Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Безсмъртните (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Алисън Ноел. Нощна звезда

Американска. Първо издание

Гл. редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Атанасова

Графично оформление: Станимира Вълева

Корица: Радослав Донев

Издателство СофтПрес, София, 2011

ISBN: 978–954–685–971–6

История

  1. — Добавяне

Четирийсета глава

— Смяташ ли, че някой е правил това тук?

Коленича и затъвам още повече в пръстта, останала от изкопаването на дупката. Вдигам поглед към застаналия до мен Деймън. Богатата влажна почва играе ролята на възглавница, на която се подпирам. Навеждам се напред, за да оставя в изкопания от мен гроб подплатената с кадифе кутия, в която се намират останките от Хевън, бижутата и дрехите й.

— Съмърленд е много древно място — въздиша той. Гласът му е нисък, изпълнен с неудобство и загриженост. — Сигурен съм, че няма нещо, което да не е правено поне по веднъж.

Поставя леко ръка на рамото ми. Усещам колко се притеснява за мен. Тревожи се, че само се преструвам, че всъщност съжалявам за направения избор. Убеден е, че въобще не приемам толкова лесно загубата.

Но макар и да съм безкрайно натъжена от онова, което се наложи да извърша, аз не се съмнявам в правотата на действията си.

Вече не съм онова момиче.

Най-после се научих да вярвам в себе си, да се вслушвам в интуицията си, да се подчинявам на собствения си разум и съвест. Затова сега се чувствам в мир със себе си. Вече знам, че съм постъпила правилно. Хевън бе прекалено опасна и не можех да не я спра, дори това да означаваше да я изпратя в Шадоуленд като изгубена душа.

Това обаче не означава, че няма да я почета. Все още тая надежда за нея — макар и съвсем малка.

Понеже съвсем скоро бях там (по вина на Хевън), знам точно какво преживява в момента. Пада свободно, без да има за какво да се залови, носи се в нищото, принудена да наблюдава грешките от миналото си. Но пък след като аз успях да се поуча от преживяното и да се усъвършенствам след това, може би и тя ще може…

Може би Шадоуленд не означава вечна самота в бездната.

Може би в някакъв момент получаваш втори шанс — възможност за изкупление, ако истински се разкайващ.

Повдигам капака на кутията, за да погледна за последно ботушите с високи остри токове, тясната минирокля, купчината бижута — до едно сини — множество огърлици, обеците и пръстените… Тук е дори сребърният пръстен във формата на череп, който носеше в деня на запознанството ни. Тогава, когато никоя от нас не си представяше, че приятелството ни ще свърши по този начин.

Преди да затворя капака, проявявам едно малко червено кексче с розова глазура и го поставям върху бижутата и дрехите. Спомням си колко обичаше този сладкиш — една от по-безвредните й по-ранни страсти.

Деймън коленичи до мен и поглежда към кексчето, а после към мен.

— Какво е това?

Поемам си дълбоко въздух, хвърлям един прощален поглед и затварям кутията. Загребвам с шепи от черната пръст, голяма част от която изтича между пръстите ми, преди да успея да я хвърля върху капака. Без да го поглеждам, тихо обяснявам:

— Малък спомен от някогашната Хевън — такава каквато бе, когато се запознахме.

Деймън се поколебава за миг, после пита:

— А за кого е предназначен — за теб или за нея?

Обръщам се към него. Погледът ми пробягва по очертанията на лицето му, скулите му, устните му и най-накрая се спира на очите му.

— За вселената. Знам, че е глупаво, но се надявах това малко, сладко напомняне да я убеди да не бъде толкова строга към Хевън.