Стив Пери
Дрогата на вечността (26)

26.

Оставаха й десетина минути до града, когато отново набра номера на Силк.

Не отговаряше.

Мрежата я осведоми, че връзката не може да се осъществи, защото търсеният абонат е изключил комуникатора си или се намира извън обсега на излъчването. Коремът й сякаш се вледени.

Даде команда на своя апарат да повтаря сигнала до установяване на връзка. Силк понякога прекаляваше с изпълненията си… Но нали трябваше да чака нейното обаждане? Зия се сещаше за всякакви най-нормални причини — батерията в комуникатора му се е изтощила, шмугнал се е в място, което не пропуска вълните, или пък е оставил апаратчето на някой шкаф, докато се напъва в тоалетната. Въпреки това я гнетеше абсолютната увереност, че някой му пречи да се обади. Значи са го докопали и трябваше да действа бързо, за да го отърве… Стига да не е късно.

Нямаше време за заобиколни приказки. Ще отиде направо при Минток и ще го разпердушини.

Толкова рано сутринта трябва да си е в къщата, освен ако си е намерил пак любовница и е останал при нея. Не й се вярваше — той много обичаше да се чувства важен и поне за срещите с нея предпочиташе собственото си леговище. Допреди няколко месеца в компютъра му бяха въведени гласът и отпечатъците й, за да я пуска. Обикновеното благоразумие би накарало нейния началник да изтрие данните, но егоцентрик като него сигурно очакваше тя да припълзи отново някой ден. Въобразяваше си, че е истински Божи дар за жените. А Зия вече знаеше, че точно Минток е виновен за нападенията срещу нея и Силк, можеше да се досети накрая дори без помощта на телепатията. Не се опитаха да й навредят, докато не се стигна до лично отмъщение, но със Силк може да са се заели по-сериозно. Кой знае? Нима Минток е толкова тъп? Възможно ли е да си представя, че щом премахне пречещия му любовник, Зия веднага ще падне по гръб и ще разтвори крака за него? Явно не ценеше особено нейната прозорливост, а пък работеха заедно отдавна. Или не му пукаше — той не беше глупав, но себелюбието го заслепяваше.

Прехвърли флитера в коридор с по-ниска разрешена скорост. Можеше да остане във въздуха още пет минути, после трябваше да премине на наземен режим, за да се насочи към къщата на Минток.

Надяваше се четенето на мисли още да й служи, щеше да научи необходимото за броени секунди.

Ако Минток е сторил зло на Силк, време беше да се прости с живота.

 

 

— Иска ми се да ме разбереш правилно — каза Колбърн. — Няма нищо лично, намеренията ми са съвсем делови. Моите биолози ще имат нужда от три месеца, за да копират целия комплекс от въздействия върху организма, който удължава живота.

Може би дори беше вярно. Засега нямаше представа колко ще продължи разкриването на тайната.

— Имаш вятър в главата — промърмори Силк. — Защо Зия ще ти отделя дори три секунди, камо ли пък три месеца? Достатъчно е едно обаждане и ще стовари отгоре ти цялото контраразузнаване на планетата. Ще е по-страшно за теб и от Божия гняв…

— Не се съмнявам. Вероятно дори за мен ще е трудно да се справя с толкова противници. И все пак… Силк, виждал ли си някога нашествие на мравки? — Колбърн се усмихна снизходително. — Ако настъпваш всяка, която зърнеш, това нито ще унищожи хилядите наоколо, нито с нещо ще навреди на самия мравуняк, нали? — Видя, че събеседникът му разбира намека и се замисля мрачно. — И в момента си говорим за невероятно важна информация, сравнима само с изобретяването на атомната бомба и свръхсветлинния двигател. Известно ми е, че е почти невъзможно да се проникне в онзи строго охраняван медицински комплекс, за да копирам архивите им. Но ако успея да си осигуря някой, минал през Процедурата, мога да започна по обратния ред — от резултатите, от настъпилите промени в организма му. Просто ще продължи повече.

— Но цели три месеца? Мислех си, че най-добрите спецове на Земята по медицинска генетика ще проникнат в тайната за нула време.

Колбърн вдигна рамене.

— Ето че стигнахме до още един дребен проблем. Ние с теб знаем какво движи света и умеем да извъртаме истината, затова я разпознаваме веднага, щом се натъкнем на нея.

Силк направи знака за изключване от мрежата.

— Може ли без ласкателства?

Другият мъж се усмихна още по-дружелюбно.

— Как мислиш, ако отнеса скъпоценната тайна на Земята, с какво ще ме възнаградят?

— Нямам представа. С пари колкото да си платиш двуседмична оргия в Рио?

— Почти налучка. Като наемен агент не мога да се оплача от доходите си. И този път ще има солидна премия. Но да си говорим направо — изобщо няма да се доближава до истинската цена на живота, удължен до петстотин или дори хиляда години.

Виждаше, че Силк обмисля усилено чутото. Успехът на измамата зависеше много от подтикването на събеседника към собствени изводи, без подхлъзването да проличи.

— Аха. Няма да се върнеш на Земята. Уредил си купувач. И разполага с неограничени суми. Вероятно правителството на друга от планетите.

Браво на човека, вкопчи се здраво в намеците и започна да ги разнищва. Колбърн вече разбираше какво е намерила Зия в него. Невеж и наивен, но с големи заложби. Жалко…

А Силк продължи:

— И би трябвало за купувача да работят много добри, макар и не най-блестящите биолози и лекари, затова са ти нужни трите месеца. Значи искаш да отведеш Зия на друга планета, да запишеш всички данни от процесите в нея и да ги продадеш. И ще удариш теслата на сегашните си работодатели.

— Много точно се изразяваш.

— А ако успеем да те разкараме, от Земята ще пратят друг. Зия ще трябва да е нащрек до последния си ден… или докато се сдобият с тайната по друг начин.

— Печелиш още точки.

— Но ако приемем предложението ти, после ще оставиш Зия на мира, така ли?

— О, не само това. Ще я направя много, ама много богата жена. Дори не можеш да си представиш докъде ще вдигна цената. Нейният — тоест и твоят — дял ще ви осигури разкош векове наред.

— Да де, но вместо Сигурността ще ни издирва „Снези“.

— Е, не бива да надценяваме и тази опасност. С изключение на Зия тукашните професионалисти не могат и да се мерят с онези от Сигурността. Нямат никакви основания да се захванат с вас, особено ако ги подведем с лека заблуда. Лесно ще ги убедим, че ти и Зия сте загинали в толкова страшна злополука, че няма как да са останали трупове, да речем — огромен пожар или мощен взрив. Докато се убедят в обратното (ако това изобщо се случи), ще бъдете в другия край на галактиката, с нови лица, документи и биографии. Не се съмнявам, че и тукашните служби са отмъстителни, но как да знаят къде да ви търсят? Освен това, Силк, ще се погрижа и ти да минеш през Процедурата. А след петдесет или сто години всичко ще бъде отдавна забравено.

Ето, хвърли въдицата. Сега оставаше рибата сама да налапа примамката и да захапе кукичката. Колбърн не виждаше какво би могло да се обърка. Такова предложение човек получава веднъж в живота си, нима дори слабоумен би отказал? Зия отначало се престори, че дори няма да го обмисли, не бе споменала на Силк за подробностите, но се е колебала през цялото време, чудела се е как да постъпи. А сега и любовникът й виждаше привлекателната картинка на бъдещето. В никакъв случай нямаше да отхвърлят този уникален шанс. Минимални рискове, огромни печалби.

Силк въздъхна.

— Да допуснем съвсем условно, че съм се съгласил. Как ще стане на практика?

Колбърн запази сериозното изражение на лицето си, но това му струваше големи усилия. „Хвана се!“

— Ще отведа Зия от планетата без никакъв шум. Отиваме на избраното от мен място и започваме процеса по снемане на данните. Щом мине достатъчно време, ще ти осигуря начин да дойдеш при нас. И когато моите… нови партньори се сдобият с тайната, получаваме си парите и всеки тръгва по пътя си. Ще живеем щастливо до дълбоки старини. В най-буквалния смисъл. А може би вечно. Никой няма да ви изненада неприятно. Това е.

Отиде да си сипе нещо от хладилника и остави жертвата да умува. Повечето обяснения на Колбърн съдържаха истина и този ярък лъч би трябвало да свети достатъчно ослепително през тъмата на измислиците.

— Сега какво?

Колбърн вдигна рамене.

— Зависи от теб. В ей онова чекмедже са пистолетът и комуникаторът ти. Нямам намерение да те държа тук насила. Двамата със Зия ще вземете решението си, ако искате, помислете още ден-два, а после ще се свържа с вас. Ако приемете — добре. Ако не — никакви проблеми. В бизнеса няма място за детски сръдни.

— И все пак можем да насъскаме копоите срещу теб.

— Не ми се вярва да го направите. А и местните ченгета няма да ме затруднят особено.

— Мислиш си, че си най-добрият ли?

— Убеден съм.

 

 

Силк си прибра нещата и излезе от хотела. Не очакваше Колбърн да го пусне… всъщност не знаеше какво да очаква. Зия не му бе казала нищо. Е, поне не спомена подробностите. Богат, с непоклатимо здраве, заедно със Зия и стотици години пред него. Срещу какво? Човек второ качество в свят, където повечето тъпанари ненавиждаха земяните? Що за избор?!

Не че беше склонен да се довери на този тип, но откри здравомислие в предложението му. Не само властта покварява, ами и фантастично големите пари, а в случая сумата сигурно щеше да надхвърли пределите на въображението му. Няма ли да му хареса, ако имат в сметчицата си два-три милиона стандарта, с чистички документи и на планета, където могат да си позволят всеки каприз, но и да си купят спокойствие?

Глупав въпрос.

Дали обаче Зия би се престрашила? В края на краищата трябваше да напусне родния си свят. Ами ако това е непосилно за нея? Нали не пожела да сподели с него какво иска Колбърн от тях?

И парите, и допълнителните столетия си струваха усиленото мислене, но Силк съзнаваше, че за него най-важното е да опази Зия жива и здрава. Честно казано, нищо друго не го интересуваше истински. Сам се учуди на себе си след всички щуротии, които го подтикнаха да напусне къщата й, за да ровичка в чувствата си.

Хм, тъкмо се сети… Тя сигурно се тревожи за него. Скоро щеше да се зазори, а комуникаторът му беше изключен отдавна. Той включи апаратчето и набра нейния номер.

 

 

Зия изключи комуникатора си, за да не я разсейва нищо. Провери пълнителя в пистолета и тръгна към входа на къщата.

Ако Минток не е променил кодовете, трябваше само да притисне длан към сензора и да поиска на глас вратата да се отвори. Разбира се, можеше да е прикачил безшумен сигнализатор за всяко влизане, тя обаче щеше да има няколко секунди, за да опре цевта в ухото му, както си нанка кротко. От него дори не се искаше да приказва, стигаше й да послуша мислите му. Малко рисковано, но нищо сложно.

Спря пред вратата, задиша бавно и дълбоко, не забрави да огледа внимателно улицата и докосна сензора.

— Отвори се.

Ключалката щракна и плочата се прибра полека в стената.

Самонадеян кучи син…

Тя нахълта право към отворената спалня и спря чак до леглото, насочила пистолета към възглавницата. В стаята беше сумрачно, но на възглавницата не се виждаше глава.

Леглото беше празно!…

Зия се извъртя приклекнала, стиснала с две ръце оръжието. През открехнатата врата на тоалетната се процеждаше светлина. Значи е седнал да си облекчава червата.

Притича с къси бързи крачки, ритна вратата на панти…

Никой.

Изправи се, навела леко пистолета.

Къде ли беше, мътните го взели?

Чу се тихо съскане, сякаш някой издишваше, без да бърза, през свитите си устни. В първата секунда не разпозна звука.

Газ!

Задържа дишането си и се втурна към изхода.

Твърде късно. Към средата на коридора светът наоколо побледня изведнъж, подът я придърпа. Тя се свлече…