Бет Харбисън
Клубът на анонимните шопинг маниачки (24)

Епилог

Една година по-късно

— Нося го! — извика Лорна, влизайки забързано в новооткрития офис на фирма „Анонимни шопинг маниачки“. Държеше в ръка брой на „Жените в бизнеса“ — национално месечно списание, което преди два месеца бе взело интервю за октомврийския си брой от Лорна, Сандра, Хелън и Джослин.

Сандра и Хелън забързаха към нея. Хелън притискаше към гърдите си шестмесечната Хоуп Сътън Захарис, въпреки костюма си „Армани“ за две хиляди долара.

— Как са озаглавили статията? — поинтересува се тя, като премести бебето от другата си страна, за да може да надникне над рамото на приятелката си.

Лорна бързо запрелиства страниците.

— Единственият дистрибутор — съобщи, кимайки одобрително. — Чудесно. При това съвсем точно.

— А къде е Джос? — попита Хелън. — Би трябвало да чуе това.

— С Филипе, естествено — през смях отвърна Сандра. — Къде другаде може да е?

Двамата прекарваха по-голямата част от времето си заедно, в резултат на което момичето не само се бе запалило по обувките, но и вкусът му към тях значително се бе подобрил. Филипе дори бе нарекъл последния си модел от сатен с елегантен висок ток с името „Джослин“.

— Тези двамата трябва да се оженят — подхвърли Лорна, преглеждайки набързо статията. — От това би се получила страхотна реклама. О! О! Я слушайте: вече заваляха поръчки от „Нордстром“, „Мейсис“, „Бергдорф Гудман“, „Сакс“ и така нататък, и така нататък. И още: Под вещото наблюдение на бившата сенаторска съпруга Хелън Захарис и предишната прахосница Лорна Рафърти, групата успя да стигне до сърцата на много пристрастени шопинг маниачки из цялата страна. Нямам търпение да кажа на Холдън, че такова авторитетно списание като „Жените в бизнеса“ гледа на моето разточителство като на нещо, което може да служи за положителен пример.

— А нещо за мен? — подразни я Сандра. — Това, че не съм спала с влиятелен мъж, нито съм върнала кредитните си карти, означава ли, че не заслужавам да се спомене името ми?

— Не се притеснявай, писали са и за теб. „Родената в Потомак Сандра Вандерслайс е сочена като морален компас на групата; тя следи компанията да спазва високите изисквания за опазване на околната среда и организира участието в търговски изложения.“ Е, как ти харесва това? — повдигна вежди Лорна. — Ти си нашият морален компас!

— Много от предишните ми клиенти биха се съгласили.

Лорна се засмя и продължи да чете:

— „Джослин Боуен, разчитайки само на отличната си диплома от колежа във Фелинг, е изготвила бизнес план, който е впечатлил много инвеститори само час след разкриването на търговската им дейност.“ Това беше наистина изумително — изкоментира Лорна. — „Сега тя е приятелка на звездния дизайнер Филипе Карфани, който я нарича своя муза и е кръстил пролетната си колекция с нейното име.“ Уау? Наистина мило, нали?

— При това тя го заслужава — отбеляза Сандра без капка завист. — Поне една от нас изживя своята приказка, без да й се налага да целува всички жаби, които застават на пътя й.

— И получи колкото си иска обувки — замислено каза Лорна. — Идеално пасващи й, прекрасни произведения на изкуството.

— Същото между другото важи и за теб — сръга я с лакът Хелън. — Това е една от големите привилегии да притежаваш собствена компания.

— Права си — съгласи се Лорна. — Безплатни обувки до края на живота ми! Струва ми се, че това е сбъднатата мечта на всяка от нас. Започвам да си мисля, че пристрастяването може или да те убие, или да те направи богат.

— Лично аз смятам да забогатея — засмя се Хелън.

— Аз също — побърза да се присъедини към нея Сандра.

Нещо, с което всички бяха съгласни.