Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (3)

Прародината на келтите и тяхната експанзия

Въпреки че келтите са живеели в непосредствено съседство със средиземноморската цивилизация, не разполагаме с подробни сведения за тяхната история преди IV в. пр.н.е.

Единствено за тях по-рано споменават Хекатей от Милет, който казва, че Месалия се намира в Лигурия, която лежи до Келтика, и Херодот, който предава, че Дунав извира в страната на келтите, недалеч от град Пирене. Това са най-старите и единствени сведения за земите, обитавани от келтите в средата на I хил. пр.н.е. Като основен извор за проследяване на процеса на формиране на келтския етнос остават археологическите материали.

Карта I

Карта I. Прародината на келтите. 1 — Амфревил, 2 — Сом-Бион, 3 — Валдалгесхайм, 4 — Ла Тен, 5 — Мюнсинген, 6 — Анзерюн, 7 — Антремон, 8 — Теламон, 9 — Дюрнберг, 10 — Духцов, 11 — Циумещи, 12 — Бибракт, 13 — Алезия, 14 — Орнавасо, 15 — Хайденграбен, 16 — Манхинг, 17 — Завист, 18 — Старе Храдиско, 19 — Карабурма, 20 — Холцхаузен

Етническото определяне на археологическите култури във „варварска“ Европа преди края на ранножелязната епоха винаги е хипотетично поради липсата на каквито и да е писмени сведения. В общи линии изследователите приемат, че началото на формирането на келтите трябва да се търси през бронзовата епоха, или по-точно едновременно с разпространението на културата на могилните погребения върху големи пространства в Европа, т.е. в края на III хил. пр.н.е. По въпроса за тяхната прародина има две становища. Според едното процесът на формирането им се извършил от горното течение на Рейн, Източна Франция, до Чехия (по линията изток—запад) и от Алпите до Северноевропейската низина (по линията север—юг) — (карта I).

На така очертаната територия съществували последователно различни култури през бронзовата епоха, като културата на могилните погребения, а през къснобронзовата — на полетата с урни, която в ранножелязната епоха се трансформира в халщатска култура. Приема се, че носители на Западния кръг на халщатската култура са келтите. Редица учени датират първите вълни на келтската експанзия още преди оформянето на типично келтската (т.е. на латенската) култура през V в. пр.н.е. Те довели до завладяването на почти цялата територия на историческа Галия и Иберийския полуостров, където се формира смесено келтоиберийско население (или келтоиберийски народ). Отсъствието на по-конкретни данни в изворите, с които разполагаме, не позволява по-нататъшно уточняване на датата на тази експанзия на Запад, тъй като едва през IV в. пр.н.е. може да се говори със сигурност за съществуването на келтски селища по тези земи. Трябва да се предположи, че „келтизацията“ на Запада не е изпреварила значително т.нар. „историческа експанзия на келтите“, която започнала в началото на IV в. пр.н.е., или, иначе казано, тя се е осъществила през V в. пр.н.е. или дори малко по-рано.

„Историческата експанзия на келтите“ започва в първите години на IV в. пр.н.е., когато този народ започва да търси нови земи за заселване в южна и източна посока. Този факт е свързан с легендата, запазена у Тит Ливий, според която по времето на келтския цар Амбигат земите, обитавани от този народ, били вече пренаселени и затова той изпратил двамата си синове да търсят нови земи — Беловез на юг до Италия и Сеговез на изток към Херцинската гора. Тази легенда поставя въпроса за причините и механизма на келтските „експанзии“.

На този въпрос с точност не може да се отговори. В историята на културното развитие на Европа нееднократно са настъпвали такива експанзии на различни народи (траки, германи, славяни и т.н.) и засега не разполагаме с достатъчно данни за истинските причини, обуславящи тези събития. Естествено те са с комплексен характер и не могат да бъдат обобщени еднозначно за всички народи, нещо повече, не могат да бъдат разграничени дори отделните етапи, през които преминават. Но едно е сигурно — те невинаги трябва да бъдат свързвани с проблема за пренаселението.

Запазената в произведенията на античните автори информация за причините на отделните движения на келтските племена показва именно това разнообразие. Експанзията се обяснява с природните бедствия или нашествия на други народи — от този род са обясненията на Цезар за експанзията на хелветите, докато Юстин съобщава за празника на „свещената пролет“ у самнитите в Предалпийска Галия, по време на която младежите организират походи. Не без свой принос в тези събития остават и „авантюристичните“ наклонности в келтското общество, които търсят плячка и възможност за изява, с което античните автори нерядко обясняват подбудите, накарали галите да тръгнат на поход срещу Гърция.

Основната причина не се намира в тези обяснения, а се съдържа в нарастването на силата и гъвкавостта на обществото и неговата икономика, съчетани с добрата политическа организация и превъзхождащите другите народи тактика и въоръжение в търсенето на нови ресурси. Възможностите на обществото за бързо демографско попълване особено много се разгръщали именно при такива обстоятелства и играели роля на допълнителен фактор. Келтското общество от периода на миграциите представлява динамична общност, в която социално-икономическите процеси създали условия за оформянето на различни по характер миграционни групи с разнородни връзки между отделните им членове. Настъпилите преди и през IV в. пр.н.е. серия от набези довели до „келтизация“ на почти цяла Централна и Западна Европа.

Различни мнения съществуват върху периодизацията на келтската експанзия поради трудностите в уточняването на хронологията на отделните набези. Писмените извори дават точна хронология на нашествията в средиземноморските области, но тяхната информация за тези в северна посока (Централна Европа, Британските острови) е от твърде общ характер. Оттук идват и големите трудности при синхронизирането на отделните направления и вълни. При тези обстоятелства тук е приета най-обща периодизация, изградена на базата на информацията от писмените извори, която разделя този процес на три основни етапа (карта II).

„Историческата експанзия“, започнала в началото на IV в. пр.н.е., има няколко посоки. Най-популярно и най-добре описано в античната литература е нашествието на келтските племена на Апенинския полуостров, чието начало е отбелязано в 385 г. пр.н.е. Келтите обсадили Рим, но не успели да превземат Капитолия — причина за което се явяват легендарните капитолийски гъски (както ни предава легендата, на Капитолия се отбранявали последните защитници на Рим. При нощна атака на галите гъски от храма на Юнона с рев предупредили римляните пред тази атака). Като резултат от това нашествие се появяват келтските селища по долината на р. По и са положени основите на Предалпийска Галия. След двадесет години нова вълна келти заляла Италия (365–356 г. пр.н.е.), а след още няколко години (350–349 г. пр.н.е.) те отново нахлули на полуострова. Трите келтски нашествия на Апенинския полуостров разширяват територията на техните селища върху цялата му северна част. По същото време някои групи атакували и се заселили в северозападните райони на Балканския полуостров. Вероятно по време на тези нашествия келтите насочили своите интереси и към Централна Европа, където завладели земите до Дунава и преминавайки го, стигнали до Моравия, Силезия и Трансилвания. Може би по време на някои от нашествията на този етап е била премината дъгата на Карпатите и келтите се заселили в долината на р. Серет.

В края на IV в. пр.н.е. се надига нова вълна, която бележи началото на втория етап на келтската експанзия, по това време (от 310 г. пр.н.е. нататък) келтите започнали опити за проникване в южните части на Балканския полуостров. Те обаче се увенчали с успех едва през 70-те години на III в. пр.н.е. Тогава келтите били вече разширили своите територии в Централна Европа до Словакия и Панония. По същото време те се заселили и в Англия и Ирландия, а извършвали и по-малки набези на Юг (Прованс, Италия и т.н.). С това завършили тези два големи етапа в експанзията на келтите и разширяването на завоюваните от тях земи. Археологическите извори ни дават данни и за малки нашествия в Централна Европа, например до Източна Словакия, Малополша, а по-късно, т.е. през втората половина на III в. пр.н.е., и в Западна Келтика. От този момент започват и пораженията, и постепенното подчиняване на галатите под римска власт (в Италия, Иберия и т.н.). Последните придвижвания на келтите датират от втората половина на II в. пр.н.е. — тогава белгите се заселили в Англия. През II в. пр.н.е. започнало и бавното изтласкване на келтите от заетите от тях земи от други народи (германи, даки и т.н.). Този процес завършил едновременно с подчиняването на Галия от Рим. Земите, населени с келти и останали вън от пределите на Римската империя, в по-голямата си част били германизирани. Единствено в Англия и Ирландия келтската култура продължила своето развитие и през първите векове от нашата ера.

Карта II

Карта II. Историческата експанзия на келтите, направления и етапи. Прародина; Разпространение на келти до края на V в.; I етап на историческата експанзия; II етап на историческата експанзия; III етап на историческата експанзия; Направления на келтските набези

В периода на своята най-голяма мощ — т.е. през III в. пр.н.е. — келтите се срещали на огромна територия, простираща се от Атлантическия океан (Иберийския полуостров и Ирландия) до началото на източноевропейските степи, и обитавали значителни пространства в Европа. От североевропейската низина на север те достигнали до Мала Азия и Египет на юг.