Стив Пери
Дрогата на вечността (28)

28.

Минток напъваше с все сила, като че се стараеше да я разпори, а Зия го подканяше, придърпваше го към себе си с ръце на задника му и охкаше, сякаш по-прекрасно не можеше и да бъде. Той се подпираше с едната си ръка, с другата притискаше цевта на пистолета към слепоочието й, но вече помпаше по-трескаво, скоро щеше да свърши. Усещаше треперенето на мускулите му…

Изпразни се. Гърбът му се изпъна конвулсивно, отметна глава…

Ръката с оръжието се отпусна. В този миг Минток беше най-уязвим.

Зия сгъна незабелязано лявата си ръка, после я забоде с разперени пръсти в очите му. Дясното поддаде, но лявото пропусна на милиметри…

Той изпищя и закри лицето си с длан.

Зия се изви наляво, опря двете си ръце на гърдите му и бутна с цялата си сила. Колкото и да тежеше, Минток не беше способен да се съпротивява. Блъсна се в стената до леглото. Още държеше пистолета, но Зия вече се бе вкопчила в китката му, изви я рязко и чу пукота на кости. За щастие Минток не бе опрял пръст в спусъка. Тя му отне оръжието малко неловко и едва не го изпусна, когато той изрева и посегна сляпо към нея, напипа гърлото й и стисна…

Въпреки счупеното силата би му стигнала да й смаже гръкляна за броени секунди.

Но Зия завъртя пистолета, опря го в корема му и натисна спусъка четири пъти.

Минток я пусна и падна до нея. Опита да се облегне на стената, после се свлече на хълбок. Малките дупки в кожата му се подуха, обаче не кървяха много.

Господи…

Тя се подпря на възглавницата, беше твърде изтощена, за да помръдне. Минток беше само на сантиметри, усещаше допира на краката му, но в момента не й стигаше жизненост дори да ги изрита настрани. А и той вече с нищо не я застрашаваше. С четири зашеметяващи заряда в упор би трябвало да е близо до комата часове наред, ако не и денонощие.

Внезапно тялото му се сгърчи, чу се стон и дишането му спря. Какво, по дяволите?…

Тя притисна пръсти към шията му. Никакъв пулс.

Ама че история! Може би стреличките са били химически и е изпаднал в алергичен шок. Зия се вгледа в тялото. Ако извикаше помощ, добър медицински екип би го върнал към живота, стига да започнат навреме. Само трябваше да им обясни за какво да са подготвени. Тя стана и пристъпи към шкафчето, където Минток бе оставил комуникатора си. Но докато преплиташе крака, изведнъж се сети, че още не е погледнала стреличките. Това беше най-важната информация, която ще поискат лекарите. Взе пистолета и натисна бутона за освобождаване на пълнителя.

И зяпна мрачно трите останали вътре стрелички. Бяха белязани с черни пръстени. После се вторачи в трупа. Никаква алергична реакция. Умрял е от отровата. Имал е намерение да я прати на онзи свят, след като й се насити.

Още не беше късно да го отърват. Щеше да има мозъчни увреждания, налагаше се подмяна на повечето основни органи — сърце, черен дроб, бъбреци, може би и белите дробове, — но лекарите вече умееха да се борят с последствията дори от отровата… ако някой ги повикаше навреме.

Как пък не!

Нали искаше да се разправи с нея? И със Силк? Да гние тогава! Заслужаваше си го, а вече нямаше да се озъртат непрекъснато дали ще им скочи на врата. Сам си го изпроси.

Влезе в банята, остави оръжието на мивката и пусна душа. Щом потече почти непоносимо гореща вода, застана под струите, биещи немилостиво отвсякъде. Вероятно бе попаднала в една от тайните квартири на „Снези“. Минток я е домъкнал тук, за да не го безпокои никой, докато се гаври с нея.

Пусна си шампоан, изтърка се свирепо и пак започна да се изтезава с гореща вода. Повтори още веднъж цялото мъчение. Време беше да се разкарва от този занаят. Не се чувстваше достатъчно корава. Преди година-две би изчукала до затъпяване цяла стая дръвници като Минток, после би ги пратила в отвъдното, без да й мигне окото. А сега?…

Гадеше й се, но не от сънотворния газ. И дори когато се дръпна изпод душа, още й се струваше, че е мръсна. Пусна сушилката и изчака топлият въздух да изпари капките по кожата й. Не, тези приключения не бяха най-подходящото запълване на времето за едно пораснало момиче…

Съзнаваше, че не умее да върши нищо друго. Преди да започне в „Снези“, беше поработила малко като помощник-библиотекарка в родното си градче. И толкова. Но какъв е смисълът да живее столетия, ако ще прахосва всеки ден в подобни занимания? Непривичната идея хвърли черната си сянка върху всички години, през които беше една от най-добрите агентки на „Снези“.

Вчеса си косата, за да бухне малко, и се завъртя към огледалото. Сигурно от другата страна стъклото беше прозрачно, само че Минток не бе скрил там наблюдател.

Силк беше готов да се бъхти, докато тя безделничи. Дори й го каза, преди да си изнесе багажа. Не се налагаше. Макар тя да не владееше друга професия освен използването на секса за измъкване на сведения от глупави мъже, имаше какво да продаде. Нещо извънредно ценно. А шпионинът от Земята вече й предложи подходяща цена. Зия беше убедена, че е платила прескъпо за богатството, което носеше в себе си.

Отиде да се облече и да си прибере комуникатора. Трябваше да намери Силк. Доколкото можа да проникне в мислите на Минток, още беше жив. Време беше да си поприказват надълго и нашироко.

Подканен с пистолета, шофьорът каза, че името му е Бени. Силк не му повярва, но му беше все едно как ще го нарича. Накара Бени да спре в индустриалната зона до голям контейнер за отпадъчна пластмаса.

— Хайде вече да си побъбрим. Мога да ти опиша всички ужасии, които ще направя с теб, а ти ще се преструваш на смел и ще упорстваш, че нищичко не знаеш. Да пропуснем тези глупости и да стигнем направо до края. Признаваш си кой те е пратил и къде да го намеря. И те оставям жив. Иначе не. Ясно ли ти е? Или да ти обясня по-простичко?

Бени си потърка брадичката. Гледаше леко изцъклено и Силк почти чуваше забързаните удари на сърцето му. Беше ли способен да забие стреличка в това човече, а после да го заколи или да му счупи главата? С други думи — би ли си позволил хладнокръвно убийство?

Ами не.

Ако Бени му изскочеше иззад някой ъгъл с нож в ръка, Силк не би се поколебал да го гръмне. И в случай че имаше смъртоносни заряди в пистолета си, щеше да го преживее някак. Самозащита. Дори когато още се гнусеше от насилието на Земята, след смъртта на Мак би накъсал на мръвки убиеца й, при това доволен от справедливата мъст. Но Бени беше дребна риба, обикновено бандитче. Вероятно заслужаваше доста време зад решетките за многобройни простъпки, обаче не и смърт. Силк се промени, само че още не се беше превърнал в студен палач.

Бени не знаеше това.

— Твоя си работа, приятелче. И да живееш, и да умреш, мен това не ме грее. Разни хора ме следваха като сенки, стреляха по мен и може да не дочакам следващия ден. Нищо няма да загубя, като те очистя. Какво още ще ми направят? Два пъти ли ще ме убият?

Ухили се и вдигна пистолета точно срещу лявото око на дребосъка.

— Минток! — избълва Бени. — Той ни възложи операцията!

Аха, шефът на Зия. Запознаха се, когато службите на Нова Земя разпитваха Силк. Якият космат мъжага го ненавиждаше и дори не криеше чувствата си зад маската на любезност. Но защо се бе разшетал изведнъж?

Не му се вярваше шофьорът да е посветен в намеренията на висшестоящите.

— Къде е?

— Не знам.

— А как щяхте да му съобщите, че сте ме пречукали?

— Аз… ами, имам един номер.

— Казвай го. Това ли е всичко?

— Кълна се!

Силк кимна и заби стреличка в корема му. Дребосъкът подскочи изненадан и се свлече върху волана.

Силк измъкна отпуснатото тяло от пикапа и успя да го претърколи в контейнера. Капакът беше на панти и се заключваше отвън. Който щеше да изсипе още пластмасови парчетии върху спящия мъж, трябваше първо да вдигне капака и вероятно щеше да забележи жертвата. А ако шофьорът се събудеше, преди някой да го открие, поне нямаше да се обади на Минток, за да го предупреди. Така Силк щеше да има време.

Изкара пикапа от задънената уличка. Използва вградения комуникатор, за да набере чутия от Бени номер. Щеше все някак да убеди Минток, че трябва да се срещнат. А после щеше да му внуши — с всички средства, щом е необходимо, — че е по-разумно да остави него и Зия на мира.

Чакаше някой да се обади и порови под седалката, за да разгледа оръжието на Бени. Беше пружинен пистолет като неговия. Стана му приятно, че прецени правилно човечето. Но когато извади пълнителя, видя черните ивички по стреличките. Отрова.

Мамицата им на тези типове, бяха настроени твърде решително…

— Кой е? — разнесе се женски глас в кабината.

— Зия, ти ли си?

— Силк! Къде се мотаеш, по дяволите?

Защо Зия се обаждаше по комуникатора на Минток?

За миг Силк се потопи в горещия океан на манията за преследване, гонеха го чудовищни акули, жадни за кръв. Възможно ли беше Зия да играе в комбина с шефа си?

— За Бога, Силк, побърках се вече от тревога! Добре ли си?

Въздъхна шумно. Ако Зия искаше да го махне от пътя си, можеше да го направи хиляди пъти, още на Земята, когато той разбра, че би се оставил да го застреля, но няма да й посегне. Водата в океана се изпари, акулите се замятаха безпомощно на сухото дъно. И ако тя е срещу него, за какво да се мъчи повече?

— Ами чудесно се забавлявах. Имам едно пикапче. Къде да те взема?

Тя му каза адрес.

— С Минток какво стана?

— Той вече не ни е проблем.

— Тръгвам.

Настъпи педала, за да стигне по-бързо до жената, която обичаше.