Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Forever Drug, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dargor (2015 г.)

Издание:

Стив Пери. Дрогата на вечността

Инфопаяк 2

Американска, първо издание

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Весела Петрова

Предпечатна подготовка: Митко Ганев

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 18

ИК „Лира Принт“

История

  1. — Добавяне

32.

Зад къщата беше шестместният флитер, нает предния ден. Колбърн плати с налични и използва самоличността си на Клейбърн, вероятно за последен път. Когато возилото изпълнеше предназначението си, имаше намерение да повреди следящото устройство, да включи автопилота и да набере курс към открито море. Предполагаше, че горивото ще стигне за далечен полет и когато машината падне във водата, останките й няма да бъдат открити. Дори някой да я засече навреме с радар от системата за контрол на движението, няма да знаят откъде е излетяла.

Съмненията му, изказани пред Нощната твар, бяха част от представлението. Знаеше къде е корабът. Откри го преди два дни, може би дори преди крадецът да го е набелязал. Само той и още два кораба подхождаха на условията, които постави. Щеше да се учуди, ако Нощната твар му беше предложил друг.

Предпочиташе да знае отговора, преди да зададе въпроса. Научи този похват преди много години от един адвокат по криминални дела, който никога не се проваляше в съдебната зала. „Задавай на свидетелите само въпросите, чиито отговори знаеш предварително, и ще избегнеш почти всички гадни изненади.“ Това му каза адвокатът. Умен човек.

Трябваше да провери дали Минток наистина е мъртъв, макар и да не виждаше особен смисъл. Или Зия, или Силк са си разчистили сметките с него. И този некадърник потъна в миналото наред с Нощната твар и останалите. Оставяше зад себе си напълно разчистена територия.

Още преди да спре колата до къщата, Колбърн видя светещия прозорец.

Веднага се измъкна и се отдалечи на петдесетина метра по улицата, за да помисли. Някой е проникнал въпреки предпазните мерки. Знаеше, че не е оставил от разсеяност осветлението включено — никога не му се случваше да забрави такива неща. Значи някой е влязъл, докато го е нямало. Кой?

И дали още беше вътре?

Заобиколи откъм задната стена на къщата.

Прехвърляше вероятностите в ума си, стъпвайки безшумно по окосената трева. Разбира се, можеше да е Зия. Вече му доказа, че е способна на това. Дали е влязла заедно със Силк, макар че вече имаха уговорена среща за сутринта? Тя не би оставила лампата да свети, ако е искала да го свари неподготвен.

Кой тогава? Не се съмняваше, че Минток вече не е опасен, а друг не знаеше за какво е дошъл на Нова Земя. Не пропускаше и възможността Минток да се е разприказвал. Нещо като застраховка, за да се предпази от неочаквана мигновена смърт. Тези агенти и потайните им глупости…

Или е обикновен взломаджия? Дошъл е да види има ли нещо за крадене при командирования тузар от Земята? Малко невероятно съвпадение да се вмъкне точно тази нощ, но всичко се случва.

Беше близо до целта и му се струваше най-благоразумно да обърне гръб на къщата и да се скрие другаде. Ще се обади на Зия и ще промени мястото на срещата, а нежеланият гост нека си чака до свършека на света, ако иска. В къщата нямаше нищо, което да го издаде. Можеше да наеме друг флитер, а след още денонощие да бъде на светлинни години оттук. Това му подсказваше разсъдливостта.

Любопитството обаче за пореден път се оказа по-силно от предпазливостта. Искаше да знае кой е влязъл в къщата и какво търси. Ако е допуснал неволна грешка и някой го е разкрил, може би трябваше да направи нещо по въпроса…

Сигурно наблюдаваха входната врата, но едва ли и прозореца на банята до спалнята. Алармената система явно беше пълен боклук, но поне носеше дистанционното и можеше да изключи по избор всяка част от нея. Набра кода за прозорците. После вдигна нагоре плъзгащата се рамка и се мушна вътре с лекота.

Стъпваше безшумно по отдавна вкоренен рефлекс след хилядите претърсвания. Държеше пистолета с дясната си ръка, с лявата отваряше полека вратите — първо на банята, после и на спалнята. Тръгна по коридора към хола.

Надуши дима на синтетична дрога още преди да я види. Сигурно и тя го чу с острия си слух. Когато той влезе, жената надигаше чаша със синьо питие.

— Здрасти, Крофти.

Колбърн поклати глава смаяно. Завари проститутката Черити Харт гола на дивана.