Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Litigators, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
taliezin (2016)

Издание:

Джон Гришам. Звездният отбор

Превод: Силвия Падалска

Редактор: Любомир Николов

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

Илюстрация на корицата: Shutterstock / SVLuma

ISBN: 978-954-769-281-7

ИК Обсидиан, София, 2011

Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново

История

  1. — Добавяне

16

Рошел седеше зад бюрото си и усърдно се запознаваше с листовките за разпродажба на спално бельо в съседния магазин с намалени цени, когато телефонът иззвъня. Някой си мистър Джери Алисандрос от Форт Лодърдейл искаше да разговаря с мистър Уоли Фиг, който бе в кабинета си. Тя прехвърли повикването и отново се захвана с разпродажбата.

След малко Уоли излезе от кабинета с типичната си самодоволна усмивка.

— Мис Гибсън, можете ли да проверите какви полети има за Лас Вегас в петък около обед?

— Сигурно мога. Кой заминава за Лас Вегас?

— Е, някой друг питал ли е за Вегас? Аз заминавам, разбира се. Този уикенд в грандхотел „Ем Джи Ем“ ще има неофициална среща на адвокатите по случая „Крейокс“. Джери Алисандрос ми се обади по телефона. Той е може би най-големият специалист по колективни искове в страната. Казва, че трябва да присъствам. Оскар тук ли е?

— Да. Мисля, че е буден.

Уоли почука, влезе, без да изчака, и затръшна вратата зад себе си.

— Заповядай — каза Оскар, надигайки глава от купищата документи върху бюрото.

Уоли се тръшна на голямото кожено кресло.

— Току-що ми позвъниха от „Зел и Потър“ във Форт Лодърдейл. През почивните дни ме искат във Вегас на неофициална среща за стратегията по случая „Крейокс“. Всички момчета ще са там за планиране на атаката. Страшно е важно. Ще обсъдят как да координираме исковете от различни окръзи, чие дело да тръгне първо и най-важното — въпроса за обезщетението. Джери смята, че този път от „Варик“ може да потърсят бързо споразумение.

Уоли потриваше ръце, докато говореше.

— Джери ли?

— Алисандрос, големият адвокат. Фирмата му е изкарала цял милиард само от лекарства за отслабване.

— Значи искаш да идеш в Лас Вегас?

Уоли сви рамене, сякаш не държеше особено на пътуването.

— Не държа да отида, Оскар, но се налага някой от нашата фирма да седне на масата. Може да почнат разговор за обезщетения, за страхотни пари. Големият удар може да е по-близо, отколкото предполагаме.

— И искаш фирмата да ти плати пътуването до Вегас?

— Разбира се. Това е съвсем законен служебен разход.

Оскар се порови из документите и откри каквото търсеше. Вдигна листа и небрежно го размаха пред младши съдружника си.

— Видя ли докладната на Дейвид? Пристигна снощи. Оценка на предполагаемите ни разноски по делото „Крейокс“.

— Не, не знаех, че той…

— Момчето е много умно, Уоли. Подготвя си домашното за разлика от теб. Погледни цифрите, защото са ужасяващи. Трябват ни поне трима експерти — веднага, не другата седмица. Всъщност трябваше да ги осигурим още преди да подадеш иска. Първо кардиолог, който може да обясни причината за смъртта на всеки от любимите ни клиенти. Приблизителен хонорар — двайсет хиляди долара, и то само за първоначалната оценка и заключението. Ако кардиологът даде показания пред съда, прибавяме още двайсет хиляди.

— Няма да се стигне до съд.

— Все това казваш. Номер две е фармаколог, който може да обясни най-подробно на съдебните заседатели как лекарството е убило клиентите ни. Какво е причинило на сърцата им. Този е още по-скъп — двайсет и пет хиляди за начало и още толкова, ако застане пред съда.

— Скъпичко ми се вижда.

— Всичко е скъпо. Номер три е лабораторен учен, който ще представи пред заседателите изследванията си, за да докаже най-убедително, че според статистиката е много по-вероятно да получиш сърдечни увреждания, когато вземаш „Крейокс“, отколкото при някое друго лекарство за понижаване на холестерола.

— Знам подходящия човек.

— Макфадън ли?

— Същият.

— Чудесно. Точно той написа доклада, от който започна цялата каша, а сега малко се колебае дали да участва в съдебния спор. Но ако някоя адвокатска фирма му предложи аванс от петдесет хиляди долара, може и да се съгласи да помогне.

— Възмутително!

— Всичко е възмутително. Моля те, Уоли, погледни докладната на Дейвид. Той е описал реакцията срещу Макфадън и неговите изследвания. Има сериозни съмнения дали лекарството наистина уврежда здравето.

— Какво разбира Дейвид от съд?

— А ние какво разбираме от съд, Уоли? Говориш с мен, твоя отдавнашен партньор, а не с потенциален клиент. Може да се зъбим и да ръмжим, че ще изправим лошите пред съда, но знаеш истината. Винаги стигаме до споразумение.

— И сега ще е същото, Оскар. Повярвай ми. Когато се върна от Вегас, ще знам много повече.

— Колко ще струва?

— Дреболия в сравнение с голямата цел.

— Нагазили сме в непознати води, Уоли.

— Не е вярно. Като се закачим за големите играчи, ще спечелим цяло състояние, Оскар.

 

 

Рошел откри много по-евтина стая в мотел „Спирит ъф Рио“. На снимките в уебсайта се виждаха смайващи изгледи от централния булевард на Вегас и човек лесно можеше да остане с впечатлението, че гостите са в центъра на събитията. Но не беше така, осъзна Уоли, когато автобусът от аерогарата най-сетне спря. Високите казина и хотели наистина се виждаха, само че на петнайсет минути път от мотела. Чакайки да се регистрира в задушното като сауна фоайе, Уоли изруга Рошел. Стандартна стая в „Ем Джи Ем“ струваше четиристотин долара на вечер. За тая дупка тук се плащаше по сто двайсет и пет долара и двете нощувки почти се изравняваха със стойността на билета. Стискаме се за дреболии, а чакаме да забогатеем, помисли си Уоли, докато изкачваше двата етажа към тясната си стаичка.

Поради липсата на книжка не успя да наеме кола. Разпита тук-там и узна, че на всеки трийсет минути има автобус от „Спирит ъф Рио“ до центъра. Поигра на автоматите във фоайето и спечели сто долара. Може би днес бе щастливият му ден.

Автобусът беше претъпкан с шишкави пенсионери. Уоли не намери свободно място и остана да стои прав, като се люшкаше между потни тела, хвърляше погледи наоколо и се питаше колко ли от тия хора са жертви на „Крейокс“. Наоколо определено имаше много холестерол. Както винаги той имаше визитки в джобовете, но реши да не ги вади.

Известно време обикаля из казиното, гледайки как шарената тълпа играе на блекджек, рулетка и зарове — игри, до които никога не се бе докоснал и нямаше желание да ги изпробва сега. Позабавлява се с игралните автомати и на два пъти отклони предложението на симпатичната сервитьорка да му донесе коктейл. Започваше да осъзнава, че казиното е крайно неподходящо място за един бивш алкохолик. В седем вечерта се упъти към една банкетна зала на мецанина. Пред вратата стояха двама охранители и Уоли въздъхва от облекчение, когато откриха името му в списъка. Вътре имаше двайсетина добре облечени мъже и три жени, които разговаряха с питиета в ръце. Край стената в дъното бе подредена шведска маса. Някои от адвокатите се познаваха, но Уоли не беше единственият новобранец в тълпата. Изглежда обаче, всички бяха чували за него и подадения иск. Не след дълго той се почувства в свои води. Джери Алисандрос дойде да си стиснат ръцете като стари приятели. Други се събираха на групички и говореха за съдебни дела, политика, най-новите частни самолети, къщи на Карибите и кой се е развел или оженил. Уоли нямаше с какво да допринесе за разговора, но се проявяваше като добър слушател. Адвокатите не обичат да дават другиму думата и тук всички говореха едновременно. Уоли се задоволяваше да слуша с усмивка и да отпива от чашата газирана вода.

След една бърза вечеря Алисандрос се изправи и се обърна към всички. Планът бе да се срещнат пак тук на другата сутрин в девет и да се хванат на работа. До обед би трябвало да приключат. Той вече бил разговарял няколко пъти с Никълъс Уокър от „Варик“ и по всичко личало, че компанията е в нокдаун. През цялата си дълга и колоритна съдебна история никога не се била сблъсквала с толкова бързи и многобройни искове. Сега отчаяно се опитвали да оценят пораженията. Според наетите от Алисандрос експерти евентуалното обезщетение за смъртен случай или увредено здраве можело да достигне половин милион.

Новината за толкова много страдания и нещастия бе приета с радост от присъстващите.

Според друг експерт на Алисандрос евентуалните загуби на „Варик“ можели да възлязат най-малко на пет милиарда. Уоли бе сигурен, че не само той е направил бързата сметка колко са четирийсет на сто от пет милиарда. Другите обаче приеха новината невъзмутимо. Поредното лекарство, поредната война с голямата фармацевтична индустрия, поредното колективно обезщетение, което да ги направи още по-богати. Така щяха да си купят още самолети, още къщи и лъскави съпруги — все неща, за които Уоли не даваше пукната пара. Искаше само достатъчно тлъста банкова сметка, за да си живее приятно и волно, далече от всекидневния тежък труд.

В една зала, пълна със самовлюбени личности, бе само въпрос на време някой друг да поиска да привлече вниманието. Дъдли Брил от Лабок, нагласен с каубойски ботуши и всички останали принадлежности, се впусна в преразказ на неотдавнашния си разговор с високопоставен юрист на „Варик“ от Хюстън, който недвусмислено намекнал, че компанията няма намерение да се споразумява, преди вредата от лекарството да бъде доказана пред няколко различни журита. Следователно според анализа на този разговор, за който никой друг в залата не бе чувал, Брил твърдо смяташе, че именно той, Дъдли Брил от Лабок, Тексас, трябва да поведе първото дело в своя роден град, където съдебните заседатели са доказали, че го обичат и ще присъдят огромно обезщетение, ако той ги помоли. Брил очевидно бе пийнал, както и всички останали освен Уоли, и неговият самонадеян анализ разпали яростен спор. Не след дълго избухнаха схватки, разгоряха се страсти и заваляха обиди.

Джери Алисандрос успя да въдвори ред.

— Надявах се да отложим всичко това за утре — каза дипломатично той. — Нека сега да се оттеглим, а утре заповядайте трезви и отпочинали.

 

 

На другата сутрин личеше, че не всички адвокати са се оттеглили за отдих по стаите си. Подпухнали зачервени очи, жадно посягане към чаши студена вода и кафе — всички признаци бяха налице. Над много глави витаеше незримият дух на махмурлука. А някои просто отсъстваха и с напредването на утрото Уоли започна да осъзнава, че предишната вечер мнозина са се събрали да поговорят на чашка. Вече имаше сключени споразумения, изковани съюзи и коварни удари в гръб. Уоли се питаше какво ли е собственото му положение.

Двама експерти разказаха за „Крейокс“ и най-новите проучвания. Всеки адвокат описа накратко своя иск — брой клиенти, брой на евентуалните смъртни случаи спрямо здравните увреждания, защита на противника и възможности за успех в местния съд. Уоли се справи добре и каза колкото се можеше по-малко.

Един изумително скучен експерт анализира финансовото състояние на „Варик Лабс“ и обяви компанията за способна да понесе огромни загуби от обезщетения за „Крейокс“. Думата „споразумение“ се употребяваше често и всеки път тихо звънваше в ушите на Уоли. Същият експерт стана още по-досаден, когато взе да анализира действащите застраховки на „Варик“.

След два часа на Уоли му дойде до гуша. Той се измъкна тихичко и тръгна да търси тоалетна. Когато се върна, Джери Алисандрос го чакаше пред вратата.

— Кога се връщаш в Чикаго? — попита той.

— Утре сутринта — отговори Уоли.

— С редовен полет ли?

Естествено, помисли си Уоли. Нямам частен самолет, така че като повечето бедни американци съм принуден да си купувам билет за чуждите самолети.

— Ами да — усмихна се той.

— Виж какво, Уоли, днес следобед отлитам за Ню Йорк. Защо не дойдеш с мен? Моята фирма току-що закупи чисто нов гълфстрийм. Ще обядваме в самолета и ще те сваля в Чикаго.

Нямаше съмнение, че в замяна ще трябваше да сключи сделка, но Уоли търсеше точно това. Беше чел за богатите адвокати и частните им самолети, но дори не му бе минавало през ум, че някой ден ще види такъв отвътре.

— Много великодушно — каза той. — Разбира се.

— Чакай ме във фоайето в един следобед, става ли?

— Дадено.

 

 

На пистата пред авиационния център „Маккарън“ чакаха около дузина частни самолета. Докато следваше покрай тях новия си приятел, Уоли се питаше колко от тях бяха собственост на други адвокати. Когато стигнаха до машината на Джери, той се изкачи по стълбичката, пое си дъх и прекрачи в грейналия салон. Потресаващо красива азиатка пое палтото му и го попита какво ще пие.

— Само безалкохолно — отвърна той.

Джери Алисандрос си водеше малка свита — един съдружник, двама помощници и личен асистент. Те се събраха за малко в дъното на салона, докато Уоли се настаняваше в разкошното кожено кресло и си мислеше за Айрис Клопек, Мили Марино и другите чудесни вдовици, благодарение на които бе стигнал до света на колективните искове, а сега и до това. Стюардесата му подаде менюто. В дъното на коридора Уоли зърна кухня с готвач, очакващ нарежданията. Докато рулираха по пистата, Джери мина отпред и седна срещу Уоли.

— Как ти се струва? — попита той, разпервайки ръце в своята нова играчка.

— Бие отвсякъде редовните линии — призна Уоли.

Джери се запревива от смях. Отдавна не бе чувал толкова забавна шега.

Пилотът предупреди за излитането и всички затегнаха предпазните колани. Когато самолетът се отлепи от пистата и полетя стръмно нагоре, Уоли затвори очи и се опита да се наслади на мига. Може би никога нямаше да го изпита отново.

Щом изкачването привърши, Джери се оживи. Завъртя една ръчка и изтегли от стената махагонова масичка.

— Да поговорим за бизнес — каза той.

Самолетът е твой, помисли си Уоли.

— Добре.

— Колко случая очакваш реално да събереш?

— В момента имаме осем смъртни случая; може да стигнем до десет. За уврежданията не съм сигурен. Разполагаме със стотина потенциални клиенти, но още не сме ги проучили.

Джери се намръщи, сякаш подобна дреболия не заслужаваше неговото внимание. Уоли се зачуди дали ще нареди на пилота да обърне, или просто ще го изхвърли през люка.

— Мислил ли би да се обединиш с по-голяма фирма? — попита Джери. — Знам, че рядко ви се случва да работите по колективни искове.

— Разбира се, готов съм да го обсъдим — отговори Уоли, опитвайки се да прикрие вълнението си. Точно това искаше от самото начало. — Моите договори предвиждат хонорар от четирийсет на сто. Каква част ще искаш?

— При типичен случай ние поемаме съдебните разноски, а такива дела съвсем не са евтини. Осигуряваме лекари, експерти, изследователи, всичко каквото трябва, и то гълта цяло състояние. Вземаме половината хонорар, двайсет на сто, но си прибираме обратно разходите преди деленето на печалбата.

— Звучи ми справедливо. А каква е нашата роля във всичко това?

— Много просто. Търсете още случаи, смъртни или не. Съберете ги. В понеделник ще ви пратя чернова на споразумението. Опитвам се да обединя колкото се може повече жертви. Следващата голяма стъпка е създаването на ОРИ — общорегионален иск. Съдът ще назначи Специализирана комисия, обикновено петима или шестима опитни адвокати, които да контролират хода на делото. Тази комисия получава допълнителен хонорар, обикновено около шест на сто, и сумата се изплаща преди дела на адвокатите.

Уоли кимна. Беше проучил нещата и познаваше повечето плюсове и минуси.

— Ти ще участваш ли в тая комисия? — попита той.

— Вероятно. Най-често ме включват.

Стюардесата донесе нови напитки. Джери отпи глътка вино и продължи:

— Когато започне представянето на доказателствата, ще пратим някого да помогне с клиентите ви. Не е нищо сериозно. Рутинна правна задача. И помни, Уоли, за адвокатите на ответника това също е златна мина, така че ще поработят здравата. Аз ще намеря в Чикаго надежден кардиолог който да прегледа клиентите ви. Ще му платим от фонда за съдебни разноски. Имаш ли въпроси?

— Засега не — каза Уоли.

Не се радваше да отстъпи половината хонорар, но беше извънредно доволен, че ще работи с опитна и богата адвокатска фирма. При всяко положение за „Финли и Фиг“ щеше да остане цял куп пари. Помисли си за Оскар. Нямаше търпение да му разкаже с какъв самолет е летял.

— Как предвиждащ развоя на събитията във времето? — попита Уоли.

Всъщност питаше: кога да очаквам парите?

Джери с удоволствие отпи глътка вино и отговори:

— Съдейки от опита си, а той, както знаеш, Уоли, е доста богат, очаквам до дванайсет месеца да постигнем споразумение и веднага да започнем разпределението на средствата. Кой знае, след година може и ти да си имаш самолет.