Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Теодор Буун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Theodore Boone: The Accused, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Американска Първо издание

ИК „Обсидиан“ София, 2012

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-300-5

История

  1. — Добавяне

16

Късно в петък сутринта, когато трябваше да кара третия си час по „Държава и право“, на Тео най-сетне му омръзна да бъде отстранен от занятия и призна мислено, че училището му липсва. Майка му беше в съда. Баща му се беше заровил в документите на бюрото си. Никой в кантората нямаше време за него, затова той осведоми Елза, че отива да види Айк. Тя го прегърна и отново доби вид на човек, който ей сега ще се разплаче. Как му беше омръзнало това съжаление!

Джъдж припкаше до него, докато Тео въртеше педалите из Стратънбърг и се стараеше да избягва натоварените улици, защото последното, което искаше, бе да го спре полицай или служител на училището. Постоянно хващаха деца, които бягат от часове, а по-сериозните провинения стигаха дори до съда за малолетни. Тео имаше предчувствие, че ще посещава този съд по-често, отколкото си бе представял. А какъвто му беше късметът тази седмица, той беше почти сигурен, че ще го спре още някой полицай.

В крайна сметка се добра успешно до кабинета на Айк и хукна нагоре по стълбите към прелестно разхвърляната стая, където ексцентричният му чичо припечелваше едва колкото да свързва двата края. Въпреки отрупаното си бюро и типичната за семейство Буун амбициозност Айк не се преработваше. Живееше сам в малък апартамент. Караше стар спитфайър на милион километри. Не се нуждаеше от много, затова и не работеше много. Особено в петък. Тео знаеше от опит, че повечето адвокати изпушват някъде към обед в петък. В съда ставаше много по-спокойно. В петък следобед трудно можеше да намериш там съдия. Съдебните пристави си вземаха по-дълги обедни почивки и гледаха да се измъкнат при първа възможност.

Макар вече да не беше истински адвокат, Айк със сигурност следваше тази традиция. Спеше до късно, но всъщност той правеше така всекидневно, и се мотаеше в кабинета си докъм обед, когато слизаше в гръцкия ресторант да обядва. За да постави добро начало на уикенда, Айк изпиваше две чаши вино с петъчния си обяд.

Тео и Джъдж пристигнаха към десет и половина, а след три чаши кафе Айк беше свръхактивен и бъбрив.

— Имам заподозрян, Тео, не е действителна личност, няма име, но въпреки това имам идея, която можем да проследим. Слушаш ли ме?

— Разбира се, Айк.

— Най-напред обаче искам да ми разкажеш всичко за побоя. Всяка подробност. Всеки ритник, удар, разкървавен нос. Кажи ми, че си цапардосал малкия негодник в мутрата.

Айк беше вдигнал крака върху бюрото си. Беше с мръсни сандали без чорапи. Тео избута стола си назад и също сложи крака върху бюрото.

— Ами всичко стана много бързо — поде той дългия си и относително точен разказ за сбиването.

Айк слушаше широко ухилен — истински горд чичо.

Тео не украси много историята и устоя на изкушението да представи по-добре бойните си умения. След като описа срещата с госпожа Гладуел и отстраняването, Айк го похвали:

— Браво на теб, Тео. Понякога човек няма избор. Гордей се с това отстраняване.

— Научи ли за заповедта за обиск? — попита Тео, изгаряйки от нетърпение да сподели всичките си приключения от седмицата.

— Каква заповед за обиск? — попита Айк.

Докато Тео му разказваше и тази история, Айк не преставаше да клати глава. За да поразведри нещата, Тео го попита:

— Да си чувал за плюеща лама?

Айк не беше, затова Тео най-подробно му описа и последните си преживелици в Съда за животни.

Когато времето за разказване на истории приключи, Айк се изправи, изпука кокалчетата на пръстите си и оповести:

— И така, Тео, задачата ни е да намерим кой се опитва да те натопи, нали?

— Да.

— Не съм мислил за нищо друго през последните четирийсет и осем часа. Кажи ми какво знаеш досега.

— Не много. Татко е убеден, че е някой от училище, най-вероятно мой съученик, защото възрастен трудно би отворил шкафчето ми, без да предизвика подозрения. Освен това смята, че не е само един.

— Напълно съм съгласен. Кой е главният ти заподозрян?

— Нямам заподозрян, Айк. Нашите ме карат да направя списък на всички, които може да ми имат зъб. Не казвам, че съм най-страхотният в училището, но наистина не се сещам за никой, който, първо, да отвори шкафчето ми и да открадне онези неща в понеделник; второ, да проникне с взлом, да ограби компютърен магазин във вторник вечерта и да остави там шапката ми; и, трето, да отвори отново шкафчето ми в сряда и да подхвърли откраднатите стоки, за да се опита да ме прати в затвора. Някой наистина много ме мрази, а аз изобщо не се сещам кой може да бъде.

— Понеже не го познаваш. Може ми никога не си го виждал. А може и да си го виждал, но да не го познаваш.

Айк крачеше напред-назад зад бюрото си и се чешеше по прошарената брада, потънал в размисъл.

— Добре — отговори Тео, — кой е той?

Айк внезапно седна, приведе се над бюрото си и впери блесналия си поглед в Тео.

— Родителите ти са адвокати, при това добри. Адвокатите поемат случаи на хора, които са ядосани, разстроени, наранени, загазили и достатъчно извадени от равновесие, за да похарчат много пари по едно съдебно дело. Баща ти е адвокат по недвижими имоти, което, ако питаш мен, е доста скучен начин да си изкарваш прехраната. Има много писмена работа. Занимава се с хора, които продават и купуват къщи, сгради, земя, знаеш за какво говоря.

— Аз няма да стана адвокат по недвижими имоти — каза Тео.

— Умно момче. Исках да кажа, че той не работи с клиенти, които са в конфликт с някого, нали така?

— Да.

— Майка ти обаче се занимава единствено с конфликти, и то от най-неприятните. Разводи. Разпаднали се бракове. Със съпрузи, които спорят за попечителство над децата, за къщата, колите, мебелите, парите. С обвинения в изневяра, насилие, пренебрегване. Понякога тези случаи са ужасни, Тео. Никога не съм имал смелостта да се занимавам с разводи. Майка ти обаче е една от най-добрите. Винаги е била.

Тео кимаше, слушаше и чакаше. Знаеше всичко това.

Айк допря върховете на пръстите си и каза:

— Разводът се отразява ужасно на детето, Тео. Изведнъж се оказва, че двамата човека, които то обича най-силно, вече не могат да живеят заедно и дори се мразят, а разделяйки се, го използват като боен трофей. За детето това е травмиращо, озадачаващо и доста болезнено. Детето не е сигурно кой родител ще получи попечителството, затова не знае и къде ще живее. Често се налага съпругът и съпругата да продадат семейното жилище. Понякога детето предпочита единия родител пред другия и се оказва принудено да избира. Представи си да те накарат да избираш дали да живееш с майка си или с баща си, Тео. Разводът е емоционален шок за едно дете, а последиците са дълготрайни. — Айк замълча и се почеса по брадата. После продължи: — Според мен проблемите са свързани с някое от бракоразводните дела на майка ти. Детето на някой от нейните клиенти учи в твоето училище и тайно те мрази, понеже не му харесва как се развива разводът. И понеже майка ти винаги представлява съпругата, а съпругата почти винаги получава попечителството над децата, вероятно въпросното дете не харесва майка си и предпочита да живее с баща си, който по очевидни причини не е почитател на Марсела Буун. Силната омраза към майка ти изобщо не е необичайна във връзка с бракоразводните дела и вероятно е споделена и от децата, попаднали под кръстосания огън.

Две тухли, по една от всяко рамо на Тео, изчезнаха изведнъж и той се почувства много по-лек. Какво блестящо хрумване! При това самият той изобщо не се беше досетил. Айк обаче, неговият умен стар чичо, беше прозрял всичко.

— Сигурно се чудиш защо Марсела не ти го е споменала. Може да си го е помислила, но майка ти защитава клиентите си толкова разпалено, че често не вижда по-голямата картина. Освен това е изключителен професионалист и не би й хрумнало да издаде тайните им.

— Дори за да защити сина си?

— Ако майка ти смята, че някоя страна по съдебните й дела би ти навредила, не се съмнявам, че би направила всичко възможно да те предпази. Но адвокатите като нея понякога са толкова твърдо решени да защитят клиентите си, че са слепи за някои неща. Не забелязват онова, което други виждат съвсем ясно. А трябва да признаеш, Тео, че нашето тайнствено хлапе се държи доста възмутително. Нито майка ти, нито който и да било всъщност може да предвиди такова поведение. Марсела е уреждала толкова много разводи и го прави от толкова много години, че вероятно изобщо не се замисля дали някое от децата на клиентите й не й има зъб.

— Да поговоря ли с нея?

— И какво ще я попиташ? Кой в момента води неприятно бракоразводно дело, засягащо дете от твоето училище? Да допуснем, че тя се сети за няколко дела. Да допуснем, че стесниш кръга на заподозрените. Да допуснем, че по някакъв начин, не съм сигурен как точно, успееш да докажеш, че тайнственото дете е истинският заподозрян. Арестуват го за кражбата в компютърния магазин, изхвърлят го от училище и му се случват всякакви други лоши неща, които то заслужава. Ти се отърваваш, а детето здравата загазва, нали?

— Да.

— Има вероятност майка ти също да си навлече големи неприятности. Клиентката й няма да е доволна от нея, защото отчасти майка ти ще е виновна за сериозните проблеми на детето й. Имам предвид, че това хлапе най-вероятно ще отиде в изправителен дом, а вината ще падне върху майка ти. Разбира се, хлапето е виновно и трябва да бъде наказано, обаче клиентката ще остане с усещането, че майка ти е нарушила адвокатската тайна. А това ще постави Марсела в много неудобно положение.

— Имаш ли някакъв план?

— Винаги имам. Носиш ли си лаптопа?

Тео потупа раницата си и каза:

— Тук е.

— Добре. Влез в интернет и прегледай делата, заведени в Семейния съд. Направи списък на водените в момента бракоразводни дела, по които майка ти е адвокат. Ще прегледаме най-активните дела и ще отделим онези, които засягат деца от твоето училище. Тогава списъкът вече ще е доста кратък.

Тео извади лаптопа си.

— Блестяща идея, Айк.

— Ще видим.

В регистъра на Семейния съд делата бяха разделени на четири категории: обжалвани — необжалвани; активни — приключени; с деца — без деца; в процес на разкриване — чакащи процес. След половин час, през който Тео работи на лаптопа си, а Айк тракаше на обемистия си настолен компютър, двамата съставиха списък на двайсет и едно активни бракоразводни дела, в които Марсела Буун представляваше съпругата. От тях три попадаха в категорията „без деца“, затова трябваше да бъдат извадени от списъка. Още пет бяха в категорията „необжалвани“ и според Айк също трябваше да бъдат елиминирани. Разводите без обжалване бяха много по-лесни и по-бързи, а и не предизвикваха мъчителни преживявания, които да тласнат човек да реже гуми или да мята камъни през прозорците.

— Какво означава „затворен“? — попита Тео, докато оглеждаха регистъра.

— Означава проблеми за нас — отговори Айк. — Бях забравил за затворените дела. В някои случаи при развод, когато обвиненията в лошо отношение са крайно тежки, всяка от страните може да помоли съдията да затвори делото, което означава, че то е достъпно единствено за адвокатите по него. Нищо не става публично достояние. Възможно е това да е нашата задънена улица, освен ако не получим достъп до документите на майка ти, разбира се. Но да продължаваме.

Айк изготви списък с клиентите от тринайсетте дела от първия им списък, а Тео свали от интернет дневника с имената на учениците в прогимназията в Стратънбърг. След повторна проверка и съпоставяне списъкът намаля наполовина — седем дела засягаха деца от училището на Тео. Някои от имената обаче бяха толкова разпространени, че не можеха нито да ги включат, нито да ги изключат. Имаше по един Смит, Джонсън, Милър и Грийн.

Докато гледаше имената, Тео изпита известно облекчение. Не познаваше нито едно дете с фамилия като тези от списъка. Две години по-рано, когато беше шести клас, едно момиче на име Нанси Грифин му каза, че майка й неотдавна била клиентка на неговата по бракоразводно дело. Разводът приключил и госпожа Грифин останала много доволна от майка му. Тогава той за пръв път осъзна, че професията й може да засегне приятелите и съучениците му. По-късно я попита за това и настоя да му отговори защо не му е казала. Госпожа Буун внимателно и категорично обясни, че адвокатската професия е свързана с определени етични правила, а едно от най-важните сред тях е пълната поверителност относно делата на клиента.

Айк нахвърляше нещо в бележника си и каза:

— Значи имаме евентуално седем имена, тоест седем бракоразводни дела на майка ти, засягащи деца от твоето училище. Познаваш ли някого?

— Всъщност не. Има едно момче в седми клас, което се казва Тони Грийн, обаче не знаем дали става дума за неговото семейство. Освен неговото никое друго име не ми изглежда познато.

— Да се върнем на затворените дела — предложи Айк и Тео влезе в страницата десетина секунди преди чичо си.

Там имаше десет заключени дела, които се идентифицираха по фамилното име на съпруга, подал молбата за развод. Имената на адвокатите не бяха вписани.

— Логично е да допуснем, че разводът, който ни интересува, е бил тежък. Родителите се борят за попечителство, а нашето тайнствено дете предпочита да живее с баща си. Иначе не би нападнало сина на адвокатката на майка си. Звучи ли ти логично?

— Да, струва ми се.

— За да спечели попечителството, един баща трябва да докаже, че майката е неспособна да отглежда децата. Законът винаги предпочита майката и бащата рядко получава попечителство.

— Знам — отговори Тео.

— За да докаже неспособността на майката, бащата трябва да представи различни прояви на лошо поведение от страна на майката. Тези случаи често се оказват със затворен достъп и причините са очевидни.

— Значи нямаме късмет.

— Не, освен ако не надникнем в досиетата на майка ти.

— Ти откачил ли си?

— Да, Тео, откачил съм, и то от доста време. И съм готов да върша откачени неща, за да разбера кой те тормози, кой те следи и се опитва да ти навлече обвинение в сериозно престъпление. Наречи ме луд, но може би е време да нарушим някои правила. Вчера си го направил, като си се сбил. Но всъщност не си имал избор, нали?

— Така ми се струва.

— Не искам да престъпваме закона, Тео. Не е незаконно да надникнем в досиетата на Марсела. Може би е малко неетично, обаче ние няма да издаваме деликатна информация. А и това може да се окаже единственият начин да разгадаем тази малка загадка.

— Не знам, Айк.

— Какъв тип система за електронно архивиране използва кантората?

— Нарича се „Инфо Брийф“ — доста простичка система, само за съхранение, картотекиране и икономисване на хартия.

— Кой има достъп до нея?

— Не и аз. Родителите ми, Дороти, Винс и Елза, обаче татко и Дороти рядко я отварят. Мама и Винс я използват, за да поддържат ред и да намират нужните документи, без да се налага да ровят в хартии. Освен това системата има и вградени инструменти за правно проучване.

— Можеш ли да вземеш паролата?

Тео размишлява доста дълго над въпроса. Ако вземеше паролата и я дадеше на Айк, щеше да бъде съучастник. Може би не в престъпление, но със сигурност в нещо, което по-скоро би пропуснал. Вече достатъчно беше загазил. Изобщо не му се искаше майка му да му крещи, задето е нарушил поверителността между нея и клиентите й.

— Виж, Айк, просто ще отида при мама и ще й кажа какво мисля. Ще изложа теорията ни и ще я помоля за помощ.

— Идеята е страхотна, Тео, и е напълно логична. Обаче не го прави точно сега. Да видим дали няма да успеем да разгадаем този случай, без да я намесваме. Не ми се ще да моля Марсела да ми предоставя деликатни сведения за свой клиент.

— Не действаме ли напосоки?

— Може би, но засега това е най-добрата ни теория. Полицията не търси друг извършител, защото са убедени, че крадецът си ти. Всеки момент могат да цъфнат с призовка и да те изправят пред съда за малолетни. Ако не намерим скоро истинския виновник, положението още повече ще се влоши. Разбираш ли?

— Да, уверявам те, че разбирам.

— Чуй ме, Тео. Преди доста време бях преуспяващ адвокат в Стратънбърг, имах кабинет до кабинета на майка ти, много клиенти и хубав живот. После се появиха ченгетата и започнаха да задават въпроси. Не можех да отговоря на всички. Те се върнаха с още и още въпроси. Не можех да повярвам, че това ми се случва, и постепенно осъзнах, че съм загазил, но нищо не можех да направя. Ако системата на наказателното правораздаване се задвижи против теб, трудно можеш да я спреш. Повярвай ми, Тео. Преживял съм го. Усещането е отвратително. Сякаш небето се е продънило, а ти няма къде да се скриеш.

Айк за пръв път говореше за проблемите си, за своето минало, и Тео беше запленен. Реши да зададе въпроса, който открай време му се искаше да зададе:

— Беше ли виновен, Айк?

Айк се позамисли и отговори:

— Направих някои нередни неща, за които винаги ще съжалявам. Ти обаче не си направил нищо нередно и точно затова нямам нищо против да наруша още някои правила и да те защитя. Хайде да стигнем до дъното на тази история още сега и да разкараме полицията.

— Добре, добре.

— Можеш ли да ми намериш паролата?

— Мисля, че да.