Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Героите на Олимп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Hero, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Рик Риърдън. Изчезналият герой

Превод: Александър Драганов

Редактор: Боряна Стоянова

Коректор: Таня Симеонова

ИК „Егмонт България“, София, 2011

ISBN: 970-954-27-0646-5

История

  1. — Добавяне

LI. Пайпър

— Джейсън! — Пайпър продължаваше да повтаря името му, държейки го в ръце. Вече почти бе изгубила надежда. Джейсън бе в безсъзнание вече две минути, тялото му димеше, а очите му се бяха извъртели към главата. Дори не знаеше дали е още жив.

— Няма смисъл, дете. — Хера стоеше над нея с черните си рокля и шал. Пайпър не бе видяла избухването на богинята. За щастие бе затворила очи. Но за сметка на това бе видяла последствията. Всяка следа от зимата бе изличена от долината. Нямаше и помен от състоялата се битка. Чудовищата бяха изпарени, а останките възстановени до предишното си състояние — отново руини, но с нищо не подсказващи, че допреди миг околностите им са гъмжали от орди вълци, духове на бурята и шесторъки великани.

Дори ловджийките бяха съживени. Повечето стояха на почтителна дистанция, но Талия бе коленичила до Пайпър, поставила ръка върху челото на Джейсън.

Тя погледна към богинята.

— Вината за станалото е твоя. Направи нещо!

— Не ми дръж такъв тон, момиче. Аз съм царицата…

— Излекувай го!

Очите на Хера блеснаха заплашително.

— Предупредих го. Никога не бих наранила това момче нарочно. Той трябваше да е моят шампион. Казах им да извърнат поглед, преди да разкрия истинския си образ.

— А — намръщи се Лио, — този образ е лош, нали? Защо тогава го прие?

— Използвах силата си, за да ви помогна, глупако! — извика Хера. — Превърнах се в чиста енергия, за да изпаря чудовищата, да възстановя това място и дори да измъкна тези смехотворни ловджийки от леда.

— За един смъртен е фатално да погледне бог в истинската му форма! — извика Талия. — Ти го уби!

Лио поклати глава.

— Стана точно според пророчеството. „Гневът на Хера ще доведе смъртта.“ Хайде, госпожо. Вие сте богиня. Направете някакво вуду или нещо такова. Върнете го.

Пайпър слушаше с половин ухо разговора. Гледаше внимателно лицето на Джейсън.

— Той диша! — заяви тя.

— Невъзможно — каза Хера, — макар да ми се иска да е вярно, дете, никой смъртен не е…

— Джейсън — каза Пайпър, като вложи цялата си сила в името му. Не можеше да го изгуби, — чуй ме. Можеш да се справиш. Върни се. Ще се оправиш.

Нищо не стана. Беше ли си въобразила това, че той още диша?

— Силата на Афродита не е в лечителството — със съжаление каза Хера. — Дори аз не мога да излекувам това, момиче. Смъртният му дух…

— Джейсън — каза Пайпър, като си представи как гласът й отеква в земята чак до Подземния свят, — събуди се.

Той изпъшка и отвори очи. За миг те заблестяха, сякаш бяха златни. После светлината в тях избледня и отново станаха нормални.

— Какво се случи?

— Това е невъзможно! — възкликна Хера.

Пайпър го прегърна толкова силно, че Джейсън простена:

— Задушавам се.

— Извинявай — каза тя, толкова щастлива, че се смееше, докато избърсваше една сълза.

Талия стисна ръката на брат си.

— Как се чувстваш?

— Горещо ми е — измърмори той, — устата ми е пресъхнала. Освен това видях нещо наистина ужасно.

— Хера — изръмжа Талия, — видял си Хера, Нейно Ядрено Величество.

— Достатъчно, Талия Грейс — обади се богинята, — сега ще те превърна в мравояд, та да…

— Млъкнете — каза Пайпър. Невероятно, но и двете я послушаха.

Пайпър помогна на Джейсън да се изправи и му даде последния нектар от запасите им.

— А сега — започна Пайпър, обръщайки се към двете жени. — Хера… Ваше Величество… нямаше да успеем да Ви спасим без помощта на ловджийките. Талия, без Хера нямаше да видиш Джейсън отново. А аз изобщо нямаше да го срещна. Сега се дръжте прилично, понеже имаме сериозни проблеми!

И двете я погледнаха лошо и за три дълги секунди Пайпър не бе сигурна коя от тях ще я убие първа.

Най-накрая Талия изръмжа:

— Не ти липсва кураж, Пайпър — сетне извади една сребърна карта от анорака си и я пъхна в джоба на якето й за сноуборд.

— Ако някога поискаш да станеш ловджийка, обади ми се. Ще ни свършиш добра работа.

Хера скръсти ръце.

— За щастие на тази конкретна ловджийка имаш право, дъще на Афродита.

Тя огледа Пайпър с преценяващ поглед, сякаш за пръв път я виждаше ясно.

— Пайпър, ти се чудеше защо те избрах за тази мисия, защо не разкрих тайната ти в самото начало, макар да знаех, че Енкелад те използва. Признавам, че досега не бях съвсем сигурна. Нещо ми подсказваше, че ролята ти в това приключение е важна. Сега виждам, че съм била права. Ти си дори по-силна, отколкото предполагах. И си права за това, че имаме сериозни проблеми. Трябва да се справим с тях заедно.

Лицето на Пайпър пламна. Не бе сигурна как трябва да отговори на комплимента на Хера, но тогава се намеси Лио.

— Да — каза той, — не мисля, че този тип Порфирион просто се е стопил и изчезнал. Нали?

— Не — потвърди Хера. — С това, че спасихте мен и това място, вие попречихте на Гея да се пробуди. Спечелихте ни известно време. Но Порфирион се надигна и този път просто избяга, тъй като не се е възстановил в пълната си сила. Гигантите могат да бъдат убити само от бог и полубог едновременно. Щом ме освободихте…

— Той избяга — довърши Джейсън. — Но накъде?

Хера не отговори, но Пайпър усети да я полазват тръпки. Тя си спомни как Порфирион бе заплашил, че ще изтръгне корените на Олимп. Гърция!

Обърна се към Талия, която гледаше мрачно, и се досети, че другото момиче е стигнало до същия извод.

— Трябва да намеря Анабет — каза Талия. — Тя сигурно знае какво е станало тук.

— Талия — Джейсън стисна ръката й, — ние никога не сме говорили за това място или…

— Зная — изражението й омекна. — Тук те изгубих някога. Не искам да те оставям отново. Но скоро ще бъдем отново заедно. Ще се видим отново в лагера на нечистокръвните. — После погледна към Хера. — Нали ще се погрижиш за безопасността им? Това е най-малкото, което им дължиш.

— Няма да ми държиш такъв тон!

— Царице Хера — намеси се Пайпър.

Богинята въздъхна.

— Добре. Хубаво. Просто не искам да виждам повече това момиче!

Талия прегърна Джейсън и се сбогува с него. Когато ловджийките си отидоха, дворът остана странно притихнал. В сухия басейн нямаше и следа от земните филизи, които бяха пленили Хера и възкресили царя на гигантите. Нощното небе бе ясно и покрито със звезди. Вятърът шумолеше сред гората от секвои. Пайпър се сети за онази нощ в Оклахома, когато с баща си пренощуваха пред колибата на дядо Том. Спомни си и онази нощ на покрива на училище „Уилдърнес“, която се бе оказала сън… нощта, в която бе целунала Джейсън.

— Джейсън, какво се е случило с теб? — попита тя. — Искам да кажа… знам, че майка ти те е изоставила тук. Но ти каза, че мястото е свято за полубоговете. Защо? Какво е станало, след като си останал сам?

Джейсън поклати глава.

— Още ми е мътно. Вълците…

— Съдбата ти бе определена — каза Хера, — решено бе да служиш на мен.

Джейсън изсумтя.

— Защото принуди мама да направи това. Не можа да понесеш, че Зевс има две деца от нея. Че два пъти се е влюбил в една жена. Това бе цената, която поиска, за да оставиш семейството ми на мира.

— Но бе правилният избор и за теб, Джейсън — настоя Хера. — Когато майка ти успя да омая Зевс за втори път, това бе защото си го представи в различна светлина — като Юпитер. Дотогава това не беше се случвало — в едно семейство да се родят деца от Гръцкия и Римския род. Трябваше да те разделим от Талия. Всички герои от твоя вид започват пътя си оттук.

— От неговия вид? — попита Пайпър.

— Има предвид римляни — каза Джейсън. — Полубоговете като мен идват тук, за да срещнат богинята вълчица Лупа, същата, която е отгледала Ромул и Рем.

Хера кимна.

— И ако си достатъчно силен, оживяваш.

— Но — Лио продължаваше да не разбира — какво се е случило след това? Искам да кажа, Джейсън никога не е стигнал до лагера…

— Не и до лагера на нечистокръвните — уточни Хера.

Пайпър се почувства, че й се завива свят.

— Отишъл си някъде другаде. Ето къде си бил през всичките тези години. Има друго място, на което се обучават герои. Но къде е то?

Джейсън се обърна към богинята.

— Спомените се връщат, но не и местонахождението. Ти няма да ми го кажеш, нали?

— Не — отвърна Хера. — Това е част от съдбата ти, Джейсън. Сам трябва да откриеш своя път дотам. Но когато го сториш, ще обединиш две големи сили. Ще ни вдъхнеш надежда в борбата срещу гигантите и — което е по-важно — срещу самата Гея.

— Искаш да ти помогнем — каза Джейсън, — но не ни даваш информация.

— Ако ви я дам, отговорите ще се обезсмислят — отговори Хера. — Така са отсъдили мойрите. Трябва сам да изминеш своя път, за да има смисъл. Но вие тримата вече ме изненадахте. Не мислех, че е възможно…

Богинята поклати глава.

— Нека кажа, че се справихте добре, герои. Но това е само началото. Сега трябва да се върнете в лагера на нечистокръвните, където ще започнете втората фаза от войната.

— За която няма да ни кажеш нищо — измърмори сърдито Джейсън. — И понеже унищожи хубавия ми кон, ще трябва да се връщаме пеш, нали?

Хера махна с ръка.

— Духовете на бурята са създания на хаоса. Не съм го унищожила, но нямам идея къде е отишъл и дали някога ще го срещнеш отново. Ала има и по-лесен път към дома. Понеже ми направихте голяма услуга, този път ще ви помогна. Сбогом, герои, поне засега.

Светът се завъртя и Пайпър едва не припадна.

 

Когато погледът и се проясни, видя, че отново е в лагера, в столовата. Стояха на масата на Афродита и Пайпър бе стъпила върху пицата на Дрю. Шейсет лагерници станаха едновременно, ахкайки изумено.

Пайпър не знаеше какво бе използвала Хера, за да ги пренесе до другия край на страната, но то определено не бе добро за стомаха й. Тя едвам контролираше гаденето си, но Лио нямаше този късмет. Той скочи от масата, отиде до най-близкия бронзов мангал и повърна в него. Това едва ли бе най-хубавото жертвоприношение, което боговете са виждали.

— Джейсън — с тропот приближи Хирон. Несъмнено през своя хилядолетен живот кентавърът е бил свидетел на какво ли не, но сега дори той изглеждаше напълно смаян.

— Какво… как…

Лагерниците от хижата на Афродита гледаха Пайпър зяпнали. Тя веднага разбра, че сигурно изглежда ужасно.

— Здравейте — каза тя с цялото спокойствие, на което бе способна, — върнахме се.