Джон Гришам
Звездният отбор (37)

37

Първата криза в делото „Клопек срещу «Варик Лабс»“ настъпи при неявяването на ищцата в съда. Когато го информираха за това в кабинета му, съдия Сийрайт остана доста недоволен. Уоли се опита да обясни, че през нощта Айрис е постъпила в болница заради затруднено дишане, хипервентилация, обриви и още няколко други оплаквания.

Три часа по-рано, докато адвокатите от „Финли и Фиг“ се подготвяха ожесточено за процеса, някой бе позвънил на мобилния телефон на Уоли. Търсеше го Барт Шоу, адвокатът, който бе заплашил да ги даде под съд, ако се оттеглят от случаите „Крейокс“. Синът на Айрис Клинт бе намерил неговия телефонен номер и му бе съобщил, че майка му е откарана с линейка в болница. Тя нямаше да може да присъства на делото. Клинт се беше свързал с грешния адвокат, а Шоу просто предаваше новините.

— Благодаря ти, нещастнико — каза Уоли, преди да прекрати връзката.

— Кога разбрахте, че е постъпила в болница? — попита го сега съдия Сийрайт.

— Преди няколко часа, ваша чест. Бяхме в кантората и се подготвяхме за делото, когато адвокатът й ми се обади.

— Адвокатът й? Смятах, че вие я представлявате.

Дейвид и Оскар си мечтаеха да потънат вдън земя. Мозъкът на Уоли вече беше пренатоварен и той бе изпил две успокоителни. Погледна към тавана и се опита да измисли бърз изход от неприятната ситуация.

— Ами, да, господин съдия, но не е толкова елементарно. Важното е, че Айрис е в болница. Ще отида да я посетя в обедната почивка.

Надин Карос седеше от другата страна на масата и се преструваше на загрижена. Адвокатката знаеше всичко за Барт Шоу и тормоза, който той упражняваше върху „Финли и Фиг“. Всъщност именно нейният екип беше открил Шоу, след което го препоръча на Никълъс Уокър и Джуди Бек.

— Направете го, мистър Фиг — заяви строго Сийрайт. — Искам да видя становището на лекарите. Ако не е в състояние да свидетелства в съда, ще се наложи да използваме предварителните й показания.

— Да, сър.

— Изборът на съдебни заседатели ще продължи по график. Очаквам процедурата да приключи до късния следобед. Вие ще започнете, мистър Фиг. В идеалния случай ищецът заема свидетелското място и разказва на присъстващите за починалите си близки.

Много мило, че ни информирате какво трябва да правим, господин съдия, помисли си Уоли. Тонът на Сийрайт беше снизходителен.

— Ще говоря с лекарите й — повтори Уоли. — Не ми остава нищо друго в момента.

— Коментари?

Юристите поклатиха глави и напуснаха кабинета. После влязоха в съдебната зала, която почти се бе напълнила през последните петнайсет минути. Отляво, зад адвокатите на ищцата, съдебният пристав настаняваше шейсетимата заседатели на дългите тапицирани пейки. Вдясно се суетяха няколко групи зрители, които си шепнеха в очакване. В дъното на залата един до друг седяха Мили Марино, Адам Гранд и Агнес Шмит — три от останалите жертви на „Финли и Фиг“. Те присъстваха от чисто любопитство и навярно търсеха отговори, след като гарантираната им сума от един милион долара изведнъж се бе изпарила. До тях се намираше Барт Шоу — лешоядът, аутсайдерът, най-голямата отрепка в правните среди. На два реда пред тях седеше Гудлоу Стам, бракоразводният адвокат, нает от Пола Финли. Стам беше чул клюките и знаеше, че сериозните юристи вече са напуснали кораба. Въпреки всичко проявяваше любопитство към делото и дори се надяваше, че „Финли и Фиг“ ще постигнат истинско чудо и ще спечелят известна сума за клиентката му.

Почитаемият съдия Сийрайт откри заседанието и благодари на заседателите за изпълнения граждански дълг. Той обобщи набързо случая, след което обяви имената на адвокатите на двете страни и съдебния персонал — стенографката, приставите и помощниците. После обясни за отсъствието на Айрис Клопек и запозна присъстващите с Никълъс Уокър, корпоративния представител на „Варик Лабс“.

Благодарение на трийсетгодишния си опит като съдия Хари Сийрайт знаеше добре как протича изборът на съдебни заседатели. Най-важното в случая, поне според него, беше да не дава думата на адвокатите. Той разполагаше със собствен списък с въпроси, усъвършенстван през годините, и позволяваше на защитниците да отправят запитванията си директно към него. Сийрайт обаче водеше по-голямата част от разговора.

Подробният анкетен лист улесняваше изборния процес. С негова помощ вече бяха отпаднали заседателите, които надхвърляха 65-годишна възраст, страдаха от слепота или друго заболяване, което би повлияло на оценката им, както и онези, които бяха участвали като такива през последните дванайсет месеца. Изключваха се още хората, които бяха чували за случая, адвокатите или лекарството. Докато съдията задаваше въпросите, някакъв пилот се изправи и помоли да бъде извинен заради предстоящ полет. Думите му предизвикаха изненадващо остра реакция у съдия Сийрайт и той се впусна в безкрайни обяснения за гражданския дълг. След като пилотът седна на мястото си, порядъчно смъмрен, никой друг не се осмели да заяви, че е прекалено зает, за да присъства. Една майка с дете, страдащо от синдрома на Даун, беше пусната да се прибере у дома.

През последните две седмици Дейвид бе говорил с десетина адвокати, които се бяха явявали в залата на Хари Сийрайт. Всеки съдия си имаше своите странности, особено федералните, тъй като ги назначаваха до живот и действията им рядко биваха поставяни под съмнение. Колегите на Дейвид го съветваха да мълчи по време на избора на заседатели.

— Старецът ще свърши работата вместо теб — повтаряха непрекъснато те.

Когато броят на заседателите беше намален на петдесет, съдия Сийрайт избра наслуки дванайсет имена. Приставът ги заведе до местата им и те се настаниха на удобните столове. Адвокатите си водеха ожесточено записки. Консултантите се приведоха нетърпеливо напред, като не откъсваха очи от дванайсетимата.

Основната дискусия се въртеше около профила на идеалния съдебен заседател. Адвокатите на ищцата предпочитаха хора с наднормено тегло и вредни навици като тези на Клопек — в най-добрия случай пациенти, борещи се с високия холестерол и други заболявания, причинени от лошия им начин на живот. В другата част на залата защитниците на ответника търсеха слаби и стройни младежи, които не проявяваха особено търпение към пълните и онеправданите. След първата селекция се открои неизбежната комбинация от двата типа, макар че видимо само двама заседатели спортуваха активно. Съдия Сийрайт съсредоточи вниманието си върху номер 35, тъй като жената бе признала, че е чела няколко статии за лекарството. После обаче стана ясно, че тя не страда от предразсъдъци и би могла да предостави обективно мнение. Бащата на номер 29 беше лекар и дамата бе отраснала в дом, където не се гледаше с добро око на съдебните дела. Номер 16 бе подал иск срещу някаква фирма заради некачествен ремонт на покрива на къщата му. Проблемът бе дискутиран, докато не отегчи до смърт всички присъстващи. Съдията обаче не спираше с безкрайните си въпроси. Когато приключи, той призова адвокатите на ищцата да продължат с разпита, но само по теми, необсъждани до момента.

Оскар се приближи до ложата на съдебните заседатели. Усмихна им се сърдечно и ги поздрави като стари приятели.

— Имам само няколко въпроса — каза спокойно той, сякаш разполагаше с богат опит в подобни ситуации.

Откакто Дейвид Зинк случайно попадна в кантората на „Финли и Фиг“ през онзи съдбовен ден, Уоли неведнъж бе споменавал, че Оскар не е човек, който се плаши лесно. Независимо дали причината се криеше в трудното му детство, тежкото му минало на улично ченге, дългогодишния му опит като адвокат на побъркани съпрузи и пострадали работници или пък в избухливия му ирландски нрав, едно беше ясно — Оскар Финли определено имаше дебела кожа. Вероятно валиумът също си казваше думата, но докато се обръщаше към дванайсетте потенциални заседатели, той успя да скрие притеснението и страха си, като им внуши усещането за спокойствие и самоувереност. Оскар им зададе няколко безобидни въпроса, получи два-три несъдържателни отговора и седна на мястото си.

Фирмата бе извървяла първите си стъпки в съда, без да причини сериозна катастрофа, и Дейвид се поотпусна. Успокояваше го допълнително фактът, че е трети поред в йерархията. Не че вярваше особено в способностите на двамата преди него, но Оскар и Уоли бяха изложени на директен обстрел, докато той можеше да се скрие отзад в окопите. Дейвид отказваше да погледне към адвокатите от „Роган Ротбърг“, които също не проявяваха интерес към него. Мачът бе започнал и те бяха силните играчи. Знаеха, че ще спечелят. Дейвид и съдружниците му просто участваха машинално в случващото се. Бяха се заели с дело, което никой не желаеше, и си мечтаеха за скорошен край.

Надин Карос се обърна към потенциалните заседатели и се представи. Сред тях имаше петима мъже и седем жени. Мъжете, на възраст между 23 и 63 години, я огледаха от глава до пети и останаха впечатлени от видяното. Дейвид се съсредоточи върху лицата на жените. Според теорията на Хелън те биха проявили смесени чувства към Надин Карос. Преди всичко щяха да изпитат гордост от факта, че начело на защитата стои представителка на нежния пол, която — както съвсем скоро щяха да установят — е и най-добрият професионалист в съдебната зала. За някои обаче гордостта лесно би прераснала в завист. Как може една красива, елегантна и стройна жена да притежава висок интелект и да постигне такъв успех в един изцяло мъжки свят?

Първите им впечатления бяха положителни, ако се съдеше по изражението им. Мъжете отдавна бяха минали на нейна страна.

Въпросите на Надин звучаха по-ангажирано. Тя говореше за съдебни дела, за традициите на правораздаване в обществото и за зачестилите напоследък гръмки присъди. Тези тенденции не притесняваха ли заседателите? Някои изразиха подобни тревоги и адвокатката се зарови по-надълбоко. Съпругът на номер 8 беше електротехник и членуваше в профсъюзите, което го превръщаше във фаворит на всеки ищец, предявил съдебни претенции към огромна корпорация. Ето защо Надин отдели специално внимание на тази жена.

Адвокатите от „Финли и Фиг“ наблюдаваха предпазливо Надин. Ослепителната й външност представляваше единственият светъл лъч за тях в целия процес, но скоро и тя щеше да им омръзне.

След два часа съдия Сийрайт обяви трийсетминутна почивка, през която адвокатите щяха да сравнят бележките си, да се срещнат с консултантите и да преминат към избора на заседатели. Всяка страна имаше право да настоява за изключването на даден заседател поради основателна причина. Например, ако за някой заседател се твърдеше, че е предубеден, че е ползвал услугите на една от адвокатските фирми, участващи в делото, или че чисто и просто мрази „Варик“, той щеше да бъде елиминиран. Освен това двете страни разполагаха с по три безусловни възражения и можеха да ги прилагат за отстраняването на заседатели, без да назовават конкретна причина.

След половин час адвокатите помолиха за повече време и съдия Сийрайт отложи заседанието за два следобед.

— Предполагам, че ще отидете в болницата, за да посетите клиентката си, мистър Фиг — заяви той.

Уоли обеща, че ще го направи.

В коридора пред залата двамата с Оскар набързо решиха да изпратят Дейвид при Айрис, за да установи дали тя има готовност и желание да свидетелства във вторник сутринта. Според Рошел, която бе прекарала първата половина на деня в разговори с рецепционистки от различни болници, Айрис лежеше в спешното отделение на Крайст Медикъл Сентър. Когато пристигна там по обед, Дейвид научи, че пациентката е била изписана преди час. Той веднага се насочи към къщата й, която се намираше недалеч от летище „Мидуей“. Междувременно двамата с Рошел не спираха да звънят на домашния й телефон. Никой не отговаряше.

Пред прага на къщата й се бе разположила дебелата рижава котка, която наблюдаваше с едно око как Дейвид предпазливо се приближава по тротоара. Той веднага разпозна барбекюто на верандата. Спомни си и алуминиевото фолио, с което бяха покрити прозорците. Беше изминал същия път десет месеца по-рано, в деня след бягството си от „Роган Ротбърг“. Тогава бе последвал Уоли, чудейки се дали не е загубил разсъдъка си. Сега се питаше същото, но нямаше време за подобни размисли. Дейвид почука на входната врата, като очакваше котката да се отдръпне или да го нападне.

— Кой е? — попита мъжки глас.

— Дейвид Зинк, вашият адвокат. Ти ли си, Клинт?

Клинт отвори вратата с думите:

— Какво правиш тук?

— Дойдох, защото майка ти не се яви в съда днес. В момента избираме заседателите и федералният съдия е ядосан заради отсъствието й.

Клинт му махна да влезе. Айрис лежеше на канапето под изцапано и раздърпано одеяло. Очите й бяха затворени. Приличаше на огромен кит, излязъл на морския бряг. Масичката до нея беше отрупана с клюкарски списания, празна кутия от пица, бутилки от диетична кола и три шишенца с лекарства.

— Как е тя? — прошепна Дейвид, макар и да се досещаше за отговора.

Клинт мрачно поклати глава.

— Не е добре — заяви той с такова отчаяние, сякаш очакваше Айрис да умре всеки миг.

Дейвид седна на един мръсен стол, покрит с рижава котешка козина. Нямаше време за губене, а и бездруго не му беше приятно да бъде тук.

— Айрис, чуваш ли ме? — попита високо той.

— Да — отвърна тя, без да отваря очи.

— Слушай, делото започна и съдията се интересува дали смяташ да се явиш в залата утре. Трябва да свидетелстваш пред заседателите и да им разкажеш за Пърси. Длъжна си да го направиш, тъй като си негов пряк наследник и представител на семейството. Разбираш ли?

Айрис изсумтя и въздъхна. Болезненият звук излезе чак от дълбините на дробовете й.

— Не исках това дело — заяви провлачено тя. — Оная отрепка Фиг дойде тук и ме излъга. Обеща ми един милион долара. — Айрис успя да отвори дясното си око и се опита да погледне Дейвид. — Ти беше с него, сега си спомням. Аз просто си седях вкъщи и си гледах работата, а той дойде и ми обеща всичките тези пари.

Дясното й око се затвори. Дейвид продължи:

— Днес сутринта си била прегледана от лекар в болницата. Той какво каза? Какво ти има?

— Какво ли не. Най-вече разклатени нерви. Няма как да дойда в съда. Опасно е за живота ми.

Дейвид най-после разбра очевидното. Техният случай, ако изобщо можеше да се нарече така, би пострадал още повече при евентуалната поява на Айрис пред съдебните заседатели. Ако даден свидетел не беше в състояние да се изправи в съда поради някаква причина — смърт, болест, излежаване на присъда в затвора, — процедурните правила позволяваха на адвокатите да редактират предварителните му показания и да ги представят пред заседателите. Колкото и слаби да бяха показанията на Айрис, те едва ли можеха да се сравнят с катастрофалните последствия от присъствието й на живо в залата.

— Как се казва твоят лекар? — попита Дейвид.

— Кой от всичките?

— Не знам, избери един. Онзи, който те е прегледал днес.

— Никой не ме е преглеждал. Уморих се да чакам в спешното и Клинт ме доведе у дома.

— Случва се за пети път този месец — подметна раздразнено Клинт.

— Не е вярно — защити се Айрис.

— Прави го непрекъснато — обясни Клинт. — Отива в кухнята, оплаква се, че е уморена и че се задъхва, след което веднага хваща телефона и се обажда на спешна помощ. Омръзна ми. Все аз трябва да я карам до проклетата болница и да я връщам обратно.

— Я гледай ти — отвори и двете си очи Айрис. Те светеха болнаво, но излъчваха гняв. — Беше доста по-мил, докато чакахме парите. Никога не съм го виждала толкова любезен. А сега не спира да се кара на бедната си майка.

— Просто спри да се обаждаш на спешна помощ — каза Клинт.

— Ще свидетелстваш ли утре? — попита строго Дейвид.

— Не, в никакъв случай. Ако изляза от къщи, нервите ми ще се сринат окончателно.

— И без това няма смисъл, нали? — попита Клинт. — Делото е обречено. Според онзи адвокат Шоу толкова сте оплескали нещата, че никой не би могъл да ви измъкне.

Дейвид понечи да отвърне на удара, но после осъзна, че Клинт е прав. Делото беше обречено. Благодарение на „Финли и Фиг“ семейство Клопек бе подало напълно ненадежден иск във федералния съд, а той и двамата съдружници наблюдаваха безпомощно отстрани и чакаха всичко да свърши.

Дейвид се сбогува и напусна възможно най-бързо къщата. Синът на Айрис го последва навън. Докато вървяха към улицата, той подхвърли:

— Ако искаш, ще дойда в съда и ще говоря от името на семейството.

Появата на Айрис в залата беше последното, от което адвокатите се нуждаеха, но евентуалното участие на Клинт звучеше не по-малко застрашително.

— Ще си помисля — отвърна Дейвид от чиста любезност.

Заседателите щяха да видят достатъчно от семейство Клопек, след като изгледаха видеозаписа с показанията на Айрис.

— Съществува ли шанс да получим някакви пари? — попита Клинт.

— В момента се борим, Клинт. Винаги съществува шанс, но не мога да ти дам гаранции.

— Ще бъде страхотно, ако успеем.

* * *

До 16:30 ч. заседателите бяха избрани. Те заеха местата си, положиха клетва и се разотидоха с инструкциите да се явят отново в съда в 8:45 ч. следващата сутрин. От дванайсетимата седем бяха жени, а пет — мъже. Сред тях имаше осем бели, трима чернокожи и един латиноамериканец. Консултантите не смятаха, че расовата принадлежност ще бъде важен фактор в делото. Една от жените беше леко пълна. Останалите изглеждаха в добра физическа форма. Възрастта им варираше между 25 и 61 години. Всички бяха завършили гимназия, а трима и колеж.

Адвокатите от „Финли и Фиг“ се натовариха в джипа на Дейвид и поеха обратно към кантората. Чувстваха се уморени, но и учудващо доволни. Бяха участвали в директен сблъсък с корпоративна Америка и досега не се бяха сринали под огромния натиск. Разбира се, делото още не бе набрало скорост. Никой от свидетелите не бе положил клетва, нито пък страните бяха представили доказателствата. Най-лошото тепърва предстоеше. За момента обаче тримата още бяха в играта.

Дейвид им разказа подробно за посещението си при Айрис и всички единодушно се съгласиха да я държат далече от съдебната зала. Първата им задача тази вечер беше да се сдобият с писмо от някой лекар, за да изпълнят желанието на Сийрайт.

Очакваше ги много работа. Купиха си пица и я занесоха в кантората.