Рик Риърдън
Изчезналият герой (20)

XX. Джейсън

Ако коридорът бе студен, то тронната зала си беше направо фризер.

Във въздуха плуваше мъгла. Джейсън потръпна, дъхът излизаше от устата му на пара. Пурпурни гоблени, увиснали по стените, разкриваха картини на заснежени гори, скалисти планини и ледени глетчери. Високо над тях, малко под тавана, пулсираха светлините на Северното сияние. Подът бе покрит със сняг, затова Джейсън трябваше да внимава къде стъпва. Навсякъде из стаята имаше ледени скулптури на воини в реални размери — някои от тях облечени в гръцки доспехи, други — в средновековни, а трети — в съвременни камуфлажни униформи. Всички те бяха замръзнали с оръжие в ръка, надигнали мечове или вдигнали пушки. Но когато Джейсън се опита да мине между двама гръцки копиеносци, разбра, че може би е сгрешил, приемайки ги за статуи. Воините се раздвижиха с невероятна скорост и, макар ставите им да пукаха и от тях да падаше лед, препречиха с копия пътя на младежа. От далечния край на залата гръмна гласът на мъж, който говореше на френски. Стаята беше голяма и мъглива и Джейсън не можеше да го види. Каквото и да бе казал обаче, стражите освободиха пътя му.

— Добра новина — каза Хиона. — Баща ми нареди да не ви убиват още.

— Супер — отвърна Джейсън.

Зет отново го побутна по гърба с меча си.

— Продължавай напред, Язон-младши.

— Не ме наричай така.

— Баща ми не е от най-търпеливите — предупреди го Зет, — а Пайпър за съжаление губи бързо магическата си прическа. После може да й услужа с нещо от богатия си асортимент продукти за коса.

— Благодаря — изръмжа Пайпър.

Продължиха напред и мъглата се разпръсна, откривайки човек, седнал върху леден трон. Той беше здрав и облечен в стилен бял костюм, който изглеждаше изтъкан от сняг. Чифт тъмнопурпурни криле се спускаха от двете му страни. Дългата коса и рошавата му брада бяха покрити с висулки, така че Джейсън не можеше да прецени дали са бели, или заскрежени. Рунтавите вежди му придаваха ядосан вид, но в очите му имаше повече топлина, отколкото в тези на дъщеря му — сякаш под леда имаше заровено чувство за хумор.

Поне така се надяваше Джейсън.

— Bienvenu — рече повелителят на Северния вятър. — Je suis Boreas le Roi. Et vous?^[1]

Богинята на снега отвори уста да преведе, но Пайпър пристъпи напред и се поклони:

— Votre Majeste — каза тя, — je suis Piper McLean. Et c’est Jason, fils de Zeus.^[2]

Царят се усмихна, изненадан приятно.

— Vous parlez francais? Tres bien!^[3]

— Пайпър, ти знаеш френски? — попита Джейсън изненадан.

— Не. Защо? — намръщи се Пайпър.

— Ами, току-що го проговори.

Пайпър премигна.

— Така ли?

Владетелят каза още нещо и Пайпър кимна:

— Oui, Votre Majeste.^[4]

Царят се засмя и плесна с ръце, видимо очарован. Той каза още нещо и след това махна с ръка към дъщеря си, сякаш я пъдеше.

Хиона се намуси.

— Царят казва, че…

— Съм дъщеря на Афродита — прекъсна я Пайпър — и затова мога свободно да говоря френски, езикът на любовта. Нямах представа. Негово Величество каза, че Хиона няма нужда да превежда.

Зад тях Зет се опита да скрие смеха си с кашлица, което му спечели убийствен поглед от страна на Хиона. Тя се поклони вдървено на баща си и отстъпи крачка назад.

Сетне царят погледна Джейсън, който също се поклони. Стори му се уместно и животоспасяващо.

— Ваше Величество, аз съм Джейсън Грейс. Благодаря Ви, че… ъъ… не ни убихте. Може ли да Ви попитам… защо един гръцки бог говори на френски?

Царят си размени няколко думи с Пайпър.

— Той говори езика на страната домакин — преведе Пайпър. — Казва, че всички богове правят така. Повечето гръцки богове говорят на английски, тъй като пребивават в САЩ, но Борей никога не е бил добре приет в тяхната компания. Неговите владения винаги са били на север. В наши дни той харесва Квебек и затова говори на френски.

Царят каза още нещо и Пайпър пребледня като платно.

— Царят каза… — запелтечи тя, — каза, че…

— Позволи на мен — намеси се Хиона, — татко каза, че има заповед да ви убие. Май пропуснах да ви спомена за това по-рано.

Джейсън се напрегна. Царят продължи да се усмихва топло, все едно им бе съобщил изключително блага вест.

— Да ни убие? — повтори Джейсън. — Но защо?

— Защото — отговори самият цар, макар и с тежък акцент — господарят Еол нареди така.

Борей се изправи. Той слезе от трона си и прибра криле зад гърба си. Когато приближи, Хиона и Зет се поклониха. Джейсън и Пайпър последваха примера им.

— Ще говоря с вас на вашия език — каза Борей — така, както Пайпър Маклийн ми достави удоволствие, говорейки на моя. Toujours^[5] аз съм привързан към децата на Афродита.

А що се отнася до теб, Джейсън Грейс, господарят Еол едва ли очаква да убия син на Зевс… преди да го изслушам.

Златната монета на Джейсън натежа в джоба му. Ако се стигнеше до битка, нещата отиваха на зле. Трябваха му поне две секунди, за да призове оръжието си, а след това го чакаха бог, две от децата му и армия ледени воини.

— Еол е повелителят на ветровете, нали? — попита Джейсън. — Защо иска смъртта ни?

— Вие сте полубогове — отговори Борей, сякаш това обяснява всичко. — Работата на Еол е да пази ветровете, а героите винаги му носят само неприятности. Искат разни услуги, след което пускат ветровете на воля и причиняват пълен хаос. Но чашата преля по време на битката с Тифон миналото лято…

Борей махна с ръка и във въздуха се появи леден телевизионен екран. По него тръгнаха сцените от битка — към Манхатън по една река вървеше огромен великан, обвит в буреносни облаци. Малки, блестящи фигурки — Джейсън предположи, че това са боговете — го нападаха отвсякъде като ято разгневени стършели и обсипваха изчадието с мълнии и огньове. Най-накрая реката изригна в мощен водовъртеж и пушечната фигура изчезна под вълните.

— Тифон е великанът на бурите — обясни Борей. — Първия път, когато той се изправи срещу боговете, преди много хиляди години, нещата се оплескаха. Смъртта му отприщи огромен брой духове на бурята — ветрове, които не отговарят пред никого за нищо и дори не се извиняват за неприятностите, които причиняват. Векове наред Еол трябваше да гони духовете на бурята и това, както може да предположите, го ядоса много. Миналото лято Тифон отново беше победен…

— И смъртта му е освободила още една вълна венти — предположи Джейсън, — което е ядосало Еол още повече.

— C’est vrai^[6] — съгласи се Борей.

— Но, Ваше Величество — започна Пайпър, — боговете са нямали друг избор освен да се изправят срещу Тифон. Та той е щял да унищожи Олимп! А и какво общо имат героите с това, че трябва да ги наказвате?

Царят сви рамене.

— Еол не може да си позволи да се ядоса на боговете — все пак са му шефове, при това могъщи. Затова си го изкарва на героите, които са им помагали по време на войната. Изпрати ни заповед да не търпим повече полубогове, които идват с молба за помощ. Очаква да ви унищожим.

Настана неприятна тишина.

— Това е доста… екстремно решение — каза накрая Джейсън, — но вие няма да ни унищожите, нали? Ще ни изслушате, а веднъж чуете ли за мисията ни…

— Да, да — каза царят, — знаеш ли, Еол ме предупреди, че син на Зевс ще поиска помощта ми. Каза да те изслушам, преди да те убия, тъй като може — както той се изрази — да направиш живота ни по-интересен. Но имай предвид, че съм длъжен само да те изслушам. После мога да произнеса каквато присъда поискам. Но първо ще чуя молбата ви. И Хиона пожела така. Може пък да не ви убиваме.

Джейсън почувства, че може отново да си поеме въздух.

— Страхотно. Много ви благодаря!

— Недей — усмихна се ледено Борей. — Има много начини да направиш живота ни интересен. Както виждаш, понякога запазваме героите живи, за да ни веселят.

И той махна с ръка към ледените статуи.

Пайпър ахна.

— Нима искате да кажете, че всички тези статуи са замръзнали полубогове? Все още живи?

— Интересен въпрос — призна Борей, сякаш това не му бе хрумвало преди. — Те не се движат, освен ако не изпълняват заповедите ми. През останалото време си стоят замръзнали. Освен ако някой не ги стопи, което ще бъде отвратителна гледка.

Хиона пристъпи зад Джейсън, докосна врата му с ледените си пръсти и изрече в ухото му:

— Татко винаги ми поднася такива хубави подаръци. Присъедини се към двора ни и може да оставя приятелите ти живи.

— Моля? — намеси се Зет. — Ако Хиона вземе тоя, момичето е за мен. Не може само тя да получава подаръци!

— Стига, деца! — скастри ги Борей. — Гостите ни ще помислят, че сте разглезени. Освен това избързвате. Още дори не сме чули историята им. После ще решим какво да правим с тях. Моля те, Джейсън Грейс, разкажи какво ви води тук.

Джейсън почувства, че мозъкът му изгасва. Той погледна към Пайпър безпомощно. Беше я набутал в тази клопка и сега щяха да ги убият или — дори по-лошо — задържат като вечно замръзнали играчки за децата на Борей, бавно разпадащи се на хапещия мраз.

Хиона измърка и потупа шията му. Джейсън не искаше да реагира, но по кожата му заигра електричество. Чу се силно изпукване и Хиона полетя назад, хлъзгайки се по пода.

Зет се засмя.

— Това беше добро! Не знам как го направи, но ми хареса. Макар че ще се наложи да те убия заради него.

За миг Хиона бе твърде смаяна, за да реагира. След това въздухът около нея се завихри в микровиелица.

— Как смееш…

— Стига — заповяда Джейсън с цялата смелост, която имаше. — Няма да ни убиеш и няма да ни задържиш. Ние сме тръгнали на мисия по заръка на царицата на боговете и ако не желаете Хера лично да размрази това място, ще ни оставите на мира.

Звучеше много по-сигурен, отколкото се чувстваше, но определено привлече вниманието им. Виелицата на Хиона утихна. Зет свали меча си. И двамата загледаха несигурно към баща си.

— Хмм — каза Борей. В очите му блеснаха искрици. Джейсън не можеше да прецени дали от гняв или веселие.

— Син на Зевс, който е любимец на Хера? За всяко нещо си има пръв път, предполагам. Разкажи ни историята си.

Джейсън беше дотук. Не бе очаквал да получи шанс да говори и когато това най-после стана, не знаеше какво да каже.

Пайпър го спаси.

— Ваше Величество — тя се поклони отново, невероятно елегантно предвид факта, че животът им висеше на косъм. После разказа на Борей цялата им история, и то много по-добре, отколкото Джейсън би могъл.

— Ние молим за напътствия — заключи Пайпър. — Тези духове на бурята ни нападнаха по заръка на някаква зла господарка. Ако ги намерим, ще открием и Хера.

Царят погали висулките на брадата си. През прозорците се виждаше, че е паднала нощ, а единствената светлина идваше от Северното сияние на тавана, което озаряваше помещението в червено и синьо.

— Знам за тези духове на бурята — каза най-после Борей. — Знам къде ги държат и знам кого са пленили.

— Тренера Хедж? — предположи Джейсън. — За него ли говорите? Нима той е жив?

— Засега — отклони темата Борей, — но за онази, която контролира духовете… ще бъде лудост да й се противопоставите. По-добре си останете тук като замръзнали статуи.

— Хера е в беда — каза Джейсън. — След три дни тя ще бъде… не знам. Погълната, унищожена, нещо такова. И някакъв гигант ще се надигне.

— Да — съгласи се Борей. Може би въображението му играеше номера, но на Джейсън се стори, че той поглежда гневно към Хиона.

— Много отвратителни създания се надигат. Дори собствените ми деца крият тайни от мен. Пробуждането на чудовищата започна с Кронос и твоя баща Зевс наивно повярва, че ще приключи със загубата на титаните. Но каквото се случи преди, ще се повтори. Последната битка предстои, а онзи, който се надига от земните недра, е много по-опасен от който и да е било титан. Духовете на бурята са само началото. Земята ще роди невиждани ужаси. Когато зверовете напуснат Тартара, а душите на умрелите се изплъзнат от контрола на Хадес, Олимп ще затрепери.

Джейсън не беше сигурен какво означава всичко това, но не му хареса начина, по който Хиона се усмихваше — сякаш това бе нейната представа за добро изкарване.

— Значи ще ни помогнете? — попита Джейсън царя.

Борей изсумтя.

— Не съм казвал подобно нещо.

— Моля ви, Ваше Величество — каза Пайпър.

Всички погледи се насочиха към нея. Вероятно бе изплашена до мозъка на костите си, но изглеждаше красива и уверена и това нямаше нищо общо с благословията на Афродита. Бе отново себе си — с обикновени дрехи, с разпиляна коса, без грим.

— Кажете ни къде са духовете на бурята и ние ще ги пленим и доставим на господаря Еол. Така той ще е доволен от вас. Ще прости на героите. А и ще спасим Глийсън Хедж. Всички ще са доволни.

— Тя е хубава — измънка Зет, — ъъъ, исках да кажа права.

— Не я слушай, тате — излая обаче Хиона, — тя е дъщеря на Афродита и има наглостта да се опитва да очарова един бог с медения си гласец. Замрази я сега!

Борей се замисли над това. Джейсън бръкна в джоба си, готов да извади златната монета. Ако нещата се объркаха, щеше да се наложи да действа бързо.

Борей обаче забеляза помръдването му.

— Какво има на ръката ти, геройче?

Без Джейсън да разбере, ръкавът му се бе дръпнал, разкривайки част от татуировката. Той показа с нежелание белезите си на Борей.

Очите на бога се разшириха. Хиона изсъска и отстъпи назад.

Тогава Борей направи нещо неочаквано. Той се засмя така гръмко, че от тавана падна една висулка, която се разби до трона му. Образът на бога се промени. Брадата му изчезна. Той стана по-висок и по-слаб, а дрехите му се превърнаха в римска пурпурна тога. На главата му се появи замръзнал лавров венец, а на кръста му увисна гладиус — римски меч, почти същия като този на Джейсън.

— Аквилон — каза Джейсън, макар че нямаше представа откъде знае римското име на бога.

Божеството наклони глава.

— Сега ме позна, нали? И все пак твърдиш, че си от лагера на нечистокръвните?

Джейсън размърда крака.

— Ъ… да, Ваше Величество.

— И Хера те е изпратила там? — очите на зимния бог се изпълниха със злорадство. — Сега разбирам. Тя играе опасна игра. Смела, но опасна. Нищо чудно, че Олимп е затворен. Сигурно всички там треперят от риска, който е поела.

— Джейсън — нервно попита Пайпър, — защо Борей смени вида си? Тогата, венецът…

— Това е римският му образ — отговори Джейсън. — Но нямам представа какво става.

Божеството се изсмя.

— Да, сигурен съм, че нямаш. Това ще бъде интересно.

— Това означава ли, че ще ни пуснеш? — попита Пайпър.

— Скъпа моя — каза Борей, — няма причина да ви убивам. Ако планът на Хера пропадне, в което съм почти сигурен, вие сами ще се избиете. Еол няма да има повод да се притеснява от героите повече.

На Джейсън се стори, че усеща ледените пръсти на Хиона по врата си, но този път не беше тя — просто го полазиха тръпки от думите на Борей. Чувството, което бе измъчвало Джейсън в лагера на нечистокръвните, че нещо не е наред, думите на Хирон, че появята му е катастрофа… Борей знаеше какво значи всичко това.

— Предполагам, няма да ми обясниш? — попита Джейсън.

— Не, разбира се! Не бих посмял да се меся в плановете на Хера. Неслучайно е откраднала паметта ти. — Борей отново се изсмя, видимо във възторг от идеята, че героите ще се избият помежду си. — Знаеш ли, аз имам репутацията на доброжелателен бог на вятъра. За разлика от събратята си аз съм се влюбвал в смъртни. Дори децата ми Зет и Калаид някога бяха само полубогове…

— Ето защо са идиоти — изръмжа Хиона.

— Стига! — излая Зет в отговор. — Само защото си чистокръвна богиня…

— Замръзнете и двамата — нареди Борей. Думите му очевидно имаха голяма тежест, тъй като и двете му деца замръзнаха напълно.

— Та, както казвах — продължи повелителят на Северния вятър, — аз се ползвам с добро име и въпреки това другите богове ме изолират. Стоя си тук, на края на цивилизацията, и скучая. Дори глупавият Нот, господар на безполезния Южен вятър, си има страхотно шоу в Канкун. А за мен какво остава? Идиотският зимен фестивал, в който голи квебекчани се търкалят в снега!

— На мен зимният фестивал си ми харесва — промърмори Зет.

— Искам да кажа — прекъсна го гневно Борей, — че сега имам шанс да заема ключова позиция. Да, ще ви пусна да продължите по пътя си. Дори ще ви кажа къде да намерите духовете на бурята. В Чикаго…

— Татко! — възрази Хиона, но Борей не обърна внимание на дъщеря си.

— Ако успеете да плените тези ветрове, ще си спечелите аудиенция в двора на Еол. Та, ако по някакво чудо се справите с тази задача, непременно му кажете, че е станало по моя заръка.

— Добре, разбира се — съгласи се Джейсън, — значи в Чикаго ще намерим дамата, която контролира ветровете? Тази, която е пленила Хера?

— Ах — ухили се Борей, — опасявам се, че това са два въпроса, сине на Юпитер.

На Юпитер, отбеляза си Джейсън наум. Преди го наричаше син на Зевс.

— Тази, която контролира ветровете — продължи Борей, — наистина е в Чикаго. Но тя е само една слугиня, макар шансът да ви унищожи е голям. Ако все пак я надхитрите и заловите ветровете, ще може да отидете при Еол. Само той знае тайните на въздуха по цялата земя. Всички тайни накрая стигат до него. Ако някой може да ви каже къде е пленена Хера, това е той. А относно това кой ще ви очаква при клетката й… ако настоявате да ви кажа кой е, сами ме молите да ви замразя.

— Татко — възрази Хиона, — не можеш просто да ги оставиш…

— Мога да правя каквото си поискам — пресече я той с леден глас. — Аз съм господарят тук, нали така, дъще?

Начинът, по който Борей погледна дъщеря си, подсказа, че двамата отдавна се карат за нещо. Очите на Хиона блеснаха гневно, но тя стисна зъби.

— Да бъде волята ти, татко.

— А сега вървете, герои — каза Борей, — преди да съм размислил. Зет, изведи ги навън.

Всички се поклониха и богът на Северния вятър се разпадна в кълбо мъгла.

В коридора все още ги очакваха Кал и Лио. Лио изглеждаше премръзнал, но не беше наранен. Дори се бе измил, а дрехите му изглеждаха изпрани, сякаш е ползвал услугите на камериер. Драконът се бе върнал към първоначалния си вид и от време на време бълваше огнени струи по люспите си, за да се размрази.

Джейсън забеляза, че Лио следи с поглед слизащата по стълбите Хиона и започва да приглажда косата си. О, не — помисли си Джейсън. Той си отбеляза наум, че трябва по-късно да предупреди Лио за това каква всъщност е богинята на снега. Определено не беше подходяща за гадже.

На последното стъпало Хиона се обърна към Пайпър.

— Успя да заблудиш баща ми, момиче. Но не и мен. Не сме свършили. А ти, Джейсън Грейс, скоро ще се превърнеш в ледена статуя, замръзнала навеки в тронната зала.

— Борей е прав — каза Джейсън. — Ти си едно разглезено момиченце. Ще се видим по-късно, ледена принцесо.

Очите на Хиона проблеснаха гневно. За миг тя бе онемяла от гняв, а после се превърна в буря и изчезна, профучавайки по стъпалата.

— Внимавай — предупреди го Зет, — тя е много злопаметна.

Кал изръмжа в знак на съгласие.

— Аха. Лоша сестра.

— Тя е богиня на снега — каза Джейсън. — Какво може да ни направи? Да ни цели със снежни топки?

Но още докато го изричаше, Джейсън си даде сметка, че Хиона може да направи и много по-лоши неща.

Лио изглеждаше съкрушен.

— Какво стана? Обидихте я! Дали се е обидила и на мен? Хора, това беше момичето, което щях да поканя на бала си!

— После ще ти обясним — обеща Пайпър и погледна към Джейсън по начин, който му подсказа, че на него се пада честта да обяснява.

А колкото до това какво бе станало… Джейсън не беше сигурен. Борей се бе превърнал в Аквилон — своя римски аналог, сякаш присъствието на Джейсън бе предизвикало у него пристъп на шизофрения.

Идеята, че Джейсън е бил изпратен в лагера на нечистокръвните, изглежда, развесели силно бога, но Борей/Аквилон не ги бе пуснал от милост. В очите му бе проблеснало жестоко вълнение, сякаш току-що е направил залог в бой с кучета. „Вие сами ще се избиете — бе казал той, изпълнен с възторг. — Еол няма да има повод да се притеснява от героите повече.“

Джейсън свали поглед от Пайпър. Не искаше да й показва колко е притеснен.

— Аха — съгласи се той, — после ще ти обясним.

— Внимавай, хубавице — каза Зет, — ветровете оттук до Чикаго са с калпав характер. Много други зли създания се пробуждат. Мъчно ми е, че няма да останеш. Щеше да бъдеш прекрасна ледена статуя, в която да се любувам на отражението си.

— Благодаря — каза Пайпър, — но по-скоро бих играла хокей с Кал.

— Хокей? — очите на здравеняка светнаха.

— Шегувам се! — бързо добави Пайпър. — А и духовете на бурята не са големият проблем, нали?

— Не са — съгласи се Зет. — Има нещо друго. Нещо много по-лошо.

— По-лошо — повтори Кал.

— Можеш ли да ми кажеш какво е то? — усмихна се Пайпър.

Но този път магията й не подейства. Крилатите синове на Борей поклатиха глави едновременно. Вратите на хангара се отвориха и разкриха звездното небе, а вътре нахлу леден въздух. Фестус стана на крака, нетърпелив да полети отново.

— Попитай Еол — каза мрачно Зет. — Той знае. И късмет!

Звучеше сякаш го е грижа за тях, макар че преди няколко минути искаше да превърна Пайпър в ледена скулптура.

Кал потупа Лио по рамото.

— Пази се да не те мачкат — каза той вероятно най-дългото изречение в живота си. — Като се върнеш, хокей! И пица!

— Хайде, хора — Джейсън хвърли поглед към тъмнината отвън. Беше нетърпелив да напусне този хладилник, но имаше чувството, че той е най-гостоприемното място, което ще видят за много време напред.

— Да вървим към Чикаго.