Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Камарата на лордовете (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Duke and the Virgin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 110 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2015)

Редактор: desi7y, ganinka, 2015

История

  1. — Добавяне

Глава първа

— Значи наистина смятате да го направите?

Лейди Елизабет Хамилтън погледна в огледалото към отражението на камериерката си, сякаш момичето си бе изгубило ума.

— Ана, ти ми каза, че трябва да го направя.

— Сега, казала е прекалено силна дума, милейди. Трябва да съм убедена, че сте решена на това със сърцето и ума си. Защото щом го направите, няма връщане назад.

Елизабет остави четката за коса на тоалетката и погледна компаньонката си с уверена усмивка, макар, за да бъде откровена, въобще не се чувстваше толкова сигурна.

— Към какво бих могла да се върна? Възможността да получа предложение за брак е толкова голяма, колкото и през последните седем сезона. Прашасвам на рафта. Но не е толкова зле. Вече ще бъда такава, каквато съм. Леля ми изглежда не се тревожи, че може да прекарам целия си живот тук в дома й заедно с нея.

— Всички ние ви обичаме, мис Лиса, дори този твой баща, по свой собствен начин също ви обича. И знам, че леля ви ще се радва да останете тук толкова дълго, колкото пожелаете. Но…

Хващайки ръцете й, Елизабет накара приятелката си да замълчи.

— Ана, тази нощ планирам да стана жена. Утре никой няма да види разликата, освен аз и ти. Ако имам късмет, тази нощ ще бъде толкова магическа, колкото са нощите в романите на леля, скрити в ъгъла на библиотеката. Ако ли не, поне ще знам, че съм вкусила от това какво може да изпита една жена и няма да се терзая, че не съм разбрала какво е да бъдеш омъжена.

— Ами мъжа? Ако той реши да проговори?

— Имам доверие в мадам Ева. Но, за всеки случай, съм решила да нося маска. — Лайза протегна напред златната маска, държейки я за панделката. — Така ще съм сигурна, че никой няма да знае коя съм.

Камериерката й отвърна предпазливо.

— Предполагам.

— Защо се колебаеш?

— Не много дами от обществото имат вашата фигура.

Това беше истина, пищната й фигура лесно можеше да я издаде. Тя не бе слаба с дълга шия като красавиците на сезона. Големите гърди и пухкави бедра бяха част от нея през голяма част от живота й. Лайза обичаше сладкото и това личеше. Тя и храната бяха стари приятели. В нея винаги бе намирала щастие, когато не можеше да го открие другаде. По време на първия си сезон почти бе умряла от глад, но това не й бе донесло нищо добро. Бе получила само едно предложение за брак, а мъжът бе искал единствено парите й. Преди Лайза дори да успее да отхвърли предложението, леля й бе заявила на всеослушание, че ще я лиши от наследството й, ако се съгласи. Слава на бога. Тя винаги е била любимата й роднина.

Сега водеше тих живот, правейки компания на леля си, четейки повече книги, отколкото би могла да си представи, и хапвайки от прекрасните блюда, които приготвяше кухненския персонал. Това не значеше, че не върши нищо по цял ден. Часовете на деня се изнизваха бързо, докато се грижеше за благотворителните си каузи, или излизаше навън в парка… дори да валеше, нищо не можеше да й попречи да отиде там. Освен това придружаваше леля си където и да отидеше. Но Лайза искаше, не, нуждаеше се да разбере какво е да бъде истинска жена, дори да е само за една нощ. Пък и… помисли си тя, отправяйки палава усмивка към отражението си в огледалото… може би един ден щеше да си намери таен любовник, който да я обича повече от всичко на света.

— Отново мечтаете. Мога да го видя в погледа ви — скара й се Ана.

— Съжалявам.

— Не е нужно да ми се извинявате. Леля ви тръгна за бала преди петнадесет минути. Ако смятате да се измъкнете от къщата, предлагам ви да го направите сега. Останалият персонал всеки момент ще седне да вечеря.

— Мадам Ева изпрати ли каретата?

— Чака ви зад къщата. Имам адреса, ако се наложи да ви намеря. Кочияшът ще изчака един час след като влезете, в случай че промените решението си, ако ли не, ще се върне, за да ви прибере у дома преди изгрев-слънце. Но той ме увери, че персоналът на мястото, където отивате, ще може да го открие в мига, в който решите, че сте готова да се приберете у дома.

— Много добре. И, Ана… благодаря ти.

— Не ми благодарете още. Утре може да ме проклинате, задето съм ви позволила да направите това. — Тя вдигна дългата мантия на Лайза.

— Ще се тревожим за утрешния ден, когато настъпи.

Ана кимна и надзърна навън в коридора. Махвайки на Лайза да я последва, двете безшумно преминаха през голямата къща. Както се очакваше, всички прислужници бяха в столовата на долния етаж и по коридорите беше безлюдно. Имаха на разположение часове, преди господарката на дома да се прибере.

Лайза излезе през вратата на задната част на къщата и прегърна Ана, преди да скочи в чакащата я карета. Озовала се вътре, тя нагласи маската си и се запита в какво се бе забъркала.

Мадам Еванджелин беше мит, за който се говореше шепнешком, но всъщност никой не знаеше коя е тя, а във висшите кръгове на обществото никой не говореше за нея. Лайза бе разбрала за тази жена преди три години от разговора на две дами в стаята за почивка на едно градинско соаре. Ана, нейната вечна компаньонка, беше направила дискретно проучване за мадам Ева по молба на Лайза. Това, което бе започнало само като храна за разпаленото любопитство на дамата и камериерката й, се бе превърнало в желание да ползва сватовническите услуги на мадам. Сега, на двадесет и петия й рожден ден, увита в плаща си, Лайза бе решена да разбере какво и колко може да й бъде предложено. Мадам й гарантираше една нощ с мъж по неин вкус, който ще изпълни всичките й желания в пълна дискретност.

Услугата може да не беше евтина, но Лайза бе спестявала месечната си издръжка и нямаше по-добро място, където да я изхарчи. Затова, когато й бе изпратено писмо, запечатано с червен восък, на който бе изписана буквата Е, вече нямаше връщане назад.

Докато каретата преминаваше през лондонските улици, тя затвори очи и остави клатушкането да я успокои. Ако всичко минеше по план, то й предстоеше една безсънна нощ.