайте му да е тук, когато се съберем пак. Ще го глобя хиляда долара за отсъствие от заседание.

— Да, сър.

— А вие сте мистър Фиг?

— Точно така, ваша чест, а това е моят колега Дейвид Зинк.

Дейвид се опита да се усмихне. Имаше чувството, че почти всички адвокати от „Роган Ротбърг“ изпъват шии да го огледат.

— Добре дошли във федералния съд — каза язвително съдията. Той погледна защитата и добави: — Предполагам, че вие сте мисис Карос?

Тя стана и всички погледи в залата се приковаха в нея.

— Да, ваша чест, а това е моят помощник Лутър Хочкин.

— Кои са всички останали?

— Това е нашият екип, ваша чест.

— Наистина ли се нуждаете от толкова хора на едно обикновено заседание за представяне на доказателствата?

Дай им да се разберат, помисли си Уоли, продължавайки да гледа полата.

— Нуждаем се, ваша чест. Делото е голямо и сложно.

— И аз така чух. Можете да седите до края на заседанието. — Съдия Сийрайт взе лист със записки и намести очилата си. — Разговарях с двама колеги от Флорида и не сме сигурни дали тези случаи ще бъдат разгледани като общорегионален иск. Изглежда, адвокатите на ищците имат известни трудности да се обединят. Явно мнозина искат по-голямо парче от тортата, което не е чудно. Така или иначе, нямаме избор, освен да продължим с доказателствата по случая. Мистър Фиг, кои са експертите ви?

Мистър Фиг нямаше нито експерти, нито представа кога може да се сдобие с тях. Разчиташе да ги осигури все по-ненадеждният Джери Алисандрос, защото такава бе уговорката. Уоли бавно се изправи, усещайки, че всяко колебание ще изглежда зле.

— Ще ги имаме следващата седмица, ваша чест. Както знаете, ние си сътрудничим с известната адвокатска фирма „Зел и Потър“, специализирана в колективните искове, и при трескавата дейност из цялата страна срещнахме известни затруднения в подбора на най-добрите експерти. Но определено напредваме.

— Това е добре. Седнете, моля. Значи всъщност заведохте дело, преди да се консултирате с каквито и да било експерти?

— Ами, да, ваша чест, и това не е необичайно.

Съдия Сийрайт се съмняваше дали мистър Фиг знае кое е обичайно и кое не, но реши да не го притеснява още в началото на играта. Той взе писалка и каза:

— Разполагате с десет дни за посочване на експертите си, после защитата на ответника ще има правото незабавно да вземе от тях показания.

— Да, сър — отговори Уоли и се свлече в креслото.

— Благодаря. И така, имаме осем смъртни случая, следователно ще работим с осем семейства. За начало искам да говорите с личните представители на осмината. Мистър Фиг, кога можете да осигурите достъп до тези хора?

— Утре — каза Уоли.

Съдията се обърна към Надин Карос.

— Достатъчно скоро ли е за вас?

Тя се усмихна.

— Бихме предпочели малко време за подготовка, ваша чест.

— Сигурен съм, че имате натоварен съдебен график, мисис Карос.

— Да, както винаги.

— Но пък имате и неограничени ресурси. В момента единайсет адвокати си водят записки, а съм сигурен, че във фирмата ви чакат още стотици. Става дума за свидетелски показания, нищо сложно, така че следващата сряда ще изслушаме четирима от ищците, а в четвъртък другите четирима. Не повече от два часа на ищец; ако не ви стигнат, ще ги повикаме по-късно. Ако не можете да присъствате, мисис Карос, просто подберете петима-шестима от своя екип и съм сигурен, че ще се справят със задачата.

— Ще присъствам, ваша чест — отговори спокойно тя.

— Мистър Фиг?

— Ще присъстваме.

— Ще поръчам на помощника си да уточни часа, реда на ищците и подробностите и утре ще ви уведомим по електронната поща. После, щом мистър Фиг посочи експертите си, ще насрочим дата за техните изявления. Мисис Карос, когато вашите експерти бъдат готови, моля, подайте необходимата информация и ще продължим нататък. Искам до шейсет дни да приключим с тия първоначални показания. Въпроси?

Нямаше въпроси.

Съдията продължи:

— Прегледах три други дела, свързани с ответника и неговите продукти, и, откровено казано, не съм възхитен от почтеността на „Варик“ или способностите им да спазват правилата за представяне на доказателства. Изглежда, компанията среща сериозни трудности при осигуряването на документи за отсрещната страна. Залавяна е при очевидно укриване на данни и информация. Санкционирана е от съдии на щатско и федерално ниво. Излагала се е пред съдебни заседатели и е плащала скъпо с тежки присъди, но въпреки всичко продължава да крие документи. Поне три пъти нейни служители са обвинявани в лъжесвидетелство. Мисис Карос, как можете да ме уверите, че клиентът ви ще играе по правилата?

Тя изгледа гневно съдията, опитвайки се да вземе надмощие в борбата с погледи, после заяви:

— По тези дела не съм била адвокат на „Варик Лабс“, ваша чест, и не знам какво е ставало. Не желая да отговарям заради действия, с които нямам нищо общо. Отлично познавам правилата и моите клиенти винаги ги спазват.

— Ще видим. Вашият клиент трябва да бъде предупреден, че го държа под око. При първия признак за нарушаване на правилата за осигуряване на информация ще извикам генералния директор в тази зала и ще хвърчи перушина. Разбирате ли ме, мисис Карос?

— Разбирам.

— Мистър Фиг, още не сте изискали документация от ответника. Кога ще стане това?

— В момента работим по въпроса, ваша чест — обясни Уоли колкото се може по-самоуверено. — Би трябвало да сме готови до две седмици.

Алисандрос бе обещал дълъг списък на документи, които да се изискат от „Варик“, но засега от списъка нямаше и помен.

— Чакам ви — каза Сийрайт. — Това е ваш иск. Вие го подадохте, така че хайде да раздвижим нещата.

— Да, сър — отговори плахо Уоли.

— Нещо друго? — попита съдията.

Повечето адвокати поклатиха глави. Негова чест се поотпусна и захапа капачката на писалката. После каза:

— Струва ми се, че делото може да мине по член 83:19 от щатския кодекс. Мислили ли сте за това, мистър Фиг?

Мистър Фиг не бе мислил за това, защото нямаше представа какво представлява член 83:19. Той отвори уста, но не успя да издаде нито звук. Дейвид бързо пое топката и изрече първите си думи пред съда:

— Мислихме за това, ваша чест, но още не сме го обсъдили с мистър Алисандрос. До една седмица би трябвало да вземем решение.

Сийрайт погледна Надин Карос и попита:

— А вашето мнение?

— Ние сме защитата, ваша чест, и никога не бързаме да стигнем до съд.

Нейната сдържаност развесели съдията. Уоли прошепна на Дейвид:

— Какъв, по дяволите, е този член 83:19?

Дейвид отвърна също шепнешком:

— Бързата процедура. Ускорено разглеждане. Притискане до стената.

— Не искаме това, нали? — изсъска Уоли.

— Прав си. Искаме споразумение и готови пари.

— Не е необходимо да подавате молба, мистър Фиг — каза съдията. — Ще гледам иска ви според условията на член 83:19. По бързата процедура, мистър Фиг, така че дайте да се размърдаме.

Уоли намери сили да измънка:

— Да, сър.

Съдия Сийрайт удари с чукчето и обяви:

— Ще се срещнем отново след шейсет дни и очаквам мистър Алисандрос да бъде тук. Край на заседанието.

* * *

Докато Дейвид и Уоли тъпчеха в чантите си папки и бележници с надеждата да се измъкнат набързо, Надин Карос се приближи да ги поздрави.

— Приятно ми е, мистър Фиг, мистър Зинк — каза тя с усмивка, от която нервното сърце на Уоли прескочи един такт.

— За мен е удоволствие — измънка той.

Дейвид също се усмихна и стисна ръката й.

— Очертава се дълга и болезнена битка с много пари на масата — каза тя. — Ще се помъча да поддържам нещата на професионално ниво и да сведа до минимум личните сблъсъци. Сигурна съм, че и вашата фирма желае същото.

— О, да — побърза да отговори Уоли и едва не я покани на едно питие.

Дейвид не се поддаваше толкова лесно на манипулации. Виждаше я като красиво лице и непринудено държание, но под външността се криеше безмилостен боец, нанасящ с наслада кървави рани в съдебната зала.

— Надявам се да се видим следващата сряда — каза тя.

— Ако не и по-рано — недодялано се опита да се пошегува Уоли.

Докато тя се отдалечаваше, Дейвид сграбчи Уоли за ръката и каза:

— Да изчезваме от тук.