Сидни Шелдън
След тъмнината (4)

3.

В събота сенатор Джак Уорнър се събуди с ужасен махмурлук. Онър беше излязла рано, за да отиде на йога. На долния етаж на фермата, преобразувана в елегантна къща, дъщерите му Боби и Роуз си крещяха в детската стая.

Къде, по дяволите, беше Илсе?

Новата холандска бавачка правеше страхотни свирки, но имаше доста какво да се желае относно гледането на децата. Досега Джак се бе съпротивлявал на исканията на Онър да уволнят Илсе. Тази сутрин обаче промени решението си. Една спокойна съботна сутрин струваше много повече от добра свирка. Светът на сенатор Джак Уорнър гъмжеше от жени, които правят хубави свирки. Тишината и спокойствието, от друга страна, бяха безценни.

От тригодишна възраст Джак Уорнър искаше да стане президент на Съединените американски щати. Беше август 1974 година и родителите му гледаха по телевизията как Ричард Никсън подава оставка.

— Какво прави този чичко? — попита майка си малкият Джак.

Отговори баща му:

— Напуска най-хубавата работа на този свят, сине. Той е лъжец и глупак.

Джак се замисли за малко и попита:

— След като е глупак, как е получил най-хубавата работа на този свят?

— Много добър въпрос — засмя се баща му.

— И сега кой ще върши работата му?

— Защо питаш, Джако? — Баща му го взе в скута си и гальовно разроши косата му. — Ти ли я искаш?

„Да — помисли си Джак. — След като е най-хубавата работа на този свят, искам я.“

Досега по пътя на Джак Уорнър към Белия дом нямаше никакви препятствия. Завърши ли като първенец на класа си в Андовър? Да. Положи ли доста труд като доброволец и социален служител? Да. Завърши ли „Йейл“ и право в „Харвард“? Да. Беше ли партньор в престижна адвокатска кантора в Ню Йорк? Да. След две кратки стажувания в сенаторски кампании Джак Уорнър се кандидатира за Конгреса и спечели в Двайсети избирателен район с убедителна преднина още на двайсет и девет години. Джак Уорнър никога не се сприятеляваше, не постъпваше на работа, не отиваше на събиране и не преспиваше с жена, преди първо да се запита как ще изглежда това в характеристиката му. В редките случаи, когато лягаше с не много подходящо момиче, си даваше труда това да стане далеч от вечно дебнещите очи на потенциалните му избиратели. Но такива случаи бяха рядкост. Джак се стараеше да е на подходящото място в подходящото време с подходящите хора. Знаеше, че го харесват, защото олицетворява американеца: привлекателен, уверен, добър.

Като всичко друго в живота на Джак Уорнър, женитбата му с Онър Ноулс беше внимателно обмислено политическо решение.

Фред Фаръл, ръководител на кампанията му, го осведоми:

— Проучванията сочат, че още те смятат за прекалено млад, за да се кандидатираш за Сената. Трябва да ти създадем имидж на по-зрял.

Джак се подразни.

— Как?! Да си пусна брада ли? Да почна да нося жилетки към костюмите?

— Всъщност брадата не е лоша идея, но ще е най-добре да се ожениш. Няколко деца също не биха навредили. Неомъжените жени те одобряват, но трябва да спечелиш и семейните гласоподаватели.

— Добре. Ще поискам ръката на Керън през уикенда.

Керън Конъли му беше гадже от десет месеца и първата му сериозна любов. Единствено дете в уважавано от политиците семейство — баща й, Мич, някога бе началник на персонала на Белия дом, — тя беше красива, интелигентна и добра. Обожаваше Джак. Често бяха говорили как един ден ще се оженят, след като тя завърши образованието си, а неговата работа като конгресмен понамалее. Явно този ден беше настъпил.

Фред Фаръл свъси вежди.

— Не съм сигурен дали Керън е най-подходяща. Мило момиче е и така нататък, но твоята съпруга трябва…

— Какво не й е наред? — наежи се Джак.

— Не че нещо й има. Не го приемай лично, Джак, но според мен ти трябва някой с „по-привличащи“ качества. Да е от по-висше общество. Няма да навреди, ако е и богата.

— Защо?

— Заради бъдещето ти, скъпо момче. — Фред Феръл поклати неодобрително глава. — Предполагам, че политическите ти амбиции не свършват със Сената.

— Не, естествено.

— Чудесно. Тогава започни да мислиш практично. Имаш ли представа колко струва кандидатирането за президент в наши дни?

Джак имаше доста добра представа. В стремежа си да стъпят в Белия дом мнозина заможни мъже бяха загубили цялото си състояние. Въпреки това му се струваше недостойно да се ожени за пари.

— Слушай, имам предвид едно момиче. Опознай я и виж какво мислиш.

Три месеца по-късно конгресменът Джак Уорнър се ожени сред много светски шум за заможната Онър Ноулс. Денят, в който заминаха на медения си месец, Керън Конъли се самоуби, като преряза вените си във ваната. От уважение към баща й пресата не раздуха историята.

За Онър Ноулс шеметната романтична връзка с най-желания конгресмен в страната беше най-вълнуващото нещо, което й се беше случвало. От малка се чувстваше пренебрегната. Смятаха по-голямата й сестра, Констанс, за умницата в семейството и определено беше любимка на майка им. Грейс, най-малката, беше истинска красавица и отявлената любимка на баща им, докато беше жив. Онър имаше чувството, че е невидима. За никого нямаше значение, че е интелигентна и привлекателна посвоему. „Аз съм резервната гума; певицата от хора, която никой не забелязва“ — мислеше си тя.

Беше колкото вълнуващо, толкова и неочаквано привлекателен мъж да й обърне внимание (и не само привлекателен, но и вероятен бъдещ президент). Дори не й хрумна да се запита какви са мотивите му, нито защо я поведе към олтара с такава скорост. Джак, както тя скоро щеше да разбере, правеше всичко бързо. Едва я покани на среща и й направи предложение; точно прие и той ангажира църква; щом се върнаха от медения месец, той започна да настоява тя да забременее.

— Защо да бързаме? — засмя се Онър, докато една нощ галеше русата му глава в леглото. Все още не можеше да повярва, че наистина се буди до него. Той беше идеален. И не само външно. Беше благороден, смел, със замах. Искаше толкова хубави неща за Америка.

— Женени сме от пет минути. Защо да не се наслаждаваме един на друг известно време?

Но Джак се оказа настойчив. Искаше семейство, и то веднага. По време на медения им месец в Таити Онър се притесни. Джак получи телефонно обаждане от дома сутринта след като пристигнаха, и видимо се разстрои. Отказа да отидат на плуването с шнорхели, както бяха замислили, и почти не й продума до края на деня. Същата нощ не престана да крещи на сън „Керън“. Когато на следващия ден Онър започна да го разпитва, той зае отбранителна позиция. „Господи, Онър, и за сънищата ми ли ще ме разпитваш?“

Замислен и унил цялата седмица, той отказваше да сподели какво го тормози и избягваше всичките й опити за близост. Дори не желаеше да се любят. Но щом се върнаха в Ню Йорк, за огромна радост на Онър лошото му настроение се изпари. Непрестанно настояваше да се любят.

„Няма да иска деца, ако не ме обича — убеждаваше се тя. — По този начин иска да ми се извини за Таити. И наистина — защо да чакаме? Какво по-сладко от това един малък Джак да тича наоколо?“

Първата им дъщеря — Роберта — се роди девет месеца по-късно, а след една година на бял свят се появи сестра й Роуз. Онър още не бе отслабнала след износването на Роберта, когато зачена Роуз. В резултат на вечерята по случай втората годишнина от брака им тя бе почти двайсет килограма по-дебела, отколкото в деня на сватбата им.

— Защо не се захванеш отново с тичане — предложи Джак безцеремонно, докато ядяха панираните миди. — Или ходи със сестра си при нейния треньор. Грейс изглежда фантастично в момента. Явно онзи тип си разбира от работата.

Все едно я зашлеви. Грейс?! Защо всички винаги говореха за Грейс?

Когато се омъжи за Джак, тя за пръв път се почувства звездата в шоуто. Докато растяха, винаги Грейс получаваше цялото внимание, и то без да прави никакви усилия. Само като влезеше в стаята, тя приковаваше погледите и присъствието на Онър моментално биваше забравено. Онър доста се стараеше да потисне ревността и недоволството си. Знаеше, че Грейс я обича и я възприема като най-добрата си приятелка, въпреки това на моменти си фантазираше как сестра й претърпява злополука. Представяше си я как пада от успоредката, а съвършеното й тяло лежи изпочупено на пода; или попада в катастрофа с кола и пламъци унищожават изящните черти на лицето й. „Пламъците на моята омраза.“ Съзнаваше колко лошо е да фантазира такива неща, но й олекваше.

Когато се омъжи за Джак, си помисли: „Всичко това сега остава зад гърба ми. Сега съм щастлива и известна, и прекрасен човек е влюбен в мен, мога да съм по-голямата сестра, каквато Грейс винаги е искала да бъда.“

Но не се получи така. По ирония на съдбата именно тя запозна Грейс с Лени Брукстейн при едно от събиранията за набиране на средства за кампанията на Джак. Две седмици по-късно Грейс обяви, че са влюбени.

Отначало Онър взе думите й за шега. Когато осъзна грешката си, й прилоша.

— Грейси, ти си едва на осемнайсет. Той може да ти бъде дядо.

— Знам. Това е лудост. — Грейс се засмя с пленителния си смях, при който всички мъже се разтапяха като масло на огън. — Никога не съм си представяла, че ще изпитвам такива чувства към някой като Лени, но — ето. Толкова съм щастлива, Онър. Наистина. И с Лени е така. Защо не се радваш за нас?

— Скъпа, радвам се, ако истински го искаш.

Но Онър никак не се радваше; беше направо бясна.

За Грейс не беше достатъчно да се задоволи с някой нормален, богат банкер, както бе направила Кони. О, не. Мадам грабна най-големия милиардер в Ню Йорк. Краткият миг, в който Онър Ноулс попадна под светлините на прожекторите, бе отминал. Докато тя седеше вкъщи, дебела и изтощена, Грейс отново бе станала жената, за която всички говореха. А ето че сега и Джак я сравняваше в неблагоприятна светлина с нея само защото беше натрупала няколко килограма, след като роди неговите деца! Наистина не се издържаше.

Въпреки това Онър си налагаше да издържа; правеше го стоически и мълчаливо. По същия начин, по който понасяше пренебрежението на Джак към нея и децата, себичността му, унищожителната му амбиция и от скоро — неговите изневери. Смъкна излишните килограми до последния грам. В очите на обществеността сенатор Уорнър и съпругата му имаха приказен брак и Онър не възнамеряваше да разсейва тази заблуда. Преструвката беше единственото, което й остана, и тя се усмихваше предано при неговите речи, даваше интервюта за списания за това как е уредила дома им и за всеотдайността на Джак като баща. Естествено знаеше, че напоследък Джак се задява с бавачката, но по-скоро щеше да умре, отколкото да го признае.

Същото важеше и за омразата й към сестра й. Онър Уорнър поддържаше близки отношения и с двете си сестри, особено с Грейс. Обядваха заедно два пъти седмично, редовно обикаляха магазините и прекарваха ваканциите си фамилно. Ала зад любящата сестринска фасада гневът на Онър клокочеше като надигаща се лава.

Джак насърчаваше съпругата си да укрепва връзките си със семейство Брукстейн.

— За наше добро е, скъпа. Трябва да прекарваш повече време с Грейс. Знам колко много я обичаш. А така и мен често ме виждат с Лени. Ако Лени Брукстейн подкрепи кандидатурата ми за Белия дом, след четири години нищо няма да ми попречи да спечеля.

Онър разсъждаваше така: „Ако Джак се кандидатира за президент, ще спре да гони фусти. Прекалено рисковано е за него. Освен това, ако стане президент с парите на Лени Брукстейн, аз ще съм първа дама. Дори Грейс не може да надмине това.“

Напоследък обаче привързаността на Джак към роднините му милиардери необяснимо бе охладняла. Започна се със забележки към облеклото на Грейс и растящото коремче на Лени. В дните преди бала на „Кворум“ нападките се засилиха. Джак си позволяваше да пие много, а вкъщи пред Онър не преставаше да роптае срещу „предателствата“ на Лени и неговата „арогантност“.

— Какъв гадняр! Кой си мисли, че е насреща му?! Някой от подчинените му ли? — бръщолевеше той. — Ако иска да му ближат задника, да се обърне към Джон Меривейл или Престън. Аз съм американски сенатор.

Онър нямаше представа за какво говори той. Изгаряше от желание да го попита, но се страхуваше. Независимо от всичко, продължаваше да обича съпруга си. Дълбоко в себе си вярваше, че ако подкрепя кариерата на Джак — казва нещата на място, носи подходящите дрехи, дава правилните вечери, — един ден той отново ще се влюби в нея.

Нямаше откъде да знае, че Джак никога не я е обичал.

 

 

Джак слезе долу по халат, за да си потърси алказелцер. Роберта, която всички наричаха Боби, връхлетя в ръцете му като торпедо.

— Татко! — Руса и пълничка като ренесансово купидонче, Боби беше много обичливо дете. — Илсе каза, че ако не слушаме, няма да отидем в Нетъкит. Не е вярно, нали?

Джак остави дъщеря си на пода.

— Не закачай баща си, Роберта — разпореди се Илсе.

— Но ние харесваме Нетъкит. Дори Роуз го харесва. Нали, Роузи?

Четиригодишната Роуз вадеше червила „Диор“ от несесера на майка си и ги чупеше на две, за да рисува с тях по пода. Илсе, прекалено заета да прави мили очи на работодателя си, не я забелязваше.

— Мога ли да помогна с нещо, сенатор Уорнър?

— Не! — сопна се Джак.

Нантъкет. Съвсем беше забравил за това. Снощи негодникът Брукстейн бе поканил всички в имението си. Сякаш бяха неразделни приятели.

Гордостта на Джак Уорнър бе силно накърнена, когато се обърна към Лени Брукстейн за помощ. Не би го направил, ако не беше крайно наложително. Нямаше друг изход. Всичко започна под формата на игра за намаляване на стреса. Няколко невинни залагания тук-там — на конни надбягвания, на масите за блекджек. Загубите започнаха да се натрупват. Комарът отприщи една скрита слабост, за която дори Джак Уорнър не подозираше. Първоначално беше вълнуващо, екзалтиращо и пристрастяващо. Напоследък пристрастяването започна да му тежи доста от финансова гледна точка. Истинският риск обаче бе по отношение на политиката. Джак бе изградил кариерата си с репутацията на праволинеен християнски консерватор. Играта на комар не беше незаконна, но той мигом щеше да загуби гласовете на семейните избиратели.

Фред Фаръл му го каза направо:

— Трябва да престанеш, Джак. Веднага. Изплати си дълговете и започни на чисто.

Сякаш беше лесно! Как да си плати дълговете?! Цялото наследство на Онър бе свършило, след като купиха фермата и заделиха средства за образованието на децата. Като сенатор, Джак получаваше по сто и четирийсет хиляди годишно — само малка част от онова, което беше изкарвал като юрист, и далеч по-малко от онова, което вече дължеше на едни, меко казано, съмнителни типове.

Нямаше как да се измъкне. Налагаше се да се обърне към зет си. Да, щеше да е унизително, но след като му обясни положението, Лени щеше да му помогне. Когато станеше президент, щеше да му се издължи хилядократно.

Оказа се, че вместо да подпише чек. Лени Брукстейн му изнесе лекция.

— Жал ми е за теб, Джак. Наистина ми е жал, но не мога да ти помогна. Баща ми беше комарджия и по тази причина майка ми живя в ад. Ако не бяха приятелите му, които от време на време плащаха задълженията му, онзи кошмар щеше да свърши доста по-рано. А стана така, че той профука парите, които щяха да покрият лечението на мама.

Джак се постара да запази самообладание.

— При цялото ми уважение, Лени, не смятам, че приличам на баща ти. Аз съм американски сенатор. Парите ще ти бъдат върнати, както знаеш. Става въпрос за разрешаване на временен проблем.

Лени се усмихна дружелюбно.

— В такъв случай съм убеден, че ще го разрешиш сам. Има ли нещо друго?

Снизходителен негодник! Това не беше само отказ, това беше отпращане. Джак Уорнър нямаше да забрави обидата, докато е жив. Първата му реакция вчера беше да каже на Лени Брукстейн да си завре поканата за Нантъкет в задника, но премисли. Всъщност той все още се нуждаеше от сериозна финансова инжекция. Онър и Грейс бяха близки. Ако Онър обработеше малката си сестра, Грейс щеше да успее да повлияе на обичния си съпруг. При такъв подход, разбира се, той трябваше да признае на Онър за натрупаните дългове от комар. Перспективата не изглеждаше розова, но в крайна сметка какво щеше да направи тя? Да го напусне? Едва ли.

Обърна се към Илсе.

— В понеделник рано сутринта тръгваме за Нантъкет. Погрижи се багажът на децата да е събран, а те да са готови.

Боби стрелна бавачката с тържествуващ поглед.

— Видя ли! Казах ти, че ще отидем.

— Да, сър. Има ли нещо… специално… което аз да си взема за вас!

Тя му намигна многозначително, нямаше начин посланието да не бъде разбрано.

Джак подходи безмилостно:

— Не. Ти няма да дойдеш с нас. От понеделник си уволнена.

Грабна алказелцера от шкафа и се върна в леглото.