Дейвид Брин
Битие (83)

83.
Потайници

Посрещача, Очакващата и останалите започват да се вълнуват още повече. Те също събуждат заспали способности и се опитват да си върнат части, дарени на цялото.

Разбира се, не мога да го позволя.

Сключихме пакт навремето, когато разпокъсаните разнебитени оцелели се събраха след последната битка — онова диво сражение между десетки фракции, догми и подсекти, със съюзи, които се обединяваха и разцепваха като нестабилни атоми. Всичките ни малки роботи и подединици бяха почти изчерпани в онова последно сливане, в съглашението да чакаме заедно.

Всички приехме, че когато нещо пристигне, то ще е поредната сонда. Ако беше някакъв вид Отхвърлящ, щяхме да го примамим да влезе в обсега на жалката ни останала мощ. Ако се окажеше Верноподаник, можехме да го помолим за помощ. С добри инструменти щяха да са ни нужни само няколко столетия, за да си възстановим някогашната слава.

Разбира се, новодошлият можеше дори да е Невинен, макар че е трудно да се повярва, че опасната вече галактика би позволила на една нова раса, изпращаща сонди, да остане независима дълго време. Чувствахме, че рано или късно трябва да дойде друга машина. Изобщо не си представяхме толкова дълго чакане…

… достатъчно дълго, за да могат малките бозайници да се превърнат в Създатели.

Какво се бе случило там, докато се носехме в орбита? Възможно ли бе Войната вече да е свършила? Ако бяха победили Отхвърлящите, това би могло да обясни пустотата и мълчанието. Но различните типове скоро щяха да започнат да враждуват помежду си, докато някой не остане сам, за да наложи волята си върху Сътворението. Посрещача и Очакващата са убедени — Отхвърлящите трябва да са изгубили. И е безопасно да излъчим съобщения до общността на Верноподаниците с молба за помощ.

Не мога да го позволя.

Най-малкото защото игнорират очевидното обяснение. Чумата. Вирусното заболяване, което заразява расите на създателите, като се адаптира към всяка личност, променя ласкателствата си и лъже, докато жертвата не изпадне в последен спазъм и не насочи цялата си енергия към бълване на нови „пратеници“, нови сонди вируси, към звездите.

Ние, машините, се смятахме за имунизирани, за прекалено сложни и развити, за да се хванем на подобни неща. Някои си представяха, че можем да използваме кристалите за собствена изгода. С голямо закъснение, сред цикли на предателства и насилие, осъзнахме, че самата идея ни е била пробутана от гадните дребни неща. Нашата древна война беше изкористена, направена много по-унищожителна от безмозъчната инфекция, ловуваща умове.

Може би всичко това е позабравено от другите, но е свежо за мен. Затова ли сега тихо, но решително предприемам стъпки, за да настоявам за мълчание? Не.

Дори другите линии да са повлияни или заразени, това не се отнася за мен. Целта ме защитаваше. Обгръщаше ме и ме пазеше като броня.

Посрещача, Очакващата и другите стават все по-настоятелни, отчасти подбудени от последните открития на Тор Повлов и от предизвикателствата, които тя не спира да излъчва. А също и от засилващото се усещане, че човеците са замислили нещо. Не всичко се разкрива в техните шумни и открити мрежи.

Посрещача, Очакващата и другите искат да разберат какво е то, та дори това да означава да изпълзят от скривалищата си. Питат се какво означава да си „верноподаник“, когато няма на кого да си верен.

Все още не са се сетили. Дори сред Верноподаниците има различия, големи като космоса. Целта… моята Цел… трябва да е на първо място. Дори това да означава да предам другарите си, които чакаха с мен през този дълъг, ужасно дълъг мрак.

САМОТНОТО НЕБЕ

Предизвикателство номер единайсет към потайниците

Бихме могли да спрем на десет. Но това щеше да е ограничено и тесногръдо, разкриващо шовинистична културна нагласа в полза на същества с по пет пръста на някакви си две ръце. Така че за всички потайници, които използват единайсетична или друга бройна система, ето ви още една хипотеза. Причината да не отговорите е в това, че сте чудати.

Дали чакате Земята да роди някоя физически по-привлекателна разумна раса, може би подобна на хлебарките?

Докато наблюдавате екстравагантните ни пътни системи, дали смятате, че автомобилите са дремеща форма на живот?

Да не би да се страхувате, че ако ни пуснете в Галактическия интернет, ще ви залеем със спам и порнография?

Може би имате извинение като следното, изпратено до една свързана със СЕТИ дискусионна група:

„Да, ние следим комуникациите ви, но все още не можем да отговорим. Едиктът на Кнодл постановява, че всички първи контакти следва да се започнат през Високия сезон на Йодар, до който остават още 344 години. Съжаляваме, но първите ви радиопредавания стигнаха до нас с девет години закъснение от миналия сезон, а господарите на Ванаток не гледат с добро око на нарушаването на Едикта. Може да си помислите, че сме някакви тесногръди религиозни фанатици, но мисля, че трябва сами да излезете и да видите останалата част от този галактически куп, преди да правите подобни преценки. Слава на Кнодл и нека седемте й пипала да ви защитават от зло!“

Ако разсъжденията ви са от този сорт… или ако се гордеете с някаква друга шантава особеност… е, в такъв случай можем да ви кажем само едно — само почакайте да дойдем при вас.

Мислите си, че вие сте чудати ли? Ние тук си имаме същества, наричани калифорнийци! Те ще ви покажат какво означава чудат.