Добра книга. Липсва обикновенното за Кинг разводняване на сюжета. Малко края е отворен, но неговите книги все са си така.
Доста добро наистина — но напомня на друг негов роман — Сблъсък.
Чел съм книгата няколко пъти и нищо не разбрах. Всъщност, разбрах едно единствено нещо- новелката е не по-добра за четене от упътването на гърба на опаковката на тоалетната хартишка. :- ))
Да , края е отворен… Има и доста нелогични и неизяснени моменти. Наблегнал е повече на ужасните моменти ,отколкото на логиката и смисъла…
И въпреки всичко той си остава един от най — векиките писатели….
Хмм, страхотна идея…
Към преводача Адриан Лазаровски:
Г-н Лазаровски, почти съм убеден, че едва ли бихте се върнали към коментариите за преведеното от Вас произведение, но въпреки това:
Поздравления! Прекрасен превод! Само да знаете как съм се подсмихвал на Вашите бисери:
гъзовейка (късичко палтенце)
бумтялници (за транзисторите)
откачалници (за „фоните“)
грамадански (стадион)…
Позволихте ми да изпитам по-пълно удоволствие при прочита на романа. Хареса ми повече от „Ланголиерите“ (една друга умопомрачителна хрумка на великия Стивън Кинг).
А мнения като на Слави („Чел съм книгата няколко пъти и нищо не разбрах. Всъщност, разбрах едно единствено нещо- новелката е не по-добра за четене от упътването на гърба на опаковката на тоалетната хартишка. :- ))“) просто игнорирам.
Да не говорим, че въпросният Слави трябва да прочете доста упътвания на гърба на тоалетните „хартишки“, за да замени тази нелепа диалектна дума с подходящата — „хартийки“ или просто „хартии“. Драги Слави, ние сме обикновени редови читатели, които нямаме право да критикуваме Стивън Кинг, който е гений!!!
Прилича на коментар на Слави… Трифонов. Мегаломански, просташки и демонстриращ безхаберно непознаване на материята…
Доста ми хареса. Идеята за телефони, които превръщат хората в откачалки ми допадна, както и самото изпълнение от страна на автора. Историята е разказана по завладяващ начин, а обратите са непредвидими и до края не се знае какво ще стане. Всъщност именно финалните глави според мен са най-силната част от книгата.
Това, което не ми допадна е отвореният финал. Нищо не му струваше на Кинг да напише още едно изречение и да реши дали ще има хепиенд или обратното.
Почитател съм на творчеството му, но тази книга не става дори за убиване на времето. Много разочароващо.
Гледам тука някакви съкрушени негативни коментари, сякаш Кинг е сключил някакъв Завет към четящите, че всяка негова творба ще бъде подходяща за изтънчения им вкус…
Напомня на друг негов роман — Сблъсък. Разочарова ме идеята. „Денят на трифидите“ е далеч напред тези безмислени страници. Уважавам АФтора, но тази книга — не.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.