Дейвид Брин
Битие (78)

78.
X видове

Военната тревога задържа мнозина от екипажа по постовете им много след като кризата в зона Н-27 отмина. След като Тор Повлов и Гавин Иинсуърт бяха върнати в кораба им, закърпени и пъхнати във възстановителните ясли, „Уорън Кимбъл“ не съобщи за други враждебни действия и продължи да търси остатъци от СФУК мародера.

„Ако наистина е бил СФУК.“

Джералд се съмняваше, че това определение е приложимо за случая. Най-малкото защото в района, проучван от екипажа на „Уорън Кимбъл“, космическите кристали бяха малко. Повечето руини там, изглежда, бяха от много по-стар конфликт между могъщи космически машини.

„Каквито и да са мотивите на убиеца, този път събрахме доста добри данни за тях. И ще научим още повече след анализа на фрагментите.

Само да можехме да заловим някой жив… все още активен и мислещ, може би дори способен да говори. Дали ще успеем да го убедим да ни каже какво се е случило тук в далечното минало?

Стига, разбира се, проклетото нещо да има спомени.“

Джералд подозираше, че древните гадни бойни машини може да са действали чисто инстинктивно. Или че отдавна са се побъркали. Що за разум би могъл да оцелее милиони столетия в досадно еднообразие?

Ако зависеше от него, щеше да нареди отмяна на тревогата. Но като водач на експедицията той оставяше капитан Ким да ръководи работата на кораба. Пък и малко стрес щеше да се отрази добре на хората. Това бе малко сбиване в сравнение с онова, с което можеше да се сблъска „Абу Абдула Мохамед ибн Батута“ при следващото му пътуване до външния пояс и нататък. Може би няколко СФУК бяха единствените останки от праисторическите съперници, сражавали се някога в Слънчевата система. От друга страна, би могло да има и други ужасни сили някъде там, сили, които дебнат и изчакват. „Ще видим…

… стига първо да не бъдем пометени от хаоса на Земята.“

Което му напомни нещо друго.

„Гледах съобщение на Бен Фланъри, което беше прекъснато от кризата. Бен изглеждаше разтревожен… когато сирените ме накараха да го зарежа.“ След обявяването на тревогата всички на борда, дори учените, насочиха цялото си внимание към случващото се на три светлинни минути от тях.

Видя през наблюдателния отвор как телескопът „Лейси Доналдсън“ постепенно завърта огромния си чадър от огледални цветчета към предишната си конфигурация и започва да събира данни за други планетни системи. Не се очакваше големият инструмент да бъде изпитван толкова рано като оръжие. Сега вторичното му предназначение вече не беше тайна. Каквото или който и да се спотайваше в астероидния пояс, щеше да разбере, че земните жители подготвят големите си пушки направо тук, в съседния двор.

Хората на мостика бяха уморени и напрегнати. Дори капитан Ким като че ли все още я караше на адреналин и гризеше кожичките около ноктите си, докато перцептът му се изпълваше с холоизображения и анализ на забавеното във времето сражение със СФУК. Симулациите проблясваха твърде бързо и Джералд не можеше да ги следи с по-старото си оборудване. „Е, някои новости не са предназначени за дъртаци като мен.“

Смяната на Джералд вече беше приключила и Ким явно владееше добре обстановката, така че той се обърна без никакви церемонии и се оттласна към каютата си, където го очакваше съобщението на Бен. Докато минаваше покрай главната научна станция, видя лудуващите Ика и Хайрам — веселяха другарите си и сваляха напрежението с малкото си представление. Двамата водеха обратен разговор — изговаряха всяка дума и звук отзад напред. Джералд се усмихна на странното приятелство между неандерталското момиче и момчето аутист. Явно разнообразието само по себе си беше награда.

„Но само без делфини.

Ако ми натресат някоя суперриба на борда при следващата мисия, ще си подам оставката.“

Всяко нещо си има граници в крайна сметка.

Ика го зърна, докато се носеше покрай тях, и без да спира обратното си бъбрене, му намигна. Мъничък блестящ символ сякаш излезе от окото й, понесе се към неговото и се настани в ъгъла на перцепта му. Джералд го погледна и символът се разгърна в съобщение:

Г-н К те очаква на същото място!

Джералд се замисли над смисъла му, докато летеше от скоба на скоба към въртящата се ос на гравитационното колело.

„О, да бе. Господин К.“

Г-н Кобли. Поради някаква причина Ика като че ли още искаше той да опита номера със сляпото петно. Беше толкова просто, че дори един тъп хомо сапиенс би трябвало да успее да не-види нещо, което го няма.

„Е, може би. Така и така кризата приключи.

Колкото да я направя щастлива.

Ама след като си свърша другите работи. И поспя.“

Спусна се по една спица до ръба на въртящото се колело и му се наложи да се съсредоточи, за да стъпи. Дори при една четвърт от земната гравитация да стои прав му изглеждаше все по-странно и по-трудно с времето — както и припомнянето, че трябва да вземе предвид странната посока „долу“. Някой ден сигурно щеше да спре да идва тук и да стане постоянен обитател на безтегловните части. Чуден начин за края на кариерата на астронавт, наложил си доброволно доживотно изгнание от родния си свят.

По дяволите, щеше ли изобщо да има обитаема Земя в близките години? Някои от тревогите от младостта му — енергийни проблеми, замърсяване и тероризъм — сега не изглеждаха толкова страшни. Но всяка година ги изправяше пред още повече дилеми, някои неизвестни на предишните поколения, но до една подхранващи ужаса от измиране…

… и раздухващи сред милиони интереса към съблазнителния изход, предлаган от звездните кристали.

След като си припомни изкуството на вървенето, Джералд мина неуверено покрай същото място в коридора, където според Ика и Хайрам се спотайваше „кобли“. „Нима едно въображаемо не-същество от палеолита няма по-добри не-неща за не-вършене от това да кисне тук и да чака да не-разговаря с мен? И означава ли това, че неандерталците са били първите мистици учители? Онези, които са ни научили, че един от пътищата към мъдростта е извръщането на погледа?“

Влезе в каютата си за първи път от двайсет часа и видя над бюрото холографската глава на приятеля си антрополог, спряна насред изречение при подаването на сигнала за тревога. До Фланъри се рееше графика, показваща политическите течения по планетата Земя — разноцветни петна, които се блъскаха в няколко кубични метра от дневната на Джералд.

След като посети тоалетната, Джералд взе бутилка подсилен с мая сок и се настани в хамака си.

— Продължи.

Главата на Бен отново заговори, сякаш не бе минало никакво време.

— … нов съюз между движение „Народна планета“ и консерваТЕДите настоява за разширяване на правомощията на временните научни съдилища, за да забавят „опасни експерименти“. Иначе казано, Движението за отказване, но под ново име.

Две от цветните амеби светнаха по-ярко в долния ляв ъгъл на дисплея. Всяка представяше предпочитанията на няколкостотин милиона гласоподаватели. Докато Бен говореше за двете движения, цветовете им се сляха и запулсираха амбициозно, сякаш изгаряха от нетърпение да се разширят.

— И познай кой сключи тази сделка! Помниш ли онзи „пророк“ от петдесетте? Тенскуа-товей или нещо такова. Сега използва старото си име Джоузеф Пайн и предлага прясно пребоядисани аргументи. Иска всички кристали да бъдат събрани — насила, естествено — и да бъдат запратени към Слънцето! Разбира се, ще останат десетки други, скрити на тайни места или в частни ръце…

Джералд прегледа внимателно последната версия на Графиката на политическите интереси на Сатсума. При нея надолу означаваше ретро поведение. Търсене на идиличен и мирен живот за човечеството. Ограничаване на амбиции и ексцесии. Поради консервативни съображения. Или заради Земята, природата и завръщането към „естествения начин“. Имаше предостатъчно доводи за подобна политика още преди космическите фомити да предложат най-големия. Скандалите преди едно поколение, когато беше разкрит заговор на свръхбогатите, опитващи се да използват Движението за отказване, за да извършат преврат, нямаха дългосрочен ефект.

Подобни желания винаги щяха да се връщат. И ироничното бе, че отговорността за това беше на науката.

Инструменти като телескопа Доналдсън-Чан, проектирани да проверят различните лъжи и истини, разказвани от обитателите на кристалите, бяха изумителни постижения на човешката изобретателност. Привържениците на Отказването обаче намираха доводи в своя полза при всеки отрицателен резултат, във всяко крещящо мълчание на далечна звезда, приютявала някога разумна цивилизация. Независимо дали извънземните се бяха изтощили, самоунищожили, затворили в себе си или преминали в някакво по-висше състояние, никоя от системите, изстреляли пратеници, не беше „в ефир“.

Онези, които кипяха в долната зона на графиката, твърдяха, че „движението напред“ означава смърт… така че не бива да се движим напред.

„Разбира се, не знаем нищо за онези, които са отказали да изстрелят кристали. Дали тяхното мълчание е добра новина, докато другото мълчание е лоша? Така и не мога да разбера този начин на разсъждаване.

Пък и за мен всичко винаги се е свеждало до един въпрос. Ако нямаш амбиции и недостижими мечти, които биха могли да постигнат потомците ти, какъв е смисълът от разума?“

Колкото до другите оси на графиката, изток и запад показваха колко склонни са хората да се доверят на някакъв авторитет, били то изборни политици, учени, духовни учители или наследствени аристократи. Тенскватава навремето беше съюзник с Новите господари. Сега създаваше връзки с обявили се против богатството популисти. „Е, талантливите винаги могат да се преобразяват.“

Посоката вътре-вън… о, да… Тя показваше страха и цинизма относно човешката природа. Други фактори се отбелязваха от формата, цвета и връзките. По-добре от дебилните клишета като старата ос „ляво-дясно.“ Но доколко?

Фланъри най-сетне стигна до същността.

— Някои от последните догма-меми са проследени до източниците им, които се оказват кристали! Оказва се, че са били предадени от хитроумни фомити, целящи да повлияят на общественото мнение и да го променят. Стават все по-коварни, Джералд.

Да, това беше опасението на Бен преди Джералд да поеме на това пътешествие. Сега подозрението на приятеля му, изглежда, се потвърждаваше.

— Открихме един набор, използващ подсъзнателни оптични послания, скрити в детски програми. Проследихме мемите до една компания за специални ефекти в Боливуд — притежаваха фрагмент от артефакт, който бил изкопан и си останал нерегистриран. Решили да го използват за няколко симулационни номера. И изобщо не си направили труда да пречистят посланията! Идиоти!

Не беше за първи път. Миналата година някакви глупаци бяха хванати да използват нерегистриран артефакт като съветник за инвестиции. Извънземните методи им позволили да хакнат мрежите на конкуренцията. На заговорниците изобщо не им минало през ума, че мошеничеството тече в двете посоки. Че фомитът може да използва финансовите печалби, за да промие тихомълком мозъците на „собствениците“ и постепенно да обърне отношението господар-слуга, превръщайки ги в могъщи и верни на него — с крайна цел превземане на човешката цивилизация.

— След като бяхме предупредени, откриваме подобни случаи почти всеки месец! Играем си на гоненица. Тези заразни меми са страшно коварни и толкова добре настроени към човешката психология, че е направо плашещо!

По графиката се появиха мънички фигури, приличащи на гладни паразити. Оцветени в опасно червено, те се понесоха към някои групи по интереси и ги загризаха, опитвайки се да се настанят в тях.

„Нищо чудно, че тези неща изобилстват в галактиката. Човек може да разбере защо милиони искат пълната им забрана. Но това само ще даде още сили на малкото останали, скрити от някой елит. Най-добрата ни защита е била прозрачността и съревнованието. Принуждаването на кристалите да спорят помежду си и да анулират триковете си.“

Към нашествениците се насочиха сини антитела, създадени от светлина. Повечето паразити изчезнаха. Но някои оцеляха, трансформираха се, продължаваха да заразяват умове…

Джералд разтърка очи и изсумтя команда за спиране на доклада на Бен. Така или иначе, графиката беше стара. Новината за сражението със СФУК вече би трябвало да е променила настроенията. Напълно заслуженият героичен статус на Тор Повлов беше нов фактор. Освен това избухването на космическа война можеше да насочи симпатиите към пулсиращия облак горе вдясно, представляващ милионите, които искаха построяването на космически оръжия. И то на много космически оръжия, с които Земята да се изправи срещу опасната вселена.

„Само че ако човечеството продължи в тази посока и започне да създава огромни защитни лазери, това няма ли също да се окаже благоприятно за целта на всеки космически вирус? Дори на Куриера? Подобни лазери са необходими за изстрелването — или «изкихването» — на нови кристали.

Всеки с човешки екипаж на борда.“

Джералд беше мечтал за това почти всеки ден откакто Хаванският артефакт оповести голямата си реклама. Сред всички представители на расата той имаше гарантирано място на борда на подобен съд… или на стотици, дори хиляди такива съдове.

И така…

„Всеки път, когато се събудя, преди да отворя очи се питам дали ще видя познатата сива реалност на оригиналния Джералд Ливингстън? Или ще открия, че съм един от онези симулирани Джералдовци, затворени в мъничко яйце, но с огромни вътрешни простори, които мога да изследвам и споделям със завладяващи същества, докато летим в космоса към някакво неизвестно приключение?“

Възможно ли бе дори тази реалност, която преживяваше сега, в този момент, също да е симулирана? Може би беше спомен на оригиналния Джералд Ливингстън, заедно с всичките му несгоди и болежки от възрастта, възпроизведен изключително достоверно? Повечето пътници в артефактите го правеха, за да убият времето през дългото пътуване.

— Изкушаваш ли се, Джералд? — попита Бен Фланъри. — Да предположим, че построим модифицирани пратеници, както е направила цивилизацията на Куриера, които да бъдат открити и честни с всяка раса, на която попаднат. Нима това ще ни направи по-малко вируси и повече посланици на приятелството? Особено ако ги натъпчем все с хубави неща? Не само с чертежи на сондата и лазера, заедно с хитроумни реклами, целящи възпроизводството ни, а с цялото изкуство, култура и знания, с които се гордее човечеството? Дарове, които могат да говорят добре за нас много след като сме се изчерпали или сме се затворили в себе си като уплашени мишки? Дали в такъв случай ще си помислиш, че авантюрата си заслужава и е дори привлекателна?

Джералд се замисли разсеяно как го прави това приятелят му да задава въпроси, насочени сякаш право в сърцето му. Сякаш Бен можеше да чете мислите му от няколко светлинни часа разстояние.

— Да предположим, че се събуждаш и откриваш, че си на борда на подобен кристален кораб. Знаеш, че оригиналният Джералд е изживял живота си и сега копията му са тръгнали на великата мисия да помагат на други сред звездите. Ще съжаляваш ли? Би ли могъл да издържиш бавното минаване на епохите, ниските шансове за успех, знанието, че тази „реалност“ е мъничък овоид? И няма ли да решиш да оцелееш по единствения възможен начин… като се наслаждаваш на возенето?

Сякаш безброй възможности заобикаляха Джералд от всички страни. Чувството приличаше на онова, което изпитваше като млад астронавт, когато се взираше през купола на старата станция, потопен в безкрайността. Впечатлението не беше визуално, а вътрешно, почти космично…

И точно тогава осъзна.

Очите му се бяха затворили преди минути, а може би и много по-рано. Изтощението го беше надвило тихомълком, докато почти се рееше в хамака си. И неговият свят — поне засега — бе просто един сън.

 

 

САМОТНОТО НЕБЕ

Предизвикателство номер шест към потайниците

Ако следите нашата телевизия, радио и интернет и причината да не знаем, че вече сте в контакт с една или повече група земни обитатели, било то правителство, клика или дори друг вид — помислете за това:

Групата, с която разговаряте, може да изтъкне добри причини да скрие Контакта от обществото. Разбираемо е, че подобни причини може да са валидни в краткосрочен план. От друга страна, елитите винаги твърдят, че масите са глупави или уязвими. Подобни удобни разсъждения обикновено подхранват сами себе си.

Защо не проверите това, като използвате метода, описан по-горе (в #5)? Съобщете на умни дискусионни групи въпросните причини за потайност, като се преструвате, че размишлявате върху абстрактна идея. Вземете повече проби. Бъдете скептични във всяко отношение!

Може да откриете, че е време да размислите и да оповестите за себе си пред останалото човечество.