Джон Гришам
Звездният отбор (36)

36

Пет дни преди делото да започне, съдия Сийрайт свика адвокатите на последна предварителна среща в своята зала. Благодарение на усилията на Дейвид тримата смешници изглеждаха учудващо спретнати и представителни. По негово настояване те се явиха с тъмни костюми, бели ризи, вратовръзки, които не се набиваха на очи, и черни обувки. За Оскар това не представляваше сериозен проблем, тъй като той винаги се носеше като адвокат, макар и от улицата. Дейвид също приемаше подобно облекло за съвсем нормално, защото притежаваше цял гардероб със скъпи костюми от дните си в „Роган Ротбърг“. За Уоли обаче въпросното изискване се оказа същинско предизвикателство. Дейвид бе открил един магазин за костюми на по-приемливи цени и дори бе придружил до там Уоли, за да му помогне в избора. Уоли мърмореше и се оплакваше през цялото време и едва не избяга, когато научи, че общата сума възлиза на хиляда и четиристотин долара. В крайна сметка той реши да използва кредитната си карта и двамата с Дейвид затаиха дъх, докато продавачът изчакваше транзакцията да се осъществи. Плащането мина успешно и те излязоха от магазина с костюма, няколко ризи и вратовръзки и чифт черни официални обувки.

В другата част на съдебната зала седеше Надин Карос. Беше облечена в „Прада“ и заобиколена от шестте си бойни кучета, изтупани в костюми на „Дзеня“ и „Армани“. Всички изглеждаха като слезли от кориците на модни списания.

Както обикновено, Хари Сийрайт още не бе публикувал списъка с потенциалните съдебни заседатели. Неговите колеги обявяваха имената две седмици преди започването на даден процес, което неизбежно водеше до началото на ожесточени проучвания от високоплатени консултанти, наети от двете страни. Колкото по-голям беше случаят, толкова повече пари се отделяха за анализ на евентуалните заседатели. Съдия Сийрайт ненавиждаше тези задкулисни игри. Преди години по време на едно от делата му се бяха появили слухове за неправомерно отношение от страна на консултантите. Потенциалните заседатели се бяха оплакали, че ги наблюдават, следят и снимат. Някои дори били заговаряни от любезни непознати, разполагащи с твърде подробна информация за личния им живот.

През следващите пет дни адвокатската фирма „Роган Ротбърг“ щеше да похарчи петстотин хиляди долара, за да се разрови в миналото на заседателите. След започване на процеса трима високоплатени консултанти щяха да заемат места в съдебната зала и да наблюдават реакциите им по време на свидетелските показания. Консултантката на „Финли и Фиг“ струваше двайсет и пет хиляди долара и беше наета от кантората след поредния скандал между съдружниците. Тя и колегите й трябваше да направят необходимите проучвания, за да изготвят профил на идеалния съдебен заседател, като същевременно щяха да контролират процеса на селекция. Жената се казваше Консуело и скоро разбра, че досега не е работила с толкова неопитни адвокати.

Съдия Сийрайт обяви началото на срещата и помощникът му подаде по едно копие от списъка на Оскар и на Надин Карос. В него се изброяваха шейсет имена, проучени предварително от сътрудниците на съдията. Те бяха елиминирали всички заседатели, които: 1) вземат или някога са вземали „Крейокс“ или друг медикамент за понижаване на холестерола; 2) имат роднини, приятели или близки, ползвали „Крейокс“; 3) в миналото са били представлявани от адвокат, свързан дори косвено със случая; 4) са участвали в дело, отнасящо се до някое дефектно лекарство или продукт; 5) са чели статии за „Крейокс“ и произлезлите от него съдебни искове. Анкетният лист, дълъг цели четири страници, съдържаше и други въпроси, които можеха да дисквалифицират даден заседател.

След поредица от неприятни и често изострени дискусии бе взето решение Оскар да поеме ролята на водещ адвокат за „Финли и Фиг“ и така да свърши основната работа в залата. Уоли щеше да наблюдава случващото се, да предлага съвети, да си води записки и да изпълнява всички останали задължения на втория адвокат, макар и никой от тримата да не беше сигурен какво точно включват те. Дейвид отговаряше за проучванията — доста трудна задача, като се вземеше предвид, че адвокатите за пръв път влизаха във федерален съд и трябваше тепърва да се запознаят с процедурите. По време на изтощителните стратегически срещи в кантората Дейвид бе научил, че за последно Оскар се е изправял пред съдебни заседатели преди осем години. Тогава той се бе явил в щатския съд по относително лесно дело за катастрофа, предизвикана при минаване на червен светофар, и бе загубил. Уоли имаше още по-скромен опит — един процес за причинена телесна повреда след падане в магазин на „Уолмарт“, в който заседателите се бяха оттеглили за петнайсет минути, преди да обявят решението си в полза на търговската верига, и една почти забравена катастрофа в „Уилмет“, също завършила с провал.

Когато Оскар и Уоли не можеха да се разберат по някой въпрос, те винаги се обръщаха за помощ към Дейвид, тъй като той беше единственият човек наблизо. Гласът му често се оказваше решаващ и този факт го безпокоеше неимоверно.

След като списъците с потенциални съдебни заседатели бяха раздадени, Сийрайт изнесе строга лекция срещу установяването на какъвто и да е контакт с въпросните хора. Той обясни, че когато заседателите пристигнат следващия понеделник, лично ще ги разпита най-подробно в тази връзка. Чувстват ли, че някой се е ровил в личния им живот? Имат ли подозрението, че ги преследват или снимат? Ако установеше и най-малкото нарушение, съдията щеше да бъде крайно недоволен.

Той продължи с думите:

— Досега не са внесени възражения по правилото „Добер“. Ето защо можем да заключим, че никой от адвокатите не отхвърля експертите на отсрещната страна. Така ли е?

Нито Оскар, нито Уоли познаваха правилото „Добер“, което се прилагаше от години. То позволяваше на всяка от страните по делото да оспорва компетентността на противниковите експерти. Процедурата беше стандартна във федералния съд и се използваше в половината от щатите. Дейвид бе чул за нея преди десет дни, докато присъстваше на друго дело в същата сграда. След няколко бързи проучвания беше разбрал, че Надин Карос има право да отстрани експертите им още преди началото на процеса. Фактът, че тя не бе поискала изслушване по правилото „Добер“, означаваше само едно — адвокатката смяташе да призове специалистите на свидетелското място, за да може да ги разкъса пред очите на съдебните заседатели.

Дейвид обясни правилото на двамата съдружници и те единодушно се съгласиха да не внасят възражение срещу експертите на „Варик“. Причината за решението им беше също толкова проста, колкото тази на Надин, но с обратен знак. Нейните специалисти разполагаха с толкова опит и квалификации, че подобен ход щеше да бъде напълно безсмислен.

— Така е, ваша чест — отвърна тя.

— Така е — добави Оскар.

— Доста необичаен избор, но и без това не си търся допълнителна работа.

Съдията прехвърли няколко документа и прошепна на помощника си:

— Не виждам нови молби. Не ни остава нищо друго, освен да преминем към делото. Заседателите ще бъдат тук в осем и половина в понеделник сутринта. Ще започнем точно в девет. Някакви коментари?

Адвокатите мълчаха.

— Добре тогава. Бих искал да похваля двете страни за чудесната подготовка и изключителната отзивчивост. Надявам се, че ще участваме в един честен и бърз процес. Закривам заседанието.

Адвокатите от „Финли и Фиг“ събраха припряно документите и папките си, след което се оттеглиха. На излизане Дейвид се опита да си представи как ще изглежда същото място след пет дни. Залата щеше да се напълни с шейсет напрегнати потенциални заседатели, шпиони от други адвокатски фирми, специализирани в колективните искове, репортери, борсови анализатори, консултанти, които щяха да се смесят с тълпата, и надменни корпоративни акули от „Варик“. Очакваха се и неизбежните зяпачи. Топката в стомаха затрудняваше дишането му. „Просто трябва да оцелееш — повтаряше си наум той. — Ти си едва на трийсет и две. Кариерата ти няма да приключи сега.“

В коридора Дейвид предложи на колегите си да прекарат следващите няколко часа в наблюдаване на чужди дела, но Оскар и Уоли просто искаха да се махнат оттам. Ето защо Дейвид направи онова, с което се занимаваше вече две седмици — отиде в една пълна съдебна зала и седна няколко реда зад адвокатите.

Колкото по-дълго ги съзерцаваше, толкова повече се възхищаваше на изкуството да участваш в съдебен процес.