Сидни Шелдън
След тъмнината (26)

25.

След като си даде сметка, че Грейс му е избягала, Мич се върна в апартамента на Жасмин.

— Какво й каза? Повтори ми всичко дума по дума.

Разговорът се оказа ползотворен. Мич, свикнал да чува, че Лени Брукстейн е измамник и страхливец, сега за пръв път научи нещо ново — Лени бе имал връзка със сестрата на съпругата си? Звучеше невероятно.

Нищо чудно, че „полицайката“ си бе тръгнала така бързо.

Мич се мъчеше да определи какъв ще бъде следващият ход на Грейс. След толкова седмици работа по случая имаше чувството, че знае какво се върти в ума й. Странно наистина. Дори не се познаваха, но на моменти я чувстваше по-близка от всички жени, с които е бил, включително и Хелън.

Не се съмняваше, че първият й инстинкт ще бъде да отиде в дома на Кони. А после какво? Щеше ли здравият разум да надделее? Да цъфне при сестра си би било страшно рисковано. От друга страна, Грейс бе отишла при Дейви Букола и го беше заплашила с пистолет. Апетитът й към риска нарастваше с всеки изминал ден.

Мич вече бе разпитвал сестрите й веднага след нейното бягство от „Бедфорд“. Беше рутинна процедура да се свързват с близките, в случай че беглецът потърси контакт. Спомни си как Онър и Кони си измиха ръцете и се отрекоха от Грейс. Едно е да имаш лицемерни приятели, но лицемерни роднини — това беше ужасно.

Ако Лени наистина бе заменил Грейс за ледена жена като Кони Грей, той не беше добре. Мич се замисли за срещата им на Таймс Скуеър. Тогава за малко да я хване. Но не разочарованието помнеше, а изражението й: смесица от уязвимост и сила. Независимо от умората и неугледните дрехи у нея имаше нещо привлекателно. По някакъв начин му напомняше за Хелън в началните, щастливи дни на брака им. И двете притежаваха вътрешна красота, безкрайна женственост, с която привличаха мъжете, точно както светлината привлича пеперудите. Кони Грей представляваше пълна противоположност. Чертите й бяха изящни, а фигурата — стройна и поддържана, но беше женствена колкото състезател по сумо. „Ами ако Лени това е търсил? Тираничен вариант на съпругата си?“ Значи е бил луд.

Вратата отвори Майкъл Грей.

— Детектив Конър, каква изненада!

Мич си помисли същото, което всички си мислеха при среща с Майкъл: „Праволинеен, старомоден и почтен човек. Прекалено добър за подобно обкръжение.“

— Има ли някакви новини за Грейс?

— Нищо конкретно. Работим по нови версии. Дали мога да разговарям със съпругата ви?

— Разбира се. Сега ще я повикам.

— Няма нужда, Майк. Тук съм.

Кони застана на прага и Мич си помисли, че е сбъркал с описанието. В красива рокля на цветя и с руса коса, прибрана на опашка, тя изглеждаше далеч по-привлекателна, отколкото я помнеше. Зад нея очарователно момченце си играеше с влакче на пода. Вдясно, зад затворени стъклени врати, по-голямо момченце свиреше на пиано. Пълна семейна идилия.

Кони въведе Мич в кабинета, където щяха да разговарят насаме. Той забеляза две първи издания на Стайнбек върху рафта и ранна творба на Кандински на стената. Явно семейство Грей бе преодоляло финансовите си проблеми.

Кони видя, че той се възхищава на картината и подхвърли:

— Подарък е.

— Доста щедър.

— Така е — съгласи се тя, без да се впуска в подробности. — Как мога да ви помогна, детектив?

Мич реши да пристъпи направо.

— Колко дълго бяхте любовница на Лени Брукстейн?

Кони първо поруменя, после пребледня. Запита се дали да не отрече, но се отказа. Нямаше смисъл.

— Не за дълго. Няколко месеца. Връзката ни приключи преди Нантъкет.

— Кой я приключи?

Кони взе копринена възглавница и впи нокти в нея.

— Той.

— Вие разстроихте ли се?

На слепоочието й запулсира вена.

— Малко. Тогава. Както можете да си представите, детектив, това не е част от живота ми, с която се гордея особено. Майкъл няма представа. Грейс — също.

— Излъгали сте полицията за връзката ви.

— Не съм излъгала. Не виждах смисъл всичко да излиза на бял свят. Нито тогава, нито сега.

Мич се замисли за тялото на Лени, или по-точно за останките му, изхвърлени от океана. Дали Кони имаше пръст в неговата смърт? Разполагаше с желязно алиби за деня на бурята. Десетки хора бяха видели сестрите Ноулс да обядват заедно в клуба. Но ако е режисирала нещата зад кулисите?

— С кое точно не се гордеете? С връзката ви, или защото Лени ви е зарязал и се е върнал при Грейс? — Мич искаше да я предизвика. Ако я извадеше от контрол, имаше вероятност да се изпусне и да каже нещо. — Сигурно е унизително да те зарежат заради малката ти сестра.

— Ще ви кажа какво е унизително, детектив. Глупавата обсебеност на Лени от Грейс. Как бе възможно той — интелигентен, динамичен мъж — да вземе за жена дете като нея? Не знаеш да плачеш ли, или да се смееш. Жалък тип. — Злъчта се лееше от устата й като отрова. — Всички мислеха така. Бракът им беше същински фарс.

— Обичахте ли го?

— Не.

— Но той е обичал сестра ви.

— Беше обсебен от нея. Това е различно.

— Глупости. Грейс е била любовта на живота му. И на двамата не можете да го простите, нали, Кони?

Тя посегна към чантата си, извади цигара и запали. Дръпна дълбоко, преди да каже:

— Ще ви обясня нещо, детектив. Лени Брукстейн обичаше единствено Лени Брукстейн. Ако не сте наясно с това, въобще не го познавате.

— Но вие сте го познавали и въпреки това сте се подали. Оставили сте се да ви използват и после да ви захвърлят.

— Не е вярно.

— Признайте, че вие сте се хвърлили на врата му.

Мускулите по шията на Кони се напрегнаха. За миг Мич реши, че тя най-после ще загуби контрол, ала Кони се овладя. Загаси цигарата и отвърна спокойно:

— Дълбоко грешите. Ако трябва да съм честна, мразех Лени Брукстейн.

— Затова ли го убихте?

Кони прихна.

— Боже, затова ли е всичко, детектив? — Избърса сълзите, появили се от смеха. — Разбрали сте за връзката ми с Лени и изведнъж аз, като отхвърлената любовница, ставам убийца? Не звучи правдоподобно, не смятате ли?

Мич се ядоса.

— Ще ви кажа какво смятам. Мисля, че през онзи уикенд сте отишли там, защото сте искали възмездие.

— Точно така. И го получих. — Кони се изправи и отиде до картината, предизвикала възхищението му. Свали я от стената и му я подаде. — Подарък от скъпия ми покоен зет. Фалшива е. Като него самия. Но стои приятно в стаята, нали? Исках я и накарах Лени да ми я даде. Накарах Лени да ми даде много неща.

— Шантажирахте ли го? Заплашвахте ли да кажете на Грейс за връзката ви?

— Да го шантажирам? Ни най-малко. — Предположението му видимо я изненада. — Просто прибрах каквото ми се полага. — Кони вървеше из стаята и се възхищаваше на набора от редки книги и предмети на изкуството. — Майкъл, милият, мисли, че съм купила тази къща с наследени пари. Вярва, че богата стара леля ми е оставила петнайсет милиона долара.

— Лени ли ви ги даде?

— А кой друг? Подписа чека в Нантъкет два дни преди да умре. Слава богу, че го осребрих веднага. Ако се бях забавила, парите щяха да изчезнат около процеса срещу „Кворум“. А така… — тя се усмихна самодоволно, без да довърши изречението. — С ръка на сърцето ви уверявам, детектив, че смъртта на Лени Брукстейн дълбоко ме натъжи. Но не защото го обичах. Аз не съм негова жертва. Тази роля оставих на сестра си Грейс. Тя много добре я играе.

По-късно същата вечер Мич лежеше и мислеше за Кони, Грейс и мъжа, когото и двете бяха обичали. Лени Брукстейн представляваше загадка. Определено не беше олицетворение на злото, какъвто го изкарваше пресата; в това не се съмняваше. Но не беше и светецът от представите на съпругата си. Щедър, но жесток; предан, но отмъстителен; обичащ, но и неверен. Блестящ в бизнес делата, но не успяваше да различи приятел от враг.

Дали Лени Брукстейн бе откраднал всичките онези пари?

Имаше способностите да го направи, но беше ли го сторил?

Така или иначе не бе успял да им се наслади. Някой се беше погрижил за това; някой, когото Лени Брукстейн е познавал и на когото е вярвал.

Букола бе попаднал на следи, но всички стигаха до задънена улица: Андрю Престън, Джак Уорнър, Кони Грей. Дойде време отново да огледат Джон Меривейл.

Мич заспа и сънува бурно море, картини на Кандински и преследващия го образ на Грейс Брукстейн.