Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майрън Болитар (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Live Wire, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Харлан Коубън. Под напрежение

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2012

Коректор: Здравка Букова

Художник на корицата: Стефан Касъров

ISBN: 978-619-150-062-8

История

  1. — Добавяне

Глава 31

Два часа по-късно бяха пак на малкото летище на остров Адиона и се качваха в самолет „Боинг“, всъщност бизнес джета на Уин. Ми ги посрещна в агресивно скроена униформа на стюардеса, с кръгла шапчица на главата а ла Джаки Онасис.

— Добре дошли на борда — каза Ми. — Внимавайте да не се спънете. Добре дошли. Внимавайте да не се спънете.

Лекс се изкатери пръв по стълбичката. Бе започнал да изтрезнява и никак не изглеждаше добре. Последва го детегледачката със сина му в ръце. Дойде ред и на Майрън, Уин и все още несигурния на нозете си Еван Крисп. Ръцете на Крисп бяха закопчани зад гърба му с няколко чифта пластмасови белезници. Уин познаваше хора, способни да се измъкнат от един чифт пластмасови белезници. Но надали някой би се справил с няколко чифта, особено когато по-дългите са увити около гърдите и ръцете му. За всеки случай Уин ги допълваше и с насочен пистолет. Крисп бе разчитал на шанса си. Уин нямаше да допусне подобно нещо.

Майрън се извърна и хвърли поглед към приятеля си.

— Един момент — рече Уин.

Ми се върна на вратата и му кимна. При което Уин каза:

— Окей, тръгвай.

Майрън се заизкачва, като влачеше Крисп след себе си. Отзад пък го тикаше Уин. Дотук Майрън го беше носил през рамо, по пожарникарски, но Крисп беше започнал да идва в съзнание.

Уин беше купил луксозния самолет от популярен навремето рап изпълнител, който — подобно на мнозина преди него — бе доминирал класациите, преди да се превърне във въпрос от популярните викторини и се бе видял принуден да разпродаде плодовете на безгрижното си харчене. Главният салон беше мебелиран с възголеми кожени кресла, дебел мокет, широкоекранен 3D телевизор и внушителна дървена ламперия. Отделно от това самолетът имаше и самостоятелна трапезария плюс спално помещение в задната част. Лекс, сестрата и бебето бяха отделени в трапезарията. Уин и Майрън нямаха никакво желание да ги държат на едно и също място с Крисп.

Натикаха Крисп в едно от креслата и Уин го опаса с коланите. Крисп още не можеше да се съвземе от упойката — разреден еторфин, с какъвто обикновено упояват слонове, но на човек може да причини и смърт. В киното такива вещества действат на мига. В живота няма никакви гаранции.

В крайна сметка се беше оказало, че и Крисп не е неуязвим. Няма такива хора. Или, както се беше изразил поетично Хърман Ейк, никой — пък бил той Майрън или Уин — не е брониран против куршуми. Оказваше се, че и най-печените могат да бъдат победени с лекота. Колкото и добре да владееш бойните изкуства, като ти падне бомба върху къщата — умираш.

Охранителят Били бе споделил с Уин по коя пътека трябваше да стигне Крисп до къщата. И Уин го беше причакал на идеалното място. Излезе насреща му с два пистолета — единият с истински куршуми, другият с еторфин. И без да губи време, докато го държеше на мушка с единия, го простреля с другия — с еторфина. След това се отдръпна леко да изчака онзи да изгуби съзнание.

Уин и Майрън седнаха два реда по-назад, един до друг. Ми, в качеството си на професионална стюардеса, им демонстрира подробно мерките за безопасност: как да закопчаят предпазните колани, как да си сложат кислородната маска, преди да помагат на друг пътник, как да добавят въздух в спасителната жилетка. Уин я наблюдаваше с патентованата си палава усмивка.

— Покажи ни още веднъж оня номер с духането — помоли се на Ми.

Типичен Уин.

Излитането беше абсолютно гладко, сякаш плод на отработена хореография. Майрън позвъни на Есперанца. Като разбра, че баща му е отново в операционната, затвори очи и си наложи просто да диша. Да се съсредоточи върху възможните неща. Баща му бе в ръцете на най-компетентните лекари. И ако Майрън държеше да е полезен, можеше да направи едно-единствено нещо: да намери Брад.

— Успя ли да научиш нещо за приюта „Абеона“? — попита той Есперанца.

— Нищичко. Сякаш изобщо не съществува.

Майрън затвори. И обсъди с Уин онова, което бяха научили до момента.

— Лекс от самото начало ми даде правилния отговор — отбеляза Майрън. — Че всяка двойка има своите тайни.

— Това пък що за новина е? — присмя се Уин.

— Между нас двама ни има ли тайни, Уин?

— Не. Но и секс няма.

— Според теб именно сексът ли поражда тайните?

— Нима не мислиш и ти така?

— Все си въобразявах, че сексът поражда повече интимност.

— Глупости — рече Уин.

— Как така глупости?

— Много си наивен.

— В смисъл?

— Нима не доказахме тъкмо противоположното? Че тайни съществуват между онези партньори, които, като Лекс и Сузи, правят секс помежду си.

Май беше прав.

— И накъде летим сега?

— Ще видиш.

— А уж нямахме тайни един от друг.

Крисп взе да се размърдва. Отвори първо едното си око, след него и другото. Но с нищо не реагира. Остана в покой, да прецени къде точно се намира и какво да прави от тук насетне. И изгледа Майрън и Уин.

— Давате ли си сметка какво ще направи с вас Хърман Ейк? — попита Крисп. — Не вярвам да сте чак толкова тъпи.

— Нима? — изви вежда Уин.

— Не сте толкова печени, за колкото се имате.

— И това не го чуваме за пръв път.

— Хърман ще ви пречука. И цялото ти семейство. Така ще го направи, че най-любимото ти същество ще издъхне, проклинайки името ти и пожелавайки смъртта.

— Леле, леле, не знаех, че Хърман притежава чак такива драматични заложби — рече Уин. — За щастие аз все пак имам някакъв план. От който всички ще спечелят, включително и ти.

Крисп не му отговори.

— Ще отидем на гости на скъпоценния Хърман — обясни му Уин. — Ще седнем на приказки четиримата, евентуално на по едно кафе. И всички ще си сътрудничим взаимно. Всичко ще си кажем. След което ще изработим едно взаимно изгодно споразумение, така че никой да не пострада.

— В смисъл?

— Разведряване. Чувал ли си това понятие?

— Аз да — отвърна Крисп. — Но се съмнявам Хърман да го знае.

Точно това си мислеше и Майрън. Уин обаче нямаше вид на притеснен човек.

— Хърман е сладур, гарантирам ти — каза Уин. — Но я ми кажи междувременно: какво стана с брата на Майрън?

— Оня, дето се ожени за Кити ли? — намръщи се Крисп.

— Същият.

— Откъде да знам, по дяволите?

Уин въздъхна.

— Нали щяхме да си сътрудничим? И всичко да си кажем? Нима забрави?

— Най-сериозно ти говоря. Ние дори не знаехме, че Кити се е върнала, докато тя не влезе във връзка с Лекс. И нямам никаква представа къде може да е мъжът й.

Майрън се замисли върху отговора му. Нямаше да се учуди, ако Крисп лъжеше — което изглеждаше най-вероятно — но пък казаното се връзваше и с чутото от Лекс.

Уин откопча колана си и отиде при Еван Крисп. И му подаде сателитния си телефон.

— Обади се на Хърман Ейк. И му предай, че до един час ще бъдем в дома му в Ливингстън.

— Майтапиш се, нали? — изгледа го скептично Крисп.

— Поначало съм си голям веселяк. Но в този случай — не.

— Не се надявай да ви пусне да влезете с оръжие.

— Няма проблем. Няма да имаме нужда от оръжие. Но ако и един косъм падне от главите ни, светът ще научи истината за Гейбриъл Уайър. И ще кажете „бай-бай“ на големите пари. Понеже, освен всичко друго, ще преместим на сигурно място и Лекс Райдър — дойната ви крава, така да се каже. Схващаш ли?

— Ще си сътрудничим — рече Крисп. — Всичко ще си кажем.

— Много се радвам, че стигнахме до разбирателство.

Крисп се обади. Уин стоеше над главата му през цялото време. Хърман Ейк никак не се зарадва на чутото, поне в началото, докато Крисп не му обясни какви са намеренията на Уин. В крайна сметка Хърман се съгласи да се срещнат.

— Прекрасно — каза Уин.

Майрън отбеляза усмивката върху лицето на Крисп и вдигна поглед към Уин.

— Никак не обичам да съм на тъмно.

— Нямаш ли ми доверие? — попита Уин.

— Въпросът ти е излишен.

— Знам. И владея напълно ситуацията.

— Но не си безпогрешен, Уин.

— Вярно — призна Уин. — Но и не съм винаги твой верен съратник.

— Имам чувството, че ни вкарваш в опасност.

— Не, Майрън. В опасност ни постави ти. Като се съгласи да помогнеш на Сузи и на всички нейни предшественички. Ти ни вкара в това положение, а аз само търся изход от него.

— Уау!

— От истината понякога боли, стари приятелю.

Този път наистина го беше заболяло.

— Ако нямаш какво друго да кажеш… — Уин погледна часовника си и се усмихна на любимата си стюардеса. — До кацането има още трийсет минути. Ти стой тук и пази пленника. А аз ще се усамотя за известно време в спалнята с Ми.