Дейвид Брин
Битие (77)

77.
Потайници

Основното ми усещане трябва да е подобно на онова, което човеците наричат радост — че Тор Повлов и партньорът й оцеляха при сблъсъка със самотния убиец от Старите войни.

Но как оцеляха? Облекчението ми се смесва с объркване и тревога. Беше ли поразен убиецът? Деградирал от времето? Или ако земните жители са достатъчно умели да победят могъща бойна машина, не трябва ли да преизчисля шансовете им за Финалната игра?

Възможно ли е тази атака да е била провокирана от някой от другите оцелели, за да тестват шансовете?

Повечето от големите сонди мислят, че засадата е свързана някак с Болестта — ужасната чума, разпространявана от заразните кристали в галактиката. Някоя тяхна фракция сигурно се е почувствала застрашена или е сметнала, че може да извлече предимство, като накара своя бойна единица да опита да извърши убийство. Идеята е проста и убедителна, но я намирам за нереална. „Нещо в сметките не излиза“, както би изпял някой голям компютър от онези безвкусни научнофантастични мюзикъли на човеците.

Другарите ми са склонни да приписват всяко зло на малките вирусни капсули, които започнаха да наводняват космоса през последните стотина милиона години. Те обаче забравят, че ние сме във война много отдавна, още от времето на големите механични сонди, много преди появата на кристалите. Ужасната битка, която предизвикаха те, беше само една сред много други.

Има и друга теория.

Машината убиец нападна Тор и Гавин, докато изследваха унищожената станция за копиране на голяма сонда Сеялка. Възможно ли е в останките да има скрита някаква тайна? Толкова мрачна и тревожна, че някой да се опита да им попречи да я разкрият? Очакващата, Пътешественика и няколко други по-големи оцелели предлагат да изпратим разузнавател, който да проучи мястото. Аз обаче съм против.

Защо да си правим труда? Ако в недрата на онази носеща се в пространството каменна гробница наистина има някаква мрачна енигма, Тор Повлов ще я открие — веднага щом тя и партньорът й приключат с възстановяването си и продължат мисията. И ще научим всичко, когато излъчи поредния си цветист репортаж за публиката си на онзи топъл и влажен свят.

Не виждам причина да се намесваме. Засега.

Междувременно корабът й продължава да излъчва „Покани предизвикателства“ — онези призиви, внимателно съставени преди един век и поставящи под въпрос мотивите за мълчанието на извънземните. Целящи да тормозят евентуалните пришълци, които може би се спотайват и отказват да кажат „здрасти“. Посланията докарват горкия Посрещач до ръба. Всички обединяваме сили, за да потиснем волята му, да му попречим да не започне да реве ентусиазирани отговори. Горкият Посрещач. Ясно е, че избра погрешната страна в Последната война, макар че ние сме твърде любезни, за да го кажем.

Няколко други сонди реагират на тези предавания с гняв! Възможно ли е някоя от тях да е изпратила машината убиец, за да накаже Тор за безочливостта й? Или просто за да сложи край на излъчванията?

От моята доста уникална гледна точка аз намирам предаванията за изумяващи. Тези „послания към спотайващите се извънземни“ казват повече за начина, по който мислят човеците, отколкото за нас, извънземните. О, някои от тях почти улучват десетката! Но кабинетните предпоставки — нещата, които човеците вземат за даденост — са причина дори най-добрите предизвикателства да пропуснат целта, макар и на косъм…

… така поне ни уверява древният фрагмент на Адвоката, предлагайки ни извинения, които са приемливи за повечето оцелели и помагат засега да спазваме съглашението да мълчим.

Достатъчно. Имам някои идеи и искам да ги изпробвам върху други приятели. Входящата ми кутия е пълна със съобщения от човешки еднодневки — мъже и жени от плът и кръв на един воден свят, които кореспондират с мен чрез старомодната електронна поща — асинхронен канал, който поне е спънат от забавянето на сигнала. Партньори в дискусии и разговори, които са в пълно неведение за истинската ми същност.

Е… не точно пълно. Разполагат с намеци. Давам им предостатъчно! Моя ли е вината, че предпочитат да ги игнорират? При цялото си остроумие човеците си мислят, че съм един от тях, дори когато се „преструвам“, че не съм. Дори когато казвам открито кой съм и използвам истинското си име, те просто се изсмиват и се включват в моята „ролева игра“. Шегуват се с дрънкането ми, със симпатичната ми роля като древна извънземна машина.

Научих толкова много, използвайки този подход.

Чудно ми е защо никой от нас не се сети за него, докато не ни го подсказа оригиналното предизвикателство.

Както и да е. Добрата идея си е добра идея независимо от източника й.