Стив Пери
Дрогата на вечността (27)

27.

Силк се намръщи. Зия не отговаряше на сигнала.

Слънцето вече се издигаше в небето, готово да стовари отново жегата върху пъплещите наоколо хора. Тя трябваше да е пристигнала отдавна в Бийгъл. Пресметна, че е бил в безсъзнание поне половин час, а с неочаквания престой в хотелската стая се събираше към час и половина. Къде ли се е запиляла? Обзе го лошо предчувствие.

Но как би трябвало да постъпи самият той?

Беше преуморен — не мигна през нощта, защото падането в несвяст от шоковата стреличка не можеше да се брои за почивка. Искаше му се да намери меко легло и да не става поне седмица.

Ако предложението на Колбърн беше сериозно, защо разни отрепки се опитваха да използват Силк и Зия като мишени? Не виждаше никакъв смисъл в заплетеното положение. Шпионинът спокойно можеше да ги изчака, докато преодолеят колебанията си. Поне Зия му беше нужна жива, не би рискувал за нищо на света да я сполети беда. А ако имаше мъничко благоразумие, щеше да разбере веднага, че премахне ли Силк, може да вбеси Зия и да си затрудни много живота.

Е, да, Вселената не се подчинява на логическите закони, поне не и в човешките отношения. Но Силк вече си представяше шпионина от Земята като човек, винаги осланящ се на хладния разум, а да посегне на някой от тях двамата щеше да е върховна тъпотия. Не се връзваше. Този опасен тип нямаше да допусне толкова кретенска грешка.

И тъй, някой друг искаше да им вземе главите. Кой и защо?

Огледа се за такси. Непременно има начин да узнае. Ако лошите момчета още душат из града, знаеше къде ще завари поне неколцина от тях.

Махна на една олющена жълта триколка с широка задна седалка.

— Накъде, приятел?

Силк каза адреса си. Време беше и заекът да наостри зъби, за да ухапе първото срещнато куче.

 

 

Зия се свести от напъните за повръщане. Добре поне, че не беше яла скоро, отърва се с неприятния дъх и малко кисело-горчива течност в устата. Изплю се, без да я интересува какво ще оплеска.

— Я виж кой се събуди…

Гласът на Минток.

Тя беше просната гола по корем на някакво легло. Претърколи се. Началникът й се облягаше на отсрещната стена, отпуснал надолу цевта на пистолетчето, което стискаше в дясната ръка.

Зия този път заплю него, но пет метра бяха твърде много, за да улучи.

— Това ли ти се искаше? Да ме замаеш с газ и да ме изнасилиш?

— Това за изнасилването е малко спорно — озъби се Минток. — Нямаше да усетиш, че го правя, ако беше в безсъзнание, и не се знае дали щеше да ти хареса. — Той се ухили. — Не, съблякох те, за да съм сигурен, че нямаш скрити оръжия. Признавам, че те претърсих много старателно, но друго не съм правил.

Засега.

Зия се постара и едно мускулче да не трепне на лицето й. Новата й дарба не бе изчезнала. Можеше да проникне в мислите му.

После ще ти забия коженото пиронче, не се съмнявай. Навсякъде.

Тя седна на леглото. Изобщо не се смущаваше от голотата си, напротив — смяташе да я превърне в оръжие. Настани се в подобие на поза лотос. Хайде, зяпай, копеле.

Той наистина се вторачи между краката й.

— Знаех си, че рано или късно ще ме навестиш — промърмори доволен.

И затова заредих вратата на кенефа с приспивателен газ. Ти пък се пъхна право в капана, празноглава кучко. Чудя се как стигна чак до вратата, преди да паднеш.

— Ясно — изсумтя Зия. — Като бутнах вратата на тоалетната, задействала съм газова бомбичка. Не биваше да те смятам за глупак. Изобщо не си се надявал онези смешници да ме сгащят, искал си само да ме подсетят за теб.

Брей, колко си била досетлива. Знаех си, че ще усетиш.

Тя поклати глава. Трябваше по-рано да се прави на хитра.

— Щях много да се учудя, ако бяха изпълнили задачата си. Не бих казал, че са от тежката категория в професията. Освен това им заповядах да пипат меко.

Зия успя да долови беглата му представа за глутницата. Наемници — печени биячи или свободни агенти. Нито един от постоянния състав на „Снези“. Вярно, двама-трима носеха карти от службите, но осигурени от Минток. Каквито и игрички да въртеше, големите шефове поне нямаха нищо общо.

— Е, добре, привлече вниманието ми.

Тя се почеса уж разсеяно под дясната гърда и той пак се загледа втренчено.

Страхотни цици има проклетницата!

— Защо се захвана с мен? — настоя Зия.

Съзнанието му се изпълни с такава бъркотия, че тя не успя да схване всичко наведнъж.

Заряза ме — мен! — заради някакъв си мухльо от Земята — такава тлъста пачка, но как да се доверя на оня мошеник? — ще те чукам, докато ти омекнат краката! — и групата за премахването на Силк още не се обажда — рижият вече е труп, с Хилди също се оправихме — как ловко увърта оня шпионин, мамка му! — само че с толкова пари мога веднага да напусна службите — много ми харесваше, кучко, но сега, ах, сега какво ще ти направя…

— Не се надявай да научиш — самодоволно подхвърли Минток.

Бъркаше. Тя научи достатъчно от прилива на емоции. Все пак се е оставил нараненото самолюбие да нагнои в мръсна рана на душата му.

И се е продал. „Мошеникът“, за когото си помисли Минток, несъмнено беше Колбърн, решил да се застрахова с резервен вариант. Не разчиташе само на нейното съгласие и вероятно черпеше информацията си направо от „Снези“. Вече беше готова да се обзаложи, че Минток е решил да я смачка, без да спомене нищо на новия си работодател. Не се задоволяваше само с обещанията за богатство, а искаше да задоволи наведнъж всичките си дребнави желания.

Съзнаваше, че е по-добре за нея да си затваря устата и да изчака естествения развой на нещата. Минток я искаше алчно и още си въобразяваше, че като си го напъха в нея, ще й бъде по-приятно, отколкото със Силк. И ако започнеше да го прикотква в разгара на секса, щеше да й повярва охотно. Защото така му отърваше. Смяташе да се позабавлява с нея, за да угоди на самовлюбения си егоцентризъм. Зия познаваше мъжете, а този пред нея беше като прозрачен. Отгоре на всичко му четеше мислите. Той държеше пистолет, но тя имаше още по-мощно оръжие, при условие че си послужи правилно с него.

Наистина беше по-добре да кротува, в този миг обаче не можа да си прехапе езика.

— Значи работиш за Колбърн.

Не беше въпрос.

Откъде знаеш, да пукнеш дано?! Той ли ти каза?

— Научих от него — продължи тя нехайно. Защо да не хвърли семената на раздора, току-виж, израсне нещо приятно? — И доколкото ми е известно, настоял е да ме опазиш жива и здрава, иначе няма да получиш остатъка от парите.

Мръсница! Курва долна!

Яростта го подтикваше да се хвърли отгоре й, да я насили зверски, после да я удуши и да изгори трупа, за да се успокои. Беше закоравял измамник — лицето му почти не го издаде.

— Е, на този свят всичко е относително, нали? — невъзмутимо подметна Минток. — Счупена ръка или ребро не означава, че си зле. Нито имаш нужда от всичките си зъби.

Зия преценяваше, че има добри шансове в ръкопашна схватка с него, но оръжието… Ще й пусне стреличка и ще й прави каквото си поиска. Задача номер едно — да отстрани пистолета.

Промени позата си с гъвкавостта на котка — краката й вече бяха изпънати и широко разтворени. Дори да не искаше, Минток можеше да си припомни, че тя е руса навсякъде.

— Тейв, всъщност желанието ти не е да ме пребиеш, познах ли? Не предпочиташ ли да правим друго?

Излишен въпрос. Нямаше нужда дори от телепатията, за да научи отговора.

 

 

Колбърн се събуди мигновено и натисна бутона на комуникатора. Обаждаше му се крадецът, на когото мислено лепна прякора Нощната твар.

— Позна ли кой съм?

— Да.

— Открих… предмета, за който говорихме. Ще мога да го доставя след още едно денонощие.

— Много се радвам. Кога да се срещнем, за да уредим плащането и подробностите по сделката?

— На същото място и час.

— Чудесно. Доскоро.

Колбърн прекъсна връзката и пак се отпусна по гръб. Досега нямаше отклонения от плана. Щом получи достъп до кораба, ще заличи следите си. Крадецът трябваше да изчезне, разбира се. Както и „къртицата“ в „Снези“, онзи Минток. Служителите във фармацевтичната фирма на Сигурността, които го бяха виждали, щяха да загинат при ужасна злополука. Не биваше да забрави и потайния контрабандист, продал му взривните устройства срещу много пари. Както и досадния Силк. За търговеца на оръжие бе предвидил доста мокра смърт, макар че още се колебаеше дали да не подхвърли тялото на големите местни котки в зоопарка. И преди му се беше случвало да се отървава така от трупове. Два гладни лъвотигъра или юндерслунджи можеха набързо да лишат от работа патоанатомите в моргата…

Сега да поспи. Ако е бодър, няма да пропусне нито една дреболия, а преумореният човек обърква и най-простите неща. Наближаваше решителният етап от начинанието и всяка грешчица можеше да го погуби. Остана жив досега, защото внимаваше.

Отдавна умееше да се унася в сън по желание.

 

 

Силк имаше едно дребно предимство… поне се надяваше на това. Не се съмняваше, че някой го причаква, а пък те нямаше как да научат дали изобщо ще се прибере в бърлогата си.

Таксито го остави на три пресечки от блока и той бавно се запъти към целта. Или щяха да го пречукат, или някой щеше да му обясни смисъла на този дяволски тормоз. Почти му олекна от простичкото „или-или“.

Забеляза мъжа в пикапчето. Бе паркирал на стотина метра от блока. Седеше си зад волана и пушеше някаква мека дрога, докато се преструваше, че чете отпечатан на хартия вестник. Не го биваше много като актьор, все стрелкаше с поглед входа. Беше дребен, тъмнокос и тъмнокож, с бяла татуировка на дясната си предмишница.

Силк го доближи откъм другата врата на кабината. Доколкото виждаше, мъжът беше сам вътре. Е, някой може би се спотайваше отзад. Не знаеше и още колко от хрътките са се пръснали около сградата, дали вече са се намъкнали в апартамента. Нищо чудно да поддържаха постоянна връзка на обща за всички честота, за да се подсигуряват един друг. И все пак едва ли някой пазеше гърба на дребосъка, защото се бяха съсредоточили върху блока.

Реши, че бързината е по-важна от изтънчените хитрости. Естествено, още не беше от опитните играчи, досегашните преживелици обаче не му вдъхнаха уважение към никой уж подготвен за всичко професионалист… ако не се смятат Зия и Колбърн. И на Земята мнозина се стараеха да им спрат кислорода, но се справяше добре само едрият мъжага, догонил ги дори в амазонската джунгла. Какво да се прави — на Силк му вървеше, на гадните типове не.

Стига протакане. Хайде!

Топлият ден бързо ставаше задушен, а пикапчето бе спряно на слънце. Пушачът бе отворил всички прозорци в кабината, за да не се задуши сам.

Силк се постара да не му се мерне в огледалото за обратно виждане. Подръпна вратата и тя се плъзна леко. Все си повтаряше, че не бива да разчита на случайността, но защо да не се възползва от късмета си?

Дребосъкът имаше време само да се озърне учудено, преди Силк да се настани на съседната седалка с насочен към него пистолет.

— Добро ти утро. Пали тази бракма и да се поразходим. Искам през цялото време да ти виждам ръцете, иначе ще те гръмна.

Усмихна се като човек, комуто е леко на душата.

Онзи примигна тъпо и Силк го побутна с цевта.

— Хайде, че нещо ме сърбят пръстите. — Шофьорът посегна към предпазните ремъци. — А, остави това. Не са ти нужни, защото ще караш кротко.

Силк обаче нагласи своите ремъци с една ръка. Беше му доста неудобно да го прави, извъртян настрана върху седалката, но успя. Другият сви вежди.

— Ако внезапно ти се прииска да натиснеш спирачките или да се блъснеш в някой стълб, само ти ще целунеш предното стъкло, ясно? Не ми ли хареса как караш, ще използвам пистолета.

— Зашеметиш ли ме, и двамата се претрепваме — недоволно промърмори шофьорът.

— Аз и без това вече живея назаем. Все ми е тая. А ти готов ли си да пукнеш?

Сякаш видя как гърлото на дребосъка пресъхна. Онзи си напълни още веднъж дробовете с дим и изхвърли цигарата на улицата.

— Ама защо се заяде точно с мен?

Силк забеляза разсеяно, че татуировката на ръката му изобразява натопорчен гол мъж.

— Защото си ми най-удобен. Сега ще се отбием в някое тихо местенце и ще споделиш всичките си тайни с мен.

— Нищичко не знам!

— Нима? Знаеш обаче кой съм аз и кой ти е заповядал да си губиш времето тук. За начало и това ми стига.

— Тръгна ли, другите веднага ще забележат — пак опита дребосъкът. — Ще ти видят сметката.

— Сигурно. Какво ми пука? А ти ще ми разказваш убедително, иначе познай кой ще ми държи отворена портата, като сляза в ада.

Май успя да сплаши събеседника си, защото онзи включи двигателя и зави много внимателно в обратната посока.