Сидни Шелдън
След тъмнината (6)

5.

Обширното имение на Лени и Грейс Брукстейн в Нантъкет заемаше северния край на острова. Основната постройка разполагаше с десет спални, вътрешен плувен басейн и спа, огромен киносалон, главен готвач от Франция и просторна тераса на покрива (в Нантъкет ги наричаха „вдовишки наблюдателници“, защото в стари времена съпругите се взирали оттам към морето с надеждата да зърнат платната на завръщащите се кораби на мъжете си). Сред добре оформени градини с лавандула и рози се стигаше до един от най-спокойните и престижни плажове на острова. В дъното четири очарователни и кукленски бели бунгала очакваха гости — всяко си имаше миниатюрен преден двор и изящна бяла оградка.

Грейс Брукстейн лично се бе погрижила за вътрешното обзавеждане до последната калъфка „Ралф Лорен“ и старовремските вани с лъвски крачета.

Тя обожаваше Нантъкет. Именно там се венчаха с Лени. Най-щастливият ден в живота й. Но не само затова. Неподправеното очарование на острова не се срещаше никъде другаде. В Нантъкет, разбира се, играеха и много пари. Сериозни пари. Малки рибарски колиби с по три стаи се продаваха за по два милиона долара. През лятото рибните ресторанти предлагаха блюда с раци и риба на цени, по-високи от тези в „Джордж V“ в Париж. Бутиците по търговските улици излагаха на витрините си пуловери за по хиляда долара. Галериите с произведения на местни художници често продаваха творбите им на по-заможните обитатели на острова за шестцифрени, а понякога и седемцифрени суми. Въпреки всичко в Нантъкет не цареше суета. Откакто посещаваше мястото, Грейс не бе виждала нито една спортна кола. Милиардери и съпругите им се разхождаха по бермуди и тениски, купени от сергиите. Дори яхтите в марината бяха по-скромни, а не като събратята си в Ийст Хамптън, Сен Тропе или Палм Бийч. В Нантъкет Лени винаги караше тринайсетметровата яхта. Би умрял от срам, ако се появи с луксозната „Куин Кворум“, макар в Сардиния да не успяваше да го свали от нея.

Нантъкет беше място, където богатите се преструваха на бедни. Или поне на не толкова богати. Това караше Грейс да си спомня с носталгия за детството си, за далеч по-скромното време в живота й, за невинните удоволствия. Очароваше я фактът, че Лени обича острова не по-малко от нея. Като се изключи „Льо Кокон“ — убежището им в Мадагаскар, — на никое друго място по света не се радваше на по-голямо спокойствие. Семейство Брукстейн беше щастливо навсякъде, но най-щастливо беше в тази къща.

Грейс и Лени пристигнаха три дни преди другите. Лени все още имаше да довършва някаква служебна работа, а на нея й трябваше време да говори с персонала и да се увери, че всичко е подготвено за гостите.

— Дай на Онър и Кони двете по-големи бунгала, защото са с деца. Настани Андрю и Мария в онова на пясъка, а семейство Меривейл ще бъдат в най-малкото. Каролин е идвала тук и преди и съм сигурна, че няма да има възражения.

Имаше да свърши толкова много неща! Да планира менюта, да поръча цветя, да провери дали велосипедите и въдиците са готови за племенниците й. Имаше чувството, че почти не вижда Лени.

Вечерта преди да пристигнат ордите, те отидоха на романтична вечеря в „Шантиклер“ — уютен и красив ресторант в рибарското селище Сиасконсет. Или поне щеше да е романтична, ако Лени не прекара цялото време залепен за своето блекбъри.

— Всичко наред ли е, скъпи? Изглеждаш стресиран.

Грейс се пресегна през масата и стисна ръката му.

— Извинявай, скъпа. Всичко е наред. Просто съм малко… В момента движа много неща. Не се притеснявай.

Грейс се стараеше да не се притеснява, но й беше трудно. Лени никога не носеше служебните си проблеми вкъщи. Никога. Сутринта безобиден бездомник на кея му поиска подаяние и Лени му изнесе гневна десетминутна лекция за алкохолизма и как човек трябва да мисли за последствията. По-късно, докато береше малини в градината, тя го чу да крещи по телефона в спалнята им. Говореше с Джон Меривейл. Не долавяше ясно думите му, но една фраза се загнезди в главата й.

— Всички те искат по парченце от мен, Джон. Негодниците ще ме изцедят до дупка. Ако си прав по отношение на Престън, особено след всичко, което съм направил за него… Ще му отрежа проклетата ръка…

Какво искаше да каже? И кои бяха тези негодници? Нали не говореше за Андрю Престън? Андрю работеше за Лени от самото начало. С Мария бяха едва ли не част от семейството, също като Меривейл.

Единствената й утеха бе, че Лени говори с Джон. Той му се доверяваше и разчиташе на него като на брат. Какъвто и да беше проблемът, тя беше убедена, че Джон ще намери начин да го разреши. Той пристигаше утре и Лени може би щеше да се укроти.

Кратката ваканция започна добре. С пристигането на гостите Лени се успокои; всъщност направо си стана предишния. С изключение на Джак Уорнър, който продължаваше да е в лошо настроение, всички изглеждаха щастливи, че са тук, и възнамеряваха да прекарат добре.

Майкъл Грей си предложи услугите да се занимава с четирите деца и заведе Боби и Роуз да ловят раци с братовчедите си, а после почерпи всички със сладолед. На Грейс й стана приятно. На горките Майк и Кони им се беше струпало толкова много през последната година. Очевидно ваканцията се отразяваше добре на Майк. Що се отнася до Кейд и малкия Купър — те бяха на седмото небе от щастие. По цял ден бяха навън, яхнали велосипедите, или играеха на пясъка.

Другите мъже — Джон, Андрю, Джак и Лени — плаваха или играеха голф, докато съпругите им се впускаха в сериозно пазаруване. Грейс обожаваше да прави дребни подаръци на сестрите си. Нищо не й доставяше по-голямо удоволствие от това да харчи огромното си състояние за другите и особено за Онър и Кони. С радост би включила в този кръг Каролин и Мария, но те не й позволяваха.

„Сигурно им се струва странно, защото съм по-млада от тях. Гледат на мен като на своя дъщеря.“ Независимо от това Каролин винаги се държеше така мило, че Грейс възнамеряваше да намери начин да й се отблагодари.

— Мисля да организирам специална вечеря утре — обяви Грейс развълнувано, когато откри Лени в кабинета му. — Ще попитам кои са любимите блюда на Каролин и ще накарам готвачът да ги приготви. Какво ще кажеш?

Лени я погледна влюбено.

— Според мен идеята е страхотна, Грейси.

Тя понечи да излезе, но той се пресегна и я хвана за ръката.

— Обичам те. Нали го знаеш?

Грейс се засмя и го прегърна.

— Знам го, разбира се. Боже, Лени, защо питаш такива смешни неща?

 

 

— Няма да седна до нея. Нито до Лени! И не очаквай да пляскам с перки като циркаджийски тюлен или да издавам звуци на благодарност. Ще оставя подмазването на теб, Джон.

Каролин Меривейл беше в лошо настроение. Независимо, че тя бе настояла да приемат поканата за Нантъкет, сега винеше Джон за всичко: скучните излети, неприятната компания, предоставеното им най-малко бунгало. Отказваше да приеме „специалната вечеря“ на Грейс за нещо друго, освен за поредното снизходително отношение.

— Само не п-п-прави сцени, Каро. Само за това те моля.

— Молиш ме?! А какво ти дава право да ме молиш за каквото и да било? Говори ли с Лени? Ще ти увеличи ли заплатата?

— Не веднага. Не е толкова п-п-просто, колкото си мислиш.

— Напротив, Джон. Изключително просто е. Или ти ще говориш с него, или аз.

— Не, н-н-недей! Моля те, остави аз да говоря с Лени.

— Добре, но дано ти поникнат топки и го направиш преди края на тази ваканция. Ако още веднъж трябва да слушам колко благодарна е женичката му за невероятното ни приятелство, не отговарям за постъпките си.

На Джон Меривейл му домъчня за Грейс. Лени беше щастливец. Съпруги като нея бяха една на милион.

 

 

— Хайде, моля ви, да не се държим официално. Да започваме.

Грейс изпитваше необяснима нервност. Вечерята изглеждаше страхотна. Фелисия отново бе надминала себе си. Ордьовърът от раци беше фин и вкусен, агнешкото — изпечено до съвършенство, а на крема с пресни малини бе невъзможно да устоиш. Нямаше начин Каролин да не остане очарована.

И въпреки всичко Грейс не се наслаждаваше на своя триумф. През деня бе видяла Кони да разговаря разпалено с Лени на плажа, а после да се прибира почти разплакана. Когато я пресрещна и попита какво не е наред, сестра й само махна с ръка, за да я отпъди.

— Заради Майкъл е — обясни Лени. — Депресиран е. Преживяват огромен стрес, скъпа. Не бива да го приемаш лично.

Но Грейс го приемаше лично. Преди по-малко от четири часа Онър също й се беше сопнала, а тя бе попитала само дали иска да отидат в спа центъра.

— Не всичко се оправя с някакъв шибан масаж, Грейси. Не ти ли е ясно? Според теб това ли е отговорът на всичко — да харчиш все повече и повече пари, за да се глезиш?!

Грейс се обиди, не беше такава и Онър трябваше да го знае по-добре от всеки друг. Всъщност по-късно сестра й се извини.

— Заради Джак е. Напоследък е ужасно притеснен. Явно съм прихванала част от напрежението му.

Сдобриха се, но все пак отношенията им останаха донякъде обтегнати. На масата вечерта Грейс долавяше необичайна тревога.

„Всички са нещастни. Дори Лени. Искам да ги направя щастливи, а не мога.“

— Супата е амброзия, Грейс. Браво! — усмихна се Майк Грей на снаха си.

— Благодаря — усмихна му се и тя.

Не й изглеждаше депресиран.

Мария Престън се насили да се включи:

— Наистина — готвачът ви заслужава похвала. Вероятно е работил цял ден като роб, за да приготви този пир.

Андрю Престън се изчерви. Дори Грейс Брукстейн не беше толкова наивна, за да не схване сарказма. Щеше му се Мария да се владее, но след няколко чаши вино ставаше необуздана.

Грейс бе прекалено добре възпитана, за да отвърне на хапливата забележка, но Лени не страдаше от подобни скрупули.

— Готвачът ни всъщност е жена. Фелисия — отвърна той спокойно. — И наистина много се труди, но не като роб. Миналата година й платих доста повече, отколкото на съпруга ти, Мария.

Андрю се изчерви още повече и Мария го погледна с неприкрит гняв.

На Грейс й идеше да потъне в земята, ненавиждаше конфронтациите. На Лени, от друга страна, му писна да ходи по пачи яйца.

— Сенатор Уорнър — подхвана той жизнерадостно, — много си мълчалив тази вечер. Какъв е проблемът, не си ли в настроение?

Ако с поглед можеше да се убива, Лени Брукстейн щеше да падне мъртъв.

— Не особено, Лени. Безработицата в моя район е на път да стигне десет процента. Докато седим на масата ти и ядем тази прекрасна храна, животът на моите избиратели става все по-тежък. Губят работата си, здравните осигуровки, надеждата си. И разчитат на мен да оправя положението. Затова — не съм в особено добро настроение. Моля те да ме извиниш.

Онър се ужаси, когато съпругът й стана от масата и излезе от трапезарията. Снощи най-после й бе признал за натрупаните от комар дългове и тя не мигна цяла нощ. Именно от изтощение се беше сопнала на Грейс по-рано и сега не си намираше място заради избухването си. Не че я интересуваше Грейс, но целта на това пътуване бе да се сближи още повече нея, за да може тя да накара Лени да помогне на Джак.

Снощи Джак й крещя:

— Нужен ми е Лени Брукстейн! Без парите с мен е свършено. С нас е свършено!

Онър го разбираше, но ето че сега той се оттегли като разглезено дете и изложи и двамата пред всички.

— По-добре да отида при него — промълви тя плахо. — Извинявай, Грейс, извинявай, Лени.

Вечерята продължи все така мъчително. След оттеглянето на семейство Уорнър всички се постараха да замажат положението, но празните столове бяха достатъчно красноречиви. Джон Меривейл вдигна тост, за да благодари на Грейс за вечерята, ала по средата заекването му така се засили, че се наложи Каролин да го завърши вместо него. Кони си тръгна преди десерта, извинявайки се с внезапно главоболие. Докато прислужницата поднесе кафето, на лицата на всички гости имаше пресилени усмивки.

По-късно, в леглото с Лени, Грейс се разплака.

— Беше пълен провал, нали? Защо всичко опира до глупавата икономика? Кони и Майкъл загубиха къщата си, Джак се притеснява за безработицата.

— Не мисля, че е стресиран само от това, скъпа.

— Днес във фризьорския салон дори Каролин и Мария се оплакваха колко по-малко изкарват Джон и Андрю тази година. Ужасно беше.

— Мария и Каролин се оплакват пред теб?! — побесня Лени. — Шегуваш ли се? Да се радват, че съпрузите им все още имат работа. Държавната комисия за регулиране на борсата са ни нападнали като пиявици.

— Ще ви разследват ли? — сепна се Грейс.

— Не се безпокой, скъпа. Буря в чаша вода. Оглеждат всички големи фондове. Тежък момент е, но „Кворум“ оцелява благодарение на мен. Това означава, че съпрузите на тези неблагодарни кучки оцеляват благодарение на мен.

— Моля те, скъпи — проплака Грейс, — не биваше да казвам нищо. Не ми се спори повече тази вечер. Наистина няма да издържа.

Лени я взе в прегръдките си.

— Извинявай. Не съм особено забавен тази вечер.

Грейс се сгуши в него. Винаги се чувстваше в безопасност и щастлива в обятията му.

— Знаеш ли — утре сутрин ще стана рано и ще изляза с лодката съвсем сам. Плаването винаги избистря главата ми. Като се върна, ще съм отпочинал. Обещавам ти.

— Звучи добре — промълви Грейс и се унесе.

По-късно щеше да се опита да си спомни точните думи на Лени. Трудно отделяше съня от реалността. Струваше й се, че чу: „Каквото и да стане, Грейси, обичам те“, но може и да беше сънувала. Със сигурност помнеше единствено, че онази нощ заспа щастлива.

За последен път.