Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 15 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Дейвид Розенфелт. Адвокатът с кучето

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“ ООД, София, 2012

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-655-311-9


На Лилиан Чурила, прекрасна приятелка на Деби, майка на Тина, баба на Маделин, книгоман и изобщо страхотен човек.

Тръпката беше същата като тръпката да си ченге.

Иронията в приликата между двете професии не оставаше незабелязана за Били Цимерман, който определено беше в уникалната позиция на познавач. Преди три месеца беше ченге, а ето че сега се преквалифицира в крадец.

И в моменти като този изобщо не бе в състояние да определи каква е разликата.

Приликата беше най-вече в чакането. Преди му се налагаше да следи някого, просто да го наблюдава и да се намеси, ако направи нещо незаконно. Ако нещата загрубееха, можеше да разчита на неизчерпаеми подкрепления.

В новата му работа загубата на време беше същата, само дето сега дебнеше потенциалната жертва да направи грешка и да прояви някакво слабо място. Разбира се, новата работа вървеше с повече напрежение. Ако провалиш мисията като ченге, шефът ти се вкисва. Издъниш ли се като крадец, ще си имаш работа със стражарите.

И викането на подкрепление не фигурираше като опция.

Били чакаше недалеч от „Скайбар“ на Ривър Роуд в Еджуотър, Ню Джърси, и се надяваше да се случи нещо добро. Беше петък вечер и жертвата му стоеше вече двайсет минути пред сградата, като често си поглеждаше часовника. Явно чакаше някого.

Били забеляза, че мъжът държи дясната си ръка прилепена към гръдния кош, сякаш придържаше нещо. Изглежда, упражняваше непрекъснат натиск, което можеше да е изключително уморително. Жертвата не бе анонимна. Били я познаваше много добре и не се съмняваше, че под сакото има нещо ценно — нещо, което жертвата искаше да контролира напълно.

Били погледна към партньора си Майло, първокласна, силна немска овчарка. Майло се намираше на десетина метра от него, отляво на клуба, близо до бордюра. Случайният минувач би видял, че Майло е завързан за уличния стълб. По-наблюдателните обаче биха забелязали, че ремъкът не е завързан, а просто преметнат около стълба.

Майло можеше да се освободи когато поиска. И смяташе да го направи веднага щом Били му даде знак.

Именно Майло беше основната причина Били да се чувства пак като ченге. Бяха партньори навремето — преди Ирак и преди шестнайсетгодишното момиче, което преспокойно се взриви и отнесе със себе си левия крак на Били.

Връщането на Майло беше най-хубавото нещо, случило се оттогава. И това не се дължеше само на необикновения му талант; Били обичаше Майло и Майло му отговаряше със същото. Двамата бяха екип. И приятели.

И сега чакаха момента, за който знаеха, че наближава.