Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
elemagan (2014 г.)
Източник
www.promacedonia.org

Издание:

Мечислав Домарадски. Келтите на Балканския полуостров, IV–I в. пр.н.е.

Българска. Първо издание

Рецензенти: Велизар Велков, Мария Чичикова

Редактор: Цветанка Соколова

Художник: Николай Пекарев

Художествен редактор: Николай Александров

Технически редактор: Сашо Бояджийски

Коректор: Стефка Николова

 

Печатни коли 14. Издателски коли 14.

Формат 60/90/16

ДП „Георги Димитров“ — София

ДИ „Наука и изкуство“ — София, 1984 г.

Код: 02/9531413331/0636–13–84

История

  1. — Добавяне

Заключение

Нашествията, претърпени от народите на Балканския полуостров, са се отразили върху културното им развитие по различен начин. Галатите са сред тези народи, които играели ролята не само на грабители и разрушители. Те допринесли, от друга страна, и за обогатяване културата на местните племена, а част от тях се е заселила между балканските племена.

През цялата първа половина на I хил. пр.н.е. културата на Балканския полуостров се развива и укрепва след значителните миграции, които започнали в последните векове на II хил. пр.н.е. и завършили през първите векове на I хил. пр.н.е. Може да се твърди, че от VIII в. пр.н.е. балканските народи вече развиват своята икономика и култура в условията на мир и спокойствие. Близостта на гръцкия свят, който по това време извършва великата колонизация, тесните връзки, които балканските народи (траки, илири) поддържат с него, позволяват на всички племена от този район да използуват в развитието си най-високите постижения на тогавашния свят. През следващите години техните култури се развиват в рамките на балканската общност, като черпят нееднократно образци и елементи, създадени в други културни центрове. Тук трябва да споменем за културата на персите, която била разпространявана чрез гръцките колонии по крайбрежието на Мала Азия, както и при непосредственото им появяване на Балканския полуостров през VI в. пр.н.е. Съществено значение при оформянето на културния облик на балканските народи има принадлежността или връзките им с различни културни кръгове. Така например траките, живеещи в земите, граничещи на изток с Черно, а на юг с Егейско море, взимат активно участие в живота както на черноморския културен кръг, така и на източносредиземноморския. Северозападните тракийски племена поддържат контакти с централноевропейските народи. Тези контакти обаче нямали толкова голямо значение за развитието на тракийската култура, каквото имали при втория по численост „варварски“ народ на Балканския полуостров — илирите. Същевременно техните контакти с гръцкия свят били значително по-слаби, отколкото с народите от Карпатската котловина или Източните Алпи. Македони, пеони и други племена, живеещи в централната част на Балканския полуостров, развили своята култура в сянката на гръцката цивилизация. Тази близост осигурила бързото развитие на тяхната култура, която от средата на I хил. пр.н.е. започнала да влияе на обкръжаващите ги народи.

В така очертаната културна ситуация на Балканския полуостров през IV в. пр.н.е. нахлуват келтите. Тяхната латенска култура се разпространява бързо заедно с експанзията на нейните носители. Галатите за пръв път достигат земите, обитавани от балканските народи, през втората четвърт на IV в. пр.н.е. Походът им през североилирийските земи проправя пътя за проникване на една нова култура. От този момент нататък може да се проследи постепенното проникване на латенски изделия или елементи на полуострова. Латенското присъствие се запазило до завладяване на Балканите от римляните, а в някои райони дори и след това. Силата на влиянието на латенската култура и формите на присъствие на галатския етнически елемент дават възможност да се разграничат четири основни етапа в процеса на взаимодействие между двете култури. Определянето им се базира главно върху политическата история на келтите на Балканския полуостров.

Първият етап започва с най-ранната поява на латенски материали — това се отнася към периода от първата половина до самия край на IV в. пр.н.е. Етническото присъствие на галатите се свежда само до гореспоменатия поход и в този етап се характеризира предимно с културното им влияние. След окончателното си настаняване в Карпатската котловина и в северната половина на Апенинския полуостров вероятно келтите правят първи опити за проникване на Балканите. Но тук те се сблъскали с намиращата се в периода на най-голямата си мощ македонска държава. Отношенията им от втората половина на IV в. пр.н.е. не са добре осветени от писмените извори, но че такива са били поддържани, можем да твърдим въз основа на запазената откъслечна информация за присъствието на галати в армията на Филип II, пратеничествата на галатите при Александър III и т.н. Може да се предположи, че келтите не се осмелявали да атакуват и ограбват земите, принадлежащи на македонската държава и нейните съюзници. От това следва и едно друго предположение, а именно, че до смъртта на Александър Велики вероятно те не са успели да завладеят каквито и да е земи от Балканския полуостров. Добре ориентирани в политическия живот на Балканите, те започнали своя натиск в южна посока още след първите симптоми на упадък в македонската държавна мощ. Като пример за това може да се посочи преселването на автариатите около 310 г. пр.н.е. Латенското културно присъствие по това време е засвидетелствувано главно в северните и северозападните райони на Балканския полуостров, в земите на илирийските племена (ардиеи, яподи, автариати и др.). Откриваните латенски материали в техните селища са накити (фибули, гривни, торкви и др.), по-рядко — въоръжение (мечове, шлемове, щитове) или глинени съдове. Тези материали свидетелствуват за поддържането на контакти, най-вероятно с мирен характер, между местното население и келтите. Към този етап трябва да се отнесат и някои материали от територията на Тракия, като торквата от Долни Цибър и латенските фибули от тракийските погребения от територията на гетския племенен съюз.

Началото на втория етап е отбелязано от военните действия на келтите в Тракия, които започнали след отслабването на главната политическа и военна сила на Балканите — македонската държава. Първото нашествие е засвидетелствувано в писмените извори през 298 г. пр.н.е. След отбелязаното още едно — в 280 г. пр.н.е., започва и голямото галатско нашествие в Илирия, Македония, Гърция, Тракия и Мала Азия. Победата на Антигон Гонат през 277 г. пр.н.е. над галатите при Лизимахия слага край на това нашествие, но не и на келтското присъствие на Балканите, включително и в Тракия. През този етап формите на присъствие на келтите са най-разнородни. Това е времето на полагане основите на келтския поселищен живот в два района в северните покрайнини на Тракия. Завърналите се от похода в Гърция галати се заселват в Долна Панония, на юг от р. Сава и в долината на Дунава до р. Морава, а по-късно вероятно разширяват своята територия и на изток от р. Морава, т.е. заселват се на територията на трибалския племенен съюз. През първите десетилетия на III в. пр.н.е. от тях е сломена и неговата сила. Тук келтите създават свои селища и организират икономическия си живот. През следващия етап целият Балкански полуостров ще научи името на тези келти-скордиски. Кога се заселват на територията на гетите първите галатски елементи, не е известно. Засвидетелствуваното в края на III в. пр.н.е. тук присъствие на бастарните позволява да се допусне, че в тази част на Тракия келтите са се заселили през втория етап.

Келтското присъствие в южните райони на Тракия има съвършено друг характер. Като наемници в армията на елинистическите владетели те продължават да безпокоят местното население. Някои групи се стремят да се пригодят към условията на новозаетите земи, основавайки свои селища в Тракия. При проучването на келтското присъствие в Тракия през този етап един от основните въпроси е този за значението на галатското царство със столица град Тиле в живота на местните племена. Скромната изворова база за това царство определя и хипотетичния характер на всички виждания, включително и нашето, но съществуването на тракийски владетели през III в. пр.н.е., които представлявали политическа и военна сила, икономическото и културното развитие на Тракия въобще и по-специално в Източна Тракия, изключват възможността за съществуването на толкова силно келтско царство, каквото го виждат редица съвременни учени.

При характеризирането на икономическия и политическия статут на това царство най-уместно е неговото сравняване с Галатия в Мала Азия. Това сравнение разширява възможностите за реконструкция на статута и местоположението на келтското царство в Югоизточна Тракия, както и отношенията с местното население. Може да се допусне, че то е било разположено в Странджа или Сакар планина, т.е. между Бизантион и други колонии над Пропонтида и най-важния тракийски град в Източна Тракия — Кабиле, където келтите секат свои монети.

Подобни галатски енклави през този етап вероятно се намирали и в други части на Тракия. За съжаление в писмените извори липсват преки данни, отнасящи се до тях. Съществуването им може единствено да се предполага въз основа на анализа на неясните информации от писмените извори или пък по археологически данни.

През този период галатите се появяват и като мирни жители на гръцките колонии по крайбрежието на Тракия.

Проникването на галатски етнически елементи в почти всички части на Тракия способствувало за бързото усвояване на редица елементи на латенската култура от местното население. През този етап в Тракия се появяват редица нови изделия на латенската култура — главно накити и въоръжение, импортирани или произведени на място (фибули, гривни, метални колани, мечове и т.н.), а също и глинени съдове, стъклени изделия и др. Масово се разпространяват изделията със заимствувани латенски елементи (двустранната спирала при фибулите, орнаментални мотиви и др.). По-голямата част от тях се открива в тракийски комплекси — селища и некрополи — на територията на цяла Тракия, в Родопите, по долините на Марица и Тунджа и в равнинна Добруджа. Друга характерна черта на средата, в която те се откриват, е, че с латенския си произход те са единични за нея. В тракийските комплекси се откриват само латенска фибула, само латенски меч или друг предмет с подобен произход сред типични тракийски материали.

Две погребения, открити на територията на Тракия и датирани в III в. пр.н.е. и първата половина на II в. пр.н.е., вероятно принадлежат на галати. Те не са типични за латенската култура от тази епоха, нито пък за тракийската. Някои елементи от погребалния обред и съставът на погребалните дарове позволяват да се предположи, че погребаните са келти (Кълново, Казанлък). Ако бъдещите проучвания потвърдят тази хипотеза, знанията за галатската култура ще бъдат значително задълбочени в една нова насока и по отношение на цялата келтска диаспора в Източното Средиземноморие. Може да се каже, че келтите преживели не само силна елинизация, а и тракизация, като запазили същевременно редица елементи на своята култура.

Особено интересен сред въпросите, засягащи втория етап, е този за отношенията на галатите от Тиле и от други келтски енклави с тракийските градове и с най-важния от тях — Кабиле. Новооткритите археологически, епиграфски, нумизматични и други материали потвърждават хипотезата, че те са били както мирни, така и враждебни.

Началото на третия етап (около средата на II в. пр.н.е.) на келтското присъствие е свързано с икономическия и културния разцвет на скордиските и нарастването на военната им мощ. В началото на П в. пр.н.е. това келтско племе играе вече значителна роля на Балканите, след като сломило икономическата и културната сила на местните илирийски и тракийски племена (автариати, дарданци, трибали), а вероятно и подчинило повечето от тях. Не е изключено това да е било свързано в някои случаи и с разширяването на етническото присъствие на скордиските на територията на тези племена.

През третия етап изчезва характерната за втория етап разпръснатост на галатското присъствие. Местното население или е приело и постепенно асимилирало, или унищожило изолираните огнища на келтския поселищен живот. Намаляват, а даже и изчезват галатските наемници в балканските армии главно поради постепенното подчиняване на балканските народи от Рим, а и поради липсата на нови попълнения. Източник на нашествия и влияния сега са двете огнища на галатската култура в северните части на Тракия. Продължителното съжителство на скордиските с трибалите и на келтите от Североизточна Тракия с гетите довежда до силното културно, а даже и етническо смесване (келто-тракийски народ). Сътрудничеството на скордиските с различни тракийски племена в борбата им срещу римската армия в Македония свидетелствува за трайното присъствие на келтите в балканската действителност. Същото се отнася и до келтите от територията на гетите.

Археологическата изворова база за проучване на келтското присъствие в Тракия през третия етап е най-богата. Това е времето след преминаването на тракийската култура в нова епоха на развитие. В оформянето ѝ през този етап определена роля изиграли и поддържаните с латенската култура контакти. Заетите през първия и втория етап изделия с латенски произход навлизат дълбоко в бита на тракийските племена. Те се разпространяват и в тези земи, където през по-ранните етапи изделията на латенската култура не са познати (напр. латенските фибули от Родопите). Появяват се нови елементи — пафти, шпори — и се забелязват заемки и в други сфери на културата — например в погребалния ритуал.

Развитието на възприетите латенски елементи в рамките на тракийската култура се извършвало по каноните, установени в латенската култура, въпреки че със сигурност е доказано възпроизвеждането на някои от тях от тракийски майстори (Стара Загора). Това е можело да се осъществи само при поддържането на тесни контакти с келтския свят до края на I в. пр.н.е.

Сложен остава въпросът за етническата принадлежност на погребенията в Северозападна Тракия от т.нар. група Падиа—Панагюрски колонии на З. Вожняк. Съществуването на келтски топоними, сведенията за смесен келтско-тракийски народ и смесена скордиско-трибалска археологическа култура показват, че трябва да се допусне съществуването на скордиски етнически елементи на територията на трибалите. Като допълнителен аргумент може да се посочи и следният факт — трибалите обитавали територия, богата на различни руди, и имали развита металургия. Скордиските, също известни металурзи, били принудени да търсят залежи на необходимите им руди. По този начин съдбата противопоставила и свързала двата народа.

Последният етап от присъствието на келтски елементи започва по времето, когато отделни части на Тракия вече са завладени от Рим. Сега вече културните процеси в отделните провинции на Тракия са различни. Поради по-силната романизация на Мизия латенските елементи, навлезли в тракийската култура през третия етап, бързо изчезват. В Тракия, която живее по-самостоятелен културен живот, те се запазват до II в. от н.е. По това време се появяват освен някои стари изделия на латенската култура, възприети от траките в предишните етапи, и нови паметници, вероятно свързани с присъствието на галийски легиони в Тракия и Мизия, например оброчни плочки на Епона.

Появяването на келтите в Тракия разкри за траките възможността да се свържат с нови културни традиции. Това са традициите на халщатския културен кръг, от който израства латенската култура. Контактът между тези два свята се оказал много плодотворен в културно отношение.